Решение по дело №1793/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Ди Вес“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А. - ВАК, против Решение № 695/28.05.2024г. по АНД № 1288/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 38-10/24.01.2024г. на Председателя на ДАНС, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП.

Касаторът подържа, че решението на първостепенния съд е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Излага конкретни доводи, като основният от тях е, че първостепенният съд е събирал доказателства единствено в подкрепа на обвинителната теза на АНО, докато доводите на санкционираното търговско дружество за липсата на осъществен състав на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП не са обсъдени от съда. Оспорващият счита, че неоснователно съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел – Р. П. – служител на дружеството, които напълно кореспондират с доказателствата по делото. Сочи, че неспазването на изискванията на Наредба № Н-9/2006г. не доказва факта на извършване на случайна сделка от дружеството. Счита, че изводите на съда за счетоводното приключване на салдо са неправилни. Намира за неправилни и изводите на ВРС относно приложимия закон като прави тълкуване на разпоредбите на чл.116, ал. 1 и ал. 3, т. 3 от ЗМИП. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация – Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" чрез депозирано писмено становище и подробни писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна решението на въззивния съд. Моли решението на ВРС да се остави в сила, и в полза на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложимата нормативна уредба. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от „ДИ ВЕС“ ЕООД срещу НП №38-10/24.01.2024г., издадено от Председателя на ДАНС, гр. София, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП.

От фактическа страна от съда е установено следното:

Със Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. на директора на САД „Финансово разузнаване“ - ДАНС служители на ДАНС, сред които и актосъставителят К., извършили проверка на дейността на „ДИ ВЕС“ ЕООД - Варна. В хода на проверката е установено, че на 15.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: гр. Варна, курортен комплекс „Златни пясъци", комплекс „Червен рак", е регистрирана сделка с клиент, при която дружеството е продало на клиент сумата от 5 000 евро по курс 1.96 лв. за 1 евро, с левова равностойност 9800 лева. За сделката има издадени бордеро № 12681/15.07.2022 г. и фискален бон 0016001/15.07.2022 г. от 12:29 часа , в които не били вписани никакви данни за клиента. Сделката е квалифицирана от проверяващите като „случайна сделка" по смисъла на §1, т. 19 от ДР на ЗМИП, свързана с плащане в брой на равностойност в лева, равна на 5 000 евро, извършено от клиент на обменното бюро. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗМИП, „ДИ ВЕС“ ЕООД, в качеството на задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, е следвало да приложи предвидените в чл. 10 от същия закон мерки за комплексна проверка при нейното сключване. Проверяващите установили, че в конкретния случай дружеството не е приложило нито една от мерките за комплексна проверка по чл. 10, т.1, т.2 и т.3 от ЗМИП. На 29.11.2023г. К. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, в обстоятелствената част на който намерили отражение установените при проверката факти. С АУАН било прието за безспорно установено, че „Ди Вес" ЕООД е нарушило чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд, приел, че е осъществен и доказан съставът на вмененото с оспореното НП нарушение. Установил, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на акта, както и че в случая АНО правилно е приложил материалния закон. Отхвърлил е възражението, че „системното нарушение“ поглъща нарушенията, извършени една година преди последното деяние, като е посочил, че извършени предходни продажби в нарушение на закона са единствено основание за възприемане на квалифициран състав на административно нарушение по отношение на деянието извършено на 21.07.2022г. Счел е за неотносими доводите, че в НП няма данни за квалифициращия признак „системност“, тъй като с процесното наказателно постановление не е вменявано във вина извършването на системно нарушение.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районен съд - Варна е описал подробно фактическата обстановка и доказателствената съвкупност, върху които е обосновал правните си изводи за наличие на осъществено от страна на дружеството-жалбоподател административно нарушение по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати в производството съществени нарушения на процесуалните правила и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на приетата за установена по делото фактическа обстановка настоящият съд намира, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

Основната теза на санкционираното дружество е, че в случая не се касае за продажба на български левове срещу евро, както са приели проверяващите, а се касае за преместване на средства от едно обменно бюро в друго, за което свидетелства и служителката П. в хода на въззивното производство. Изложеното правилно е определено от първостепенния съд като защитна теза, която не е подкрепена с конкретни доказателства, извън субективните показания на П.. Явна индиция в тази насока е непоследователната линия на защита, и в частност напълно различната, първоначална позиция на дружеството, обективирана в Допълнение към писмени обяснения /л.101/, респективно – анализирана на л.14 от приложения КП от 29.11.2023г. Видно от същата, липсата на проверка по ЗМИП в констатираната „случайна сделка“ се дължи на счетоводни операции по закупуване в началото на работния ден на валутата от предходния, респективно – продаване на валутата вечерта, за да се направи дневен отчет с нулиране. Впоследствие, тези твърдения, обвързващи движението на валутата с определен времеви момент – различен от часа на фискален бон № 0016001/15.07.2024г., са изоставени, като е релевирана тезата за преместване на средства от едно обменно бюро в друго.

Във връзка с гореизложеното, е неоснователно и възражението на касатора, че съдът е събирал доказателства единствено и само в подкрепа на обвинителната теза на АНО. Предвид разпита на свид. П., съдът е събирал и доказателства, посочени от санкционираното лице, като същите са били подробно анализирани, и след съпоставяне с останалите доказателства, не са били кредитирани.

Подробно, последователно и обосновано са отхвърлени от ВРС всички възражения на дружеството, релевирани и пред настоящата инстанция, относно „поглъщането“ на процесното нарушение от установената с НП № 38-9/24.01.2024г. системна деятелност. Както правилно е приел и първостепенният съд, всяко едно от констатираните нарушения, включително и процесното, само допринася от обективна страна за квалифициращия признак „системност“ на нарушението от 21.07.2022г., санкционирано като такова с НП № 38-9/24.01.2024г. Отделните нарушения не стават част от последното, подобно на продължаваното престъпление в наказателното право, а само обосновават по – високата обществена опасност и посочения квалифициращ признак на последното нарушение. Системността се явява квалифициращ отговорността на наказания субект признак, който е налице по отношение на петото по ред нарушение, поради което същото следва да се санкционира по по-тежко наказуемия състав, визиран в чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП. Предходните четири нарушения представляват отделни нарушения от същия вид, всяко от които подлежи на отделно наказване съобразно императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН.

Изложеното по-горе обуславя извод, че обжалваното решение на ВРС е правилно, не страда от посочените в касационната жалба пороци и е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1-во АПК и чл. 63д от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 695/28.05.2024 г. по АНД № 20243110201288/2024 г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА „ДИ ВЕС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, гр. София, сума в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.