МОТИВИ към присъда № 217
по НОХД № 253/2019 год.
Подсъдимата М.Й.М. ***, е предадена на съд за това, че
след като е била осъдена с Решение № 34 от 29.03.2013 год. по гр. дело № 312/2012
год. на описа на Pайонен съд гр. Тутракан, влязло в сила на 18.04.2013 год., да
издържа свой низходящ - дъщеря си Н.Т.П., с ЕГН **********, с ежемесечна
издръжка в размер на 78.00 лв., съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 74 /седемдесет и четири/ месечни
вноски за периода от м. април 2013 год. до м. май 2019 год., включително, в общ
размер на 5 772 лв. /пет хиляди седемстотин, седемдесет и два лева/ - престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание подсъдимата и нейният
защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред. Съдът се произнесе с определение
наказателното производство по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение, като и бъде наложено наказание по вид „Пробация“ със
следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от девет месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца и „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от една
поредна година. Моли на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано така
исканото наказание с 1/3, предвид реда на съкратеното съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимата адв. Б. Р., моли съдът да и бъде
наложено предложеното от представителя на обвинението наказание.
Подсъдимата заявява, че подкрепя становището на
защитника си.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимата признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът обяви, че при произнасяне на
присъдата си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подс. М.Й.М. е живяла на семейни начала със св. Т.П.М.,***
от 2008 год. до 2010 год. От това съвместно съжителство имат едно дете - Н.Т.П.
- на 10 години, родена на *** год.
Когато детето било на две години подс. М. напуснала семейното
им жилище и заминала за гр. София. Детето останало да живее при своя баща. С Решение
№ 34 от 29.03.2013 год. по гр. дело № 312/2012 год. по описа на Pайонен съд гр.
Тутракан, влязло в законна сила на 18.04.2013 год. подс. М. била осъдена да
плаща ежемесечна издръжка за детето си Н. в размер на 78.00 лв., считано от
01.08.2012 год.
Подсъдимата не е заплатила нито една издръжка за
дъщеря си Н. оттогава, като е заявила, че има ново семейство и няма възможност
да плаща. Подсъдимата М. не е изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 74 месечни вноски за обща сума от 5 772 лв. /пет
хиляди седемстотин седемдесет и два лв./, за периода м. април 2013 год. - м. май
2019 год., включително.
В хода на разследването по образуваното досъдебно
производство подс. М. признава вината си, като е била запозната с
привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК. Тя не се е възползвала от
последния.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт, се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимата М. в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимата М.Й.М. умишлено е извършила
престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК - съзнателно неплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни издръжки,а именно 74 /седемдесет и
четири/ месечни вноски на дъщеря си Н.Т.П.. На нея е било известно вмененото й
от съда задължение, да плаща месечна издръжка на детето си.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала обществено - опасния характер на деянието, предвиждала
е неговите обществено - опасни последици, желаела е те да настъпят и извършила
всичко зависещо от нея те да настъпят.
Воден от горното, съдът призна подсъдимата М.Й.М. за
виновна в това, че след като е била осъдена с Решение № 34 от 29.03.2013 год.
по гр. дело № 312/2012 год. на описа на Pайонен съд гр. Тутракан, влязло в сила
на 18.04.2013 год., да издържа свой низходящ - дъщеря си Н.Т.П., с ЕГН **********,
с ежемесечна издръжка в размер на 78.00 лв., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 74
/седемдесет и четири/ месечни вноски за периода от м. април 2013 год. до м. май
2019 год., включително, в общ размер на 5 772 лв. /пет хиляди седемстотин,
седемдесет и два лева/- престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид направените самопризнания и
чистото съдебно минало на подсъдимата. Като отегчаващо вината
обстоятелство,съдът отчете изключително дългия период,през което подсъдимата не
е изпълнявала вмененото й от съда задължение.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимата на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимата М.Й.М. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „Пробация” със следните пробационни мерки
: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200
/двеста/ часа годишно за срок от една поредна година..
По отношение на направеното искане от страните за
прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът остави същото без уважение,
тъй като въпросната разпоредба се прилага единствено и само при налагане на
наказание „лишаване от свобода“.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на подсъдимата М.Й.М. мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: