Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 13 100 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 167351 от 05.08.2020г.
по гр.д. № 23339/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59-ми
състав са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу Ц.М.В., ЕГН **********
и Ж.А.Т., ЕГН ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по
½ от следните суми: 1367.73 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия в периода май 2015г. – април 2018г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „******, аб. № *****; 30.18 лв. представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата „дялово разпределение“ в периода 321.12.2015г.
-30.04.2018г. ведно със законната лихва от 17.012019г. до погасяване на
задълженията; 205.61 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 14.09.2016г.
-07.01.2019г. и 5.68 лв. , представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода 30.01.2016г. -07.01.2019г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.02.2019г. по ч. гр. д. № 2643/2019г.
по описа на СРС, 69 състав. С посоченото решение ищецът е осъден да заплати на
ответника Ц.М.В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. сторени
разноски в исковото производство и да заплати на ответника Ж.А.Т. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. сторени разноски в исковото производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК******.
Срещу решението, с което са
отхвърлени изцяло предявените искове е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответниците нямали качеството
на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че по делото е
безспорно установено от представените писмени доказателства, че ответниците са собственици на имота през процесния
период, поради което същите се явяват потребители съгласно § 1, т. 42 от ДР на
ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи
условия, които били влезли в сила. Съгласно чл. 54 от Общите условия от 2002
год. те били задължителни и за заварените потребители на топлинна енергия към
датата на влизането им в сила и се считало, че от тази дата между тях има
сключен договор. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено изцяло като
неправилно, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответниците повъззивната
жалба - Ц.М. В.и Ж.А.Т., действащи чрез процесуалния
си представител адв. Р.Б.Н. са депозирали отговор, в който заявяват, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно. Претендират и
присъждането на направените разноски по делото за въззивна инстанция.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната
страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Със заявление вх. № 3003712/17.01.2019г. ищецът „Т.С.“
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Ц.М.В., ЕГН ********** и Ж.А.Т.,
ЕГН ********** при условията на разделна
отговорност за сумата 1 367.73лв. - главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2015г. -м.
04.2018г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2016г., №
**********/31.07.2017г. и № **********/31.07.2018 г. сумата от 205.61 лв. -лихва за забава от 14.09.2016г. до
07.01.2019 г.; сумата от 30.18 лв. -главница за услугата дялово разпределение и
5,68 лв. -лихва върху главницата за дялово разпределение заедно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите., касаещи топлоснабден
имот – находящ се на адрес гр. София,1220, област София, община Надежда, ж.к. „**********ап.
***, с абонатен номер *****. На 11.02.2019 г. на "Т.С." ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 2643/2019г. по описа на СРС, ГО, 69 състав срещу посочените лица
за предявените общи суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 17.01.2019г. до изплащането й, дължими от по 1/2 част от всеки от тях, като
на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на
стойност 82.18 лева, от които: 32.18 лева – държавна такса и 50, 00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответниците Ц.М. В.и Ж.А.Т. са
подали възражение по чл. 414 ГПК
на 25.02.2019г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск
е връчено на ищеца на 28.03.2019 г. Исковата молба е подадена на 23.04.19г. /в
срока по чл. 415 ГПК/.
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжниците Ц.М.В., ЕГН ********** и Ж.А.Т. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т. см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т. д. № 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т. д. № 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ІV ГО на ВКС. и др. /.
За уважаване на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти, на
които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти,
а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на
ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответниците
могат да противопоставят защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
Спорният въпрос във въззивното производство е относно съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди. Настоящият състав намира, че в тази насока от
страна на ищеца по делото не е било проведено успешно доказване, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
Ответниците надлежно са оспорили
качеството си на потребител още в отговора на исковата молба. По делото липсват
доказателства същите да са носители на вещно право върху процесния имот, респ.
да са подписали договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.
При наличие на изрично оспорване в тежест на въззивника-ищец е да установи
качеството на потребител на лицето, от което претендира заплащане на процесната
сума. По делото не са представени писмени доказателства, с които да се
установи, че ответниците притежават вещно право върху процесния имот,
представляващ апартамент № ***, намиращ се в гр. София, ж.к. „*****.
Представеното писмо от Столична Община – Район Възраждане № РНД17-ТД26-926/1 от
19.07.20178г., в което е отразено, че процесният имот е закупен от Асен Ботев В.и
Ц.М.В. с Договор за продажба от
06.09.1969г. на СГНС-Коларовски РНС, не е от естество да установи, че
ответниците са собственици. Представена е Молба-декларация, адресирана до
ищцовото дружество, от името на ответника Ц.М.В., която не е подписана. Липсва
доказателство и относно връзката на втория ответник - Ж.А.Т. с процесния топлофициран имот. На
представения протокол от от 07.03.2002г. общо събрание на етажната собственост
на сградата, в която се намира имотът,
също липсват имената на двамата ответници.
След преценка на представените от
ищеца писмени доказателства по делото не е установено несъмнено, че ответниците
притежават вещно право върху процесния имот. Съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според & 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. При съвкупната преценка на
представените по делото писмени доказателства не се установи, ответниците да са потребители на топлинна
енергия по смисъла на & 1, т.42 от ДР на
ЗЕ.
Следователно и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, въззивният съд приема, че ответниците не дължат на
ищеца претендираните суми за главници, представляващи стойността на доставената
и незаплатена топлинна енергия. А щом няма главно вземане, не може да има и
задължение за обезщетение за забава. Исковите претенции на ищеца срещу Ц.М. В.и
Ж.А.Т. подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете инстанции въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено изцяло като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на
ответниците направените във въззивното производство разноски. Съдът като взе
предвид предмета на делото, обстоятелството, че двамата ответници са
представлявани от един адвокат, който е депозирал отговори на въззивната жаллба
с идентично съдържание, не е взел участие в откритото съдебно заседание и е
депозирал обща молба, намира че претенцията за адвокатски хонорар следва да
бъде уважена до 150 лв. за всеки един от двамата ответници.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 167351 от 05.08.2020г. по гр.д. № 23339/2019г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 59-ми състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ответника Ц.М.В.,
ЕИК **********, с адрес *** на основание
чл. 78, ал. ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат размер на 150 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал. 3
oт ГПК, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 36 от
ЗАдв. на адвокат Р.Б.Н. от САК, личен № ******* сумата в размер на 150
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена
адвокатска помощ във въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.