№ 114075
гр. София, 11.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110147935 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на а за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П. К. Г. за сумата в размер на 1200 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № ********** от 13.07.2020 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва от 28.08.2023 г.
до окончателното плащане, сумата в размер на 35,70 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 13.07.2020 г. до 05.08.2020 г., както и за сумата в размер на 1366,48 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.08.2020
г. до датата на подаване на заявление съда – 28.08.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница и
възнаградителна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията.
Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 1366,48 лева,
представляваща представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 06.08.2020 г. до 28.08.2023 г. Съображенията за това са следните:
При извършена служебна проверка по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдът е констатирал, че
подаденото заявление в частта относно претендираното обезщетение за забава не отговаря
на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което е указал на
заявителя да уточни дали заявената сума за обезщетение за забава в размер на 1366,48 лева
се претендира за забава в плащането на главницата от 1200 лева или и за други вземания,
като индивидуализира същите по вид, размер и период; 2. да посочи дали заявената сума за
обезщетение за забава представлява вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – т.е. е в размер на
законната лихва или представлява друго вземане – неустойка, наказателна лихва и т.н.,
чиято дължимост и размер са уговорени между страните в договора за кредит – съответно да
посочи основанието и начина на формирането й и 3. в случай, че се касае за вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница в
размер на 1200 лева да посочи по какъв начин твърди да се формира вземането, респ. да
представи подробна разбивка на вземанията за законна лихва за всеки ден за забава, като
има предвид, че изчислена по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законната лихва върху главницата от
1200 лева за заявения период от 06.08.2020 г. до 28.08.2023 г. е в размер 387,39 лева.
По делото е постъпила молба от заявителя, с която поддържа, че претендираната сума
представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка непогасена
вноска за главницата за период от падежа на неплатената погасителна вноска до датата на
подаване на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
1
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Тази
проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за
обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във
вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи
извод за нейната евентуална неравноправност.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД –
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012 г. – отм.
и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Без да са необходими специални
знания е видно, че претендираната сума в размер на 1366,48 лева надвишава многократно
законната лихва върху заявената главница от 1200 лева за посочения в заявлението период.
В представения по делото договор за кредит е уговорено задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане, като е посочено, че заемната сума
от 1200 лева е предоставена на 13.07.2020 г. и следва да бъде върната на 05.08.2020 г., като
общата сума за връщане е в размер на 1430,82 лева.
От изложеното следва, че като база при изчисление на претендираното обезщетение за
забава в размер на законната лихва освен главницата по договора за кредит са включени и
други вземания по процесния договор в това число уговорена неустойка или начисленото
обезщетение е в размер различен от този съгласно Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в
сила от 01.01.2015 г. ПрикрИ.ето на уговорената неустойка по договора, която съгласно
установената съдебна практика е нищожна, като противоречаща на ЗЗП и добрите нрави,
във вземането, върху което се претендира обезщетение за забава, противоречи на
изискването за добросъвестност при упражняване на субективни права. Начисляване на
обезщетение за забава, за което се твърди, че е в размер на законната лихва, а всъщност е в
друг и завишен размер, от друга страна противоречи на закона. От изложеното следва, че
която и от двете хипотези да е налице – било недобросъвестно упражняване на субективни
права, било противоречие със закона, то заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
сочената сума следва да бъде отхвърлено. В подкрепа на изложеното е и практиката на
въззивната инстанция, обективирана в Определение № 13105/19.12.2022 г. по ч. гр. д. №
12885/2022 г., по описа на СГС, ЧЖ-II-Б състав, Определение № 13196/21.12.2022 г. по ч. гр.
д. № 12886/2022 г. на СГС, ЧЖ-I-Ж състав, Определение № 1888/13.02.2023 г. по ч. гр. д. №
13672/2022 г., по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-I-Б състав, Определение №
5399/28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 13669/2022 г., по описа на СГС, ЧЖ-II-Б състав, с което
изрично е прието, че формалното позоваване на заявителя в заявлението, че претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва не изключа съдът да извърши служебна
проверка дали всъщност не се претендира завишена и забранена от закона лихва/неустойка,
както и Определение № 2439/24.02.2023 г. по ч. гр. д. № 13670/2022 г., по описа на СГС, ЧЖ-
IV-Б състав, Определение № 5988/18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 2435/2024 г. на Софийски
градски съд, ЧЖ-I-В състав и др.
Предвид изложеното искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата в
размер на 1366,48 лева следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 24,71 лева до пълния
заявен размер от 52,04 лева за платена държавна такса и над сумата от 23,74 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на а, ЕИК ,, срещу П. К. Г., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата в размер на 1366,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 06.08.2020 г. до 28.08.2023 г., както и в частта, в която се
претендират разноски за държавна такса над сумата от 24,71 лева до пълния заявен размер
от 52,04 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 23,74 лева до
пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3