Р Е
Ш Е Н
И Е
03. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на шести декември, през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Цв.Делова и с
участието на прокурора Й.Чанкова , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. а. н.х
д. № 5319 по описа за 2018г,за да се
произнесе взе предвид следното:
С присъда от 08.03.2018г. по
н. а. х. д. № 10580/16 г. Софийски
районен съд, НК, 115 с –в е признал подсъдимата Л.М.Р. за невиновна в извършването
на престъпление по чл.182 ал.2 пр.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,поради което я е оправдал по повдигнатото за това обвинение.
Против
постановената присъда е постъпил протест от СРП ,в който се посочва ,че съдебният
акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да бъде
отменена ,като се постанови нова, с която
подсъдимата да бъде призна за виновна по повдигнатото й обвинение.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста на СРП.Счита ,че
присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Защитникът
на подсъдимата намира протеста за неоснователен и моли същия да бъде оставен без
уважение.
Подсъдимата,редовно призована не
се явява.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Свидетелят В.П.и подсъдимата живеели заедно в съпружеско съжителство и от връзката си
имали дете А.В.П., родена на ***г. Впоследствие двамата родители се разделили
и със съдебно решение по гр.
дело № 13512/2011г. на СРС упражняването на родителските права и задължения по отношение
на детето било възложено на майката, а на
бащата бил определен режим на лични контакти
с детето . Постановено впоследствие е и второ съдебно решение по гр. дело
№ 18205/2013г. на СРС , влязло
в сила на 17.04.2014г. , с което упражняването на родителските права и задължения по отношение на
детето отново било възложено на майката и на
свидетеля В.П.бил определен режим на лични отношения
с детето - всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10 часа
сутринта в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; 20 дни през лятото
и 10 дни през зимата, които не
съвпадат е платения годишен отпуск на майката, всяка
четна година от 11.00 часа на
24.12 до 11 часа на 26.12 с преспиване. Свидетелят П.следвало да взема детето
от мястото, където то се
намирало - училище, дом на майката,
дом на бабата
и дядото.
С течение на времето след развода,отношенията между бившите съпрузи се
влошили,което резултирало върху режима на лични отношения между бащата и детето.Подсъдимата не винаги съдействала
на бившия си съпруг за срещите му с детето,което довело до издаване в полза на свидетеля В.П.на
17.09.2013г. и на 05.08. 2014г. на изпълнителни листове за принудително изпълнение на решенията относно
режима на лични отношения с малолетната А....
На 06.09.2014г., 20.09.2014г.,15.11.2014г.,06.12.2014г.,20.12.2014г.
и 24.12.2014г. , срещи между бащата и детето не били проведени.
При така
установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК,поради което я е оправдала по повдигнатото за това обвинение.В мотивите си
първия съд е отбелязал ,че не е установено престъпно бездействие от страна на
подсъдимата ,което да се субсумира под признаците на
посоченото престъпление.
Както фактическите констатации,
така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия
състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимата е
извършила престъплението, описано във внесения обвинителен акт е намерил своето
правилно разрешение в мотивите на атакуваната присъда.
В изложението си,СРС е обсъдил и
анализирал събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,посочил е на кои от тях се доверява и на кои не.Изтъкнал е на какво
базира своите изводи относно недоказаността на обвинението.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени източници,първия съд
е приел,че липсват умишлени действия,които да установяват извършеното
престъпление.Посочено е,че на 06.09.2014г и на 24.12.2014г. малолетната А. е
била болна,за което по делото са били представени медицински документи.За
заболяването на детето ,бащата е бил уведомен своевременно по телефона.На
останалите инкриминирани дати,св.П.е отказал да вземе детето,макар ,че то и
майка му са се намирали в близост до жилището на майката.
Фактическите положения,установени от първия съд се базират на показанията
на св.С.,медицинска документация и протоколи.Към тях ,районния съд е включил и
обясненията на подсъдимата,които е кредитирал като достоверни,кореспондиращи с
изброените по-горе доказателства..
Обосновано,първия съд е
кредитирал показанията на св.С.,за която не са установени близки отношения,с
нито една от страните в спора,поради което показанията й са явяват
безпристрастни,за разлика от показанията на св.П.,които са залегнали в основата
на обвинителния акт ,тези на настоящата му приятелката и нейния брат.Правилно ,първия съд е счел ,че
същите не представляват убедителна основа за формиране на фактически и правни
изводи.Техните показания се опровергават от медицинските документи по
делото,приложената смс кореспонденция между бившите
съпрузи и показанията на св.С.,която твърди ,че разговори между бащата и
дъщерята са водени на четири от процесните дати и
последния е отказал да дойде да я вземе.Без значение е обстоятелството,че
подсъдимата и дъщеря не са били в процесното жилище в
този момент,тъй като са се намирали в непосредствена близост до него,поради
което не е съществувала пречка,св.П.да дойде и да вземе детето.Би могло да се
твърди ,че подсъдимата умишлено е осуетила срещите на бащата с детето,ако
действително ,детето се е намирало далеч от посочените в съдебното решение
места ,откъдето може да бъде взимано от бащата.В случаят обаче ,освен ,че детето
е било в близост до жилището на майката,то за местонахождението му е уведомен
бащата и същият е отказал да дойде и да го вземе.
Показанията на свидетелката С. са безпротиворечиви по отношение на значимите за делото факти,поради
което с основание са кредитирани от СРС.В тях е описано как са протекли разговорите
между бащата и детето и отказа на последния да дойде и да го вземе на четири от
процесните дати.На останалите две,А. е
боледувала,факт за който бащата е бил уведомен своевременно със съобщения от
подсъдимата.Разбира се,както подсъдимата ,така и св.П.биха могли да намерят и
далеч по цивилизован подход за комуникация по между си,но влошените отношения
между бившите съпрузи ,не могат да бъдат оправдание за неправомерните действия
от страна на нито един от двамата родители.Очевидно е,че както подсъдимата,така
и св.П.не намират нужните средства за провеждането на цивилизован разговор като
родители на малолетната А. и правото да поддържа лични отношения с всеки от
родителите си.Също така е очевидно ,че нито един от родителите не осъзнава ,че
техния конфликт се отразява на психиката на детето и неговите възприятия към
всеки от родителите.Напротив ,както единият ,така и другият родител използват
всички инструменти за държавна принуда,в това число и чрез прокуратурата с цел
уреждане на личните си взаимоотношения и борбата за надмощие.Освен ,че е
недопустимо прокуратурата да бъде използвана за подобни цели,в случаят отсъства
и неправомерно поведение което да бъде санкционирано.Налице са достатъчно
институции и организации,които биха могли да бъдат многократно по-полезни от прокуратурата
в конкретния случай.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният
съд счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена ,поради което и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК
Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖАДАВА присъда от 08.03.2018г. по
н. а. х. д. № 10580/16 г. Софийски
районен съд, НК, 115 с –в
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.