Решение по дело №6493/2024 на Софийски градски съд

Мотиви към решение по НЧД № 6493/2024 г. по описа на СГС, НО, 12-
ти състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Същото е инициирано по получено в Софийски градски съд (СГС) писмо
от Министерство на правосъдието и сигурността на Нидерландия,
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. за изменение на рамкови решения
2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с
което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането
на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на
заинтересованото лице по време на съдебния процес, респективно по чл. 4, ал.
2 от ЗПИИАКОРНФС, издадено въз основа на решение за налагане на
финансова санкция от компетентен несъдебен (административен) орган на
Нидерландия – Министерство на правосъдието и сигурността, за налагане на
финансова санкция на А.Н.Х., за нарушение на правилата за движение по
пътищата. Към удостоверението е приложено заверено копие на решението,
въз основа на което е издадено удостоверението на нидерландски език.
Засегнатото лице А.Н.Х. е редовно призовано по делото, но не се явило в
съдебно заседание без да посочи уважителни причини за това, поради което
последното е разгледано в негово отсъствие по реда на чл. 16, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС.
В хода на съдебните прения представителят на СГП желае признаване на
решението на чуждестранния несъдебен орган и изпращането му на НАП за
изпълнение.
Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно
съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е
издадено, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
А.Н.Х. е роден на 12.08.1991 г., в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, безработен, живущ в
гр. София, ж.к. „Западен парк“, ул. ****, с ЕГН **********.
С решение от 31.12.2023 г., по дело № 9702254016972201, влязло в сила
на 11.02.2024 г., издадено от несъдебен орган на Нидерландия – Централно
бюро за съдебно събиране на вземанията към Министерство на правосъдието
и сигурността на Нидерландия, на А.Н.Х. е била наложена „глоба“ в размер на
133 евро. Глобата е била наложена за това, че на 20.12.2023 г. в 20.46 часа в
община Неймеген, Нидерландия, е управлявал МПС с рег. № ****, като е
1

превишил с 13 км/ч максимално разрешената скорост на движение в населено
място от 50 км/ч, представляващо административно нарушение на чл. 2 от
Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия. Поради това, спрямо
засегнатото лице А.Н.Х. било издадено посоченото по-горе решение от
Централно бюро за съдебно събиране на вземанията към Министерство на
правосъдието и сигурността на Нидерландия, с което било финансово
санкционирано, чрез налагане на „глоба“ от 133 евро. Последното било
писмено и засегнатият А.Н.Х. е бил уведомен, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния
закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалването. Това обстоятелство изрично е отбелязано в б. „з“, т.
2, б. „б“ от удостоверението. Решението е влязло в сила на 11.02.2024 г.
Въз основа на горецитираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
съобразно утвърдения в приложението към него образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието
му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2
от ЗПИИАКОРНФС) – компетентен служител на Централно бюро за съдебно
събиране на вземанията към Министерство на правосъдието и сигурността на
Нидерландия. Същото е преведено на български език съгласно чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС.
Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова санкция
е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, издаден от несъдебен
орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз, за
извършено административно нарушение на правилата за движение по
пътищата по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС съгласно
националния й закон.
От текста му се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице
данни – двете му имена – собствено и фамилно, дата на раждане, както и
последен известен адрес в Република България. С оглед на това, съдът счита,
че в представеното удостоверение, ведно с подлежащото на изпълнение
решение, санкционираното лице е достатъчно пълно и точно
индивидуализирано.
В удостоверението е посочен и издаващият несъдебен орган (б. „б“),
датата на издаване и на влизането в сила на решението (б. „ж”, т. 1, изр. 2-ро и
3-то), както и това, че за същото деяние, срещу същото лице, по информация
на органа, издал решението, в изпълняващата държава не е постановявано
решение, както и че няма такова решение, по което вече да е имало
изпълнение в държава, различна от издаващата или изпълняващата (б. „з“, т. 1,
б. „б“). Изрично посочено е, че производството е било писмено (б. „з“, т. 2, б.
„б“) и обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе
въпроса и до съд по наказателни дела (б. „ж“, т. 1, подточка „ii“), което
очевидно не е сторено, видно от липсата на отметка в б. „ж”, т. 1, подточка
2

„iv” на удостоверението и на описание на такова съдебно произнасяне.
Посочено е, също така, че на санкционираното лице е била предоставена
възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на
решаващата държава, лично или чрез упълномощен, според националния на
издаващата държава закон, представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за това (б. „з“, т. 2, б. „б“).
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време,
място и начин на извършване (осъществено действие, изразяващо се в
превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено
място с 13 км/ч), са изложени обстоятелствата, при които административното
нарушение е осъществено от заинтересованото лице, видът му (нарушение на
правилата за движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него,
приложими за деянието материалноправни административни разпоредби
(правната квалификация) от съответния закон на издаващата решението
държава (закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата). Посочено е също и точното
правно основание – конкретните процесуални норми, по реда и съгласно които
е проведена административната процедура и са приложени съответните
санкционни норми.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че представеното удостоверение
е пълно, тъй като в него са попълнени всички изискуеми реквизити.
Съобразно нормата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът извършва
преценка едновременно и на удостоверението, и на решението, като при това
следи за непълнота или очевидно несъответствие на отразеното в
удостоверението с решението. В настоящия случай е налице пълна
идентичност на отразените в решението факти със записаните в
удостоверението, поради което и съдебният състав приема, че е налице
пълнота и липсва очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с
решението, по смисъла на посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, което би
могло да обуслови отказ за признаването и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция. Следва да се посочи, че в самото решение е
посочена като дължима сумата от 142 евро, която включва освен наложената
„глоба“ от 133 евро и 9 евро административни разходи, което кореспондира с
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, с което
е поискано признаване и изпълнение само на наложената „глоба“ от 133 евро.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че в рамките на
настоящото съдебно производство не притежава възможност за извършване на
преценка за законосъобразност на проведената административнонаказателна
процедура, основателност и доказаност на наложената финансова санкция,
вкл. съпричастността на засегнатото лице към приетото за осъществено от
несъдебния решаващ чуждестранен орган административно нарушение, чието
извършване му е вменено във вина. Изпълняващата страна, в случая
българската, основавайки се на принципа на взаимното доверие между
страните от Европейския съюз и техните правни системи (съдебна и
3

административни), няма право съгласно Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета и ЗПИИАКОРНФС да изисква допълнителна информация за
доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението. В случая е
достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, е посочена
ясно санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по
вид, време, място и правно основание.
С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че липсват
отрицателните предпоставки по ЗПИИАКОРНФС, наличието на които би
било пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е за наложена
финансова санкция от несъдебен орган на решаващата държава, която е
членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС), за извършено
административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС), по националния й закон. В случая не се изисква и проверка
за двойна наказуемост на санкционираното с решението деяние, тъй като
процесният случай касае деяние, представляващо административно
нарушение според законодателството на издаващата държава, изразяващо се в
поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1,
пр. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР).
На второ място, засегнатото лице А.Н.Х. е трайно фактически обвързано
със страната ни, доколкото има известен адрес на местоживеене на
територията на Република България (чл. 30, ал. 3, пр. 3 от ЗПИИАКОРНФС).
Това обстоятелство се установява както от приложената справка от НБД
„Население“, така и от самото изявление на засегнатото лице при снемане на
самоличността му по делото.
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да е от двете
абсолютни пречки за признаване на процесното решение, издадено от
несъдебен орган на Нидерландия.
Относно другите, посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни
основания за отказ, съдът счита, че не е налице което и да е от тях. В този
смисъл представеното удостоверение по образец съдържа всички предвидени
в закона и рамковото решение реквизити, пълно е и не се констатира очевидно
несъответствие с решението за налагане на финансовата санкция (чл. 35, т. 1
от ЗПИИАКОРНФС). Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние
в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Не е изтекла по българския закон погасителна давност за
изпълнение на наложената финансова санкция (чл. 35, т. 3 от
ЗПИИАКОРНФС). Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по
българското законодателство, правещи изпълнението на решението
недопустимо (чл. 35, т. 4 от ЗПИИАКОРНФС). Процесното деяние е
извършено на територията на издаващата държава, респективно не е налице
някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС, като същевременно
наложената с решението финансова санкция надхвърля визираната в чл. 35, т.
4

6 от ЗПИИАКОРНФС сума от 70 евро. В случая не е налице и хипотезата на
чл. 32, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като също така не са представени и
доказателства, че е извършено каквото й да е плащане от страна на
санкционираното лице по наложената му с процесното решение финансова
санкция, поради което и липсва основание за приспадане от визираната в
удостоверението и решението сума по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от
ЗПИИАКОРНФС. Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35,
т. 7 от ЗПИИАКОРНФС. Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, за
деяние, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение по
пътищата, не се изисква двойна наказуемост. Засегнатият А.Н.Х. е физическо
лице, което е пълнолетно, според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС). Видно от посоченото в удостоверението, изрично
отбелязано от съда по-горе, административнонаказателното производство
пред компетентния несъдебен орган на издаващата държава е било писмено,
като санкционираното лице е било уведомено лично или чрез упълномощен,
според националния закон, представител, за правото си да обжалва решението
и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИАКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за
незабавното му изпращане за изпълнение на НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС,
съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 133 евро, в
български левове по курса на Българска народна банка към датата на
постановяване на решението на несъдебния орган в Нидерландия, която в
случая възлиза на 260.13 лева.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
5

Номер на акта:	699
Дата:	7 ноември 2024 г.
Съдия:	Кирил Георгиев Димитров

Дело:	20241100206493
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 октомври 2024 г.

Решение по дело №6493/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите