О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1918
гр. Плевен, 17.12.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
декември 2020г. в състав
Председател: съдия Елка Братоева
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева адм.д. № 899/2020г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „М.С.
***, чрез адв. С. от АК - Смолян срещу АУПДВ № 04/311/01152/3/01/04/01 с Изх. №
01-6500/8439/29.01.2020г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който на осн. чл. 27 ал.7
от Закона за подпомагане на земеделските производители е определено подлежащо
на възстановяване от жалбоподателката публично държавно вземане в размер на
215 259,65 лв.
Жалбоподателката е оспорила акта като
незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Счита, че не е налице неизпълнение на
поетите договорни задължения, респективно не е налице основание за издаването
му.
Ответникът – Изпълнителния директор на ДФЗ– София,
чрез адв. П. е изразил становище за неоснователност на жалбата.
След подаване на жалбата и непосредствено преди
съдебното заседание, насрочено за 16.12.2020г., жалбоподателката, чрез адв. Р.
от АК - София е подала молба за спиране на предварителното изпълнение на
оспорения АУПДВ на осн. чл. 166 ал.2 АПК, което е допуснато по силата на чл.
27 ал.8 от ЗПЗП. В молбата посочва, че
на 26.11.2020г. по електронна поща е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, офис Плевен за заплащане на определените с оспорения АУПДВ задължения,
за което е образувано изпълнително дело и след изтичане на 7-дневен срок
предстои предприемането на действия по принудително изпълнение. Твърди, че
жалбоподателката и нейният съпруг погасяват задължения по договор за банков
кредит, за обезпечението на който е учредена договорна ипотека върху семейното
жилище. Грижат се за две деца на 7 и 15 години. А поради ограниченията за
туристическия бранш и местата за настаняване, настъпили след издаването на
АУПДВ във връзка с обявеното извънредно положение и понастоящем извънредна
епидемиологична обстановка във връзка с разпространението на COVID 19, възможността за упражняване на дейностите в
изградения комплекс за селски туризъм също е силно ограничена. Променена е
съществено обществено-икономичеката обстановка. Твърди, че при тези
обстоятелства и липсата на достатъчно приходи за погасяване на задължението с
оглед неговия размер и при наличието на банков ипотечен кредит, биха поставили
под изключителен риск осигуряването на достатъчно средства за живот за
семейството в условията на една от най-големите икономически и социални кризи
през последните 100 години. Поради това счита, че предварителното изпълнение на
акта ще причини тежки вреди за жалбоподателката и семейството й, което е
несъизмеримо с преследваната законова цел и предполага въздържане от действия
по изпълнението до постановавянето на окончателен съдебен акт по спора.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
искането за спиране на предварителното изпълнение, позовавайки се на съдебна
практика по подобни на изложените в искането доводи.
Съгласно чл. 27 ал.8 ЗПЗП обжалването
на издадените от изпълнителния директор на ДФЗ или от оправомощени от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира
изпълнението им.
Следователно жалбата срещу процесния
АУПДВ, издаден с правно основание чл. 27 ал.7 ЗПЗП за възстановяване на
получената безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на задължение от
страна на бенефициента по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, няма суспензивен ефект. Предварителното изпълнение на акта е допуснато
по силата на специалния закон – чл. 27 ал.8 ЗПЗП, който презюмира при всички случаи
наличието на обстоятелствата по чл. 60 АПК - в защита на важен държавен интерес
и за да не бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта поради
съдебното обжалване. В случая преследваната легитимна цел е своевременното събиране
на държавното вземане т.е. защитавания от закона значим интерес е фискален.
В този случай приложение намира чл. 166
ал.4 АПК, според който допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при
условията на ал.2 т.е. при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението и ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
труднопоправима вреда. Предвид че предварителното изпълнение е допуснато по
силата на специален закон т.е. ex lege, по
силата на законова необорима презумпция за наличие на предпоставките по чл. 60 АПК, а не по преценка и с разпореждане на органа при издаване на акта, то
изискването за наличието на нови обстоятелства след влязло в сила разпореждане
за предварително изпълнение, е неприложимо и е без значение.
Специалният закон в чл. 27 ал.8 ЗПЗП не
съдържа изрична забрана за съдебен контрол, поради което при наличието на
обстоятелствата по чл. 166 ал.2 вр. ал.4 от АПК съдът може да спре допуснатото
по силата на чл. 27 ал.8 ЗПЗП предварително изпълнение на оспорения АУПДВ, при
положение, че то би могло да причини на жалбоподателката значителна или трудно
поправима вреда.
Искането е процесуално допустимо,
обосновано и основателно.
Задължението, произтичащо от оспорения АУПДВ е в значителен
размер - 215 259,65 лв. Жалбоподателката е едноличен търговец като за задълженията
на предприятието физическото лице отговаря и с личното си имущество. От
приложените към молбата писмени доказателства е видно, че за събиране на вземането
по акта вече е образувано изпълнително дело в НАП. Жалбоподателката работи по безсрочен трудов
договор като учител и получава редовно трудовото си възнаграждение в размер на
1058лв. след удръжки. Заедно със съпруга си обслужва банков кредит в размер на
100 125 лв., сключен на 13.06.2014г. със срок на погасяване 20 години,
като месечните вноски са от порядъка на 750 лв. За обезпечаване на кредита в
полза на банката е учредена договорна ипотека върху семейното жилище с адрес
гр. Плевен, ул. „Явор“ № 17, който е и постоянния адрес на жалбоподателката по
данни от НБДН и адрес за кореспонденция, деклариран пред НАП. Със съпруга си се
грижат за двете си деца - на 7 и 15 години. Не реализират приход от двете къщи
за гости в с. Благоево, финансирани по проекта на ДФЗ със средства от фондовете
на ЕС. А видно от материалите по делото едната къща е амортизирана,
неподдържана, няма ел.енергия и течаща вода, поради което е счетено, че не се
използва, следователно не може да бъде източник на допълнителен доход. За
периода на експлоатация са реализирани незначителни приходи от дейността за
осъществяване на селски туризъм. Предвид и създалата се обществено-икономическа
ситуация във връзка с предприетите от правителствата противоепидемични мерки
във връзка с разпространението на COVID 19,
не само в България, а и в световен мащаб, силно ограничаващи туристическия
бизнес и пътуванията с туристическа цел, с неясна перспектива за подобряване на
условията, изградените по програмата две къщи за гости, не биха могли да бъдат
източник на приходи за семейството в обозримото бъдеще.
Ето защо предвид големия размер на задълженията
съпоставено с ограничените доходи на семейството и липсата на възможности за
приходи от други дейности или имущество към настоящия момент и в обозримото
бъдеще, съдът счита, че от предварителното изпълнение на акта биха настъпили
значителни и труднопоправими вреди за жалбоподателката и нейното семейство, тъй
като изпълнението би могло да доведе до невъзможност за обслужване на банковия
кредит, загуба на семейното жилище и невъзможност за осигуряване на нормална
издръжка на семейството и посрещане нуждите на двете й непълнолетни деца, което
е противопоставимо на защитавания от специалния закон важен държавен интерес. Ето
защо предварителното изпълнение на акта в конкретния случай е несъразмерно и
спрямо целения резултат.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 166 ал. 2 вр. ал.4 от АПК за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения АУПДВ до влизане в сила на съдебното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
СПИРА предварителното изпълнение на АУПДВ №
04/311/01152/3/01/04/01 с Изх. № 01-6500/8439/29.01.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
София, с който на осн. чл. 27 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители е определено подлежащо на възстановяване от ЕТ „М.С. *** публично
държавно вземане в размер на 215 259,65 лв., до влизане в сила на съдебното
решение по спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати незабавно на страните.
С Ъ Д И Я :/п/