№ 269
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1605/21.12.2023 г. по т.д.№ 2762/2021 г., СГС, ТО, VI-14 състав e
осъдил „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на Министерство на културата сума в размер
на общо 91 863.52 лв. за неустойка уговорена в договор № РД 11-00-14/12.03.2012 г. – 45
143. 01 лв. и по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г. – 46 720. 51 лв., за периода от месец
септември 2018 г. до 15.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от 15.12.2021 г. до
пълното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част – над уважения размер, до
размера от общо 95 542.01 лв. и за периода от 15.08.2021 г. до 15.12.2021 г. /датата на
подаване на исковата молба/, като неоснователен. С решението „Южен кръст 2001“ ЕООД е
осъдено да заплати на Министерство на културата разноски в размер на 769.20 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
от 3674. 54 лв. държавна такса на Софийски градски съд.
Срещу това решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
„Южен кръст 2001“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и исковете срещу него да бъдат
изцяло отхвърлени. Поддържа, че от решението не ставало ясно за кои месеци, за колко дни
и в какъв размер са неустойките, претенцията за които съдът е приел основателна. Не било
ясно коя част от заключението на вещото лице съдът е кредитирал и коя – не, както и защо
част от иска е уважена, а друга - отхвърлена. Поддържа, че в договора за наем № РД11-00-
14/12.03.2012 г., в чл.13 била предвидена неустойка за забава в размер на 0.5% от дължимия
наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем, който бил в размер
1
на 3056.40 лв. с включен ДДС. Съдът бил приел, че уговорената неустойка не е еднократна,
а може да се натрупва без ограничение през месеците, в които договорът е бил действащ.
Жалбоподателят намира, че това тълкуване води до прекомерност на неустойката. В случай,
че се приемело, че самата клауза е такава, следвало, че уговорката е нищожна, каквото
възражението било направено в отговора на исковата молба. По този начин претенцията за
неустойка за забава възлизала в пъти над размера на месечния наем по този договор - 45
784.87 лв. вместо 3 056.40 лв. с включен ДДС /претенцията надвишавала 15 пъти уговорения
наем/. Волята на страните била да ограничат размера на неустойката до 1 месечен наем. В
случай, че след натрупването на такава неустойка забавата продължавала, наемодателят
можело да прекрати договора. Тълкуването, че за всеки отделен наем е възможно да се
дължи отделна неустойка в размер на пълния наем, противоречало на добрите нрави,
справедливостта и морала, тъй като по този начин неустойката била в размер 100% от всяко
месечно плащане и излизалаизвън законовите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, като била несъвместима с установените в обществото норми на поведение и
общоприет морал и на това основание била нищожна.
По договор № РД 11-00-216/09.10.2015 г. липсвала уговорена неустойка за
забава за плащане на наемната цена. Уговорена била единствено неустойка за забава при
заплащане на консумативи. Това следвало от текста на чл.16, съгласно който при
неизпълнение на задълженията по разд. II, чл.2 от договор, наемателят дължал неустойка.
Раздел II чл.2 от наемния договор не касаел задължението на наемателя да плаща наемната
цена, а единствено в ал.2 - задължението да заплаща месечни консумативи. Задължението за
плащане на наемна цена било уговорено в друг член на договора и не било скрепено със
санкция за неустойка. Клаузите, свързани е неустойки, не можело да се тълкуват
разширително и да се пренасят върху задължения, чието неизпълнение в срок не е скрепено
със санкции. Претенцията и за тази неустойка била в размер, несъвместим с добрите нрави и
справедливостта. Претендираният от ищеца размер бил прекомерен - надвишавал 15 пъти
уговорения наем, поради което и тази клауза за неустойка била нищожна.
Първоинстанционният съд пропуснал да се произнесе по направеното
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, която се отнася за период
отпреди 3 години от предявяване на иска. Не било уважено и възражението за прихващане
по съображения, свързани с прекратяването на договора и продължилото след това
ползване.
Жалбоподателят представя влязло в сила решение по в.т.д.№ 343/2023 г. САС
по друг спор между същите страни, с което съдът е приел, че Министерство на културата не
е прекратило надлежно наемните договори.
Жалбоподателят счита неправилно становището на съда, че е носел
доказателствена тежест за фактите, сочещи, че пандемията е довела до забавяне на
плащането на наемната цена.
ВъззИ.емият Министерство на културата не е подало отговор на въззивната
жалба и не взема становище по нея.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
Министерство на културата срещу „Южен кръст 2001“ ЕООД искове с правно основание
чл.92 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ за осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 95 542.01 лв., от които 45 784.87 лв.,
2
представляваща неустойка по договор № РД11-00-14/12.03.2012 г. и 49 757.14 лв. –
неустойка по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г. за периода от месец септември 2018 г.
до подаване на искова молба, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до пълното й изплащане, както и разноски по делото. Ищецът е твърдял, че
по силата на договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г., сключен въз основа на Заповед №
РД 09-45/21.02.2012 г. на Министъра на културата за определяне на наемател след проведена
тръжна процедура за отдаване под наем на имот- публична държавна собственост,
представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.”Лъчезар
Станчев” № 7, е предоставил на „Южен кръст 2001“ ЕООД следните обекти: 1./ Обособен
обект с обща площ 365.05 кв.м., находящ се на трети етаж в блок 4; 2./ Обособен обект с
площ от 93.87 кв.м., находящ се на втория етаж в блок 5Б. По силата на договор за наем №
РД11-00-216/09.10.2015 г., сключен на основание Заповед №РД09-227/30.04.2015г. на
Министъра на културата за определяне на наемател след проведена тръжна процедура за
отдаване под наем на имот - публична държавна собственост Министерство на културата
предоставило на „Южен кръст 2001” ЕООД за сменно и възмездно ползване части от
недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ сграден комплекс,
находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 7, а именно: 1./ Обект № 1 с
полезна площ 342.39 кв.м., състоящ се от 13 бр. кабинети, коридор, WC, намиращ се на 3-ти
етаж (кота+6,80) в бл. 4 на сградния комплекс; 2./ Обект № 2 с полезна площ 114.88 кв. м.,
състоящ се от 5 бр. кабинети, коридор и WC, находящи се на 4-ти етаж (кота+10,02) в бл. 5
на сградния комплекс. Съгласно т. 2 на раздел II от договор № РД11-00-14/12.03.2012 г.,
наемодателят предоставял на наемателя посочените по т. 1.1. и т. 1.2 обособени части срещу
месечен наем общо за заеманата площ в размер на 2 547 лева без ДДС или 3056.40 лева с
ДДС. Съгласно т. 13 от раздел VII Допълнителни разпоредби на договор РД11-00-
14/12.03.2012 г. на МК, при неизпълнение на задълженията по раздел II, т. 3 от договора,
постановяваща, че заплащане на цената по договора се дължи до 5-то число на текущия
месец, наемателят дължал неустойка в размер на 0.5 % от дължимия наем за всеки
просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем. Съгласно чл.2 на раздел II от
договор № РД11-00-216/09.10.2015 г., наемодателят предоставя на наемателя описаните в
раздел I, чл. 1 обекти срещу месечен наем, а именно: 1./ За обект № 1 по договор № РД11-00-
216/09.10.2015 г. , месечен наем в размер на 1960 лева без ДДС или 2352 лева с ДДС,
дължим до 5-то число за всеки календарен месец за текущия. 2./ За обект № 2 по договор №
РД11-00-216/09.10.2015 г. месечен наем в размер на 676 лева без ДДС или 811.20 лева с
ДДС, дължим до 5 - то число на всеки календарен месец за текущия месец. Съгласно чл.16
от раздел VII Допълнителни разпоредби на договор № РД11-00- 216/09.10.2015 г., при
неизпълнение на задълженията по раздел II,чл. 2 от договора , наемателят дължи неустойка
в размер на 0.5 % от дължимия наем за всеки просрочен ден. С писмо изх. № 26-00-
725/12.12.2016 г. и покана изх.№ 24-001/15.02.2017 г. наемателят бил поканен да плати
наема. В отговор постъпило частично плащане на наемната цена за м.януари и м.февруари
2017 г. и на неустойка до 14.02.2017 г. Наемателят продължил да плаща със закъснение
наемната цена. Към момента предявяване на исковата молба дължал и суми за ползвани
консумативи. Считано от изтичане на едномесечния срок от получаване на писмо изх. № 94-
00-1847/12.07.2021 г. на 14.07.2021 г., отправено до управителя на дружество „Южен кръст
2001” ЕООД, с което Министерство на културата е отправило писмено предизвестие на
основание чл. 12 б. „в” от договор за наем № РД11-00- 14/12.03.2012 г. и чл. 14, ал. 3 от
договор за наем № РД 11-00-216/09.10.2015г., поради незаплащане на двумесечни наемни
вноски и/или двумесечен размер на консумативите по двата договора за наем, същите били
прекратени. Министерство на културата твърди, че има интерес от предявяване на иск за
присъждане на дължимите от „Южен кръст 2001“ ЕООД неустойки, общо в размер на
95 542.01 лева за неустойка за забава.
Ответникът „Южен кръст 2001“ ЕООД е оспорил исковете по основание и
3
размер. Поддържал е, че в договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г., в чл.13 била
предвидена неустойка за забава в размер на 0.5% от дължимия наем за всеки просрочен ден,
но не повече от размера на месечния наем, който бил в размер на 3056.40 лв. с включен
ДДС. Договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г. уреждал идентични наемни отношения, поради
което уговорката за максимума на месечната неустойка за забава следвало да се приложи по
аналогия. Счита, че неустойка без уговорен максимален размер била нищожна поради
противоречие с добрите нрави и нейното претендиране било злоупотреба с права. В случай,
че се приемело, че ищецът е прекратил двата договора за наем, неустойката не била
дължима, считано от датата на прекратяване на договорите. От друга страна подлежали на
връщане като недължимо платени сумите, платени от ответника след датата на
прекратяване, тъй като били заплатени при липса на основание. Общият размер на
недължимо платените суми възлизал на над 50 000 лева като „Южен кръст 2001“ ЕООД
прави възражение за прихващане с тази сума за сумите, претендирани от ищеца. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за неустойка. Твърди, че по
договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г. е предоставил депозит в размер 3528 лева за обект 1 и
1216.80 лева за обект 2, с които прави възражение за прихващане. Върху неустойката,
представляваща обезщетение за забава не следвало да се начислява лихва. Претендираните
неустойки били недължими за периода на извънредното положение, въведено в България –
на основание чл.6 от ЗМДВИП.
По делото е представен договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г., сключен
въз основа на Заповед № РД 09-45/21.02.2012 г. на Министъра на културата за определяне на
наемател след проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имот- публична
държавна собственост, представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район
Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 7, е предоставил на „Южен кръст 2001“ ЕООД следните
обекти: 1./ Обособен обект с обща площ 365.05 кв.м., находящ се на трети етаж в блок 4; 2./
Обособен обект с площ от 93.87 кв.м., находящ се на втория етаж в блок 5Б. Съгласно т.2 от
раздел II наемодателят предоставя имотите срещу месечен наем в размер 2 547 лева без
ДДС или 3 056.40 лева с ДДС като цената съгласно т.3 е дължима до 5-то число на текущия
месец. Съгласно т.13 от раздел VII при неизпълнение на задълженията по раздел II, т.3 от
договора, наемателят дължи неустойка в размер 0.5% от дължимия наем за всеки просрочен
ден, но не повече от размера на месечния наем.
По делото е представен договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г., сключен
на основание Заповед № РД 09-227/30.04.2015 г. на Министъра на културата за определяне
на наемател след проведена тръжна процедура а отдаване под наем на имот- публична
държавна собственост Министерство на културата предоставило на „Южен кръст 2001”
ЕООД за сменно и възмездно ползване части от недвижим имот - публична държавна
собственост, представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев,
ул.”Лъчезар Станчев” № 7, а именно: 1./ Обект № 1 с полезна площ 342.39 кв.м., състоящ се
от 13 бр. кабинети, коридор, WC, намиращ се на 3-ти етаж (кота+6,80) в бл. 4 на сградния
комплекс; 2./ Обект № 2 с полезна площ 114.88 кв. м., състоящ се от 5 бр. кабинети, коридор
и WC, находящи се на 4-ти етаж (кота+10,02) в бл. 5 на сградния комплекс. Съгласно т.2 на
раздел II от договор № РД11-00-14/12.03.2012 г., наемодателят предоставял на наемателя
посочените по т. 1.1. и т. 1.2 обособени части срещу месечен наем общо за заеманата площ в
размер на 2 547 лева без ДДС или 3056.40 лева с ДДС. Съгласно т.13 от раздел VII при
неизпълнение на задълженията по раздел II, т.2 от договора, наемателят дължи неустойка в
размер 0.5% от дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния
наем.
От представените приемо-предавателен протокол от 12.03.2012 г. и протокол
за предаване и приемане на имот – публична държавна собственост от 11.01.2016 г. се
4
установява предаването от страна на Министерство на културата на „Южен кръст 2001“
ЕООД на имотите, предмет на договорите за наем.
Видно от акт № 13420/23.06.2003 г. и АДС № 07766 от 2003 г. за поправката
му и скици, които са били предадени на ответника с протокол от 12.03.2012 г. и протокол от
11.01.2016 г. имотите са публична държавна собственост.
С писмо с изх.№ 94-00-1847/12.07.2021 г. ищецът е отправил едномесечно
предизвестие до „Южен кръст 2001“ ЕООД, на основание чл.12, б.“в“ от договора за наем от
№ РД 11-00-14/12.03.2012 г. и на основание чл.14, ал.3 от договора за наем № РД 11-00-
216/09.10.2015 г., поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер
на консумативите. По делото липсват доказателства , че писмото е получено от ответника.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът възприема като вярно и компетентно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице Р. С. изчислената и неплатена неустойка за забавено плащане на дължимия
месечен наем по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г. за периода от м.септември 2018 г. до
12.12.2021 г. включително /датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба/ е в
размер 48 994.09 лева като изчислението е подробно описано в таблица 1 към заключението.
Вещото лице е изчислило неплатената неустойка за забавено плащане на дължимия месечен
наем по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г. за периода от м.септември 2018 г. до
12.12.2021 г. включително /датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба/ е в
размер 50 706.10 лева. Вещото лице е установило на кои дати са извършени плащанията на
просрочените задължения за плащане на месечните наемни вноски по двата договора и ги е
представило в подробен списък в своето заключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
I./ По предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на
неустойка
По делото е установено и не се спори, че страните са били обвързани от
наемни правоотношения по два договора за наем, по силата на които ищецът е предоставил
за временно и възмездно ползване на ответника описаните в договорите недвижими имоти
срещу договорена наемна цена.
С писмо с изх.№ 94-00-1847 от 12.07.2021 г. ищецът е отправил едномесечно
предизвестие до „Южен кръст 2001“ ЕООД, на основание чл.12, б.“в“ от договора за наем от
№ РД11-00- 14/12.03.2012 г. и на основание чл.14, ал.3 от договора за наем № РД11-00-
216/09.10.2015 г., поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер
на консумативите. Предсрочното прекратяване на процесните договори е обусловено от
неизпълнение на задължението на наемателя да плаща наемна цена и консумативи, както и
от отправяне на предизвестие от страна на наемодателя. По делото не е установено
представеното писмо да е получено от наемателя, поради което съдът намира, че с него не са
породени правните последици, към които същото е било насочено и договорите за наем не
са били прекратени. По отношение на договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. към
12.03.2022 г. - съгласно т. 11 от договора, същият е сключен за срок от 10 години. От
посоченото следва, че срокът на договора е изтекъл на 12.03.2022 г. - в хода на процеса. С
оглед на това, към настоящия момент и на основание т.12 от договора, предвиждащ, че
същият се прекратява с изтичането на срока му, последният е прекратен. Не може да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, предвиждаща, че ако след изтичането
на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок, тъй като в случая по
делото не е установено ответникът да е продължил ползването на имотите. Изтичането на
срока на договора е факт, който въззивният съд следва да съобрази по реда на чл.235, ал.3 от
5
ГПК, тъй като решението на съда трябва да отразява правното положение между страните
по делото към момента на приключване на устните състезания.
Предявени са два обективно съединени иска за заплащане на неустойка: 1./ по
договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. – на основание т.13 във вр. т.2 от договора, за
забавено заплащане на дължими месечни наемни вноски за периода м.септември 2018 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер 45 784.87 лева и 2./ по договор за наем №
РД11-00-216/09.10.2015 г. – на основание чл.16 във вр. чл.2 от договора , за забавено
плащане на дължими месечни наемни вноски за периода м.септември 2018 г. до датата на
подаване на исковата молба в размер 49757.14 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна
неустойка възниква при наличието на три предпоставки – кумулативно необходими
елементи на сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради
неизпълнение на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и
предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително
определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна за
неизпълнението на задължения, произтичащи от договора.
В правната теория и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция, изразяваща се в индиректния натиск на опасността да плати неустойка върху
длъжника, който го стимулира да изпълни точно. Неустойката има и обезщетителна
функция като осигурява възможността кредиторът да бъде обезщетен за вредите, които
понася вследствие неизпълнението. Неустойката има и наказателна функция, която се
проявява в случаите, в които нейният размер надхвърля размера на обезщетението
необходимо за покрИ.не на понесените от кредитора щети, в който случай обаче длъжникът
не може да иска нейното намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на
неизпълнението. Тя може да е компенсаторна както при пълно, така и при частично
неизпълнение. Може да бъде мораторна при забавено изпълнение. Неустойка може да бъде
уговорена и за лошо изпълнение. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да
обезпечава точното /съобразно договореното между страните/ изпълнение на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
установяват.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право, предвиден в чл. 9 ЗЗД, и с нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо доказване на размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения; преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани различни
критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай;
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. е предвидена неустойка за
6
забава в размер на 0.5% от дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера
на месечния наем, който бил в размер на 3056.40 лв. с включен ДДС. Спорно е по делото
дали неустойката следва да се дължи за конкретните месечни вноски или се дължи една
обща неустойка в максимален размер от един месечен наем, независимо от броя забавени
месечни вноски по договора. Съдът намира, че клаузата за неустойка е определена за всеки
просрочен ден и като съобрази нормата на чл. 20 от ЗЗД намира, че същата е определена за
забава за заплащане на всяка една месечна вноска, което следва и от граматическото
тълкуване на уговорката в самия текст на договора – разпоредбата на чл.13 е формулирана
„при неизпълнение на задълженията“, а не „при неизпълнение на задължението“. В случая
не става въпрос за натрупване без ограничение на неустойка, а за изчисление на
неустойката, която е дължима за неизпълнение на задължението за заплащане на всяка
отделна месечна вноска.
В договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. е предвидена неустойка за
забава в размер на 0.5% от дължимия наем за всеки просрочен ден без да е определен
нейния максимален размер. Забавеното изпълнение предпоставя определяне на неустойката
за период и до размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по
давност на претенцията с оглед разпоредбата на чл.111, б. „б“ ЗЗД. Непосочването в
договора на краен срок, до който се дължи неустойката не нарушава общоприетите нрави и
принципите на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, а цели
стимулиране на длъжника да изпълни точно задълженията по договора. В практиката си ТК
на ВКС /решение № 4/2009 г. по т.д.№ 359/2008 г./ приема, че само по себе си липсата на
уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката за забава не
накърнява добрите нрави и не прави клаузата нищожна.
Съдът намира неоснователно възражението по въззивната жалба, че по
договор № РД 11-00-216/09.10.2015 г. липсвала уговорена неустойка за забава за плащане на
наемната цена, а такава била уговорена единствено при забава за заплащане на консумативи.
С чл.16 от договора е предвидена неустойка за всеки просрочен ден при неизпълнение на
задълженията по разд.II, чл.2, които задължения са за заплащане на месечния наем /чл.2,
ал.1/ и за заплащане на консумативи /чл.2, ал.2/. Следователно тази неустойка би била
дължима както при забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, така
и при забавено изплащане на задължението за консумативи.
Ответникът е въвел правоизключващо възражение за нищожност на клаузите,
с които са уговорени претендираните от ищеца неустоечни вземания, както и твърдение за
прекомерност на тези вземания, основаващо се на нормата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. С
Тълкувателно решение № 1/2020 гр.София, 27.04.2022 год. Върховният касационен съд
приема, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ответникът
обосновава своето възражение за нищожност на неустоечните клаузи като се позовава на
това, че те нарушават добрите нрави и принципа на справедливостта, който следва да бъде
закрилян и който защитава всеки признат от закона интерес. Съдът намира направеното
възражение неоснователно.
Както е посочено по-горе с разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от
присъщите на неустойката функции - обезпечителна и обезщетителна. Независимо, че в
закона не е предвидено, правната доктрина и трайната съдебната практика, разглеждат и
приемат, че в качеството си на договорна отговорност неустойката има и санкционна
7
функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната
свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Наказателна функция
съществува в случаите, когато размерът на уговорената неустойка е по-голям от размера на
претърпените вреди. Дори в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие
с императивните норми на закона и на добрите нрави, които съдебната практика възприема
като морални норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в
обществото. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. При преценка дали договорът или конкретна негова клауза
им противоречи, съдът следва да се съобрази дали нейният краен резултат е съвместим с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Именно последните не
допускат използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо
обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
В този смисъл са задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год.
на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Върховният касационен съд е разяснил,
че нищожна би била неустойката в случаите в които с нея се цели постигане на резултат
извън посочените присъщите й функции - например: неоснователно обогатяване на една от
страните.
При изложените принципни постановки, въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата за неустойка по т.13
във вр. т.2 от договора поради противоречието й с добрите нрави. При тълкуването й и с
оглед предвидения размер на неустойката и ограничението за максимален размер на
неустойката в размер на месечния наем, съдът намира, че тази неустойка не излиза извън
присъщите й функции. Тази неустойка е дължима при неизпълнение на задължението за
заплащане в договорения срок на наемната цена и е уговорена в размер 0.5% на ден от
дължимия наем, която стойност съдът намира съответна на евентуалните предвидими вреди
от неизпълнение на задължението за заплащане на месечния наем. Максималният размер на
предвиденото отнапред от страните обезщетение за забава е размера на месечната наемна
вноска. Действително при съпоставка с предвидимите действителни вреди при сключването
на договора, е възможно размерът на неустойката да превиши действително понесените
вреди, но тук следва да се акцентира, че функцията на неустойката освен обезщетителна е и
обезпечителна и санкционна като въззивният съд приема, че с определения в договора
размер на конкретната неустойка не се излиза извън смисъла и функциите на института
неустойка.
От друга страна при наличие на клаузата на чл.309 от ТЗ, съдът не може да
намали процесната неустойка поради преценка за нейната прекомерност.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е констатирала датите,
на които ответникът е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите по договор за
наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. и по договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. наемни
вноски, от което се установява, че същите са заплатени със закъснение. Като се е съобразил с
дните на забавата и определения максимален размер на неустойката, експертът е изчислил
дължимата неустойка за всяко отделно задължение за заплащане на месечната наемна цена.
Предпоставките за възникване на правото на ищеца да претендира неустойката по горните
клаузи са настъпили към датата на подаване на исковата молба. Съдът приема изчисленията
8
в заключението на вещото лице, което е съобразило твърденията на ищеца в исковата молба
за претендиране на неустойка за забава върху вземанията за наемна цена, считано от
м.септември 2018 г. включително. От друга страна ищецът е претендирал вземането за
неустойка върху наемните вноски до м.август при твърдения за прекратяване на договорите
за наем през този месец. Отговорността за забавата на наемателя да заплати дължимото се по
договор следва да се ангажира като неустойката за забава на месечните вноски до 15.08.2021
г. следва да се изчисли съгласно т.13, респ. чл.16 от договорите, по 0.5% за всеки ден от
периода на забавата, но най-много до размера на месечния наем. При съобразяване на
изводите в заключението на съдебно-счетоводната експертиза и периодът за който ищецът
претендира неустойка въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че размера на
неустойката по договора от 12.03.2012 г. е 45 143.01 лв., а по договор за наем № РД11-00-
216/09.10.2015 г. – 46 720.51 лв.
Ответникът е направил възражение, че неточното изпълнение на задълженията
му по договора се дължи на непреодолима сила. Този термин е регламентиран с
разпоредбата на чл. 306 ТЗ, с която се урежда основание за освобождаване на отговорност,
поради невиновна невъзможност за изпълнението. Разпоредбата се явява специална по
отношение на нормата на чл. 81 ЗЗД.
Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от
ТЗ. Съобразно с граматическата формулировка на нормата непредвидимостта и
непредотвратимостта следна да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието,
извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или
непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.
Непредвидимостта на събитието, което осуетява изпълнението, е свързана с извънредния му
характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да
са допускали настъпването му. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния
му характер и от невъзможност неговите последиците да бъдат преодолени при полагане на
дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се
оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието
действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този
смисъл грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на
длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като
непреодолима сила. Обективна невъзможност би била налице тогава, когато изпълнението е
невъзможно както за длъжника, така и за трети за правоотношението лица.
Въззивният съд намира неоснователно възражението за форсмажорно
обстоятелство, обусловено от въведеното в страната извънредно положение във връзка с
разрастващата се пандемия от Ковид-19, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. - до 13 април 2020 г., който срок впоследствие е продължен до 13 май 2020 г –
съгласно т. 1 от Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение, обстоятелство, представляващо и общоизвестен факт по
смисъла на чл. 155 ГПК, не подлежат на изрично доказване и което да е основание за
освобождаването му от отговорност за забава. Първоинстанционният съд правилно е приел,
че в процесният случай пандемията от короновирусната инфекция и обявеното във връзка
със същата извънредно положение в страната има характер на такова събитие, имащо
извънреден характер и което е било непредвидимо за страните по правоотношението. По
делото обаче не са ангажирани доказателства това именно събитие да е довело до забавата.
По изложените съображения съдът намира неоснователно възражението за
наличие на форсмажорни обстоятелства, които да са допринесли за неизпълнение на
задълженията на ответника.
Ответникът е направил възражение за прихващане със сумата 50 000 лева,
9
представляваща сборът от недължимо платени суми, равняващи се на месечните наеми за
м.м. август, септември, октомври и ноември 2021 г., както и съпътстващите плащания на
режийни разноски и консумативи. С оглед становището на въззивният съд, че договорите за
наем не са прекратени с отправеното предизвестие с писмо с изх.№ 94-00-1847 от 12.07.2021
г., тези суми са дължимо платени.
Ответникът е направил възражение за прихващане с платените като депозит по
договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. суми в размер 3 528 лева за обект 1 и 1 216.80
лева за обект 2. По делото не са представени доказателства за заплащането на тези суми от
страна на ответника, поради което възражението е неоснователно.
II./ По искането за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от
датата на завеждане на исковата молба:
Съдът намира решението в частта, с която са присъдени законни лихви върху
главниците на неустойките законосъобразно и правилно.
В случай не се касае до анатоцизъм.
Вземането за неустойка, независимо, че се касае за неустойка за забава
представлява задължение на общо основание. Това задължение, както всяко друго има
падеж и тъй като се касае за парично задължение, неизпълнението му на падежа води до
акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
/чл.86 от ЗЗД/. С исковата молба ищецът е поканил ответника да му заплати дължимите по
двата договора неустойки. С решението си съдът установява дължимостта на тези вземания
на ищеца, поради което и съобразно заявеното искане от ищеца присъжда и мораторна
лихва върху вземането, начиная от предявяване на исковата молба в съда. Акцесорният
характер на вземането за лихва означава, че това задължение възниква, съществува и се
прекратява в зависимост от главния дълг. Принципът е, че лихвата следва главното вземане
- тя се прехвърля, залага, погасява заедно с него. Размерът на законната лихва, считано от
предявяване на иска, се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от момента на
плащане на главното задължение. При това защитата срещу искането за присъждане на
законна лихва е защита срещу главния иск, т. е. възраженията по искането за лихва са
възражения срещу главницата.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията за неустойка
по давност, което първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа.
Погасителната давност за вземането за неустойка за неизпълнение на договор е
3-годишна, съгласно чл.111, б. „б“ от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането за неустойка за забавено
изпълнение на задълженията за заплащане на наемната цена по процесните договори е
изискуемо от изтичането на падежа на задължението за заплащане на съответната месечна
наемна вноска.
Вземанията за неустойка, които са за период преди периода от 3-години до
исковата молба са погасени по давност. Това важи за вземанията за неустойки по двата
договора съответно за месеците септември, октомври, ноември и до 14.12.2018 г., поради
което исковете следва да бъдат уважени за периода от 14.12.2018 г. така по договор за наем
№ РД11-00-14/12.03.2012 г. са погасени вземанията за неустойка за м.септември 2018 г. в
размер 1497.64 лева, за м.октомври 2018 г. за неустойка в размер 1650.46 лв., за м.ноември
за неустойка в размер 1176.71 лева и за м.декември до 14.12.2018 г. – в размер 122.24 лв. или
в общ размер 4 447.05 лева. По договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. са погасени
вземанията за неустойка за м.септември 2018 г. в размер 1549.97 лева, за м.октомври 2018 г.
за неустойка в размер 1708.13 лева, за м.ноември за неустойка в размер 1217.83 лева и за
м.декември до 14.12.2018 г. – в размер 126.56 лв. или в общ размер 4 602.49 лева.
По изложените съображения искът за присъждане на неустойка по договор за
10
наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. се явява основателен за сумата 40 695.96 лева като в
останалата част до пълния предявен размер от 45 784.87 лева е неоснователен, а искът за
присъждане на неустойка по договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015 г. се явява
основателен за сумата 42118.02 лева като в останалата му част до пълния предявен размер от
49 757.14 лева е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено за
сумата 4 447.05 лева, присъдена неустойка по договор за наем № РД11-00-14/12.03.2012 г. и
за сумата 4 602.49 лева, присъдена неустойка по договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015
г.
При този изход на делото ответникът и ищецът следва да понесат
отговорността за направените във въззивното производството разноски съответно съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете като въззИ.емият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника разноски по делото в размер 173.99 лева, а въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззИ.емия разноски в размер 316.85 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1605/21.12.2023 г. по т.д.№ 2762/2021 г., В ЧАСТТА
МУ, с която СГС, ТО, VI-14 състав e осъдил „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на
Министерство на културата на основание чл.92 от ЗЗД сума в размер на 4 447.05 лева,
представляваща неустойка по договор № РД 11-00-14/12.03.2012 г. за периода м.септември
2018 г., м.октомври 2018 г., за м.ноември 2018 и м.декември до 14.12.2018 г. и сумата
4 602.49 лева, представляваща неустойка по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г., за
периода м.септември 2018 г., м.октомври 2018 г., за м.ноември 2018 и м.декември до
14.12.2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Министерство на културата срещу „Южен кръст
2001“ ЕООД искове с правно основание чл.92 от ЗЗД сума в размер на 4 447.05 лева,
представляваща неустойка по договор № РД 11-00-14/12.03.2012 г. за периода м.септември
2018 г., м.октомври 2018 г., за м.ноември 2018 и м.декември до 14.12.2018 г. и сумата
4 602.49 лева, представляваща неустойка по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г., за
периода м.септември 2018 г., м.октомври 2018 г., за м.ноември 2018 и м.декември до
14.12.2018 г. като погасени по давност.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1605/21.12.2023 г. по т.д.№ 2762/2021 г., СГС,
ТО, VI-14 състав в останалата му осъдителна част.
Решение № 1605/21.12.2023 г. по т.д.№ 2762/2021 г., СГС, ТО, VI-14 състав в
отхвърлителната му част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Южен кръст 2001“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Министерство на културата на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в производството
размер на 316.85 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „Южен кръст 2001“
ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 173.99 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12