Решение по дело №7690/2019 на Районен съд - Плевен

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

 гр.Плевен, 24.01.2020г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 24.01.2020 година, в състав:

                                                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

      като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д.№7690 по описа                     за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

     

         Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.

         Делото е образувано въз основа на депозирана молба от К.А.А., ЕГН: **********,***, адрес за кореспонденция: ***, тел.: ***, в която се твърди следното : през 2003г. сключила брак с *** ***, от който имат три деца, които към момента са непълнолетни. До преди 3 месеца живеели в дома на родителите му в ***. През годините многократно имали кризи във взаимоотношенията, но се събирали в името на децата. Никога не й посягал физически. Тормозът, който й се налага години наред е психически. Последният път, в който се скарали сериозно и молителката се пренесла в дома на родителите си, било преди около три месеца.

Молителката твърди, че от онзи момент съпругът й системно я притеснява по телефона и чрез социалните мрежи, с цел да я принуди да се върне при него; не разрешава на децата да общуват с нея; иска да му плаща издръжка по 100лв. на дете и да му дава детските, които получава. Дъщерите й се обаждат и идват да я видят, но синът й не желае да общува с нея и е настроен, че е изоставен. Молителката твърди, че предложила на съпруга си да се разведат по взаимно съгласие, но той отказал.Молителката заявява, че не е взела децата със себе си, т.к. не иска да ги откъсва от бащиния им дом, т.к. това ще се отрази зле на психиката им. Не се е отказала от тях, но съпругът й натяква постоянно, че ги  е изоставила, което разпространява като информация и в населеното място, където  молителката живее.

Молителката заявява, че преди около две седмици била диагностицирана с тежко онкологично заболяване и се налага лечение. Твърди, че  след като разбрал съпругът й започнал да я търси още по- настойчиво, под предтекст, че иска да й помогне. Отказала помощта му, но той не престава да й пише и звъни. Миналата седмица отишъл в Онкологичното отделение в Окръжна болница и вдигнал скандал, което я навежда на мисълта, че я следи. Твърдял, че трябва да го уведомява за всяка нейна крачка.

Молителката твърди, че постоянно живее в страх кога ще е следващото обаждане и с каква нова заплаха ще е свързано, което не помага и на здравословното й състояние.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да издаде заповед за защита срещу съпруга й ***, живущ ***, като наложи следните мерки : задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана да приближава молителката на определено разстояние, както и жилището на родителите й в ***.

        Видно от изложението в обстоятелствената част на молбата е, че последният акт на домашно насилие, изразил се в психически тормоз спрямо  молителката, от страна на съпруга й, е осъществен преди две седмици, което прави молбата допустима. От контекста й също така ясно личи, че се иска защита от осъществено домашно насилие от страна на И.А., съпруг на молителката. От изисканата служебно справка от НБД се установява, че молителката има сключен граждански брак с ***.

         Искането е уточнено с допълнителна молба, като е представена и  декларация в тази връзка, от която се установява, че последният акт на домашно насилие се е състоял на 26.11.2019год. в *** на ***.

         В о.с.з. молителката не се явява лично, по обективни причини, като се представят доказателства за здравословното й състояние и извършена оперативна интервенция. Представлява се от адв.А.К., който поддържа молбата  и навежда доводи в о.с.з.

         В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.М.Б.. Изцяло оспорва  да е  осъществил на тази дата, а и въобще, акт на домашно насилие спрямо молителката. Заявява, че  бил крайно стресиран и притеснен от факта, че съпругата му се разболяла и е диагностицирана с такова сериозно заболяване. Твърди, че отишъл при нея само, за да и помогне с каквото може, да изрази подкрепата си като съпруг и категорично отрича да е осъществил акт на   домашно насилие спрямо  нея.      

         Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на страните и характера на производството намира, че искането за защита на молителката по реда на този закон се явява основателно.

        По делото се установява, че страните  са съпрузи и имат  три деца. През годините имали търкания в отношенията си, неразбирателства, но през м.август 2019год. за първи път се разделили фактически. От изявлението на ответника се установява, че съпругата му напуснала напълно внезапно жилището, още повече, че били двамата заедно и си почивали след работния ден. Ответникът заявява, че молителката просто взела ключове и чантата си и казала, че го напуска. Напълно неочаквано за него, тя от онзи момент повече не се завърнала в семейното им жилище и отишла да живее в същото населено място, при родителите си. Установява се, че на рождения й  ден през м.септември 2019год. семейството се събрало на заведение в гр.Плевен, но само по повод  празника, като молителката не се върнала при съпруга и децата си. Ответникът заявява, че майката на молителката никога не го е харесвала и винаги е пречила на съвместния им живот. За наличие на по-сериозни катаклизми и проблемни отношения в семейството на страните свидетелства и приетото като доказателство по делото Решение, постановено по гр.д. № 5597/2016год. по описа на ПлРС. От същото се установява, че са постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на майката на молителката заради упражнен акт на домашно насилие от страна на бащата на ответника. Молителката, по обективни причини, свързани със здравословното й състояние, не се явява лично в о.с.з. и не може по тази причина да разясни каква е била конкретната ситуация, разиграла се на 26.11.2019год. От показанията на свидетеля *** /кмет на км. ***/ се установява, че отношенията му с молителката са изцяло служебни и нямат любовна връзка. Заявява, че във вр. със заболяването на молителката била предприета по негова инициатива дарителска кампания, благодарение на която били събрани нужните средства за извършената й понастоящем операция. От показанията му се установява, че след като разбрал за проблемите й със съпруга й и това, че го е напуснала, я попитал дали няма начин да се съберат, но  молителката била категорична в решението си да не се връща при ответника. Именно поради тази причина, а  и от съпричастност, отишъл с нея на преглед в болницата на въпросния 26.11.2019год. От показанията му се установява, че пътували той, молителката и съпругата му. В болницата придружил молителката, която била изключително притеснена, като двамата чакали пред кабинета на лекаря – тя – седнала, а той - прав близо до нея, държащ чантата й и дрехата й. От показанията му се установява, че при идването си ответникът, забелязвайки го, започнал да държи сметка на молителката защо не го е  уведомила, че е болна и че е на преглед, като това било направено с тон, който  още повече я притеснил и разстроил – от една страна, т.к. това се случвало на обществено място, пред много други хора, а от друга - т.к. ответникът бил настоятелен и твърде експресивен в поведението си. От показанията на свидетеля *** /племенник на ответника/ се установява, че съвсем случайно на 26.11.2019год. вуйчо му научил, че молителката е на преглед в болницата в града. Ответникът се опитал да се обади на съпругата си, но не  успял да се свърже с нея и независимо от това веднага се запътили към здравното заведение, където я търсили известно време. Свидетелят твърди, че молителката била там заедно със свидетеля ***, като ответникът по никакъв начин не притеснил с идването си и поведението си съпругата си. Заявява обаче, че още в момента, в който го видяла, молителката казала на ответника, че не иска той да е там. Въпреки това, съпрузите провели разговор, ответникът настоял свидетелят *** да се тръгне незабавно и откарал впоследствие молителката до дома й.

          В случая ответникът твърди, че при пристигането си в болницата заварил  съпругата си и свидетеля *** хванати за ръце /което свидетелят категорично отрича/, както и че щом го видяла, съпругата му видимо се притеснила. Прави се опит да се внуши, че в случая се касае вероятно за любовна връзка между двамата. Съдът приема, че напълно неотносимо към предмета на делото е това дали в действителност молителката и свидетелят имат такава връзка или не. Не се спори, че съпрузите са във фактическа раздяла още от м.август 2019год. Несъмнено е също така, че молителката няма никакво желание да съжителства и да комуникира със съпруга си, та дори било то и по телефон. Това е било така и през времето, когато тя все още не е знаела, че е болна. За отношението й към ответника свидетелства и начинът, по който го напуснала и който самият ответник описва в о.с.з. В деня на прегледа, 26.11.2019год., е повече от ясно, че молителката не е имал никакво желание, нито намерение, да уведомява ответника, че ще ходи на лекар; не е имала никакво желание да го вижда, още повече в момента, в който чака пред лекарския кабинет и то в състоянието, в което била – сериозно притеснена за здравето си. Видно от изявлението й е, че изразява съмнение, че ответникът я следи, като е категорична, че с поведението си и с появата си на 26.11.2019год.  ответникът е упражнил психически тормоз спрямо нея. Това й твърдение, разгледано във вр. с останалите й такива, както и с доказателствата по делото, дават основание на съда да го приеме за достоверно. Страните са били достатъчно време преди това във фактическа раздяла, а поведението и отношението на молителката спрямо ответника са били повече от ясни, а именно, че тя не желае да се среща и да общува с него. Същата не го е потърсила дори и в момента или след това, в който научила, че трябва да извърши съответни изследвания във вр. със установяване на здравословния си статус, което е нейно решение, израз на волята й. В молбата си твърди, че ответникът прави всякакви опити да се свърже с нея и да я мотивира да се върне  обратно  при семейството, но с оглед тормоза през годините, същата е категорично против това да се случи. Не е напълно ясно и как точно ответникът е научил/съвсем случайно/ на 26.11.2019год. за предстоящия преглед на  съпругата си  и макар да излага твърдения в тази връзка, същите не звучат логично издържани. Видно е също така, че реакцията му при заварването на свидетеля *** била последният незабавно да напусне болницата, като впоследствие имали и кореспонденция в социална мрежа. Свидетелят Гайдаров твърди, че ответникът по никакъв начин не притеснил молителката при отиването им в болницата, но се установява също така, че двамата разговаряли насаме; установява се, че молителката не приела никак добре идването на съпруга си. Този свидетел, като близък роднина, е заинтересован от изхода на делото и в крайна сметка съдът преценява неговите показания с показанията на посочения от молителката свидетел - кмет на ***. Макар и да не извърши очна ставка между двамата /първият свидетел беше освободен след изслушване становищата на страните в тази връзка/ съдът намира, че следва да приеме молбата за основателна. Чрез появата си на въпросния ден  ответникът е засегнал личната сфера на молителката и е натрапил присъствието си в момент, в който тя  е била изключително разтревожена и уязвима. Факт е, че след това, на 03.12.2019год., същата е депозирала  молба за защита по реда на ЗЗДН, което обосновава извод, че не е приела идването  на ответника като  знак на съпричастност и добра воля.

           С оглед изложеното молбата следва да се уважи, като се  определят мерки  като първоначално  определените с временната заповед, като  допълнително се забрани на ответника да приближава местата за социални контакти на молителката  и местоработата й в км. *** – за срок от 18 месеца.

           При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.

           Няма искане за присъждане на разноски от страна на молителката – нито в допълнителните й  изявления, нито в о.с.з.

          На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие следва да се наложи глоба в размер 200лв., която е в минималния, визиран в закона.

           Воден от горното, съдът

 

  Р   Е   Ш   И   :

 

           ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение К.А.А., ЕГН: **********,***, адрес за кореспонденция: ***, както следва :

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН ***, адрес ***, ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо К.А.А., ЕГН: **********.

           ЗАБРАНЯВА  на основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН  на ***, адрес ***, ЕГН********** да приближава пострадалото лице К.А.А., ЕГН: **********, както и жилището й понастоящем, находящо се на адрес : ***, местата й за социални контакти и работното й място, находящо се в кметство ***, на не повече от 30 метра и за срок от 18 месеца.

               ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.  

          ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

          СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3.

          СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

          ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ***, адрес ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ  глоба в полза на държавата в размер 200лв.

          ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на  РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.

          Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.

 

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :