Р Е Ш Е
Н И Е
№50
гр. Несебър, 27.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря К.Л., като разгледа АНД № 2522
по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Н.А., срещу
наказателно постановление № 16-0304-002101 от 09.08.2016г., издадено
от началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 180 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца. Жалбоподателят твърди,
че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, както и в пълно
несъответствие с фактическата обстановка. Сочи, че обстоятелствената част на
АУАН не отговаря на действителността. Навежда, че описанието на нарушението не
съответства на това в АУАН. Акцентира върху обстоятелството, че наказващият
орган не е посочил доказателствата, които потвърждават извършването на
нарушението. Моли да се отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
През лятото на 2016г. жалбоподателят Н.А. осъществявал трудова дейност на
територията на к. к. „Слънчев бряг” като таксиметров шофьор. Дейността си
извършвал с лек автомобил „Дачия” с рег. № А .... МВ, собственост на „С. ..”
ЕООД. Малко след 00:00 часа на 31.07.2016г. свидетелят К. се обадил на
жалбоподателя, като поискал извършването на таксиметрова услуга – от гр.
Несебър до дискотека „Ориндж” в к. к. Слънчев бряг. По-късно К. се възползвал
отново от услугите на жалбоподателя, като го наел да го транспортира от
дискотека „Ориндж” първо до дискотека „Корнер”, а след това и до дискотека
„Какао”. На път от дискотека „Корнер” към дискотека „Какао”, около 02:30 часа,
при КПП Карлово, пред хотел „Карлово”, в посока хотел „Чайка” – по главната
алея в к. к. „Слънчев бряг”, жалбоподателят управлявал автомобила, като при
излизане от светофара получил сигнал за спиране от полицейския служител П.К..
Движещите се пред А. автомобили също получили такъв сигнал от К.. В движение А.
отворил прозореца на автомобила и попитал К. „Защо не ви спират колите?” и
отминал без да спре. Впоследствие А. транспортирал клиента си до дискотека
„Какао” и останал на местостоянката пред дискотеката. При него на място се
явили полицейски служители, които след проверка на документите, му разпоредили
да се яви в РУ Несебър. В районното управление св. М. съставил на жалбоподателя
АУАН бл. № 624676 от 31.07.2016г. за това, че не спрял при подаден сигнал за
спиране от контролен орган – нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Актът бил подписан
от жалбоподателя, като в него той вписал възражение, че има недоразумение и не
е съгласен. Възражението е прието за неоснователно и въз основа на АУАН е
издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение бл. №
624676 от 31.07.2016г., докладна записка от П.К., Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 304з-322 от 18.12.2015г. на
началника на РУ Несебър, свидетелските показания на актосъставителя М. и св. К.,
обясненията на жалбоподателя. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят
в обясненията си също потвърждава фактическата обстановка в по-голямата й част.
Съдът не кредитира обясненията му единствено в частта им, в която твърди, че
полицейският служител не е правил знак на управлявания от него автомобил да
спре. В тази част обясненията на жалбоподателя противоречат както на
показанията на св. М. и изготвената от П.К. докладна записка, така и на
показанията на водения от самия жалбоподател св. К.. От показанията на този
свидетел се потвърждава, че полицейският служител е искал да спре няколко
автомобила, включително и този, управляван от жалбоподателя. В такава насока са
и останалите доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че фактическата
обстановка се е реализирала именно по този начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра
на вътрешните работи, Заповед № 304з-322 от 18.12.2015г. на началника на РУ
Несебър) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН
и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът не констатира противоречие между текста на АУАН и НП при описание
на нарушението, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни. В НП е цитиран и АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното
производство, поради което са посочени доказателствата, на които се е основал
наказващият орган. Още повече, че за жалбоподателя не е имало пречка да
ангажира доказателства и в хода на съдебното производство, от което свое право
той се е възползвал. Поради тази причина правата му не са нарушени по никакъв
начин.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП,
правните изводи на съда са следните:
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП. С цитираната норма на
водачите е вменено задължение при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спрат плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място. От фактическа страна по делото
безспорно се установи, че на посочените в НП дата и час и на посоченото в
постановлението място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при
подаден от полицейски служител сигнал не е спрял автомобила. В тази връзка
следва да се има предвид, че според свидетеля К. сигналът е бил подаден с ръка
от полицейския служител, а според показанията на св. М. и изготвената от П.К.
докладна записка – със стоп палка. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП при
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие
служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със
стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 207 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата. В случая и самият
жалбоподател не оспорва, че полицейският служител П.К. е бил с униформа, като
твърди единствено, че е бил без стоп-палка и шапка. Поради тази причина дори и
сигналът да е бил подаден с ръка той отново е бил годен да задължи жалбоподателя
да спре (по арг. от цитираните по-горе норми). Ето защо при всички случаи
жалбоподателят не е спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган. С
това си поведение той е осъществил състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП. Същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, според която се наказва лице, което откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Относно размера на наказанието, което следва да се
наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената опасност на извършеното от А. нарушение
следва да се определи като сравнително ниска. Вярно е, че той не е изпълнил
разпореждане на контролен орган, но следва да се има предвид, че впоследствие
спрямо него е извършена проверка, като не са установени други нарушения на
ЗДвП, извършени от негова страна. Въпреки, че първоначално не е спрял при
подадения сигнал впоследствие А. е изпълнил всички разпореждания на контролните
органи и се е явил в РУ Несебър. От значение в случая е и процесуалното
поведение на жалбоподателя, който в дадените обяснения спомага за разкриване на
фактическата обстановка по делото – в по-голямата й част. Това следва да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Наред с това липсват данни жалбоподателят
да е бил наказван за извършването на други нарушения на ЗДвП, което също следва
да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Не без значение е, че той упражнява
таксиметрова дейност, което предполага интензивно управление на автомобил. В тази
връзка липсата на данни за други нарушения на ЗДвП от негова страна (с оглед
спецификата на упражняваната от него дейност) смекчава вината му в по-голяма
степен. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и като се
отчете обществена опасност на извършеното от А. съдът намира, че кумулативно
предвидените наказания следва да бъдат определени към минималния размер, предвиден
в чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Според съда на жалбоподателя следва да се определят
наказания „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец. С така наложените наказания ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото. Тези наказания в
най-пълна степен отговарят на обществената опасност на извършеното нарушение. В
случая не е имало основания на жалбоподателя да се налагат наказания близки до
максималните, предвидени в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП (както е процедирал
наказващият орган). Липсват отегчаващи вината обстоятелства, които да са
предпоставка за налагане на наказания в посочените в НП размери.
С оглед изложеното
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно наложените
наказания, като се намали срокът на
наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” от 5 месеца
на 1 месец и размерът на
наложената глоба от 180 лева на 50 лева. В останалата част НП следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-0304-002101
от 09.08.2016г., издадено от началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ
Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
180 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, като НАМАЛЯВА срока на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС” от 5 месеца на 1 месец и размера на
наложената глоба от 180 лева на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: