РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2019                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На единадесети април                    Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5692по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Б.Т. против Наказателно Постановление  № 18-0819-005379/ 23.11.2018г. на ВПД Началника на група сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на С.Б.Т.  е наложено в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП и в пункт втори административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл. 147 ал.1 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява лично, представлява се и поддържа жалбата.      

           Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 24.07.2018г. в гр.Варна бул. „Сливница“ в локално платно жалбоподателя управлява л.а с ДК№В 8931ВС като отказва да бъде изпробван за алкохол с дрегер. Отказва да даде кръв за химически анализ. МПС не било представено за техн. преглед.

         Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

          В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите А. С., Г. Вълчанов и Ст. Христов. Съдът кредитира показанията на свид. С. като дадени обективно и безпристрастно. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. Вълчанов и Ст. Христов същите са противоречиви и не съответстват на фактическата обстановка установена с останалите гласни и писмени доказателства. Двамата свидетели са приятели на нарушителя и като такива съдът ги намира за обвързани със същия.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група в сдектор ПП  при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

           Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите на КАТ да бъде изпробван за наличие на алкохол и не е дал кръв за химичен анализ. Следвало е жалбоподателя да изпълни задълженията които му вменява ЗДП и да позволи да бъде изпробван за алкохол от контролните органи. Същият е извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че не бил управлявал автомобила и не го бил палил. Съдът намира същите за защитна теза с оглед избягване на административно наказателната отговорност. Видно от приетите от съда и приложени по АНП обяснения на свидетели очевидци жалбоподателя е бил видимо повлиян от алкохол,седнал е в автомобила и е потеглил. Същият е бил спрян именно от свидетелите очевидци, които в последствие са му взели ключовета. 

            Съдът намира, че правилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал  нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП. Видно от разпоредбата на посочената за нарушена норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В конкретния случай е безспорно установено с помощта на всички доказателства приложени по АНП, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. 

         Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

          Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

        

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 18-0819-005379/ 23.11.2018г. на ВПД Началника на група сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на С.Б.Т.  е наложено в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП и в пункт втори административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл. 147 ал.1 от ЗДП.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: