О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 09.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито
разпоредително заседание, проведено на девети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Алексиев ВНЧД № 2463/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 2 от ГПК.
С определение от 19.06.2020 г. по НОХД
№ 7605/2020 г., Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС - НО),
106-ти състав, е оставил без уважение искането на прокурор при Софийската
районна прокуратура (СРП) за налагане на запор върху лек автомобил, марка
„Пежо“, модел „206“, с ДК № ********,
собственост на Д.К.Т., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.
пр. № 25278/2020 г. по описа на СРП, с оглед обезпечаване на отнемането на процесната вещ в полза на държавата,
на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Срещу така постановеното определение
на СРС е подаден частен протест от пр. П. Иванов – прокурор при СРП, в който се
излагат доводи, че с постановление на СРП от 18.06.2020 г. Д.К.Т. е бил
привлечен към наказателна отговорност, в процесуалното качество на обвиняем, за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което законът предвижда, наред с
наказанието „лишаване от свобода“ и наказание „глоба“, в размер от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Сочи се, че видно от събраните по делото
доказателства, обв. Т. притежава лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, рама № VF32CHFZE40993796,
двигател № 3341761. Спрямо същия се
претендира да бъде наложена обезпечителна мярка „запор“, с оглед осуетяване на
възможността обвиняемият да извърши разпоредителни действия с него. Изтъква се,
че по този начин ще се осигури оставането на лекия автомобил в патримониума на
обвиняемото лице, до приключване на наказателното производство. Това ще
удовлетвори, според прокурора, нуждата от обезпечаване на предвиденото в закона
наказание „глоба“, както и отнемането на превозното средство в полза на
държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. Акцентира се, че първият съд, в атакувания съдебен акт, е разгледал
единствено предпоставките по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като не е коментирал
необходимостта от обезпечаване на наказанието „глоба“. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и налагане на
обезпечителна мярка „запор“ върху посоченото моторно превозно средство (МПС).
Съдебният състав, след като се
запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 396,
ал. 2 от ГПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен
срок от връчването на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира
въззивна проверка субект - молителя, поради което е и процесуално допустим.
След извършване на проверката от
страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността
(допустимостта) на частния протест, съдът пристъпи и към преценка по
обосноваността и законосъобразността на обжалвания (протестирания)
първоинстанционен съдебен акт.
Настоящият
съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество, протестът е
неоснователен.
Наказателното производство по
досъдебно производство № 594/2020 г. по
описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. №
25278/2020 г. по описа на СРП, е започнато на 18.06.2020 г., по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, за това, че около 02.30 ч. на 18.06.2020 г., в гр. София,
движейки се по ул. „Павел Красов“, с посока на движение от ул. „Д. ***,
управлявал МПС – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с поставена предна
регистрационна табела с № V 246 MEC,
след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред чрез техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с
инв. № 0001, проба № 268 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В хода на досъдебното производство
са разпитани в процесуалното качество на свидетели Н.И.Н., Б.Н.З., Д. Д.К., Г.Я.Д.,
М.Д.Н.; извършен е оглед на местопроизшествие, резултатите от който са
закрепени в едноименен протокол от 18.06.2020 г. ; в качеството им на писмени
доказателствени средства са приобщени протокол за доброволно предаване от
18.06.2020 г., акт за установяване на административно нарушение № 158168 от 18.06.2020 г., талон за
изследване бл. № 093780 от 18.06.2020
г., справка за съдимост на обв. Т., както и справка от АИС – КАТ относно
притежаваните от обв. Т. превозни средства. На 18.06.2020 г., обвиняемото лице е
предал доброволно на разследващ орган лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“,
рама
№ VF32CHFZE40993796, както и контактен ключ за същия. Това е отразено в
съставения на същата дата протокол за доброволно предаване (л. 11 от
досъдебното производство). Автомобилът е приобщен в качеството му на веществено
доказателство по делото.
С постановление на прокурор при СРП
от 18.06.2020 г., срещу Д.К.Т. е повдигнато обвинение за това, че на 18.06.2020
г., около 02,30 часа в гр. София, по ул. „Павел Красов“, с посока на движение
от ул. „Д. ***, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Пежо“, модел „206“, с рег. № V 246 MEC,
след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин,
включени в Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични – Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, установено по надлежния ред
(съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.092017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.), чрез техническо
средство „Dreger Drug Test 5000“, с инвентарен № 0001, проба
№ 268 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Разследването по досъдебното
производство не е приключило.
На 19.06.2020 г., прокурор при СРП е
депозирал искане до СРС за налагане на обезпечителна мярка „запор“, върху
притежавания от обв. Т. лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, рама № VF32CHFZE40993796, двигател № 3341761, с оглед обезпечаване на
изпълнението на предвиденото за извършеното престъпление наказание „глоба“, в
размер от петстотин до хиляда и петстотин лева, както и на приложението на
института на отнемане на вещи в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1,
б. „а“ от НК.
За разглеждане на така депозираното
искане е образувано ЧНД № 7605/2020 г.
по описа на СРС – НО, 106-ти състав.
С определение от 19.06.2020 г. по
НОХД № 7605/2020 г., СРС - НО, 106-ти
състав, е оставил без уважение искането на прокурора при СРП за налагане на
запор върху лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, собственост на Д.К.Т., ЕГН **********
– обвиняем по досъдебно производство №
594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр.
№ 25278/2020 г. по описа на СРП, с оглед обезпечаване на отнемането на
процесната вещ в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
За да се произнесе в посочения
по-горе смисъл, първият съд е приел, че с постановление на разследващия орган
от 18.06.2020 г., Д.Т. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, предявено му на същата дата, в
присъствието на защитник. Приел е, също така, че от приобщения по делото
доказателствен материал – показанията на полицейските служители, резултатите от
техническото средство и приобщените писмени доказателства и доказателствени
средства, е налице обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия
към вменената му престъпна деятелност, осъществена именно при управлението на
процесното МПС – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № СВ ******. Съобразил е, че видно от
изисканата справка от О „ПП“ – СДВР, лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“,
с рег. № СВ ****** е собственост на обв.
Т. и А.М.К..
При така установеното от фактическа
страна, СРС е формирал извод, че при престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
управляваното МПС след употреба на наркотични вещества не представлява средство
на умишлено посегателство, а негов предмет, елемент от самото обществено
отношение, гарантиращо транспортната безопасност, чрез въздействието върху
който се достига до засягането на посочения обект на защита, доколкото самото
изпълнително деяние се изразява в управление на МПС и без непосредствено
въздействие върху този предмет е невъзможно да се осъществи обсъждания
престъпен състав, от обективна страна. Предвид това е заключил, че
претендираният да бъде запориран лек автомобил, собственост на обвиняемото
лице, не подлежи на отнемане в полза на държавата, по реда на чл. 53, ал. 1, б.
„а“ от НК, нито по реда на б. „б“ на същия законов текст, предвид липсата на
специална разпоредба в Глава ХІ, раздел ІІ от Особената част на НК, поради
което липсват основания за налагане на обезпечителна мярка спрямо него.
По протест на
прокурора при СРП срещу така постановения съдебен акт е образувано настоящото
производство за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания
съдебен акт.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя крайните правни изводи на първостепенния съд.
В тази насока е необходимо да се посочи следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от НПК, по искане на прокурора съответният първоинстанционен
съд еднолично, в закрито заседание, взема мерки за обезпечаване на „глоба“ - та,
„конфискация“ - та и отнемането в полза на държавата, по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). В настоящото производство се претендира обезпечаване
на глобата и на отнемането на вещи в полза на държавата, чрез запор върху
посоченото по-горе моторно превозно средство, собственост на обвиняемото лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72 от НПК и задължителната тълкувателна практика на
върховната съдебна инстанция – ТР №
2/2012 г. на ОСНК на ВКС, предпоставките
за налагане на обсъжданата обезпечителна мярка са следните : да е налице обосновано
предположение за извършено престъпление ; собственикът на имуществото, по
отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни
мерки да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е
предвидено наказание „глоба“ и/или „конфискация“ ; да е налице съразмерността
между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се
обезпечават.
В НПК ясно са очертани
предпоставките, при които съдът допуска обезпечителни мерки, когато бъде
сезиран с искане по чл. 72, ал. 1 от НПК. Регламентирани са органът, който може
да отправи искането, компетентният съд и процесуалният ред, по който се
произнася. По всички останали въпроси в това производство, а именно основанието
за нейното допускане, видовете обезпечителни мерки и възможността за
инстанционен контрол, субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Съгласно т. 2 и т. 4 от ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, за разлика от
гражданския процес, в който искането се инициира от ищеца, който претендира и е
длъжен да докаже определено имуществено вземане, а целта на производството е
неговото обезпечаване, в наказателния процес прокурорът има обвинителна функция
във връзка с доказване на обвинението и целта на исканото обезпечение е да се
обезпечи изпълнение на наказанията „глоба“ и/или „конфискация“, при
постановяване на осъдителна присъда.
В аспекта на гореизложените
разсъждения за същността на обезпечителната процедура в рамките на наказателното
производство, настоящият съд намира, съобразявайки и задължителните указания в
цитираното ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС,
че наказателно – правните предпоставки по чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 391,
ал. 1, т. 1 от ГПК се свеждат до установяване на допустимостта на искането и
обосноваността на обвинението за съответното престъпление, за което в
санкционната част на материално – правната наказателна норма да е предвидено
наказание „глоба” и/или „конфискация”, както и/или да е предвидено отнемане на
вещи в полза на държавата. В тази връзка, за допускане на обезпечението е
необходимо извършването на положителна преценка от съда по обосноваността на
обвинението, респективно за възможността събраните доказателства по делото да
сочат с висока степен на вероятност на реализиране на наказателната отговорност
на дееца, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на
присъдата. По този начин, чрез изграждането на суверенната преценка на съда,
основана на обективно, всестранно и пълно изследване на горепосочените
обстоятелства, се гарантира защитата на правата на обвиняемия срещу
неоснователно засягане на имуществената му сфера.
Във всички случаи, преди да се
произнесе по искането, за съда съществува задължение да прецени съразмерността
между поисканото обезпечение и размера на наказанията, които се обезпечават с
него, като се ръководи от предвиденото наказание в санкционната част на материалноправната
норма, по която е предявено/повдигнато обвинението. Това е така, тъй като извън
пределите, предвидени от закона, обвиняемият не може да търпи ограничаване на
имуществените си права. Противното разбиране би довело до драстично
противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република
България и нарушение на изискването на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи., т. е. до акт на произвол, което е недопустимо и
именно заради превентирането на което е въведен и настоящият инцидентен съдебен
контрол.
В конкретния по делото случай, обв. Д.Т.
е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години
и „глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева. В този смисъл, за
престъплението се предвижда имуществено наказание, което подлежи на
обезпечаване по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК. Обоснована е обезпечителна нужда,
по смисъла на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 391, ал. 1 от ГПК, за обезпечаване
събирането на глобата.
Първоинстанционен съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, че е налице е обосновано предположение за
авторството на обв. Т. в осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, за което му е предявено обвинение, както и за наличието на висока степен
на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на същото, по
последното му предявено обвинение. В тази насока, правилно първият съд е
съобразил, на първо място, показанията на полицейските служители, разпитани в
процесуалното качество на свидетели по делото – Д. К., Г.Д.и М.Н., които
еднопосочно твърдят, че към момента на извършване на полицейската проверка
водач на процесния лек автомобил е бил именно обв. Т., както и показанията на
свидетелите Н.Н.и Б.З.. Последните сочат, че лицето, което са изпробвали с
техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с инвентарен № 0001, проба
№ 268, отчело положителен резултат за употреба на канабис, амфетамин и
метамфетамин, е било именно обв. Т.. Така събраните по досъдебното производство
са в достатъчна степен еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, за
да позволят еднозначни изводи по фактите досежно съпричастността, с висока
степен на вероятност, на обв. Т. към управлението на процесното превозно
средство. В тази насока, показанията на свидетелите намират доказателствена
опора и в писменото доказателствено средство – протокол за доброволно предаване
от 18.06.2020 г., обективиращо предаването на преводното средство от обвиняемото
лице на орган на досъдебното производство. С това е доказателствено обезпечена
и връзката между обвиняемия и превозното средство, претендирано да бъде
запорирано. Действително, към момента на произнасяне на първоинстанционния
съдебен състав заключението на назначената от разследващия орган токсико - химична
експертиза за установяване наличието на наркотични вещества в кръвта и урината
на обв. Т. не е изготвено, но показанията на свидетелите Н. и З., по отношение
на резултата от изследването с техническо средство, позволява да се направи
обосновано предположение, че обвиняемото лице е управлявало процесното МПС след
употреба на наркотични вещества.
Налице са, следователно, първите две
формалноправни предпоставки за допускане на обезпечение върху имуществото на
лицето, а именно същото е привлечено към наказателна отговорност в съответно
процесуално качество и за престъплението, в което е обвинено, се предвижда
кумулативно наказание с имуществен характер – „глоба“. Налице са, също така,
достатъчно доказателства, въз основа на които може да се заключи, че обв. Т.,
на посочените дата и място, е управлявал процесното МПС след употреба на
наркотични вещества, респективно за висока степен на вероятност за реализиране
на наказателната му отговорност именно за това престъпно деяние.
В настоящото производство се
претендира налагането на обезпечителна мярка – запор, върху моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, рама № VF32CHFZE40993796, двигател № 3341761, за който се твърди, че е
съсобствен на обв. Т. и А.М.К.. Посоченото превозно средство е установено и
приобщено в качеството му на веществено доказателство по делото, чрез
доброволното му предаване от обвиняемия на разследващ орган, обективирано в
едноименен протокол (л. 1 от досъдебното производство). Съгласно т. 3 от ТР № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС, веществените
доказателства, които най-общо могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото, са поставени под специален режим на събиране, пазене
и разпореждане. Те, съгласно чл. 110, ал. 2 от НПК, се прилагат към делото,
като се вземат мерки да не се повредят или унищожат и се пазят докато завърши
наказателното производство. При определени предпоставки, могат да бъдат върнати
на правоимащите или да бъдат предоставени на съответните учреждения и
юридически лица, за ползването им по предназначение и преди приключване на
наказателното производство. Независимо че предметите, приложени като веществено
доказателство по делото, на практика се намират във фактическа власт на органа,
осъществяващ функции на ръководство и контрол на досъдебното производство, те
не са изключени от гражданския оборот и при определени условия могат да се
извършват разпоредителни действия с тях. Когато прокурорът прецени, че има
вероятност да бъде извършено разпореждане, което ще затрудни изпълнението на
наказанието, няма процесуална пречка да поиска налагане на обезпечителна мярка
за постигане целите на обезпечителното производство. Вече нееднократно бе
изяснено, че във всички случаи е необходимо собственикът на имуществото, по
отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни
мерки, да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е
предвидено наказание „глоба“ и/ или „конфискация“. В този смисъл е и решение № 223 от 17.04.2013 г. по н. д. № 561/2013 г. на І н. о. на ВКС и други. Ето
защо, настоящият състав прецени, че принципно няма пречка за налагане на
обезпечителна мярка запор върху иззетата и приобщена в качеството ѝ на
веществено доказателство движима вещ – лек автомобил, посочен по-горе.
Представителят на държавното
обвинение, обаче, не е представил каквито и да било доказателства в насока, че
без налагане на претендираната обезпечителна мярка ще бъде невъзможно или
затруднено изпълнението на присъдата. Както вече се посочи, доказателства в
тази насока безусловно е необходимо да бъдат събрани, тъй като по този начин се
гарантира защитата на правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на
имуществената му сфера. Липсата на доказателства крие риск за вземане на
обезпечителни мерки в нарушение с изискването на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. (в този смисъл е ТР
№ 2/11.10.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС). По досъдебното
производство не е изследвано имущественото състояние на обв. Т., извън
притежаваните от него превозни средства. Не са събрани каквито и да е доказателства
за евентуално притежавани от него недвижими имоти, за получавани трудови и/или
извънтрудови доходи, поради което и всеки възможен извод, че без да бъде
наложено обезпечение върху процесното превозно средство изпълнението на
наказанието „глоба“, ако такова бъде наложено с присъдата, би било невъзможно
или силно затруднено, би почивал на недопустими предположения. Липсата на
доказателства относно имущественото състояние на обвиняемото лице препятства
извършването и на друга, дължима от съда проверка, а именно надхвърля ли
стойността на процесната вещ несеквестируемия минимум, който подлежи на
принудително изпълнение (арг. от чл. 47, ал. 3, вр. чл. 45, ал. 2 от НК), респективно
дали е допустимо налагането на подобно обезпечение.
Отделно от това, по досъдебното
производство не е изследвана и стойността на превозното средство, по отношение
на което се иска да бъде наложена обезпечителна мярка – запор. Последното е
необходимо, доколкото съгласно вече цитираното ТР № 2/11.10.2012 г. по т. д. № 1/2012 на ОСНК на ВКС, „Във всички
случаи, преди да се произнесе по искането, за съда съществува задължение да
прецени съразмерността между поисканите обезпечения и размера на наказанията,
които се обезпечават, като се ръководи от санкционната част на евентуалното
наказание. Извън пределите, предвидени от закона, обвиняемият не може да търпи
ограничаване на имуществените си права.“. В този смисъл, на настоящия етап
от разследването, съдебните инстанции по същество не могат да извършат
преценка, дали чрез евентуално налагане на исканото обезпечение върху
превозното средство – онази идеална част от същото, която принадлежи на дееца,
не би се допуснало свръхобезпечение, спрямо размера на наказанието „глоба“,
предвидено в кумулативност с наказанието „лишаването от свобода“, за
престъплението с визираната по-горе правна квалификация.
Вън от горното, настоящата инстанция
намира за необходимо да отбележи, че представянето на справка от АИС – КАТ
относно регистрираните на името на съответното лице превозни средства не
отговаря на изискванията по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК за представяне на
убедителни писмени доказателства, като предпоставка за основателността на
искането. Представената справка би могла да яви само и единствено ориентир за
събиране на относимите писмени доказателствени средства, което се явява
задължение на държавното обвинение, произтичащо от разпоредбата на чл. 102, т.
3 от НПК. Същата, обаче, не може да замести необходимия за представяне титул за
собственост на претендираното да бъде обезпечено имущество, който единствено би
могъл да послужи като безспорно доказателство за индивидуализация на
имуществото и собствеността върху същото. Целта на обезпечаването на „глоба“ - та,
респективно на „конфискация“ - та или отнемането в полза на държавата на
предмета на престъплението във воденото наказателно производство, е да се
запази имуществената сфера на обвиняемия (подсъдимия) такава, каквато е в
момента, така че изпълнението в бъдеще да се окаже възможно, с оглед защитата
на интересите на държавата като взискател при събирането на „глоба“ - та и при
осъществяване на отнемането в нейна полза на предмета на престъплението. В тази
връзка, следва да се отбележи, че не могат при това да се засягат правата на
трети лица. Липсата на доказателства относно собствеността на имуществото, което
се иска да бъдат обезпечено, не дава възможност на съда да направи преценка
дали това имущество, респективно каква идеална част от него, принадлежи именно
на обвиняемия и дали с налагането на обезпечителните мерки няма да се засегнат
правата и законните интереси на трети лица. В конкретния по делото случай, дори
от представената справка е видно, че процесното превозно средство е
съсобствено, което на самостоятелно основание изисква прокурорът да докаже
каква идеална част от същото е собствено на обвиняемото лице, което в случая не
е сторено.
По така наведените съображения настоящата
инстанция намира, че не са налице правните основания за допускане на
обезпечение, чрез налага на запор върху лек автомобил, марка „Пежо“, модел
„206“, с ДК № СВ ******, рама № VF32CHFZE40993796, двигател № 3341761, за обезпечаване на предвиденото за
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК кумулативно наказание „глоба“.
Възраженията в противния смисъл на представителя на СРП, залегнали в протеста,
настоящата инстанция намира за неоснователни.
Въззивният съд споделя изцяло и
изводите на първоинстанционния такъв, че не са налице предпоставки за допускане
на исканото обезпечение и с оглед отнемане на вещта в полза на държавата, по
реда на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. Извън доводите за недоказаност на правото
на собственост на обв. Т. върху процесната вещ, респективно съответната идеална
част от същата, които са валидни и тук, настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с правните изводи на районния съд, че института на отнемане на
вещи в полза на държавата принципно не е приложим по отношение на превозното средство – предмет на престъплението с
посочената правна квалификация.
По реда на чл. 53 от НК се отнемат в
полза на държавата, независимо от наказателната отговорност : вещите, които
принадлежат на виновния и са предназначени или са послужили за извършване на
умишлено престъпление, а когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се
тяхната равностойност ; вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет
на умишлено престъпление – в случаите, изрично предвидени в особената част на
НК ; вещите – предмет или средство на престъплението, притежаването на които е
забранено ; пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не
подлежат на връщане или възстановяване, а ако облагата липсва или е отчуждена,
присъжда се нейната равностойност.
В конкретния по делото случай
автомобилът, управляван от обв. Т., не се явява средство на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е ангажирана отговорността му в производството,
а предмет на същото, както правилно е приел първостепенният съд. И това е така,
тъй като осъществяването, от обективна страна, на възведения на обвиняемия
престъпен състав, изисква деецът да въздейства върху уредите за управление на
превозното средство в смисъла, визиран в ППВС № 1/1983 г., да управлява същото след употреба
на наркотични вещества. Престъпният деец въздейства именно върху превозното
средство, което управлява, и по този начин накърнява обществените отношения,
обект на посегателство, респективно на защита от наказателноправната норма по
чл. 343б от НК, свързани с осигуряване на транспортната безопасност.
При това автомобилът – предмета на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, принципно не подлежи на отнемане в
полза на държавата, по реда на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, респективно
недопустимо се явява по отношение на същия да бъде наложена обезпечителна
мярка, с оглед отнемането му в полза на държавата на това конкретно правно
основание, в каквато насока е искането на представителя на държавното
обвинение. Автомобилът – предмет на престъплението с посочената правна
квалификация, не подлежи на отнемане и в това си качество, доколкото в Глава ХІ
от Особената част на НК не е предвидена възможност за отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението. Притежаването на автомобила не е
забранено и в конкретния случай същият не се явява пряка или непряка облага от
престъпление. Поради това и по отношение на процесната вещ принципно не е
допустимо отнемане в полза на държавата, по реда на чл. 53 от НК. Изложеното
изключва възможността автомобилът да бъде запориран, с оглед обезпечаване на
отнемането му в полза на държавата.
В
заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящият
въззивен съдебен състав намира, че разглежданото определение от 19.06.2020 г. по НОХД № 7605/2020 г., с което СРС – НО, 106-ти
състав, е оставил без уважение искането на прокурор при СРП за налагане на
запор върху лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СВ ******, собственост на Д.К.Т., ЕГН **********
– обвиняем по досъдебно производство №
594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр.
№ 25278/2020 г. по описа на СРП, с оглед обезпечаване на отнемането на
процесната вещ в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.(
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 2 от ГПК, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 19.06.2020 г. по НОХД №
7605/2020 г., с което СРС – НО, 106-ти състав, е оставил без уважение искането
на прокурор при СРП за налагане на запор върху лек автомобил, марка „Пежо“,
модел „206“, с ДК № СВ ******,
собственост на Д.К.Т., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 594/2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.
пр. № 25278/2020 г. по описа на СРП, с
оглед обезпечаване на отнемането на процесната вещ в полза на държавата, на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2. ....................