№ 76
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221800600136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по
постъпила жалба от частният тъжител Т. С. ПЛ. и допълнение към нея, депозирани чрез
повереника му - адв. Ц.Ф. от САК, против присъда № 260002 от 17. 12. 2021 год.,
постановена по н.ч.х.д. № 138 / 2020 год. по описа на Районен съд - С..
С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. признал подсъдимата Б. П.
Г., с установена по делото самоличност, за виновна в извършване на престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК за това, че на 27.11.2019 год., около 12:00 часа, в село Владо Тричков е
казала на Т. С. ПЛ., с ЕГН **********, следните думи: „Ти си лайно бе, ти си никой“, с
което е унизила честта и достойнството му, за което и на основание чл. 78а от НК я
освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1000.00 (хиляда) лева.
Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. е оправдал на основание чл.
304 от НК подс. Б. П. Г. по повдигнатото обвинение за това, че по същото време и на
същото място е казала на П. и думите: „ненормален“ и „кур мръсен“.
На основание чл. 304 от НПК, първи състав на Районен съд - С. е признал за невинна
подс. Б. П. Г., с установена по делото самоличност, по повдигнатото обвинение в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на
07.05.2020 год., около 18:00 часа, в село Владо Тричков, в съучастие като съизвършител със
СТ. АНГ. Н., с ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка е причинила на Т.
1
С. ПЛ., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. е признал за невинен на
основание чл. 304 от НК подс. СТ. АНГ. Н., с установена по делото самоличност, по
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК за това, че на 07.05.2020 г., около 18:00 часа, в село Владо Тричков, е казал на Т.
С. ПЛ., с ЕГН **********, следните обидни думи: „ Ей, педераст, това да го махаш от тука,
че ще видиш какво ще стане.“, като по този начин е унизил честта и достойнството му и
деянието е извършено публично.
Подсъдимият СТ. АНГ. Н. е оправдан със същата присъда и по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
за това, че на 07.05.2020 год., около 18:00 часа, в село Владо Тричков, в съучастие като
съизвършител с Б. П. Г., ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка и чрез
един удар с крак е причинил на Т. С. ПЛ., с ЕГН **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. е осъдил подс. Б. П. Г., с
установена по делото самоличност, да заплати на частния тъжител Т. С. ПЛ. на основание
чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 200.00(двеста) лева.
Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. е отхвърлил гражданските
искове, предявени от Т. С. ПЛ., с установена по делото самоличност, против подсъдимия
СТ. АНГ. Н. за заплащане на сумата от 200.00(двеста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
както и за заплащане на сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
В тежест на подс. Б. П. Г. са били възложени сторените от частния тъжител П.
разноски в размер на 590.21 лева, както и, да заплати по сметка на Районен съд - С.
дължимата държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск в размер на
50.00 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Т. С. ПЛ., с установена по
делото самоличност, е бил осъден за заплати на подс. Б. П. Г. съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева, както и да заплати на подс. СТ. АНГ. Н.
сума в размер на 400.00 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
В жалбата на частния тъжител и допълнението към нея, депозирани чрез повереника
адв. Ц.Ф., се твърди, че постановеният първоинстанционен съдебен акт е неправилен и
2
незаконосъобразен. Развити са съображения за непълнота, неяснота и недостатъчна
аргументация на мотивите към присъдата, което води до невъзможност да бъде сторен извод
на база кои доказателства съдът е формирал вътрешното си убеждение.
Към окръжния съд е отправено искане постановения от първи състав на Районен съд -
С. съдебен акт да бъде отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по
чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се присъждане на съдебните разноски
и пред въззивната инстанция.
Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от частния
тъжител и неговия повереник.
В срока по чл. 322 от НПК подсъдимите Б. П. Г. и СТ. АНГ. Н. са депозирали
становище и молба чрез упълномощения си защитник адв. Д.П. от САК, с което се иска
въззивният съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен, достатъчно обоснован и основаващ се на правилен и задълбочен анализ на
събраната доказателствена съвкупност. Налице е претенция и за заплащане на разноските,
включително и сторените пред въззивната инстанция.
Това становище бива изразено и в открито заседание в хода на делото по същество.
С.О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди
депозираните жалба и допълнение към нея, взе предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед
разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а
присъдата на първи състав на Районен съд - С., потвърдена.
Това е така, поради следните съображения :
Правилно и законсъобразно състава на първоинстанционния съд е приел, че подс. Б.
П. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
146, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата събрани по делото, може да се направи
обоснован и несъмнен извод, че същата на инкриминираните дата и място, е казала
унизителни за честта и достойнството на тъжителя Т. С. ПЛ. думи в негово присъствие, като
го е нарекла: „Ти си лайно бе, ти не си никой“, с което му е нанесла обида, като
същевременно обосновано я е оправдал, по възведеното й с тъжбата, обвинение за
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Този извод на състава на Районен съд - С. се базира на установените по делото
доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства, които
не са противоречиви и взаимно се допълват. Извършеното от подс. Б.Г. престъпление е
правилно квалифицирано, като решаващия съдебен състав е изложил аргументирани
съображения досежно приетата за установена фактическа обстановка поради и което,
настоящата инстанция не намира за необходимо да излага допълнително съждения
касателно установената по делото фактология. Следва да се отбележи, че при обсъждане на
доказателствената съвкупност, от страна на състава на Районен съд - С., не са били
3
допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, още повече такива,
попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Както преките, така и
косвените доказателства събрани по делото, при техния логически анализ водят до
единствено възможното заключение, че действително подсъдимата Г. е осъществила
престъплението в чието извършване, е и била призната за виновен.
Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК недопускаща присъдата
да почива на предположения, тъй като в настоящия случай събраните по делото
доказателства изобличават подс. Б. П. Г. като извършител на деяние, субсумируемо именно
под разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК, т.е., не е налице допуснато нарушение на
материалния закон.
Правилно е преценено и това, че обсъжданото престъпление е осъществено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е искала
настъпването на последните.
Решаващият състав на първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че по
делото е налице хипотезата на чл. 78а от НК- подс. Б.Г. е неосъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, за престъплението в
извършването на което е призната за виновна се предвижда наказание „глоба” от хиляда до
три хиляди лева, като съдът може да наложи и „обществено порицание“, а с деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, т.е., че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, поради и което и съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от
НК е освободил подс. Г. от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание глоба във възможния минимален размер от хиляда лева. Следва да се отбележи,
че този извод на съда се явява съобразен както с данните по делото, така и с възрастта на
подсъдимата.
Законосъобразно, в изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в
съответствие с разпоредбите на чл. 107, ал. 5 и чл. 14, ал. 1 от НПК, състава на
първоинстанционния съд е обсъдил писмените доказателства по делото, експертните
заключения и показанията на разпитаните по делото свидетели, изложил е мотиви кои, в
какви части и защо, кредитира и досежно какви обстоятелства, като съображенията му в
тази насока се споделят изцяло от въззивния съд, поради и което не следва да бъдат
преповтаряни. На тази база, обосновано решаващият състав на първоинстанционния съд е
приел, че подс. Б.Г. и подс. С.Н. не са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. За да достигне до горния
извод, състава на С.нският районен съд макар и лаконично, но внимателно е анализирал
цялостния доказателствен материал събран по делото. Отчел е факта, че липсват
категорични и безспорни доказателства на базата на които да може да се направи обоснован
и несъмнен извод, че подсъдимите, на инкриминираната дата място, са извършили
престъплението /престъпленията/ за които са им били повдигнати обвинения от страна на
4
частния тъжител Т. С. ПЛ.. В случая, произнасянето на първоинстанционния съд е изцяло
съобразено с разпоредбата на чл. 303 от НПК, според която, съдът признава дадено лице за
виновно в извършване на определено престъпление, само и единствено когато,
повдигнотото срещу му обвинение е доказано по несъмнен начин, тъй като осъдителната
присъда не може да почива на предположения. Действително от установената по делото
доказателствена съвкупност, не може да бъде направен категоричен и еднозначен извод, че
на датата 07. 05. 2020 год., именно подс. Б.Г. и подс. С.Н. със свои конкретни физически
действия са причинили на частния тъжител лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание. При това положение, законосъобразно състава на С.нския районен съд е
съобразил като краен извод, че съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения и че за да се постанови присъда с
осъдителен диспозитив, следва обвинението да е доказано по несъмнен начин, което не е
било сторено по делото и е следвало да се осъществи от частния тъжител.
С оглед всичко гореизложено, състава на Софийски окръжен съд счита, че доводите
изложени в жалбата на частния тъжител и допълнението към нея и за необоснованост и
неправилност на атакуваната присъда, се явяват неоснователни и неподкрепени от
установените по делото данни.
Правилен се явява първоинстанционния акт и в неговата гражданска част, както
тази, с която е бил уважен частично предявеният против подсъдимата Г. граждански иск за
причинени неимуществени вреди, така и в часта касаеща възложените деловодни разноски.
Следва да се посочи, че състава на първоинстанционният съд е съобразил размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия както с
данните по делото, така и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и визирания в същата
принцип за справедливост, а разноските са съобразен с акта по същество и разпоредбите на
чл. 189, ал. 3 и 4 от НПК.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за
неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе,
обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло
обжалваната присъда на състава на С.нския районен съд, постановена по н.ч.х.д. № 288 /
2017 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна. Що се касае до
разноските сторени пред настоящата инстанция, същите остават в тежест на страните.
Воден от горното, и на основание чл. 338 вр чл. 334, т. 6 от НПК, С.О. СЪД
наказателно отделение, първи въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260002 от 17. 12. 2021 год., постановена по н.ч.х.д.
5
№ 138 / 2020 год. по описа на Районен съд - С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6