Решение по дело №1024/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер ………………          Година  2019                        Град Варна

 

Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение

 

На двадесет и четвърти октомври       Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска

                            ЧЛЕНОВЕ:    Трайчо А.

                                                                          Красимир Гайдаров

 

съдебен секретар : Галя Иванова

като разгледа докладваното от съдия А.

ВНЧХД № 1024 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 3878/18г. на Районен съд Варна, ХХVІІ – ми наказателен състав, постановена на  11.06.2019 г.,  с която  подсъдимият С.Н.Н. е бил признат за  виновен по чл.130 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.146  от НК, съгласно частното обвинение срещу него за извършени престъпления лека телесна повреда и обида с пострадал Б.С.Б., като му е било наложено наказание „Пробация“ с приложение на мерките по чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от по 8 /осем/ месеца, както и наказание „Глоба“ в размер на 1 000 / хиляда/ лева. По реда на чл.23 ал.1 от НК е било определено най-тежкото от тях, а именно „Пробация“.

Подсъдимият Н. е бил оправдан по частното обвинение срещу него за Д.ие наказуемо по чл.144 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски от страна на частният тъжител, както и тези сторени от съда.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.А.Д. *** в качеството му на защитник на подсъдимия с искане за отмяна на първоинстанционният съдебен акт в осъдителната му част. В допълнение към въззивната жалба се излагат съждения за неправилност на оценката на гласните доказателства от страна на ВРС. В съдебно заседание пред въззивната инстанция тези доводи се доразвиват, като се поддържа искането за оправдаване на подзащитния му и се прави възражение за прекомерност на разноските на частният тъжител пред въззивната инстанция.

В правото си на лична защита подсъдимият Н. се присъединява към изложеното в жалбата и в последната си дума моди да бъде напълно оправдан.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от частният тъжител в който се излагат мотиви за правилност на присъдата на ВРС и се моли за нейното потвърждаване. В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереника на частният тъжител предлага присъдата да бъде потвърдена, както и моли за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

 

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установена е следната фактическа обстановка  :

         Подсъдимият С.Н.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование. Има придобита професионална квалификация като строител-багерист, но работи без трудов договор. От 2004г. подс.Н. живее на семейни начала със св.Б. С., от която има двама синове - на 11г. и на 13г. Същият притежава недвижим имот и постройка в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна. Вилата била в процес на изграждане, с изградена постройка в незавършен вид.

      Частният тъжител  Б.С.Б., на 60г. и съпругата му – св.Н. Б. от години живеели постоянно  във вилния си имот, намиращ се в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна. В съседство на техния имот била вилата на подс.Н., като двата имота имали обща граница и ограда.

     Първоначално двете семейства били в добри съседски отношения, като дори често се събирали заедно в един от двата имота. Подсъдимият и семейството му се познавали и с децата на сем.Б., в това число и със св. С. Б.-Х.- дъщеря на съпрузите Б..

      От 2013г. отношенията между сем.Б. и семейството на подс.Н. се обтегнали. През 2016г. в имота на подс.Н. било извършено трасиране, което установило, че границите на двата имота са преместени, като границата на имота на частния тъжител е навлязла в имота на подсъдимия. Тъй като подс.Н. настоявал да бъдат възстановени границите на имотите, съобразно извършеното трасиране, това  станало повод за задълбочаване на конфликта между двете семейства, които дори спрели да се поздравяват.

   В следствие на претърпян инцидент, от много години частният тъжител не виждал с лявото си око. Това обстоятелство било известно и на подсъдимия, който знаел, че единственото здраво око на тъжителя е дясното.

     На 13.04.2018 г. /петък/ св.С. Б.-Х.,  отишла на гости при родителите си.  Късният следобед на същия ден, около 17.30ч.-18.00ч., св.Б.-Х. се намирала в двора на имота на родителите си, като била седнала на пейка с лице към пътя. Тя чакала завръщането на частния тъжител от работа, за да разходят двамата семейните кучета. В това време св.Н. Б. била вътре, в кухнята на къщата, която се намирала в противоположния край на имота.

     Докато се намирала в двора на имота,  св.Б.-Х. видяла, че автомобила на подс.Н. е паркиран в близост до неговия имот. Малко по-късно чула двигателя на лек автомобил и видяла, че частният тъжител паркира автомобила си на поляна, в страни от вилата. Б. слязъл от автомобила си като носел в ръцете си торби с покупки и тръгнал към дома си. В това време към него се насочил подсъдимият Н., който го попитал, защо му е вземал от камъните и преди да изчака отговор от страна на частния тъжител, го блъснал с дланта на ръката си в оградата на съседен имот. От това действие на подсъдимия, Б. залитнал назад, изпуснал на земята носените от него торби и ударил гърба си в оградата. При тези действия на подсъдимия, частният тъжител го попитал защо го удря. Подсъдимият не отговорил нищо, а с показалеца на дясната си ръка бръкнал в дясното око на тъжителя. От това действие на подсъдимия, частният тъжител изпитал болка, като окото му се зачервило и насълзило. Поради това и попитал подсъдимия защо му бърка в здравото око. Последният му отговорил „За да не виждаш изобщо“, а после нарекъл частния тъжител  „изрод“. Тези действия и думи на подсъдимия били непосредствено възприети от св.С. Б.-Х., която веднага влязла в имота, за да повика майка си. След като св.Б.-Х. влязла в къщата, подсъдимият продължил да обижда тъжителя като го нарекъл „гад мръсна“. Св.Б. –Х. повикала майка си –св.Б. и двете жени излезли в двора като се насочили към портата на имота. Тогава те видели, че частният тъжител и подсъдимият си стискат ръцете. Частният тъжител взел от земята торбите си и се обърнал с гръб към подсъдимия, като тръгнал към дома си. В този момент след като тъжителя се обърнал с гръб към подсъдимия, последния го ритнал с крак в долната част на краката. От това действие на подсъдимия частният тъжител политнал напред, като успял да запази равновесие и се прибрал в дома си. Там той разказал на съпругата и дъщеря си за случилото се, а те възприели, че дясното му око е зачервено и сълзи, като тъжителят се оплакал и от болки в окото. Предвид това след инцидента, частният тъжител започнал да поставя в дясното си око капки за очи „Тобрадекс“.

    На 16.04.2018г. /понеделник/, в първия работен ден след инцидента, частният тъжител посетил личния си лекар- св.Д. Р. и й съобщил за нанесената от подсъдимия травма на здравото му око, като се оплакал от болка , сълзене и парене в нараненото око. Св.Р. извършила преглед на пациента си и установила сълзене и зачервяване в травмираното око. Поради това издала направление за специалист офталмолог. Прегледът на частния тъжител, св.Р. обективирала в амбулаторен лист №1328/16.04.2018г.

   На следващия ден, 17.04.2018г., частният тъжител посетил и специалист офталмолог- св.Е. П.. На същата той споделил за начина, по който била получена травмата в дясното му око, като посочил, че то било зачервено и сълзяло, както и че е провеждал лечение с антибиотични капки „Тобрадекс“. Св.П. извършила преглед на пациента, който отразила в амбулаторен лист №160/17.04.2018г.. При прегледа тя не установила видими следи по дясното окото. Преценила, че пациентът е провел адекватно лечение с антибиотичните капки и не му предписала друга терапия.

    На същият ден, 17.04.2018г. , частният тъжител подал жалба в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна за случилото се. Там била извършена проверка, в кода на която срещу подсъдимия Н. бил съставен протокол по чл.65 от ЗМВР за предупреждение, като му било указано от полицейски орган да не отправя закани и заплахи спрямо частния тъжител, а всички спорни въпроси да решава по законоустановения ред. След извършването на проверка по случая, с постановление от 01.06.2018г. по пр.пр.№ 5475/2018г. на ВРП, прокурор  при ВРП отказал да образува ДП , като преценил, че в хода на проверката не били установени достатъчно данни за престъпление от общ характер.

     На 06.07.2018г. около 18.00ч. , подс.Н. отишъл във вилния си имот в местност „Пазарлията“, в землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна. С него били и св.Б. С. и св.Кирил К. - приятел на подсъдимия от детството му. До там те се придвижили с товарно три местно камионче, което било пълно със строителни материали. Подсъдимият паркирал камиона пред входната врата на имота си, като заедно със св.К. започнали да разтоварват материалите. Св.С. започнала да коси израсналата трева в имота си, като за целта използвала електрическа косачка.

     Около 20.30ч. на същата дата сем.Б. се завърнали в имота си от плаж. Св.Н. Б. влязла в банята, за да се изкъпе, а частният тъжител извел двете им кучета на разходка в района.

    Междувременно подс.Н. и св.К. разтоварили камиона. Св.К. влязъл в къщата, за да разгледа помещенията, като се качил и на втория етаж. Подс.Н. останал отвън, в близост до камиона си, а в това време св.Б. С. косяла трева с косачката  извън  двора, срещу входната врата на имота.

    По това време покрай имота на подсъдимия преминал частният тъжител Б., заедно с кучетата си. Пътят по който преминавал, бил с  настилката от пясък и чакъл. Тъй като нямало от къде другаде да премине, частният тъжител тръгнал да преминава покрай камиона на подсъдимия, като в този момент и подсъдимият се намирал пред камиона, като бил подпрян на него. Докато преминава покрай подсъдимия, частният тъжител бил усукал поводите на кучетата си около едната си ръка. В момента, в който преминал покрай подсъдимия, последния се обърнал към подсъдимия с думите „Ще ходиш да ми се оплакваш в полицията!?“, след което нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на частния тъжител, в областта на бузата до брадата. От удара частният тъжител паднал на земята, като се захлупил на едната си страна, а подсъдимият започнал да го рита по тялото с крак. Докато удрял тъжителя подсъдимия го посъветвал да отиде да се оплаче пак полицията, че да има повод да го набие отново. Тези негови действия били възприети от св.Н.Б., която в този момент се намирала на около 200 м. от частния тъжител и подсъдимия, като били излязла да търси съпруга си. Тя видяла как подсъдимият нанася удар в лицето на тъжителя, как той пада от удара и как подсъдимия започва да го рита с крак по тялото, но не успяла да види в кои части на тялото му нанася удари. В този момент кучетата на частния тъжител се разлаяли и го повлекли напред към задната част на камиона на подсъдимия. Междувременно, св.К. който бил по това време на втория етаж на вилата чул шумотевица и лай на кучета.Погледнал през прозореца и видял, че частният тъжител е на земята свит на една страна, а двете му кучета лаели. После частния тъжител се изправил без да каже нищо.Тръгнал към дома си, като по пътя бил пресрещнат от съпругата си, която му помогнала да се прибере.

    Още на следващия ден, 07.07.2018г. /събота/, частният тъжител подал жалба в Четвърто РУ-Варна, в която посочил, че на 06.07.2018г. е нападнат от подсъдимия, че той го ударил с юмрук в лицето, както и че го съборил на земята. После той посетил и съдебна медицина, където по това време нямало дежурен лекар. Бил осъществен контакт по телефон с дежурен съдебен лекар, като му казал да се яви на следващия ден в съдебна медицина, за да му бъде извършен преглед.

       На 08.07.2018г. на частния тъжител била проведена съдебно медицинска консултация, от медицинско лице – съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св.Анна-Варна”ЕАД, обективирана в медицинско удостоверение № 641/08.07.2018г. издадено от д-р Д. Д. . В хода на освидетелстването при огледа на частния тъжител, съдебният лекар установил следното : при палпация в областта на клепачите на дясното око се установява умерено изразена болезненост. В областта на лявото долночелюстно рамо личи оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър около 5-7см. В дълбочина в тази област се установява флуктуация /подвижност/. По предната повърхност на двете предмишници в дясно в долна трета в ляво в горна трета личат червеникави ожулвания с диаметър по около 2-3см. Други травматични увреждания не били установени.

       От заключението на назначената по делото и приета от ВРС като обективна, компетентна и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ изготвена от вещото лице д-р Д. се установява, че  на 17.04.2018год. частният тъжител Б.С.Б. е посетил специализиран офталмологичен кабинет, където при проведен преглед не са установени увреждания в областта на дясното око. По време на първоначалния преглед при общо практикуващ лекар Б. е съобщил за болка и парене в нараненото око. Според заключението травматичен оток и хиперемия /зачервяване/ на конюнктивата на очната ябълка може да се получи при нанасяне на удар с твърд предмет с ограничена повърхност, респективно по начин отразен в показанията на св. Х.. В заключението е посочено още, че такива увреждания могат да се получат и при попадане на чужди тела /пясък и други/, което да доведе до хиперемия, оток и сълзене от увреденото око. От медицинската документация е видно, че е проведено лечение с Тобрадекс, като оплакванията са отзвучали в рамките на 3 дни /не са установени увреждания по време на проведения клиничен преглед/.

     Съгласно заключението на СМЕ на 06.07.2018год. Б.С.Б. е получил травматичен оток, кръвонасядане и подкожен хематом в областта на лицето, ожулвания в областта на горните крайници.

    Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в гореописаните анатомични области, респективно удари с юмруци в областта на лицето, падане и удар на горните крайници в подлежащата настилка.

       В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като същите отзвучават в рамките на 2 седмици.

За да приеме изложената фактология, като безсъмнено доказана ВРС е обсъдил детайлно събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е дал  убедителен отговор кои от тях и в каква част ги цени. Въз основа на сторения анализ е стигнал и до единствено възможният извод за виновност на подсъдимия за престъпления по чл.130 ал.1 и чл.146 от НК и невиновността му за Д.ие наказуемо по чл.144 ал.1 от НК.

ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТАТА :

Основно възражение на защитата, аргументиращо твърденията за неправилност на първоинстанционният съдебен акт е , че „съда е дал много голямо доверие на показанията на св. С. Б. – Х. и Н. Х. Б., първата дъщеря, а втората съпруга на частният тъжител“, а от друга страна не е кредитирал показанията на св. Б. С. – живуща на семейни начала с подсъдимия.

Подобно становище не се споделя от състава на ВОС. Анализирайки показанията на свидетелките С. Б. – Х. и Н. Б. – л.10 и л.11 от мотивите, ВРС изрично е отчел тяхната възможна заинтересованост от изхода на делото и за да аргументира защо ги кредитира като отговарящи на обективната действителност е отчел, че те освен, че се допълват взаимно се подкрепят и от показанията на свидетелите Р. и П., както и заключението на назначената СМЕ. Противоречия в показанията на двете свидетелки за разлика от изложеното в жалбата ВОС не констатира и намира, че правилно те са залегнали в основата на приетата от ВРС фактическа обстановка, а от там и в правните изводи на съда. Освен това нормално и житейски приемливо е при подобни инциденти породени от влошени междусъседски отношения свидетели на случилото се да бъдат лица живущи в съседните имоти и имащи роднинска връзка с участниците в събитията.

Както при анализа на показанията на свидетелките Б. – Х. и Б., така и при този на св.Б. С. ВРС изрично е отчел възможната заинтересованост на същата от изхода на делото с оглед на обстоятелството, че живее на съпружески начала с подсъдимия. За да не ги кредитира  в цялост ВРС подробно е отчел тяхното противоречие, както с показанията на посочените от частното обвинение свидетели така и  с тези на св.К.,  а и с обективните находки констатирани от съдебният лекар.Анализа на районният съд е детайлен, подробно аргументиран и изцяло се споделя и от проверяващия съд.

Неоснователно е и изложеното от защитата в пледоарията и пред въззевната инстанция, че за зачервяването на окото на частният тъжител не е налично нито едно медицинско доказателство – в тази насока е наличен амбулаторен лист за проведен преглед от свидетелката д-р Д. Р. – л.101 по делото.

По изложените мотиви жалбата на защитата  за отмяна на присъдата на ВРС следва да бъде оставена без уважение.

ПО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :

Признавайки подсъдимият Н. за виновен по предявеното му обвинение по чл.130 ал.1 от НК извършено при условията на чл.26 от НК и отчитайки наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства ВРС правилно е наложил по – лекото от алтернативно предвидените в санкционната част на НК наказания, а именно „Пробация“ с приложение на задължителните мерки по чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК  за срок малко над минималния.

Определяйки размера на наказанието за Д.ието наказуемо по чл.146 ал.1 от НК съдът го е отмерил в минимален размер и въпрос за неговата несправедливост в увреда на подсъдимия не стои пред въззевния съд.

По реда на чл.23 ал.1 от НК, ВРС е определил подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания – в случая „Пробация“. ВРС не се е възползвал от предоставената в чл.23 ал.3 от НК възможност да присъедини изцяло, или отчасти наказанието „Глоба“, към определеното най-тежко наказание, а поради липса на жалба от частното обвинение в тази насока този извод на решаващия съд не може да бъде проверен.

С оглед на изхода от делото и представените писмени доказателства подсъдимият следва да заплати разноските на частният тъжител Б.  за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Възраженията на защитата за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано доколкото процедура на намаляване на адвокатски хонорар не е предвидена в НПК.

 

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Окръжния съд като въззивна инстанция,

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд Варна, двадесет и седми наказателен състав, постановена на 11.06.2019г. по НЧХД № 3878/2018г.

ОСЪЖДА С.Н.Н.  с ЕГН ********** да заплати на  частния тъжител Б.С.Б. с ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева представляваща разноски на последния за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: