№ 112
гр. Монтана, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ М.А
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ М.А Гражданско дело №
20211630102262 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищцата Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Монтана, П”,
ХХХХХХХХХХХХХХ твърди в исковата си молба, че на 02.01.2020г. е
образувано изпълнително дело № ХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ М
Ц И., рег.№ 748, с район на действие ОС-Монтана със страни: взискател -
Национално бюро за правна помощ /НБПП/, ЕИК ********* и длъжник
- Г Б И., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от
15.01.2015г., издаден на основание Определение от 20.10.2014г. по
НОХД № 30349/2013г. по описа на РС-Монтана, което е влязло в сила на
28.11.2014г., за събиране в полза на взискателя на сумата от 220,00 лева.
Поддържа също, че при направена на 30.08.2021г. в кантората на ЧСИ М И.
справка по изпълнителното дело, се установило, че от 28.11.2014г. -
датата на влизане в сила на Определение от 20.10.2014г. по НОХД №
30349/2013г. по описа на РС-Монтана до образуването на изп.дело №
ХХХХХХХХХХ, не са предприемани никакви изпълнителни действия,
които да са годни да прекъснат давността за посоченото вземане,
поради което тя е изтекла на 28.11.2019г., тоест преди да бъде образувано
въпросното изпълнително дело. Освен това самото образуване на изп.дело не
1
прекъсва давността, а тя се прекъсва едва с първото изпълнително
действие, което е извършено на 23.06.2020г., когато е наложен запор.
Ищцата твърди и това, че наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е
налице, тъй като е образувано изп. дело № ХХХХХХХХХХ, като
производството по него продължава да е висящо, а пък искът се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване
на установителен иск по чл.439 ГПК. Поддържа, че в тежест на ищеца,
съобразно твърдението му да докаже факта на погасяването на процесните
суми по давност, като в случая следва да установи началния момент, от
който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е
текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността. Предвид гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че тя -
ищцата не дължи на ответника Национално бюро за правна помощ
/НБПП/, ЕИК ********* посочената сума в изп.лист от 15.01.2015г.,
издаден на основание Определение от 20.10.2014г. по НОХД № 30349/2013г.
по описа на РС-Монтана, въз основа на който е образувано изп.дело №
ХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ М И., а именно за сумата от 220,00 лева,
като погасена по давност. Моли съда да осъди ответника да й заплати
направените по делото разноски и платеното възнаграждение за един адвокат,
съгласно предоставения списък с разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Национално бюро за правна
помощ /НБПП/, с адрес: ХХХХХХХХХХХ е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявяват, че оспорва предявения иск по основание и размер и
моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Оспорва всички твърдения,
изложени в исковата молба. Счита, че предявеният иск е недопустим. Твърди,
че според чл.27 б от ЗПП правомощието за събиране на процесното вземане
принадлежи на НАП, следователно НАП може да прецени дали да
предприеме действия за събиране на вземането по издадения срещу ищцата
2
изпълнителен лист, а не НБПП. Поддържа също, че за НБПП не съществува
правна възможност да предприеме каквото и да е действие за събиране
на вземането. Поради това цитираната по-горе норма изключва
възможността НБПП да предприеме каквото и да било действие за събиране
на вземането и по този начин да засегне патримониума на ищцата.
Затова за ищцата не съществува правен интерес от воденето на делото
срещу НБПП. Ответникът твърди, че искът е неоснователен. Оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, като поддържа,
че вземането не е погасено по давност. Твърди, че съгласно чл.116 от
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Първото действие по принудителното изпълнение е издаването
на изпълнителен лист на 15.01.15г., с което е прекъсната давността и започва
да тече нова давност, която е спазена с образуването на изпълнително дело №
ХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ М И., рег.№ 748, район на действие ОС-
Монтана и с извършените по него изпълнителни действия. Затова счита, че
предявеният иск е неоснователен. Твърди, че давностният срок за погасяване
на вземането е спрял считано от 13.03.20г. до 21.05.20г., поради което
давността се удължава с периода, за който не е текла. Моли да бъде взето
предвид и обстоятелството, че с оглед нормата на чл.5, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.20г. и за преодоляване на
последиците за времето, през което въпросната разпоредба забранява
извършването на изпълнителни действия спрямо физически лица, давност
за вземанията спрямо физически лица, предмет на принудително
изпълнение, не тече. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, като му присъди
и сторените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.01.2020г. е
образувано изпълнително дело № ХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ М
3
Ц И., рег.№ 748, с район на действие ОС-Монтана със страни: взискател -
Национално бюро за правна помощ /НБПП/, ЕИК ********* и длъжник
- Г Б И., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от
15.01.2015г., издаден на основание Определение от 20.10.2014г. по
НОХД № 30349/2013г. по описа на РС-Монтана, което е влязло в сила на
28.11.2014г., за събиране в полза на взискателя на сумата от 220,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена и се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Предявената искова претенция е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, по
силата на който законов текст длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК, искът на
длъжника може да се основе само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на
исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от
ищцата на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая Определение
от 20.10.2014г. по НОХД № 30349/2013г. по описа на РС-Монтана, което
е влязло в сила 28.11.2014г./ юридически факт, довел до погасяване на
вземането по него.
Спорният по делото въпрос е дали е изтекла предвидената от закона
давност за принудително събиране на гореописаните вземания, респективно
дали ищцата дължи плащане на тези задължения по принудителен ред.
Преценката, която съдът дължи относно основателността на исковата
претенция, е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието
на висящ изпълнителен процес, в рамките на който от взискателя да са
предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността относно
вземането.
Едно от възраженията на ответника е, че искът е недопустим. Това
възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.27б ЗПП разноските
за правна помощ са частни държавни вземания и се събират от НАП въз
основа на издаден от съда изпълнителен лист. Действително в случая
изпълнителното производство е образувано по молба на НАП, но тя действа
като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация на
НБПП, като по силата на изричната норма на чл.27б ЗПП е оправомощена да
4
събира по принудителен ред присъдените в полза на НБПП частни държавни
вземания. Това обстоятелство обаче не променя извода, че носител на
материалното право е лицето, в чиято полза е издаден изпълнителният лист-
НБПП. НАП е страна в изпълнителното дело, по което обаче предявява чужди
материални права и по силата на закона представлява в изпълнителния процес
кредитора по тези вземания, а не претендира свои собствени материални
права. По тези съображения съдът намира това възражение за неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника по основателността на
иска. Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Съдът счита, че подаването на молба
за издаване на изпълнителен лист не е действие по принудително изпълнение
и не прекъсва давността. Издаването на изпълнителен лист е част от
изпълнителното производство, но не е част от същинското изпълнение, т.е. не
представлява действие на принудителното изпълнение, което съобразно
чл.426 от ГПК може да започне само по молба на заинтересования молител.
Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които
пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано
до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени
към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно
решение не представлява такова действие.
Молбата за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността само ако
искането се основава на извънсъдебно изпълнително основание, тъй като в
този случай същата представлява отправено до съда искане за защита на
правото на вземане, което до този момент не е било заявявано по съдебен ред.
Ако обаче вземането е вече съдебно признато, както в настоящия случай,
производството по издаване на изпълнителен лист има за цел извършване на
проверка за наличието на право за принудително изпълнение и на
предпоставките за неговото упражняване. Чрез издаването на изпълнителен
лист съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително
изпълнение, т.е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на
подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното
изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено
5
към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява
действие по принудително изпълнение.
Съгласно чл 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
Видно от гореизложеното давността за процесното вземане е започнала да
тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което вземането е
установено - 28.11.2014г. и е настъпила на 28.11.2019г., тоест преди да бъде
образувано въпросното изпълнително дело.
По горните съображения съдът намира предявения иск за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сторените от нея разноски в производството в общ размер на
374,00 лева /50,00 лева – държавна такса, 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение и 24,00 лева – разноски за преписи от изп.дело/.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Национално бюро за
правна помощ /НБПП/, с адрес: ХХХХХХХХХХХ, че Г. Б. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр.Монтана, П”, ХХХХХХХХХХХХХХ не дължи на
Национално бюро за правна помощ /НБПП/, с адрес: ХХХХХХХХХХХ
сумата в размер на 220,00 лева – разноски за служебна защита,
представляваща вземане по изпълнителен лист от 15.01.2015 година, издаден
по НОХД № 30 349 от 2013 година на Районен съд - Монтана, предмет на
принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №
ХХХХХХХХХХ по описа на ЧСИ М И., рег.№ 748, с район на действие –
района на Окръжен съд Монтана, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Национално бюро за правна помощ /НБПП/, с адрес:
ХХХХХХХХХХХ да заплати на Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес
гр.Монтана, П”, ХХХХХХХХХХХХХХ сумата от 374,00 лева -
6
представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7