Решение по дело №625/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 403
Дата: 27 декември 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20181400500625
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №403

 

гр. ВРАЦА,  27.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 14.12.2018 г., в състав:

 

Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

       Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                       ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                                                                             

в присъствието на секретар МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 625 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Я. М., чрез пълномощника му адв.М.Д., против Решение № 757/17.10.2018 г. по гр.д.№ 759/2018 г. на Районен съд-Враца.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като районният съд не е извършил проверка по реда на чл.194 ГПК на автентичността на подписите на въззивника върху оспорените документи - карнети, вкл. чрез служебно назначаване на графологична експертиза, и поради това негово бездействие делото е останало неизяснено от фактическа страна. В жалбата се твърди, че решението е постановено и при съществени нарушения на материалния закон, тъй като районният съд неправилно е приел, че претендираните от ищеца вземания са изискуеми. Навеждат се доводи, че съдебната практика последователно приема, че относимият към изискуемостта на вземанията момент е този на получаване на фактурата, а не на нейното издаване, а по делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, че фактурите са изпратени и получени от ответника.В подкрепа на тези доводи се цитират и прилагат съдебни решения на ВКС и на окръжни съдилища. Въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "ВиК" ЕООД, гр.Враца, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи, че откритото производство по реда на чл.193 ГПК е недопустимо по отношение на частните свидетелстващи документи, каквито са карнетите, тъй като тяхната доказателствена сила се преценява в съвкупност с всички доказателства по делото и може да се оборва само с насрещни доказателства. Развиват се съображения, че обстоятелството чий е подписа върху карнета не е от значение за обосноваването или за отхвърлянето на отговорността на собственика на жилището, тъй като подписът може да се положи и от лице, което е присъствало при отчета поради свои правни, фактически или други отношения с титуляра и се явява негов представител. Посочва се, че от страна на ищеца реалността на отчета е доказана чрез показанията на свидетелката Н., а от насрещната страна не са представени доказателства. Оспорват се и доводите на въззивника относно значението на издаваните фактури, като се твърди, че операторът на ВиК услуги е изпълнил изцяло задълженията си по договора за доставка на услуги до жилището на потребителя, от което е възникнало и насрещното му задължение за плащане. Според въззиваемия издаването на фактури и връчването на покана за доброволно изпълнение са ирелевантни факти към възникването и съществуването на задължението. Посочва се, че обемът на услугите и тяхната стойност са доказани с представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца с иск за осъждането на М.Я.М. от с.гр. да заплати сумата 402,02 лева - главница, представляваща стойността на потребени ВиК услуги в периода 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 01.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 35,58 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г.

В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ул. „Ген. Леонов“ № 60, вх. Г, ап. 142. Посочва се, че за потреблението в периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми по 35 бр. фактури, както следва: главница в размер на 402,02 лева и лихва за забава в размер на 35,58 лева, начислена върху главницата за периода от 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г., които суми не били заплатени от ответника. Ищецът твърди, че на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез лице, представило се за наемател на имота, но плащане не било извършено.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.М., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че ищецът се позовава на издадени 35 бр. фактури, но такива не са представени по делото, нито са представени  доказателства, че фактурите са връчени на ответника и са приети от него без възражения. Навежда доводи, че чл. 34 от ОУ регламентира възможност за предявяване на възражение срещу начислените суми в 30-дневния срок за плащане на всяка фактура, което не може да бъде надлежно упражнено, ако фактурата не е връчена на потребителя. Счита, че недоказването от страна на ищеца, че фактурите са надлежно връчени на ответника, изключва дължимостта на сумите по тях поради ненастъпила изискуемост. Сочи още, че представеното извлечение от партидната книга /карнет/ не отговаря на изискванията относно воденето му съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, като оспорва подписите, фигуриращи в документа и заявява, че нито един от тях не е негов или на негов представител, а в извлечението не е посочено подписите да са на свидетел, подписал се при неосигуряване на представител на потребителя. Твърди, че върху карнета са налични подписи върху една незначителна част от отчетните периоди. Счита, че след като не е присъствал лично и не се е подписвал в карнета, не е удостоверено съответствие между показанията на водомера с данните в отчета. Заявява, че сочената от ищеца покана № 77667 за доброволно изпълнение рег. № 4776/29.05.2017 г., връчена на „наемател“ в присъствието на свидетел на 01.06.2017 г., не е получена от ответника, поради което същата не обуславя изискуемост на претендираните вземания. Иска  постановяване на решение, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Пред настоящата инстанция съдът на основание чл.145, ал.2 ГПК е указал на ответника да конкретизира твърденията си касателно ползването на имота в процесния период. С молба от 29.11.2018 г. ответникът М.М., чрез пълномощника си адв.М.Д., заявява, че в процесния период собственото му жилище е ползвано от П.Г.П., в качеството му на наемател по договор за наем от 06.10.2010 г., както и че не му е известно дали в този период в жилището са потребявани ВиК услуги. Посочва също, че направеното оспорване на подписите върху карнетите е за това, че същите не са  положени нито от ответника, нито от неговия наемател.

Във връзка с конкретизацията ответникът е представил и въззивният съд на основание чл.266, ал.3 ГПК е приел допълнително писмено доказателство - договор за наем на недвижим имот от 06.10.2010 г.

След като обсъди събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а това се установява и от представеното по делото извлечение от Общи условия за получаване на В и К услугите от „Водоснабдяване и канализация”ООД-Враца /одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-019/09.06.2006г./,  че в качеството си на ВиК оператор ищцовото дружество предоставя водоснабдителни и канализационни услуги, при публично известни Общи условия.

От представените по делото справка-извлечение, копие от партидна книга /карнет/ и покана за доброволно изпълнение № 77667 се установява, че ответникът М. Я. М. е регистриран като абонат на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца с аб.№ 2347048 във връзка с предоставяни ВиК услуги в имот в гр.Враца, ***, който адрес съвпада с регистрирания постоянен адрес на ответника М..

Пред настоящата съдебна инстанция се представят доказателства, от които е видно, че от м.10.2010 г. имотът на ищеца и съпругата му О.М се обитава от наемател П.Г.П..

От представените от ищеца справка-извлечение за дължими суми по партидата на ответника и приложение към покана за доброволно изпълнение и експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. по партидата на абоната са издадени 35бр. за доставяни в имота на ответника ВиК услуги на обща стойност 402,65 лв.

Представени са карнети за отчитане на вода, водени на името на М.Я.М., от които се установява, че за трите измервателни уреда /водомери/ в жилището на ответника на адрес гр.Враца, ***, съответно за баня – студена вода с № 024478, баня – топла вода с № 024495 и тоалетна с № 024486 в процесния период има извършени реални отчети, за които са поставени подписи на следните дати: 01.12.2015 г., 08.02.2016 г., 03.10.2016 г., 06.03.2017 г. и 03.04.2017 г.

Пред пръвоинстанционния съд ответникът е оспорил истинността на  карнетите, като навежда доводи, че положените подписи не са изпълнени от него или от негов представител. Районният съд е открил производство по чл. 193, ал. 1 ГПК и указал на ответника, че носи тежестта за доказване на направеното оспорване. Пред настоящата съдебна инстанция пълномощникът на ответника конкретизира оспорването като твърди, че подписите не са положени от доверителя му или от наемателя на жилището П.Г.П.. Посочва също, че към момента ответникът е извън страната, както и че наемателят е напуснал жилището, без обаче да се сочат данни за новия му адрес и без да се иска призоваването на същия като свидетел. В съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че не държи и на назначаването на графологична експертиза. При липсата на възможност да бъде осъществена връзка с ответника и с лицето П.П. и да бъде осигурен сравнителен материал от подписите им, въззивният съд е приел, че не следва да бъде извършвано и служебно назначаване на такава експертиза.

Видно от покана за доброволно изпълнение № 77667, с изх. № 4776/29.05.2017 г. до М.М., същата е връчена на лице, обозначено като „наемател“ на 01.06.2017 г., като това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Първолета Н.. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди към 29.05.2017 г.  

По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.

От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на името на титуляра на партидата М.Я.М. е регистриран абонатен № 2113077 с три измервателни уреда: баня с № 024495, баня с № 024478 и тоалетна с № 024486. Вещото лице е констатирало, че при отчитане на консумацията за част от процесните периоди ищецът се позовава на чл. 23, ал. 3 от ОУ, като когато няма достъп до измервателния уред, дружеството начислява служебно потребление, а след отчитане на показанията на водомера в присъствието на абоната, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Установило е, че за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. по партидата на ответника е налице потребление на ВиК услуги, което е отразявано в Партидата на абоната /карнет/ срещу подпис на абоната и на основание чл. 23, ал. 3 от ОУ. За този период са издадени 35 бр. фактури на обща стойност 402,65 лева, а за периода от 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г. лихвата за забава върху главницата е в размер на 35,61 лева. Към датата на изготвяне на заключението не са постъпвали плащания по задълженията на ответника.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства  чрез разпит на св.Първолета Н., която работи в ищцовото дружество като „отчетник на измервателни уреди/инкасатор“ и се е подписала като свидетел при връчване на поканата за доброволно изпълнение. Същата заявява, че не помни точната дата, но си спомня, че в жилището я посрещнало лице, което подписало поканата. Заявява, че лично е отчела показанията на водомерите на 04.06.2018 г. и на 03.09.2018 г. Сочи, че вероятно човекът не се е представил с имената си, тъй като наемателите обикновено не желаели да се представят. Заявява, че в един и същи ден е направила отчет на водомерите и е връчила поканата, но поканата се отнася за предходен период и е възможно да е със „задна“ дата. Обяснява, че инкасаторите минават на отчет на два месеца по веднъж по график, който се обявява предварително и всеки може да се информира. Освен това поставят съобщения за предстоящия отчет на таблата за информация в общите части на входовете.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съобразно наведените в исковата молба твърдения, районният съд правилно е приел, че за да бъде уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.198о, ал.1 ЗВ ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:

Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК услуги на територията на гр.Враца.

Между страните не се спори, че ответникът М.М. е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр.Враца, ***. В това свое качество същият се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и  чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30- чл. 40 от Наредбата.

В конкретния случай ответникът навежда доводи, че в процесния период не е ползвал имота, а същият е бил обитаван от наемател. Възможността наемател на имота да придобие качеството на потребител е предвидена в чл. 2, ал.3 и чл.60, ал.1 от ОУ на ВиК оператора, но това качество се придобива за времето на наемното правоотношение и при условие, че собственикът или титулярът на вещното правото на ползване на имота е подал декларация пред ВиК оператора, че ВиК услугите ще се ползват за битови нужди и е съгласен да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми. В този случай партидата се води едновременно на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за ВиК услуги, начислени след сключването на договор за наем.

По делото липсват данни при сключването на договора за наем на водоснабдения имот да е спазена предвидената в ОУ процедура и да е извършено отбелязване в партидата на наемателя П.Г.П. като потребител, дължащ заплащане на дължимите суми за доставяните в наетия имот ВиК услуги. При това положение потребител по силата на посочените по-горе нормативни разпоредби остава собственикът на имота - ответника М.М.. Като потребител ответникът носи задължение да заплаща доставените в имота услуги, независимо дали лично се е възползвал от тях или те са използвани от друго лице, на което той е предоставил ползването на имота. В случай че услугите са потребени от друго лице, то ответникът би могъл да иска възстановяване на сумите от това трето лице въз основа на отношенията между тях, но същият не се освобождава от задължението да ги заплати на доставчика на ВиК услуги.  

Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В случая са представени заверени копия от карнетите за отчитане на вода, водени на името на М.Я.М., от които се установява, че за трите измервателни уреда /водомери/ в жилището на ответника на адрес гр.Враца, ***има извършени реални отчети, за които са поставени подписи.

Едно от основните възражения, които ответникът прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция се свежда до това, че представените карнети не установяват потребеното количество вода, тъй като подписите не са положени от него или от наемателя на имота, както и тъй като липсват подписи срещу всеки запис.

Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална материална доказателствена сила. С оглед направеното оспорване, че подписите върху карнета не са положени от ответника или негов представител, районният съд е открил производство по реда на чл.193 ГПК, в рамките на което в тежест на ответника е да докаже неавтентичността на подписите. Пред настоящата съдебна инстанция оспорването е конкретизирано като ответникът сочи, че оспорва подписите върха карнета да са положени от него или от неговия наемател П.Г.П.. В подкрепа на тези твърдения не са ангажирани доказателства. Следва обаче да се отбележи, че дори и да бе установено, че подписите върху карнета не са положени от ответника или неговия наемател, това обстоятелство отново не би опровергало доказателствената стойност на карнета. Както бе посочено, в чл.32, ал.4 от Наредбата е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание, в т.ч. и лице от кръга на домашните на наемателя. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът приема като съгласие с отчетеното до тази дата, при липса на възражения от абоната за предходния период. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. Съдът приема, че ответника не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представените копия от карнети. По гореизложените съображения, съдът не възприема изложените от процесуалния представител на ответника доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период.

Следващото възражение на ответника е, че ищецът не е издал фактури за дължимата сума за доставена за месеца вода и не е връчил същите на ответника, поради което не е налице изискуемо вземане.

В случая от представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за имот на адрес гр.Враца, *** както и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. по партидата на абоната са издадени 35бр. фактури за доставяни в имота на ответника ВиК услуги на обща стойност 402,65 лв. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от заключението на експерта съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от  ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане длъжника в забава. В този смисъл ирелевантни се явяват и наведените от ответника доводи относно нередовното връчване на поканата за доброволно изпълнение.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на  основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер. При това положение и с оглед обусловения му характер основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 Водим от горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 757/17.10.2018 г. по гр.д.№ 759/2018 г. на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА М. Я. М., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."Ал.Стамболийски"№ 2, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                    2..........