Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..
28.07.2020 г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова гр.дело № 941 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на етажните собственици от етажна собственост /ЕС/ с адрес: гр. С.,
ж.к. „********представлявани от управителя И.Г.Г. чрез адв. Д. срещу решение № 271458/21.11.2019
г., постановено по гр.д. №10632/2019 г., по описа на СРС, 120 състав, с
което са отхвърлени предявените от ЕС
срещу П.П.Д. осъдителни искове с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС за сумата от
170.38 лв. представляваща сбор от изискуеми и незаплатени ежемесечни вноски за
управление на общите части за периода от месец ноември 2015 г. до месец януари
2019 г. вкл., в размер на 117 лв. и ежемесечни изискуеми и незаплатени вноски
за поддържане на общите части за периода от месец ноември 2015 г. до месец
януари 2019 г. вкл., в размер на 53.38 лв., ведно със законната лихва за забава
от 07.02.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че съдът
неправилно е преценил представените доказателства, поради което е достигнал до
грешен извод, че решението на общото събрание /ОС/ на ЕС от 17.01.2013 г. се
отнася за приемане на „едногодишен бюджет“, а не за „ежегодишен бюджет“ на ЕС,
поради което и неправилно е приет за неустановен размера на претендираните
задължения. Сочи се, че по делото не е спорно, че бюджета приет през 2013 г. е
ежегоден и същия не е отменен/изменен с последващо решение на ЕС. Поддържа се,
че ОС е проведено в съответствие с изискванията на ЗУЕС. Сочи, че доколкото не
са били налице изискванията на чл.15, ал.1 ЗУЕС, са спазени тези на ал.2 от
същия член, за което е направено надлежно отбелязване в протокола от събранието.
Твърди, че на събранието са присъствали представители на 55,41 ид.ч., с което е
спазен изисквания от закона кворум. Излага, че решенията взети от ОУ са от
категорията на посочените в чл.17, ал.3 ЗУЕС и за вземането им е спазено
необходимото мнозинство. Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и моли решението на СРС да бъде отменено.
Претендират се разноски.
Ответникът –въззиваем Д.П.Д.,
чрез адв. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излага,
че СРС правилно е приел, че на ОС проведено на 17.01.2013 г. е бил приет
едногодишен бюджет, който не позволява да се установят задълженията на
ответника за процесния период. Изложени са доводи за неспазване на процедурата
по свикване и провеждане на общото събрание на 17.01.2013 г. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като прецени данните по делото
и взе предвид съдържанието на въззивната жалба, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо, но разгледано по същество е неправилно, поради
следните съображения:
Предявен е за
разглеждане осъдителен иск по чл.51 ЗУЕС, като за неговата основателност ищецът
следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че
ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна
собственост и 2) валидно взето решение на Общото събрание на етажната
собственост
Между страните не е
спорно, че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на
етажна собственост – ап.31, находящ се в гр. С., ж.к. ********, вх.А.
Между страните е
спорно дали въз основа на решение, обективирано в протокол №4 от общо събрание на етажните собственици на адрес гр. С., ж.к. ********, проведено на 17.01.2013 г. за ответника са възникнали задължения за
заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части за претендирания
период.
От представения
протокол №4 от ОС на ЕС от 17.01.2013 г., се установява, че е
взето решение етажните собственици да заплащат парични вноски за управление и
поддръжка на общите части в размери посочени в Приложение 1, наименовано
„ежегоден бюджет на ЕС“, а именно –
месечна вноска за управление на общите части – 6,00 лв. за всеки самостоятелен
обект и месечна вноска за поддържане на общите части в размер на 2,00 лв.- за
обитател в апартамент, находящ се на ет.1 и ет.2 и 3,50 лв. за обитател в
апартамент, находящ се на етаж от 3 до 9. Взето е и решение собственик или
обитател, който отсъства повече от един месец, да заплаща за времето на
отсъствието си 50% от консумативните разходи, като за отсъствието си уведомява
писмено председателя на УС и да заплаща цялата вноска за управление на общите
части. В приложение 1 е уточнено и че месечните разходи за управление се
състоят от разходите за възнаграждение на управителя и касиера, месечни
консумативни разходи – от ел. енергия, вода, канцеларски материали, копирни
услуги и др, а разходите за текущо управление включват абонамент за поддръжка
на асансьор, дребни поправки и текущи ремонти на общите части, възнаграждение
за чистачка.
По делото са
представени справки / л.29 и сл. и л.62 и сл/, видно от които етажната
собственост начислявала задължения на ответника Д. в размери съответстващи на
взетото на 17.01.2013 г. решение, като от сумата за поддръжка /3,50 лв./ му е
начислявана ½ част, с оглед решението на ОС за приложение на чл.51, ал.3 ЗУЕС. Ответникът е заплащал задълженията си за вноски с фонд „Ремонт и
обновяване“, поради което същите не са предмет на претенцията / приходен касов
ордер 4/06.04.2017 г – л.23/. Ответникът е заплатил и част от задълженията си
за управление и поддръжка на ЕС за процесния периода от м.11.2015 г. -
м.01.2019 г., като претендираните суми за останалите незаплатени задължения –
117 лв. – за управление на общите части и 53,38 лв.- поддържане на общите
части. Представени са приходни касови ордери, подписани от касиера на ЕС, от
които се установя, че ответникът е заплатил следните суми : 14,87 лв. – за
поддържа на общите части за периода от м.11-м.12.2015 г., м.01.- м.11.2016 г. и м. 01.-03.2017 г.; 51 лв.- за
управление на общите части за м.11.2015 г.-м.03.2017 г. и 110 лв.- за
упрвление, поддържа и фонд „ремонт“ за периода 04.2017 г.-01.2019 г. вкл. /
общо 175,87 лв./.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Въззивният съд не
споделя извода на районния съд, че от взетото на 17.01.2013 г. решение от ОС на
ЕС не се установява размерът на задълженията на ответника за процесния период,
доколкото СРС е приел, че приетият бюджет по Приложени 1 се отнася единствено
за годината, в която е приет и за
последващите периоди няма изобщо взето решение на ОС на ЕС за разпределение на
разходите. Видно от текста на решението, обективирано в протокола същото се отнася за ежегодния бюджет на етажната собственост, което се установява
и от Приложение 1, в което подробно са посочени дължимите вноски от обитателите
и разходите, които се предвиждат в етажната собственост. Самото приложение 1 е
наименовано „ежегоден бюджет на ЕС“. Изхождайки от изложеното, съдът намира, че
волята на етажните собственици е било да се приеме решение за вноските, които
следва да се събират от етажните собственици всяка година, като с оглед
изменение на нуждите и обстоятелствата е следвало да се приеме последващо
решение за изменение на определените стойности, за каквото не са ангажирани
доказателства по делото. Ако ответникът твърди, че е взето последващо решение,
с което са определени различни размери на задължения, в негова тежест е било да
го докаже, доколкото от съдържанието на протокола от 13.01.2013 г. и
приложението към него не може да се изведе извод за ограничаване на действието
на решенията с определен срок.
На
следващо място, съдът намира, че наведените от ответника доводи за
незаконосъобразност на свикването, провеждане на общото събрание и вземането на
решения от същото са недопустими в настоящото производство.
Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици,
респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения.
Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици
или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС,
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на
решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на
общото събрание на етажната собственост и спрямо тях не се прилагат общите
правила за на ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда
за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната
процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на
обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са
ясно дефинирани, като отмяната на решението на етажната собственост може да се
иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни
норми.
Ограничението на
срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС
е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. / така Определение № 194 от 26.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2280/2015
г., I т. о., ТК, ВКС/
От материалите по
делото се установява, че ответникът е знаел за взетите на 17.01.2013 г.
решения, като видно от приходните разходни ордери дори частично е погасил
задълженията си за процесния период. Същият не е представил доказателства да е
упражнил правото си да оспорва взетите от ОС решения в законоустановения срок и
те са отменени с влязъл в сила акт. Поради изложеното, съдът намира, че решението,
с което са определени месечните задължения на обитателите за управление и
поддържа на общите части обвързва ответника. При изложените по-горе мотиви,
съдът намира, че решението е действало в процесния период, доколкото няма данни
същото да е отменено или изменено.
По отношение на
размера на претенцията, съдът намира, че същият се доказва от представените по
делото доказателства, като се вземе предвид определения с решението 17.01.2013
г. размер на месечните задължения, периода, за който същите се претендират и
извършените от ответника частични плащания, размерът на които се установя от
представените приходни касови ордери. Както бе посочено, ищецът не е направил
искане за присъждане на суми, дължими към фонд „ремонт“ и е признал, че същите
са изцяло заплатени. Видно от начислените размери за задължения на ответника,
спрямо него е приложено взетото от ОС решение собственик
или обитател, който отсъства повече от един месец, да заплаща за времето на
отсъствието си 50% от консумативните разходи /разходите за поддръжка/ и да
заплаща цялата вноска за управление на общите части.
При изложеното, решението на
СРС следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което
ответникът П.П.Д. да бъде осъден да заплати на етажните собственици от етажна
собственост /ЕС/ с адрес: гр. С., ж.к. „********сумите от 170.38 лв. представляваща сбор от изискуеми и незаплатени
ежемесечни вноски за управление на общите части за периода от месец ноември
2015 г. до месец януари 2019 г. вкл., в размер на 117 лв. и ежемесечни
изискуеми и незаплатени вноски за поддържане на общите части за периода от
месец ноември 2015 г. до месец януари 2019 г. вкл., в размер на 53.38 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 07.02.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта, с която етажните собственици са осъдени да заплатят на П.П.Д.
сумата от 300 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
При този изход на спора, право
на разноски имат ищците. Те са направили
искане за присъждане на разноски в първоинстанционното производство и са
представили доказателства за реалното заплащане на сумата от 50,00 лв. –
държавна такса, 200 лв.- адвокатско възнаграждение, отбелязано като платено на
адв. Д. в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие находящ
се на л.6 от делото пред СРС, който съгласно указанията дадени в т. 1
от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 год. по тълк. дело 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС служи за разписка. Доколкото
сумата от 200 лв. предствлява цялата сума уговорена като адвокатско
възнаграждение в договора за правна защита и съдействие, не са налице основание
за присъждане на двокатско възнаграждение над този размер до пълния размер
посочен в представения пред СРС списък по чл.80 ГПК – 300 лв. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 250,00 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
Във въззивното производство
ищците са направили искане за присъждане и са представили доказателства за
реалното заплащане на следните разноски: 25 лв.- държавна такса и 300 лв.- възнаграждение за адвокат, изцяло заплатено
при подписване на договора за правна защита и съдействие / л.7 от делото пред
СГС/, който служи за разписка. Ответникът следва да бъде осъден са заплати на
ищците сумата от 325,00 лв.-
разноски във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е
окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 271458/21.11.2019 г., постановено
по гр.д. №10632/2019 г., по описа на СРС, 120 състав, с което са отхвърлени
предявените от етажните собственици от етажна собственост /ЕС/ с адрес:
гр. С., ж.к. „********представлявани от управителя И.Г.Г. срещу П.П.Д., ЕГН:**********,
адрес: ***
осъдителни искове с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС за сумата от 170.38 лв.
представляваща сбор от изискуеми и незаплатени ежемесечни вноски за управление
на общите части за периода от месец ноември 2015 г. до месец януари 2019 г.
вкл., в размер на 117 лв. и ежемесечни изискуеми и незаплатени вноски за
поддържане на общите части за периода от месец ноември 2015 г. до месец януари
2019 г. вкл., в размер на 53.38 лв., ведно със законната лихва за забава от
07.02.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.51, ал.1 ЗУЕС, да заплати на етажните
собственици от етажна собственост /ЕС/ с адрес: гр. С., ж.к. „********представлявани
от управителя И.Г.Г. сумата от
170.38 лв.
представляваща сбор от - изискуеми и
незаплатени ежемесечни вноски за управление на общите части за периода от месец
ноември 2015 г. до месец януари 2019 г. вкл., в размер на 117 лв. и ежемесечни
изискуеми и незаплатени вноски за поддържане на общите части за периода от
месец ноември 2015 г. до месец януари 2019 г. вкл., в размер на 53.38 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 07.02.2019 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на етажните
собственици от етажна собственост /ЕС/ с адрес: гр. С., ж.к. „********представлявани
от управителя И.Г.Г. сумата от
250,00 лв. – разноски в първоинстанционното производство и 325,00 лв.- разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.