№ 3422
гр. Варна, 07.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20233100501480 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 42019/05.06.2023г., подадена от „РОЛПАК“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. С.
П. – АК Варна и по въззивна жалба вх.№ 45337/10.06.2023г., подадена от Т. Т. К. чрез адв.
Р.М. от АК-Варна, срещу Решение № 1746/18.05.2023г., постановено по гр.д. № 8175/2022г.
на ВРС, 39-ти състав, като въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. е насочена срещу частта
от решението, с която е уважен предявеният иск за приемане за установено, че в полза на
ищеца Т. Т. К., с ЕГН **********, с адрес ********** съществуват вземания против
ответника „РОЛПАК" ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*********, произтичащи от договор за наем от 01.07.2020г., в следните размери: 75.54 лева
неплатена ел. енергия за м. юли 2021г., 10.48 лева неплатена ел. енергия за м. август 2021г.,
3.39 лева неплатена вода за м. юли 2021г., 86.07 лева разходи за материали за ремонт, 350
лева разходи за ремонтни дейности, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 28.03.2022г. до окончателно погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.3893/2022г. на ВРС, a въззивна жалба вх.№ 45337/05.12.2022г. e насочена срещу
частта от решението, с която е отхвърлен иска, като неоснователен, за приемане за
установено, че ищецът има вземания против ответника за сумата 193.55 лева неплатен наем
за периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г.
Във въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. процесуалният представител на
„РОЛПАК“ ООД, развива доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на решението в обжалваната част. Аргументира се с това, че в отклонение на
задължителната практика и в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл.
236, ал. 2 от ГПК ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал и
обсъдил внимателно всички събрани по делото доказателства в съвкупност. Счита, че
договорът за строително-ремонтни дейности от 12.08.2021 год. е привиден, поради
абсолютна симулация и като такъв не е породил правно действие още от момента на
сключването му. Излага доводи, че този извод се извежда от свидетелските показания на
свид. М.М. и свид. В.Г. /според които имотът, обект на експлоатация, след необходимите
ремонтни дейности е бил върнат в състоянието, в което е приет/; от констатираното
1
противоречие между свидетелските показания на свид. Т. К. и писмените доказателства по
делото /относно времето на извършване на ремонтните дейности/ и от обстоятелството, че
предметът на договора включвал дейности, чието извършване не било осъществено.
Отделно от това, осъществения оглед от свид. К. бил извършен няколко дни след
фактическото връщане на имота от наемателя, поради което не можело да се приеме, че е
налице причинна връзка между ползването на имота и констатираните повреди. По
отношение на уважените искови претенции за неплатена ел. енергия и вода счита, че от
представените фискални бонове за заплатено потребление не ставало ясно за кой обект се
отнасят, след като наемодателят притежавал повече от един обект на един и същ адрес, а
посоченият клиентски номер се обвързвал с всички притежавани от физическото лице
обекти. С оглед изложеното, се моли за отмяна на обжалваните части от посоченото
решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски за двете инстанции,
въвежда се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Т. Т. К. чрез адв. Р.М. АК-Варна, с който изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на ВРС в тази част – обосновано и постановено при
правилно прилагане на материалния закон. Въззиваемата страна счита, че съгласно
Договора за СМР и Протокол за СМР се установяват извършените ремонтни дейности в
процесния имот, а съгласно фактура № 46/15.09.2021г. и платежно нареждаме - стойността и
заплащането им. С приложените касови бонове били установени закупените материали за
ремонтните дейности, а от фактурите за заплатени суми за потребени ел. енергия и вода –
заплатените за м. юли 2021 г. комунални услуги. Свидетелските показания на свид. К. се
сочи, че свидетелстват за наличието на сключен договор за СМР и извършените от него
ремонтни дейности. Уточнява, че свид. Ж.С. е споделила възприятията си за състоянието на
помещението след напускане на наемателя „Ролпак“ ООД и необходимостта от
отремонтиране с оглед привеждане в първоначалното му състояние. Посочва, че
въззивникът не е установил възражението си за заплащане на разходите за комунални
услуги, които са начислени през м. юли и м. август 2021г. Излага се становище, че
процесуалното поведение и твърденията на ответниковото дружество в
първоинстанционното производство са противоречиви. Оспорването на платежните
доказателства се възразява, че е направено за пръв път във въззивното производство.
Въведеното възражение, че е налице неяснота относно обстоятелството, дали издадените
фактури осчетоводяват задълженията, начислени за процесния имот, въззиваемата страна
счита за недопустимо. Оспорва безпристрастността на показанията на свид. В. Г.. Поради
всичко изложено, моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение
въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение –
потвърдено като правилно и законосъобрзно. Претендира разноски. Прави доказателствено
искане за приемане на писмено доказателство – фактура № **********/14.06.2023г. на
„Енерго-про“ АД.
Във въззивна жалба вх.№ 45337/10.06.2023г. въззивникът Т. Т. К. чрез адв. Р.М. АК
Варна моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част. Счита, че неправилно ВРС е
приел, че неоспорването от страна на ищеца на подписването на разписка № 32 за наем за
периода 01.08.2021г. – 12.08.2021г. в размер на 193,55 лв. означава, че е налице плащане на
наемната цена за м. 08.2021г., тъй като оригинал на разписката не бил представен на
наемателя, каквато се твърди да била практиката при евентуално плащане. Навеждат се
доводи, че ВРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е изслушал
свидетелски показания на свидетели, посочени от ответната страна, по въпроси, различни от
обстоятелствата, за чието установяване са били допуснати. Моли за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и присъждане на разноските за пред двете инстанции. Направените
и оставени без уважение пред първоинстанционния съд доказателствени искания се правят и
2
пред настоящия състав с аргумента, че са допуснати процесуални нарушения, на основание
чл. 266, ал. 3 от ГПК, както следва:
1. Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП
Варна за снабдяване със справка за подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ във
връзка с начисляван и удържан авансов данък по процесния договор за наем за
периода 01.08.2021г. – 12.08.2021г. и евентуално копие от съответната декларация,
както и справка за подадени справки по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ през 2021г., касаещи
наемодателя.
2. Да бъде допуснато извършването на ССчЕ, по която след запознаване с
материалите по делото и счетоводството при ответника да се даде отговор на въпроса
осчетоводило ли е същото извършено плащане на наем по процесния договор за наем
в размер на 193,55лв. за периода 01.08.2021г. – 12.08.2021г., кога е извършено и как?
3. Да бъде допуснат до разпит в съдебно заседание един свидетел при условията на
водене във връзка с оспорване на твърденията на ответника, че е заплатил наем за
процесния период 01.08.2021 – 12.08.2021г., както и относно начинът на плащане на
наемната цена на наемодателя и дали е получена разписка за наем за процесния
период.
4. Представя и моли да бъде приет оригиналът на приетата като доказателство по
делото Разписка № 32.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „РОЛПАК“ ООД, ЕИК ********* , с който се излагат доводи за
неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част. Намира, че са
събрани достатъчно доказателства за това, че сумата от 193,55 лева, представляваща наем за
периода 01.08.2021 – 12.08.2021., е заплатена на наемодателя. Изразява становище, че
подписаната разписка от Т. К. представлява частен свидетелстващ документ и се ползва с
формална доказателствена сила, доколкото не е оборена от ищеца. На следващо място, се
счита, че непосочването в разписката на конкретно лице, което е направил плащането, е
ирелевантно, щом като е налице удостоверяване на получаването на сумата от наемодателя.
На последно място, се счита, че направените доказателствени искания са преклудирани и
неотносими към предмета на спора, поради което счита, че следва да бъдат оставени без
уважение. В заключение, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
По отношение на доказателствените искания: Неотносимо е доказателственото
искане за приемане на фактура № **********/14.06.2023г. на „Енерго-про“ АД, доколкото
същата касае отчетен период след процесния – м.юли-м.август 2021г., поради което
независимо, че обективира нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.2, т. 2 от
ГПК, не следва да бъде приобщавана по делото.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение в хода на исковото
производство като е отказал да снабди ищеца, сега въззивник, със съдебно удостоверение,
което да му послужи пред НАП, да проведе ССчЕ и да събере гласни доказателства
оспорване на твърденията на ответника, че е заплатил наем за процесния период 01.08.2021
– 12.08.2021г., както и относно начинът на плащане на наемната цена на наемодателя и дали
е получена разписка за наем за процесния период. Доколкото по делото е представен
документ, изхождащ и съдържащ подписа на страната, без същия да е оспорен, то
недопустимо се явява събирането на доказателства за опровергаване на факта, удостоверен с
3
положения подпис. Липсва пречка да бъде приет в оригинал представен по делото документ
в заверен от страната подпис.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. , подадена от
„РОЛПАК“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. С. П. – АК Варна и по въззивна
жалба вх.№ 45337/10.06.2023г., подадена от Т. Т. К. чрез адв. Р.М. от АК-Варна, срещу
Решение № 1746/18.05.2023г., постановено по гр.д. № 8175/2022г. на ВРС, 39-ти състав,
като въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. е насочена срещу частта от решението, с
която е уважен предявения иск за приемане за установено, че в полза на ищеца Т. Т. К., с
ЕГН **********, с адрес ********** съществуват вземания против ответника „РОЛПАК"
ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *********, произтичащи от
договор за наем от 01.07.2020г., в следните размери: 75.54 лева неплатена ел. енергия за м.
юли 2021г., 10.48 лева неплатена ел. енергия за м. август 2021г., 3.39 лева неплатена вода за
м. юли 2021г., 86.07 лева разходи за материали за ремонт, 350 лева разходи за ремонтни
дейности, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 28.03.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.3893/2022г. на ВРС, a въззивна
жалба вх.№ 45337/05.12.2022г. e насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлен
иска, като неоснователен, за приемане за установено, че ищецът има вземания против
ответника за сумата 193.55 лева неплатен наем за периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания за приемане на фактура №
**********/14.06.2023г. на „Енерго-про“; за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред НАП, да се проведе ССчЕ и за съберане на гласни доказателства оспорване
на твърденията на ответника, че е заплатил наем за процесния период 01.08.2021 –
12.08.2021г., както и относно начинът на плащане на наемната цена на наемодателя и дали е
получена разписка за наем за процесния период.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото оригинал на приетата пред
исковия съд Разписка № 32 от м.08.2021г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2023г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивниците се връчи и препис от отговорите на въззивните жалби.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
4
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5