РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. гр. Добрич, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500214 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 3821 /07.03.2022 год. на Д. Н. СТ., ЕГН **********, от с. В. ,
общ. Д., срещу решение № 126 /24.02.20 год. по гр.д.№20213230103001 на
Районен съд Добрич, с което е отхвърлен иска му срещу Областна Дирекция
на МВР гр. Д., със седалище и адрес на управление гр. Д.,ул.”М.Г.**, ЕИК
********* , за сумата от 1800 лв., представляваща възнаграждение за
неизползван и неплатен допълнителен годишен отпуск за 2018,2019 и 2020
год. на основание заповед на Министър на вътрешните работи №8121з-
171/19.02.2019 год. и заповеди за 2018 и 2020 год., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от
материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му и уважаване на
исковата претенция. Въззивникът повторно излага всички свои фактически
твърдения и правни доводи във връзка с основателността и доказаността на
иска, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл.190 от
1
ЗМВР.Установени били предпоставките ,при които му се полагал отпуск за
работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не
могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от
предприетите мерки, а неизползването на същия за времето на служебното
правоотношение, налагало да бъде заплатен след прекратяването му .
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 28.02.2022 год., жалба рег.№ 3821 /07.03.2022 год. е подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана, тъй като нормативната уредба на отпуска била специфична,
не позволявала ползването му да бъде прехвърлено за следващи години ,а
след прекратяване на служебното правоотношение да се компенсира с пари.
Обжалваното решение е постановено по предявен от Д. Н. СТ., срещу
Областна Дирекция на МВР гр. Добрич осъдителен иск за сума по повод
прекратяване на служебно правоотношение ,съставляваща обезщетение за
неизползван допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични
условия и рискове за живота и здравето,които не могат да бъдат
отстранени,ограничени или намалени,независимо от предприетите мерки.
Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 8344/27.09.2021 год.
,основана на твърдения,че за времето от 01.01.2018 год. до 01.03.2020 год.
ищецът е работил като „Полицай” и „Старши полицай“- мл.инспектор -
водач на служебно куче , група „ООР“ в Първо РУ – Д . Поради
специфичните условия и рискове за живота и здравето и съобразно заповеди
на министъра на вътрешните работи му се е следвал допълнителен платен
годишен отпуск в размер на 10 дни годишно ,а след като служебното
правоотношение на ищеца като държавен служител с ответната дирекция
било прекратено,считано от 01.04.2020 год.,налице били условията да бъде
компенсиран с изплащане на обезщетение за неизползвания отпуск за всяка
от календарните 2018 ,2019 и 2020 год. в размер на общо 1 800 лв.Отправено
е искане посочената сума да му бъде присъдена ,ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й
изплащане.
Претенцията е оспорена с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
отговор (становище) рег.№ 9732 /22.10.2021 год. с доводи ,че съобразно
2
предвижданията на чл. 234 ал.8 от ЗМВР ,при прекратяване на служебното
правоотношение ,дължимо било само обезщетение за неизползвания отпуск
по чл. 189 ал.1 т.1 и 2 от ЗМВР и не била предвидена компенсация за
неизползвания отпуск по чл. 190 от ЗМВР,във връзка с чл. 156 ал.1 т.1 от
КТ.Регламентация на отпуска на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от
ЗМВР,който им се следва поради изпълнение на задълженията при
специфични условия и рискове за живота и здравето била дадена в
разпоредбите на чл.190 ал.1 от ЗМВР,чл.156 от КТ ,Наредбата за определяне
на видовете работи,за които се установява допълнителен платен годишен
отпуск и действали в периода заповеди на министъра на вътрешните работи
и не предвиждала това право за изпълняващите работата водач на служебно
куче.
При служебната проверка на обжалваното решение,съдът не установи
порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт. С въззивната
жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното
решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС,поради което
фактите по делото не подлежат на самостоятелно изследване от въззивният
съд,който следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз
основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд,както следва:
Със заповед № з-3237/09.11.2011 год. на директора на ОД на МВР-Д.
,Д. Н. СТ. е назначен в рамките на притежаваната категория „Е“ на
длъжността „Ст.полицай вск (водач на служебно куче)“ в група „ООР“ на
сектор „ОП“ към Първо РУ“Полиция“- Д. при ОД на МВР - Д., без промяна в
УСУТ, считано от датата на встъпване в длъжност -16.11.2011 год. съобразно
акта за встъпване в длъжност.
Със заповед №357з-368/20.02.2020 год. на директора на ОД на МВР , на
основание чл.159, ал.1 от ЗМВР, Във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба №8121з-
310/17.07.2014год. Д. Н. СТ. е преназначен на длъжност „старши полицай
/водач на патрулен автомобил/“ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция към Първо РУ - Д. при ОД на МВР Д.“,
считано от встъпването в длъжност. Актът за встъпване в длъжност е
подписан на 02.03.2020год.
Със заповед №357з-471/06.03.2020 год. на директора на ОД на МВР-Д. ,
на основание чл.226 ал.1 т.4 от ЗМВР и заявление рег.№ 1717р-
3
2643/02.03.2020 год. служебното правоотношение на младши инспектор Д. Н.
СТ. –стари полицай/водач на патрулен автомобил/ в група “ Охрана на
обществения ред“ на сектор “Охранителна полиция“ към І-во РУ-Д. при ОД
на МВР е прекратено , считано от датата на връчване на заповедта -
02.04.2020год.,когато и длъжността е била сдадена.
Вещото лице ,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е дало заключение рег.№ 928/19.01.2022 год.,че през периода
2018 год.,2019 год. и 2020 год. ,ищецът не е ползвал и не му е начисляван или
заплащан допълнителен годишен отпуск за водач на служебно куче на
основание министерски заповеди.
Жалбата е неоснователна въз основа на тези фактически констатации и
правни изводи,както следва:
Задължение на работодателя е да извърши оценка на риска за здравето
и безопасността на работниците и служителите съобразно предвижданията на
Наредба № 5 от 11.05.1999 год. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска. Оценката обхваща всички аспекти на
трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и
рискове,идентифициране на опасностите,работниците и служителите,които са
изложени на тях, допустимостта на определения риск и необходимостта от
прилагане на мерки за неговото предотвратяване или намаляване и
ограничаване.Оценяването на риска се документира от работодателя,а
документацията следва да удостоверява групите работници и
служители,изложени на рискове,приети мерки за предотвратяване
,намаляване ,ограничаване и контрол на риска -чл.20 ал.3 т.4 и т.10 от
наредбата.
Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при
специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки,
при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда,а редът за
ползването му се определя със заповед на министъра на вътрешните работи-
така чл.190 и чл.189 ал.7 от ЗМВР.Правото на този платен годишен отпуск е
регламентирано в разпоредбата на чл.156 ал.1 т.1 от КТ , а видовете работи,за
които се установява се определят от издадената по делегация (чл.156 ал.2 от
КТ) от Министерския съвет Наредба за определяне на видовете работи,за
4
които се установява допълнителен платен годишен отпуск.
Съобразно чл.2 т.10 от Наредбата за определяне на видовете
работи,право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и
служители в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи
риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за
отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии,
обслужващи селищни канализационни системи.
Биологичните агенти са микроорганизми, вкл. онези, които са
генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които
могат да провокират инфекция, алергия или токсичност-така § 1 т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 14.10.2002 год. за защита на
работещите от рискове,свързани с експозиция на биологични агенти при
работа. В приложение № 2 към чл.6 ал.2 от посочената наредба се съдържа
индикативен списък от дейности, при които е възможен контакт с биологични
агенти, като в т. 3 е посочена работа, при която има контакт с животни и/или
продукти от животински произход. Дали обаче при работа като водач на куче
могат да възникнат такива инфекции би могло да се определи при положение,
че конкретната длъжност попада в такъв списък, в който да е определено
нивото на риск от инфекция при работа с куче от съответните служби. Рискът
се оценява на базата на опасността от всички налични биологични агенти от
съответните органи, като следва лицето да е включено и в списък при
работодателя на базата на заповед на ръководителя на съответната служба-
чл.13 от наредбата. Съобразно чл. 6 ал.1 от наредбата, в случай на
неустановен здравен риск за работещите се спазват принципите на
производствената безопасност и хигиена.
Министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121з-
1529/05.12.2018 год. относно ползването на отпуските по чл.190 ал.1 от
ЗМВР и съобразно Раздел ІІІ от която се определя за календарна година и в
размер съгласно приложение № 3 ,а държавните служители с право на такъв
отпуск се определят със заповед на ръководителите на структурите по чл.37
от ЗМВР,в случая по т.2-съответната областна дирекция-така т.20.3.Заповед
на директора на ОД на МВР Д. не се твърди да е издавана от ищеца,нито пък
такава е представена по делото.Със заповед № 8121з -171/19.02.2019 год.
министъра на вътрешните работи е изменил и допълнил № 8121з-
5
1529/05.12.2018 год.,като в Приложение № 3 към раздел ІІІ т.20 е създадена
т.7,с която са включени служителите, работещи в пряк контакт с биологични
обекти и части от тях, с биологични течности и секрети или с биологични
агенти, както и с трупен материал, създаващи риск от инфекции с право на 10
работни дни.Посочено е,че заповедта влиза в сила ,считано от 05.12.2018
год.Приложен е и Списък на категориите държавни служители,работещи в
контакт с биологични материали или биологични агенти,създаващи риск от
възникване на инфекции (Приложение № 3а към т.2 от Приложение №
3),включващ предимно различни групи медицински и немедицински
специалисти , специалисти по здравни грижи , помощен
персонал,фармацевти в Медицинския институт на МВР,както и служители от
сектор“Държавен здравен контрол“ към дирекция“Управление на
собствеността и социални дейности“,водачи на санитарни
автомобили,работници по поддържане и ремонт на канализационната мрежа,
служители,обслужващи задържаните лица и в продължителен контакт с тях.
Нормативна уредба –чл.190 от ЗМВР и чл.156 ал.1 т.1 от КТ отчита,че
определени работници и служители работят в отклоняващи се от нормалните
условия на труда (при специфични условия и рискове за живота и здравето,
които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от
предприетите мерки и поради това е необходимо предоставянето на по-
продължителна годишна почивка за компенсиране на по-неблагоприятното
влияние на тези условия върху здравето и работоспособността им.Съобразно
посочените по-горе подзаконови нормативни актове, работниците и
служителите,които имат право на този допълнителен платен годишен отпуск
следва да са изложени на оценен като неотстраним по надлежния ред риск,
поради контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи
условия за възникване на инфекции ,както и да са определени като
правоимащи и включени в списък на работодателя,утвърден с негова
писмена заповед .
Горното по делото не е установено.Не би могло да се приеме, че
ищецът, като водач на куче полага труд в опасна за здравето му среда (кучета
се отглеждат като домашни любимци) и че е доказано, че е подложен на риск
от инфекция. При неустановен здравен риск се спазват принципите на
производствената безопасност и хигиена.Работодателят осигурява на
служителите профилактични прегледи. За служебните кучета работодателят
6
предвижда и извършва обезпаразитяване, прегледи и медицинско
обслужване. Самият ищец, изпълнявайки тази длъжност като водач на куче,
следва да е наясно и да изпълнява всички необходими изисквания с цел
предпазване от инфекции, да спазва хигиенни изисквания, да работи с
необходимото предпазно облекло.
Горното обуславя неоснователност на заявения иск,който подлежи на
отхвърляне.Този извод обжалваното решение съдържа,поради което и
въззивният съд го потвърждава и на основание чл.78 ал.8,във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ присъжда на въззиваемата страна сумата от 100 лв. за
процесуално представителство от юрисконсулт.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126 /24.02.20 год. по гр.д.№20213230103001 на
Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Д. Н. СТ., ЕГН **********, от с. В. , общ. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
Областна Дирекция на МВР гр. Д., със седалище и адрес на управление гр.
Д.,ул.”М.Г.**, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 100 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7