Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260040
гр. Пловдив, 09 март 2021 год.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен
състав, на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН
ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ НД/В/№ 589 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
глава 33 НПК.
С присъда № 8/04.02.2020 г. по НОХД 264/2019 г. Казанлъшкият
районен съд е признал подс. Д.Х.Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН
в това, че на 19.06.2018 г. в имот, находящ се в гр. К., ул. „Х.“ № *, е държал
огнестрелно оръжие - 1 брой самозарядна ненарезна ловна пушка, марка „Б.“ А., кал.* с № */глава/ и № */цев/, без да има за
това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 и чл. 55
ал.1 т.1 НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът е ОТЛОЖИЛ
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът се е произнесъл по направените по делото
разноски.
С решение № 51 от 23.06.2020 г. по ВНОХД № 1082 от
2020 г., Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъда № 8 от 04.02.2020
г. по НОХД № 264/2019 г., по описа на
Казанлъшкия районен съд.
На 19.10.2020 г., от осъдения Д.Д. е депозирано искане
за възобновяване на делото и отмяна на решението и присъдата, след което с
приложение на чл. 9 ал.2 НК той да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение по чл. 339 ал.1 НК.
Прокурорът даде заключение, че искането е
неоснователно.
От РП гр. К. е постъпило писмено възражение срещу
искането. Предлага се същото да бъде оставено без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, Казанлъшкият
районен и Старозагорският окръжен съд са приели за безспорно установена фактическата
обстановка, която накратко се изразява в следното:
Подсъдимият Д.Д. се водил на отчет и контрол в група
„КОС“ при РУ МВР К., понеже имал издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Той бил член на ловно -
рибарска дружина с. Е., общ. Н. от месец март 2002 г. без прекъсване, с
подновено членство и за 2018 г.
Свидетелят Н.Г.бил съпруг
на св. Д.Х.- дъщеря на подсъдимия. Родителите на свидетелката ѝ подарили
апартамент в гр. К. на ул. „И.Н.“ № 6, ет. 1, ап. 2. Първоначално двамата
живеели в къщата на подсъдимия. Последният подарил на св. Н.Г.ловна пушка - марка „В.“
модел „А.“ кал. *с
глава фабричен № *и цев № *. За придобиването на оръжието, както и на 50 бр.
патрони кал. 12 на св. Н.Г.е издадено разрешение № * от 10.09.2015 г. Оръжието е
закупено на негово име с фактура № ********** от 22.10.2015 г. за сумата от
2600 лв. Било му издадено и разрешение № * от 28.10.2015 г. за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 27.10.2020 г.
Към
датата на придобиването на оръжието, свидетелят живеел все още в гр. К., общ. К.
на ул. „Х.“ №
заедно
със св. Д.Х.и родителите ѝ. На същия адрес съхранявал оръжието си в
металната каса, находяща се в избеното помещение, собственост на подс. Д.Д., в
която последният съхранявал и своите законно притежавани оръжия. С ключ за
касата разполагал само подсъдимият. След преместване на адреса в гр. К. на ул.
„И.Н.“ № *, ет. *, ап. *, св. Н.Г.продължил да се води на адреса в гр. К. до
05.07.2018 г., тъй като нямал условия да съхранява оръжието си.
Поради
влошаване на отношенията между него и св. Д. Х., през месец май 2017 г., се
преместил да живее при родителите си в с. Т., общ. П., като оръжието му
останало в касата на подсъдимия в гр. К..
Развел
със св. Д.Х.през месец декември 2017 г. и решил да се установи при родителите
си в с.Т., общ. П.. Тъй като желанието на св. Н.Г.било да си вземе оръжието, за
да го предаде на съхранение в гр. К. в служба „КОС“ при РУ К., докато смени
адресната си регистрация, съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, свидетелят
многократно провел телефонни разговори със св. Д.Х.и подс. Д.Д. с искане
пушката да му бъде върната.
От
разговорите разбрал, че подсъдимият няма никакво намерение да му върне пушката.
Тъй като тогава работел към В.п., помолил св. Д.Д.– служител на РУ МВР К., да
му помогне да уредят въпроса за оръжието с подсъдимия. Той от своя страна се обърнал
към св. Д.Д., друг служител на РУ МВР К., който се свързал с подсъдимия. Под
предлог, че имал неуредени финансови взаимоотношения със св. Н.Г.подсъдимият заявил,
че ще я върне, когато ги уредят.
Тъй
като свидетелят се притеснявал, че би могъл да бъде санкциониран по реда на
ЗОБВВПИ при евентуална проверка от служители на РУ К., подал жалба до РП К.. В
хода на извършената проверка от страна на РУ МВР К. служителите – св. И.М.– мл.
ПИ и св. Т.П.– мл. ПИ, на 19.06.2018 г. в дома на подс. Д.Д. ***, подсъдимият
им предоставил достъп до касата, находяща се в избеното помещение на къщата. Било
установено, че в нея освен законно притежаваните от подс. Д.Д. огнестрелни
оръжия за съхранение, носене и употреба, за които същият притежавал
разрешително № * от 24.01.2017 г. със срок на валидност до 23.01.2022 г.,
подсъдимият държал самозарядния ловен полуавтомат марка „В.“, модел „А.“, кал. *, с № *(глава) и с № *(цев), регистрирано на името на св. Н.Г.. За държането на
оръжието е съставен констативен протокол. С протокол за доброволно предаване
подсъдимият предал оръжието, регистрирано на името на свидетеля, което било оставено
на съхранение в служба „КОС“ при РУ МВР - К. с разписка. За допускането на
нерегламентиран достъп на подс. Д.Д. до оръжието на св. Н.Г., срещу свидетеля е
проведено административно - наказателно производство и същият бил наказан с НП
№ 15-КОС от 30.08.2018 г. с глоба в размер на 500 лв., която била заплатена от
свидетеля на същата дата.
Описаната по-горе фактическа
обстановка е приета за установена въз основа показанията на свидетелите: Н.Г., И.М.,
Т.П., И.И., Д.Д., Д.Д. и Д.Г., които съдилищата са възприели изцяло с доверие.
Частично са кредитирани показанията на св. Д. Х., св. К.Д., св. И.Т.и св. К.К..
Обсъдени са и констативните протоколи, протокол за доброволно предаване, разписки,
разрешение № *, декларация по ЗОБВВПИ, разрешение № * от 09.12.2003 г.,
разрешение № *от 14.08.2007 г., фактура № ********** от 14.08.2007 г.,
разрешение № * от 21.12.2000 г., фактура № ********** от 06.02.2001 г.,
разрешение № *, разрешение № * от 10.09.2015 г., фактура № ********** от
22.10.2015 г., АУАН № 15-КОС от 23.08.2018 г., квитанция, уведомление,
разрешение № * от 25.10.2018 г., билет за лов, членска карта, справка на „ГРАО“,
експертните заключения на балистичната експертиза и комплексната психолого-психиатрична
експертиза.
Видно от заключението на съдебнобалистическа
експертиза, предоставената за изследване самозарядна, ненарезна ловна пушка,
марка „Б.“ кал. * с № *, италианско производство, е стандартно произведена,
годна да произведе изстрел и порази живи цели и представлявала огнестрелно
оръжие.
В производството по възнобновяване принципно не се
оспорва установената фактическа обстановка и направеният анализ на събраните и
от предходните инстанции доказателства. Основният довод, който се поддържа в
искането е свързан с твърдението, че в конкретния случай е приложима хипотезата
на чл. 9 ал.2 НК. Особено се акцентира в искането на втората хипотеза на
посочения текст, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.
Разпоредбата на чл. 9 ал.2 НК действително може да
бъде приложена в случаите на всякакви престъпления т.е. вкл. и за това, предмет
на настоящото обвинение по чл. 339 ал.1 НК. При преценката дали деянието е малозначително или не, е
необходимо да се преценя специфичната обществена опасност на конкретното деяние
и конкретния деец. Малозначителността на извършеното от подсъдимия деяние се
обуславя от обективно разкритата негова твърде ниска степен на обществена
опасност, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като
престъпление. Този извод следва да се направи след съвкупната преценка на
всички елементи от състава на даденото престъпление. От значение са характерът
на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат,
характерът на конкретното деяние, степента на застрашаване на обекта,
характеристиките на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност и т.н. /Р-20-2019 І н.о./. Освен това, до извод за
малозначителност на деянието може да се стигне след внимателна и точна преценка
на всички обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от
съответния състав на престъпление обществени отношения, каквито фактори са: времето,
мястото и начинът на извършване на деянието, както и характеристиките за
личността на дееца /Р-53-2019 ІІІ н.о./.
Принципно този въпрос може да бъде обсъждан и в
производството по възобновяване, но при положение, че инстанциите по същество
са изпълнили задължението си, регламентирано в нормата на чл. 107 ал.3 НПК. В
този смисъл и направеното пред Апелативния съд второ възражение от защитата е основателно.
Действително при разглеждане на делото Казанлъшкият
районен съд е положил значителни усилия за установяване на фактическата
обстановка по делото. Въпреки това, основни моменти, досежно достоверността в
показанията на част от свидетелите, са останали неизяснени. Това е довело до липсата
на убедителни съображения, относно преценка на събраните по делото
доказателства. По този начин настоящата инстанция е лишена от възможността да
проконтролира начинът, по който е формирана волята на съдилищата за
постановяване на атакуваните съдебни актове. Отделно от това проверката на
защитната версия на подсъдимия е изисквала събирането на допълнителни
доказателства и едва тогава да се направи преценка дали те го разобличават или
смекчават неговата отговорност.
В случая не се касае до упрек относно обосноваността
на въззивния съдебен акт, което обстоятелство е извън предмета на настоящата
проверка. В производството по възобновяване обаче Апелативният съд е
компетентен да извърши проверка дали контролиращият съд е изпълнил задълженията
си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.3 и ал.5 НПК при
събиране и оценка на доказателствените източници /Р-54-2019-І н.о., Р-80-2019-І
н.о./.
Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта
на чл. 13 и чл. 14 НПК, чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, изисква да се изяснят и изследват всички възможни
версии, които произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на
деянието и неговия автор. Съдът е суверен при формиране на доказателствената съвкупност, но е
задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия
или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават
или смекчават отговорността му /Р-113-2019-ІІ н.о./.
Хронологията по придобиване на огнестрелното оръжие и отношенията
между св. Н.Г.и подс. Д.Д. може да бъде систематизирана по следния начин:
09.11.2011
г. св. Н.Г.променя своя
постоянен адрес *** /л.62 НОХД/;
10.09.2015
г. на св. Н.Г.е издадено
разрешение да придолбие 1 бр., за ловни цели, дългоцевни огнестрелни оръжия с
гладкостенна цев над 51 см и боеприпаси;
22.10.2015
г. подс. Д.Д. закупува самозаряден ловен полуавтомат марка „В.“, модел „А.“, кал. *, с № *(глава) и с № *(цев) на името на св. Н.Г.;
28.10.2015 г. е издадено разрешение на
св. Н.Г.за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси,
валидно до 27.10.2020 г., с адрес гр. К., ул. „Х.“ № *;
от март 2017 г. св. Н.Г.и св. Д.Х.са във
фактическа раздяла;
11.12.2017 г. двамата се развеждат, видно
от показанията на свидетелката;
20.12.2017 г. на подс. Д.Д. е извършена
проверка от служба КОС, при която на адреса в гр. К., ул. „Х.“ № *
/според отразеното в констативния протокол - л.14
ДП/, са открити 5 оръжия, без да са констатирани нарушения по тяхното
съхранение. В този протокол не е
отбелязано наличието на самозаряден
ловен полуавтомат марка „В.“,
модел „А.“, кал. *, с № *(глава) и с № *(цев), за което св. Н.Г.е
притежавал разрешение за съхрание, носене и употреба;
08.06.2018
г. –
св. Н.Г.депозира жалба до РП гр. К.;
19.06.2018 г. е извършена проверка от
служба КОС на подс. Д.Д. ***, при която е установено наличието на
инкриминираното оръжие. Същото е предадено доброволно от подсъдимия на
проверяващите.
05.07.2018 г. св. Н.Г.променя своята
адресна регистрация в с. Т., ул. „Б.“ №*;
30.08.2018 г. е издадено
наказателно постановление по отношение на свидетеля, с посочен
постоянен адрес ***, за нарушение по чл. 59 ал.1 ЗОБВВПИ, извършено на
19.06.2018 г. в гр. К., ул. „Х.“ № *;
01.11.2018 г. св. Н.Г.продава процесното
оръжие и уведомява за това контролните органи /л.94 ДП/.
Въз основа на тези
установени факти от съдилищата може да се направят следните изводи:
Към датата на деянието,
предмет на настоящото обвинение – 19.06.2018 г., инкриминираното оръжие се е
съхранявало на адреса, посочен в разрешението - гр. К., ул. Х.“ № *. На този
адрес, към тази дата, е бил регистриран св. Н.Г..
Към 19.06.2018 г. за
останалите пет оръжия, намиращи се в касата на подс. Д.Д., същият е притежавал
съответното разрешително за съхранение на същия адрес - гр. К., ул. „Х.“ № *.
Следователно, към момента
на проверката и оръжието на св. Н.Г., и оръжията на подсъдимия са се
съхранявали на адреса, посочен в издадените за тях разрешителни.
За да се прецени
съставомерността на деянието по чл. 339 ал.1 НК, в случая е от съществено
значение да се изясни поведението на св. Н.Г.и съответно на подс. Д.Д.. Във
въззивното решение е прието за безспорно установено, че след развода си св. Н.Г.многократно
искал пушката си от подсъдимия, който отказвал да му я даде /л.25 гърба ВНОХД/.
Въззивният съд обаче е
следвало да прецени не е ли необходимо да се съберат доказателства относно
направеното възражение, свързавно с твърдението, че е останал неизяснен
въпросът по какъв начин и кога св. Н.Г.си е искал оръжието. По този начин
действително би се изпълнило изискването по чл. 107 ал.3 НПК, какъвто довод се
развива в производството по възобновяване.
В атакуваното
второинстанционно решение не са изложени мотиви, относно очевидните
противоречия в показанията на св. Н.Г.и отразеното в констативния протокол от 20.12.2017
г. за извършена проверка от служба КОС на адреса на подс. Д.Д. *** /л.14 ДП/.
Според думите на свидетеля
от месец април 2017 г. той не е посещавал адреса в гр. К. /л.40 гърба НОХД/.
Преди това обаче в показанията си свидетелят твърди, че след развода със
съпругата си през месец декември 2017 г. „след това м. май…“, очевидно през
2018 г., поискал да си вземе оръжието. В очната ставка между подсъдимия и
свидетеля /л.81 НОХД/ последният заявил, че от края на месец март 2017 г. не е
ходил в гр. К.. Наред с това и в показанията, и в проведената очна ставка със
св. Д.Х./л.82 НОХД/, св. Н.Г.твърди, че е нямал ключ за касата, в която се
съхранявало оръжието му.
Видно обаче от цитирания
протокол, на 20.12.2017 г., на подс. Д.Д. е извършена проверка от служба КОС,
при която на адреса в гр. К., ул. „Х.“ № 4 /според отразеното в констативния
протокол - л.14 ДП/, са открити 5 оръжия, без да са констатирани нарушения по
тяхното съхранение. В този протокол обаче не
е отбелязано наличието на самозаряден
ловен полуавтомат марка „В.“,
модел „А.“, кал. *, с № *(глава) и с № *(цев), за което св. Н.Г.е
притежавал разрение за съхрание, носене и употреба. Това противоречие би могло
да бъде преодоляно с подробен разпит на св. Т.П., който е съставил въпросния протокол. При разпита му
пред първостепенния съд /л.24 гърба НОХД/, свиделеят е описал единствено
обстоятелствата по проверката, извършена на 19.06.2018 г. и то доста пестеливо.
Освен това, по време на
съдебното следствие пред първоинстационния съд е разпитан св. И.Т./л.40 НОХД/.
Според него двамата със св. Н.Г.са излизали на лов. Разпитът е твърде кратък, а
е следвало да се положат усилия и да се установи приблизително времето
/най-вече след месец март 2017 г./, през което са се провеждали описаните ловни
излети. В тази насока следва да се отбележи, че трябва да се прецени
необходимостта от извършване на справка – в коя ловна дружинка членува св. Н.Г.и
съответно участвал ли е в ловни излети за периода от м. март 2017 г. до м. юни
2018 г.
По този начин ще може да се
провери от една страна достоверността в показанията
на св. Н.Г., относно твърденията му за липса на достъп до касата, в която е
съхранявано процесното оръжие. От друга страна ще се провери достоверността в
показанията на св. Д. Х., св. К.Д., св. К.К. и обясненията на подс. Д.Д.,
досежно твърденията им за наличие на такъв достъп, вкл. и след развода.
Уместно е да се прецени и
необходимостта от преразпит на св. Д.Д.и св. Д.Д.. Разпитът им в хода на
съдебното следствие е проведен схематично. Те обаче могат много по-подробно да
дадат сведения относно мотива на св. Н.Г.да потърси съдействието първо на св. Д.Д.,
който пък от своя страна е помолил св. Д.Д. да разговаря с подсъдимия.
Едва след събирането на
посочените по-горе доказателства случаят ще бъде изяснен обективно, всестранно
и пълно. След внимателно обсъждане противоречията в събраните гласни
доказателства и съпоставянето им с писмените доказателства ще може да се
преценя и твърдението на обвинението за съставомерност на извършеното от подс. Д.Д..
Наред с това ще следва да се обсъди времето, мястото и обстановката при осъществяване
на деянието и дали в случая, макар и формално, да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, дали неговата обществена опасност е явно
незначителна, в какъвто смисъл е и основния довод, поддържан в депозираното
искане за възобновяване на наказателното дело.
Предвид констатираните
процесуални нарушения, свързани с нарушеното право на защита на подсъдимия, е
безпредметно да се обсъжда искането на защитата пред настоящата инстанция за
прекратяване на наказателното производство и изпращане на делото за налагане на
административно наказание. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.
425 ал.1 т.3 НПК тази възможност е предвидена и като правомощия на съда при
разглеждане искането за възобновяване, и като правомощие на въззивния съд в
хипотезата на чл. 336 ал.1 т.4 пр.2 НПК. Следователно, отговор на това искане
няма пречка да бъде даден от въззивния съд след изпълнение на задълженията,
визирани в чл. 107 ал.3 НПК.
Пловдивският апелативен
счита, че поради констатираните процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на подс. Д.Д., следва да се отмени по реда на
възобновяването решение № 51 от 23.06.2020 г. по ВНОХД № 1082 от 2020
г., по описа на Старозагорския окръжен съд. Делото е необходимо да се върне за
ново разглеждане от друг състав от стадия на допускане на доказателствата от
въззивната инстанция, за изпълнение указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Ето защо съдът и
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 51/23.06.2020 г. по ВНОХД № 1082/2020 г., по описа на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на допускане на доказателствата от въззивната
инстанция и изпълнение указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
неподлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.