Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 19.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3124 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата К.Ц.С. твърди, че през есента на 2016г. семейството й
имало значителни финансови проблеми и спешно се нуждаела от 14 000.00
лева. По тази причина през месец октомври 2016г. се свързала с Б.Д.Й.,
посредством своя баща. За този ответник знаела, че предоставял заемни средства
срещу лихва. Обяснила му, че е сериозно затруднена и средствата са й
необходими, а не можела да получи заем от банка или банкова институция.
Сключили устен договор за заем, по силата на който той й предоставил заемна
сума в размер на 14 000.00 лева, без определен срок за връщане, като
договорили, че месечно ще му изплаща между 250.00 и 500.00 евро. Й. я уверил,
че дори някой месец да е затруднена, не следва да се притеснява, че не може да
му заплати месечната вноска, а следващия месец да му заплатяла вместо една –
две вноски, без това да се отразява на лихвата. Ищцата се съгласила на тези
условия, като уговорили лихва от 6 000.00 лева и вместо получената заемна
сума от 14 000.00 лева, следвало да върне общо заем в размер на 20 000.00
лева. За обезпечаване на вземането си Й. поискал от ищцата да прехвърли на
негова приятелка М.Е.Н. правото на собственост върху притежаван от К.С.
недвижим имот, находящ се в ***, представляващ Дворно място с площ от 498
кв.м., заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и
останалите находящи се в имота сгради, насаждения и трайни подобрения. Й.
поискал ищцата да прехвърли имота не на него, а на приятелката му, тъй като се
притеснявал имота да се впише на неговите имена заради проблеми с Полицията
поради осъществяваната от него дейност. Ищцата се съгласила, като постигнали и
устна договорка с Й. и Н., след изплащане на сумата по заема, Н. да й прехвърли
отново правото на собственост върху имота. Уговорили и че семейството на С. ще
продължи да ползва имота, като и към момента те го ползвали, а Н. не била
стъпвала в него. Извършили продажбата на имота пред нотариус, но ищцата твърди,
че не е получавала вписаната в нотариалния акт продажна цена в размер на
9 000.00 лева, а дължимите нотариални такси за изготвяне на нотариалния
акт, изповядване на сделката, списване в Агенцията по вписванията – гр.Русе и
дължимият местен данък били заплатени от нея. До момента С. е върнала на Й.
повече от 15 000.00 лева по заема, но той започнал да претендира заплащане
на по-голяма лихва, като й заявил, че тъй като не е плащала достатъчно бързо,
вече му дължала още пари и имотът ще й бъде върнат обратно, ако заплати още
15 000.00 лева. Във връзка с тези и други случаи в Окръжна прокуратура –
гр.Русе било образувано ДП № 35/2018г. за извършено от Й. престъпление по
чл.252 от НК. По изложените съображения твърди, че продажбата на притежавания
от нея недвижим имот на Н., извършена с нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 12447, нот.дело
№ 626/11.10.2016г. на нотариус с рег.№ 221 и район на действие РРС, се явява
нищожна сделка поради противоречието й със закона, извършена в нарушение на
изискванията на чл.152 и
чл.209 от ЗЗД. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответниците, че договорът за продажба на недвижим
имот: Дворно място, цялото с площ от 498 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ – 794, находящо се в квартал
112 по плана на гр.Сливо поле, обл.Русенска, при граници: улица, УПИ ХІХ
– 791, ІІІ – 793 и ХVІІ – 795, заедно с построените в
него: Масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и РЗП 144 кв.м.,
лятна кухня със застроена площ 37 кв.м., второстепенна сграда с площ 32 кв.м.,
гараж със застроена площ от 32 кв.м., второстепенна сграда с площ 5 кв.м.,
навес без оградни стени с площ от 24 кв.м., навес без оградни стени с площ от
13 кв.м., както и всички други подобрения и трайни насаждения в имота, за който
имот е образуван Поземлен имот № 501.794 по плана на гр.Сливо поле, ЕКАТТЕ:
67444, обл.Русенска, одобрен със заповед № 109/10.02.1966г. на ОБНС с площ от
498 кв.м., за който имот е образуван УПИ
ХVІІІ – 794, заедно с
построените в него Сграда № 501.794.1, представляваща двуетажна, масивна
жилищна – еднофамилна сграда с площ от 58 кв.м. и РЗП 144 кв.м., Сграда №
501.794.2, представляваща едноетажна, масивна сграда – хангар, депо, гараж с
площ от 44 кв.м., Сграда № 501.794.3, представляваща едноетажна, масивна
селскостопанска сграда с площ от 19 кв.м. и Сграда № 501.794.4, представляваща
едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници за
имота: имот № 501.791, имот № 501.7118, имот № 501.795 и имот № 501.793,
сключен между К.Ц.С. като продавач и М.Е.Н. – като купувач, с нотариален акт №
166, том ІV, рег.№ 12447, нот.дело № 626/11.10.2016г. на нотариус с рег.№ 221 и
район на действие РРС, е нищожен на основание чл.26, ал.1 във вр.с чл.152 и
чл.209 от ЗЗД и да бъде прогласена неговата нищожност. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения
иск по чл.26, ал.1 във
вр.с чл.152 и чл.209 от ЗЗД
Ответниците М.Е.Н. и Б.Д.Й. оспорват изцяло
предявения иск. Твърдят, че през 2016г. М.Н. споделила с Б. И., че разполага
със свободни парични средства, които желаела да инвестира в покупката на
недвижими имоти в страната, като го помолила, ако узнае, че някой продава
изгодно недвижим имот, да я уведоми с цел евентуалното му закупуване от нея.
През есента на 2016г. Й. се обадил по телефона на Н., като й съобщил, че при
случайна среща в гр.Русе между него и К.С., с който той се познавал преди това,
включително и с нейни роднини, на която среща присъствали и други лица, С. му
заявила, че тя, заедно със съжителстващия на семейни начала с нея мъж и децата
им, желаели да се установят в Германия, където да живеят и работят. При този
разговор ищцата споделила на Й., че бърза да продаде нейн имот и то на изгодна
/атрактивна/ за купувача цена, но при условие, че докато се установят в
Германия, семейството й ще продължи да ползва имота. Й. свързал Н. и С., които
се уговорили за продажбата на имота, като купувачката се съгласила семейството
на продавачката да ползва имота докато се установят да живеят в Германия. След
като С. се снабдила с необходимите документи за продажбата, сделката била
извършена пред нотариус, но Й. не е присъствал при изповядване на сделката.
Нотариусът е осъществил продажбата след като се уверил, че са налице всички
законови изисквания за това, както и след като се убедил в афишираната пред
него воля на страните по продажбата и след заплащане на уговорената продажна
цена на имота.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 166,
том ІV, рег.№ 12447, нот.дело № 626/11.10.2016г. на нотариус с рег.№ 221 и
район на действие РРС, К.Ц.С. продала на М.Е.Н. собствения си недвижим имот: Дворно място, цялото с площ от 498
кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ
– 794, находящо се в квартал 112 по плана на гр.Сливо поле, обл.Русенска, при
граници: улица, УПИ ХІХ – 791, ІІІ – 793 и ХVІІ
– 795, заедно с построените в него: Масивна жилищна сграда със застроена площ
от 66 кв.м. и РЗП 144 кв.м., лятна кухня със застроена площ 37 кв.м.,
второстепенна сграда с площ 32 кв.м., гараж със застроена площ от 32 кв.м.,
второстепенна сграда с площ 5 кв.м., навес без оградни стени с площ от 24
кв.м., навес без оградни стени с площ от 13 кв.м., както и всички други
подобрения и трайни насаждения в имота, за който имот е образуван Поземлен имот
№ 501.794 по плана на гр.Сливо поле, ЕКАТТЕ: 67444, обл.Русенска, одобрен със
заповед № 109/10.02.1966г. на ОБНС с площ от 498 кв.м., за който имот е
образуван УПИ ХVІІІ – 794, заедно с построените в
него Сграда № 501.794.1, представляваща двуетажна, масивна жилищна –
еднофамилна сграда с площ от 58 кв.м. и РЗП 144 кв.м., Сграда № 501.794.2,
представляваща едноетажна, масивна сграда – хангар, депо, гараж с площ от 44
кв.м., Сграда № 501.794.3, представляваща едноетажна, масивна селскостопанска
сграда с площ от 19 кв.м. и Сграда № 501.794.4, представляваща едноетажна
паянтова селскостопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници за имота: имот
№ 501.791, имот № 501.7118, имот № 501.795 и имот № 501.793, при посочена в
нотариалния акт продажна цена от 9 000.00 лева.
В показанията си свидетелите М.В.Б.
и Е.Г.Е. обясняват как се е стигнало до продажбата на недвижимия имот, а
именно, че през есента на 2016г. при случайна среща в гр.Русе между Б.Й. и К.С.,
с който той се познавал преди това, на която среща присъствал свид.Е., С. му заявила, че тя, заедно със съжителстващия на
семейни начала с нея мъж и децата им, желаели да се установят в Германия,
където да живеят и работят. При този разговор ищцата споделила на Й., че бърза
да продаде нейн имот в гр.Сливо поле, обл.Русенска и то на изгодна /атрактивна/ за купувача цена,
но при условие, че докато се установят в Германия, семейството й ще продължи да
ползва имота. Й. свързал Н. и С., които се уговорили за продажбата на имота,
като купувачката се съгласила семейството на продавачката да ползва имота докато
се установят да живеят в Германия.
Представени са 2 броя разписки от Уестърн Юниън от 11.01.2019г. и 11.02.2019г., съгласно
които К. Е. на два пъти изпратила по 250.00 евро на М.Н..
Представени са и 2 броя разписки
от Уестърн Юнион от
14.07.2018г. и 11.10.2018г., съгласно които К. Е. изпратила на Б.Й. сумата от
500.00 евро и 800.00 евро.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че предявеният иск е напълно
недоказан, а от там и неоснователен. На първо място по делото не е доказано
твърдяното заемно правоотношение между ищцата и Б.Й.. Доказването на такова
правоотношение може да стане само с писмени доказателства по аргумент от
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК предвид твърдения размер от
14 000 лева. Представените по делото 4 броя разписки от Уестърн Юниън не доказват наличието на
такова заемно правоотношение. Действително съгласно тях са извършени два
парични превода от ищцата на Б.Й., но в разписките не е посочено какво е
основанието за тези парични преводи, а именно връщане на заем. Другите 2
разписки пък доказват два парични превода от ищцата на М.Н., но в тях също няма
посочено основание за плащане, а няма и твърдение Н. да е страна по договор за
заем, сключен с ищцата.
Напълно недоказано е и другото твърдение, че за обезпечаване на вземането си по
договор за заем Й. е поискал от ищцата да прехвърли на негова приятелка М.Е.Н.
правото на собственост върху притежаван от К.С. недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ Дворно място с площ от 498 кв.м., заедно с построените в него
масивна двуетажна жилищна сграда и останалите находящи
се в имота сгради, насаждения и трайни подобрения, с уговорка за изкупуване - като
след изплащане на сумата по заема, Н. да й прехвърли отново правото на
собственост върху имота. В представения по делото нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 12447, нот.дело № 626/11.10.2016г. на нотариус с рег.№ 221 и район
на действие РРС, няма отразено нито уговорка за изкупуване, нито, че имота се
продава за обезпечаване на чуждо вземане по договор за заем. Нотариалния акт
доказва наличието на сключен договор за продажба на недвижим имот срещу
заплатена продажна цена, като тези условия са потвърдени лично пред нотариуса и
е заявено от продавачката, че е получила договорената продажна цена от
купувачката, които е изрично отразено в нотариалния акт. Последният по своята
правна характеристика се явява официален свидетелстващ документ и той доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа /в случая нотариус/, са се осъществили така,
както се твърди в документа и това не е опровергано по надлежния начин в
настоящото исково производство, дори напротив. Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели, те допълнително доказват как е бил осъществен
контакта между продавачката и купувачката и че намерението на ищцата е било
именно да извърши продажба на недвижимия имот. По делото не са представени
някакви писмени доказателства, т.нар. „обратни писма“, които да посочват, че
сделката е симулативна или е уговорено нещо друго,
различно от посоченото в нотариалния акт.
Свидетелски показания
съгласно чл.164, ал.1, т.4 и т.5 са недопустими за установяване на писмени
съглашения, в която страната, която иска свидетелите е участвала, както и за
тяхното изменение или отмяна. По тази причина и свидетели на ищцата не са били
допуснати по делото, предвид противопоставянето на това от страна на
ответниците.
Предвид гореизложеното предявеният
иск се явява изцяло неоснователен, тъй като по делото не е доказано по законовопредвидения начин, че договорът за продажба на недвижим имот: Дворно място,
цялото с площ от 498 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ – 794, находящо се в квартал 112 по плана на
гр.Сливо поле, обл.Русенска, при граници: улица, УПИ ХІХ
– 791, ІІІ – 793 и ХVІІ – 795, заедно с построените в
него: Масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и РЗП 144 кв.м.,
лятна кухня със застроена площ 37 кв.м., второстепенна сграда с площ 32 кв.м.,
гараж със застроена площ от 32 кв.м., второстепенна сграда с площ 5 кв.м.,
навес без оградни стени с площ от 24 кв.м., навес без
оградни стени с площ от 13 кв.м., както и всички
други подобрения и трайни насаждения в имота, за който имот е образуван
Поземлен имот № 501.794 по плана на гр.Сливо поле, ЕКАТТЕ: 67444, обл.Русенска, одобрен със заповед № 109/10.02.1966г. на
ОБНС с площ от 498 кв.м., за който имот е образуван УПИ ХVІІІ – 794, заедно с построените в него Сграда №
501.794.1, представляваща двуетажна, масивна жилищна – еднофамилна сграда с
площ от 58 кв.м. и РЗП 144 кв.м., Сграда № 501.794.2, представляваща
едноетажна, масивна сграда – хангар, депо, гараж с площ от 44 кв.м., Сграда №
501.794.3, представляваща едноетажна, масивна селскостопанска сграда с площ от
19 кв.м. и Сграда № 501.794.4, представляваща едноетажна паянтова
селскостопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници за имота: имот №
501.791, имот № 501.7118, имот № 501.795 и имот № 501.793, сключен между К.Ц.С.
като продавач и М.Е.Н. – като купувач, с нотариален акт № 166, том ІV, рег.№
12447, нот.дело № 626/11.10.2016г. на нотариус с
рег.№ 221 и район на действие РРС, е нищожен на основание чл.26, ал.1 във вр.с чл.152 и чл.209 от ЗЗД. Като неоснователен искът
следва да се отхвърли изцяло.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски
в размер на 1 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ц.С. ***, с ЕГН: **********, против М.Е.Н. ***,
с ЕГН: ********** и Б.Д. ***, с ЕГН: **********, иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че договорът за продажба на недвижим
имот: Дворно място, цялото с площ от 498 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ – 794, находящо се в квартал
112 по плана на гр.Сливо поле, обл.Русенска, при граници: улица, УПИ ХІХ
– 791, ІІІ – 793 и ХVІІ – 795, заедно с построените в
него: Масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и РЗП 144 кв.м.,
лятна кухня със застроена площ 37 кв.м., второстепенна сграда с площ 32 кв.м.,
гараж със застроена площ от 32 кв.м., второстепенна сграда с площ 5 кв.м.,
навес без оградни стени с площ от 24 кв.м., навес без оградни стени с площ от
13 кв.м., както и всички други подобрения и трайни насаждения в имота, за който
имот е образуван Поземлен имот № 501.794 по плана на гр.Сливо поле, ЕКАТТЕ:
67444, обл.Русенска, одобрен със заповед № 109/10.02.1966г. на ОБНС с площ от
498 кв.м., за който имот е образуван УПИ
ХVІІІ – 794, заедно с
построените в него Сграда № 501.794.1, представляваща двуетажна, масивна
жилищна – еднофамилна сграда с площ от 58 кв.м. и РЗП 144 кв.м., Сграда №
501.794.2, представляваща едноетажна, масивна сграда – хангар, депо, гараж с
площ от 44 кв.м., Сграда № 501.794.3, представляваща едноетажна, масивна
селскостопанска сграда с площ от 19 кв.м. и Сграда № 501.794.4, представляваща
едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници за
имота: имот № 501.791, имот № 501.7118, имот № 501.795 и имот № 501.793, сключен
между К.Ц.С. като продавач и М.Е.Н. – като купувач, с нотариален акт № 166, том
ІV, рег.№ 12447, нот.дело № 626/11.10.2016г. на нотариус с рег.№ 221 и район на
действие РРС, е нищожен на основание чл.26, ал.1 във вр.с чл.152 и чл.209 от ЗЗД и да бъде прогласена неговата нищожност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Ц.С. ***, с ЕГН: **********, да заплати на М.Е.Н. ***, с ЕГН: **********
и Б.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата от 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева –
направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: