№ 176
гр. С.З., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично при
закрити врати заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора В. К.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20235500100228 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.105 от СК.
Делото е образувано въз основа на писмена Молба вх.№
3306/13.03.2023г. от пълнолетната българска гражданка В. А. Д. от гр.С.З., с
която се иска предоставяне на информация за биологичния й произход.
Твърди, че е била осиновена с решение по гр.д.№ 2366/1998г. по описа на РС-
С.З. от С.И.С.- Д. и А.С.Д./и двамата от гр.С.З./, че от много години знае, че е
била осиновена и искала да разбере има ли заболявалия в рода, които да е
наследила и евентуално да предаде на своето поколение. Опасява се, че
непознаването на биологичния род можело да доведе до кръвосмешение, ако
низходящите й се обвържели със свои кръвни роднини, и счита за свое
задължение да предпази поколението си от възможността от незнание да
осъществи такива връзки. Поради което счита, че е налице важна
необходимост да бъде разкрит биологичния й произход. Претендира
предоставяне на сведения за произхода си чрез осигуряване на достъп до
делото за осиновяването й, със законните последици. В откритото съдебно
заседание по делото молителката не се е явила лично или чрез процесуален
представител, но с писмено Становище вх.№ 6117/15.05.2023г. поддържа
молбата си, моли да се приемат всички писмени доказателства по делото и
1
иска от настоящия първоинстанционен съд за уважаването на искането й
изцяло, ведно със законните последици от това.
Изслушване от настоящия първоинстанционен съд на единствения
известен биологичен родител на молителката- нейната биологична майка М.
Д. Б. на 46 г. от *** не е извършено по обективни причини, тъй като въпреки
установяване на нейния домашен адрес на територията на Република
България и редовното й призоваване за днешното първо о.с.з. по делото при
закрити врати, тя не се е явила и не е взела писмено и/или устно становище
по искането на молителката/нейна евентуална биологична дъщеря/ по реда на
чл.105 от СК.
Представителят на ОП- С.З. пледира, че в хода на делото били
установени и доказани в достатъчна степен изискуемите се по закон важни
обстоятелства, поради което предлага искането по чл.105 от СК да бъде
уважено изцало, със законните последици от това.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе
предвид становищата на молителката и на представителя на ОП- С.З., съдът
приема за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от
фактическа и правна страна следното :
Пред ОС- С.З. е направено искане по чл.105 от СК, което се явява
процесуално допустимо, понеже изхожда от процесуално легитимирано лице-
пълно осиновена българска гражданка, навършила 16- год. възраст.
Разгледано по същество искането се явява основателно и доказано, тъй
като видно от материалите на приложеното приключено осиновително гр.д.№
2366/1998г., арх.№ 596/1999г. по описа на РС- С.З. се установява, че с
Решение от 09.12.1998г. е било допуснато пълното осиновяване на
молителката с рождено име М. М. Д. от двамата осиновители- съпрузите
С.И.С.- Д. и А.С.Д./и двамата от гр.С.З./.
По силата на чл.105 от СК осиновителите или навършилият шестнадесет
години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за
допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за
произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. В
конкретният случай според настоящия съдебен състав са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл.105 от СК, които налагат разкриване на
тайната на осиновяването- това са фактите от обективната действителност,
2
които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства от здравен,
социален, морално- етичен и правен характер, при наличието на които за него
биха се породили определени правомерни последици. Правото на осиновения
да познава своя произход може да бъде ограничено единствено, ако се
упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с
неморална или користна цел. В настоящият случай молителката желае да
познава произхода си с оглед познаване на евентуалното наличие на
генетична предразположеност към някои заболявания, както и с оглед
избягване на възможността за инцест, което според съда представляват важни
обстоятелства, които дават право на молителката да познава своя биологичен
произход.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че от м. юли 2015 г. в
Република България се работи по премахване тайната на осиновяването и
предстои промяна в съответните текстове на СК от 2009г., като в тази връзка
Съветът по правата на човека на ООН има препоръка към Република България
за въвеждане на законодателство, което да забранява тайната на
осиновяването и да гарантира правото на осиновеното лице да знае своя
биологичен произход. Основен мотив за тази готвена промяна е правото на
всеки човек да познава произхода си, в аспекта на медицински причини,
свързани с наследствени заболявания и превенция срещу възможността те да
се проявяват.
Желанието на осиновения да познава своя произход, да изгради
собствената си идентичност и възможността да получи нужната му морална
подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до
информация по чл.105от СК и негово право за зачитане на личния му и
семеен живот съгласно чл.8 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана от Република
България и станала част от вътрешното ни национално законодателство,
поради което българския съд следва да се съобразява с нея. В такива случаи
съдилищата се позовават на решения на Съда по правата на човека в
Страсбург, постановени във връзка с нарушаване правото на личен живот при
търсене на идентичност, както и на отправената към Република България от
Съвета по правата на човека към ООН препоръка за въвеждане на
законодателство, което да забранява тайната на осиновяването и да гарантира
правото на осиновеното дете да знае своя произход, по повод на която през
м.юли 2015г. в Министерството на правосъдието/МП/- София е създадена
3
работна група за изменение на българския СК в такава насока. Следва да се
осигури гарантирането на ефективна защита на конституционното право на
личен и семеен живот на осиновения съгласно чл.32, ал.1 от Конституцията
на РБ/КРБ/ и във връзка с чл.8 от КЗПЧОС, част от което е и правото да
познаваш своя биологичен произход. Правото да познаваш произхода
си/определено още и като право на идентичност/, без да е изрично защитено,
се извежда от правото на защита на личния/частния живот съгласно чл.17 във
вр. с от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, в чл.8 от
ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава
правото на детето да познава своя произход. Това право е признато в еднаква
степен както на детето, както и на всеки възрастен човек. Във всичките си
решения по подобни казуси ЕСПЧ потвърждава необходимостта от
информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като
част от правото на зачитане на личния живот. Конвенцията за защита на
децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, също
предвижда осигуряване на достъп на детето или на негов представител до
информация за произход, заедно с необходимата консултация по чл.30 от
Конвенцията.
Следователно “важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 от СК са
всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със
съществени за осиновения обстоятелства от здравен, социален, морално-
етичен или правен характер, и при наличието на които за него биха се
породили определени правомерни правни последици, респ. такива които са
свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия
мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в
обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семеен
живот, както на осиновения, така и на биологичните родители, като
ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и
правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с
необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може
да бъде ограничено единствено и само, ако се упражнява с намерението да се
увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел, каквито по
делото не са установени.
Поради което съдът намира, че молбата по чл.105 от СК следва да бъде
4
уважена изцяло, като от съда й бъде предоставена исканата информация
относно биологичния й произход, със законните последици.
Решението може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок чрез
първоинстанционния ОС- С.З. пред въззивния му ПАС- Пловдив, който за
ОП- С.З. тече от днес/18.05.2023г./, а за молителката и биологичната й майка-
от датите на връчвания на Решението.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.105 от СК,
първоинстанционния ОС- С.З.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ информация на В. А. Д.- ЕГН ********** от *** за
биологичния й произход чрез осигуряване на достъп до приключеното
осиновително гр.д.№ 2366/1998г. по които е постановено Решение от
09.12.1998г., с което е било допуснато пълното й осиновяване от
пълнолетните български граждани- съпрузите С.И.С.- Д.- ЕГН ********** и
А.С.Д.- ЕГН **********/и двамата от гр.С.З./.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок чрез
ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив, който за ОП- С.З. започва да тече от
днес/18.05.2023г./, а за молителката и биологичната й майка- от датите на
връчвания на решението.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
5