Р Е Ш Е Н И Е
№ 1168/5.8.2020г.
гр.в., 04.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
505 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от П.В.П. против НП № 18-0819-000981/27.04.2018 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
фактическата обстановка относно твърдяното нарушение. Сочи се, че автомобилът не се е движил с несъобразена скорост, доколкото
инцидентът е настъпил. Отрича да е настъпило съприкосновение на управлявания от
него автомобил и пътен знак на процесната дата. Иска
се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк л., с което се
оспорва жалбата, излагат се доводи по същество на жалбата и се иска НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 21.01.2018 г. , около 18.25 ч. въззивникът управлявал л.а. „М. К.“ с рег.№ *по бул. Ц. О.в
гр. в. в посока ул. Б.. Пътната настилка била мокра, валял силен дъжд. На
кръстовището с ул. О. П. същият предприел
маневра обратен завой, при което се отклонил вляво и настъпило
съприкосновение между превозното средство и пътен знак, вследствие на което
последният се наклонил към пътното платно. Инцидентът бил възприет от св. Ч.Б.Г.,
който подал сигнал до РЦ 112 – в.. Въз основа на постъпилия сигнал, било
установено процесното превозно средство и неговия
собственик в лицето на въззивника. Впоследствие е
извършен оглед на автомобила и са изготвени фотоснимки.
При така установените факти, на въззивника е съставен АУАН за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като е възприето, че е настъпило пътно-транспортно произшествие,
вследствие управление на автомобила с несъобразена скорост с атмосферните
условия – обилен валеж от дъжд. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с
което на основание .
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. По искане на въззивника в качеството на свидетели са разпитани П.Г. и
Данаил В.. С оглед изясняване на фактите
предмет на доказване по делото и по инициатива на съда в качеството на свидетел
е разпитано лицето очевидец на инцидента
- св. Ч.Г.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и изготвените в хода на проверката фотоснимки, писмо
от РЦ 112 – в. и приложен към същото диск, съдържащ звукозапис.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане .
Наказателното постановление НП № 18-0819-000981/27.04.2018 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП-КАТ – в. , видно от
заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи на
обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника за извършено нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП;
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът констатира, че издаденото НП се явява
необосновано такова. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В хода на съдебното производство обаче, въз основа на
всички събрани и възможни доказателства не бе установена, нито скоростта с
която се е движил автомобила, нито предвидимите препятствия, с които водачът не
е съобразил своето поведение, нито скоростта, с която същият е следвало да се
движи, за да предотврати пътнотранспортното произшествие. За да е налице
нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се установи по безспорен
начин, че водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди конкретното препятствие по
пътя. Същевременно липсват каквито и да е доказателства по делото, че загубата
на контрол над превозното средство е вследствие управление на същото с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движение по смисъла на чл.
20 ал.2 от ЗДвП, като в тази част изводите на АНО се основават на
предположение. Не е установено по делото, съотв. не
бе възможно да се установи, дали въззивникът е имал
обективна възможност са предотврати произшествието и своевременно да спре
движение на управляваното от него превозно средство поради липсата на
установени обективни факти, въз основа на които да се формира извод за
скоростта , спирачния път, момент на възникване на опасността и др.
обстоятелства от които следва да се установи субективната съставомерност
на осъщественото деяние. Доколкото нарушението от субективна страна не бе
установено, същото е недоказано, а НП е
необосновано и следва да бъде отменено поради изложения порок на самостоятелно
основание.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП;
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”.
Безспорно в случая при управление на МПС въззивникът
е предизвикал пътно-транспортно произшествие, с оглед на което за него е
възникнало задължение да спре автомобила и да установи последиците от
произшествието. От събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви
в тази посока и конкретно от показанията на единствения очевидец на инцидента,
който не е заинтересовано лице, а именно св. Г., се установява, че
жалбоподателят не е спрял управлявания от него автомобил след инцидента, а е
продължил да осъществява управление. Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 9 ал.2 от НК за квалифициране на
нарушението като малозначително такова, доколкото с
поведението на въззивника са засегнати обществените
отношения, които конкретната материално-правна разпоредба е призвана да
гарантира, а именно своевременното и надлежно установяване на последиците от
пътно-транспортните произшествия от компетентните органи.
С оглед конкретната обществена опасност на нарушението и доколкото
административната санкция е определена в минималния размер, съдът намира, че
същата е справедлива по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че НП е издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на въззивника за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
18-0819-000981/27.04.2018 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-в., в частта с което на П.В.П. на
основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП №
18-0819-000981/27.04.2018 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-в., в частта с което на П.В.П.
на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един
месец за нарушение на чл.
123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане
в сила на
съдебното решение, АНП
да се върне
на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- в.: