Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 350 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от „Б.Д.“ ЕАД ***
срещу П.К.П. обективно съединени искове по чл.422 ГПК за установяване
вземанията за сумата 54 535.39лв.-главница по договор за ипотечен кредит от
21.09.2007г. с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, 4455.80лв.-договорна лихва за
периода 27.01.2017г.-15.11.2017г. с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ,
248.30лв.-лихва за забава за периода 27.02.2017г.-15.11.2017г. по чл.86 ЗЗД,
659.70лв. такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
16.11.2017г. до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 562/2017г. по описа на РС-Царево.
Твърденията на ищеца са за сключен с ответника договор за
кредит на 21.09.2007г., по силата на който предоставил сумата 58 600лв. със
задължение за връщане на 360 месечни вноски, ведно с договорна лихва.
Впоследствие с допълнително споразумение от 17.02.2010г. бил уговорен гратисен
период за издължаване на главницата по кредита с 6 месеца, без да се променя
крайния срок за погасяване на кредита. С него не е бил променен лихвения процент
по възнаградителната лихва, който запазил начина си на формиране според
уговореното в чл.7 от договора. Твърди ответникът да е погасявал редовно
кредита до 26.01.2017г., след което преустановил плащане и при наличие предпоставките по т.20.2 от общите условия за
просрочие с повече от 90 дни на дължими вноски след тази дата обявил кредита за
предсрочно изискуем с връчване на волеизявление за това.
Ответникът оспорва исковете с
наведени доводи за нищожност на клаузите по чл.7 и чл.14 от договора, както и
т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от общите условия към него по съображения за тяхното
противоречие с разпоредби на Закона за защита на потребителите. Навежда и на
нищожност на сключеното допълнително споразумение от 17.02.2010г. изцяло, в
тази част на предвидена в него клауза поради анатоцизъм. Отрича да е в
просрочие на дължими вноски като твърди, че редовно обслужвал кредита и дори
заплатил повече от дължимото по договора поради едностранното увеличаване
договорната лихва от банката на основание посочените клаузи, прогласени да
нищожни с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 70260/2016г. по описа на СРС,
118 състав. Възразява да е бил надлежно уведомен за обявяване кредита за
предсрочно изискуем.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор сключен
между страните договор за банков кредит на 21.09.2007г., по силата на който
ищецът предоставил сумата 58 600лв. с поето от ответника задължение за
връщане за срок от 360 месеца, считано от датата на усвояване, на месечни
вноски по погасителен план /стр.17-23/. Съгласно чл.7 от договора
кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от 3 години, считано от
усвояване на кредитната сума, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този
вид кредит и надбавка в размер на 1.9 процентни пункта. За останалия срок на
кредита заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма „Уют“ /приложение № 2/. Базовият лихвен процент се
определя периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора БЛП е
4.19%, стандартната надбавка е в размер на 4.6 процентни пункта или лихвения
процент по кредита е 8.79%.
На 17.02.2010г. страните
подписали допълнително споразумение към договора за кредит, с което е уговорен гратисен
период за издължаване на главницата от 6 месеца без да се променя крайния срок
за издължаване на кредита. В този срок кредитополучателят заплаща част от
месечната лихва по погасителен план в размер на 169.16лв. Непогасената част от
начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита на
първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. В т.2
от допълнителното споразумение е посочено, че към датата на подписването му
остатъкът от дълга е в размер на 57 024.35лв.-редовна главница и начислена
лихва от 235.97лв. За размера на месечната вноска банката се задължила да
състави нов погасителен план-т.3.
Не е спорно по делото, че кредитът
е изцяло и еднократно усвоен от ответника на 26.09.2007г., както и относно
плащането на месечните вноски до 26.01.2017г.
Съгласно т.20.2 от приложените по
делото общи условия към договора за кредит при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10%.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещо лице по ССч.Е се установява, че последното плащане
от ответника по кредита е направено на 26.01.2017г. в размер на 510лв., с която
сума била погасена начислена месечна такса на същата падежна дата,
възнаградителна лихва от 446.39лв. и главница от 63.61лв. След тази дата
липсват плащания по кредитното задължение, като към 16.11.2017г. /датата на
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ не са
погасени вноските с падежи от 26.02.2017г. до 26.10.2017г. Това дало основание
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което отправила
волеизявление с нотариална покана от 25.09.2017г. /стр.26/, връчена на
27.09.2017г. срещу разписка на съпругата на ответника З.Г.П.с поето задължение
да му я предаде /стр.30/.
На 01.12.2016г. ответникът
предявил против кредитора „Б.Д.“ ЕАД искове за прогласяване нищожността на чл.7
и чл.14 от договора за кредит и за осъждане на банката да заплати 5000лв. на
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като платена без основание сума за възнаградителна
лихва по договора за периода 26.09.2007г.-25.11.2016г.
С решение от 29.08.2019г. по
образуваното гр.д.№ 70260/2016г. по описа на СРС, 118 състав, оспорената клауза
по чл.7 от договора за ипотечен кредит, в частта, с която е уговорено, че
базовият лихвен процент се определя периодично от банката, и по чл.14 от същия,
в частта, с която е предвидено право на кредитора да изменя и допълва общите
услови и тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя, са
прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП
като неравноправни. С решението съдът уважил иска по чл.55, ал.1 ЗЗД с осъждане
на „Б.Д.“ ЕАД да заплати на кредитополучателя П.П. 3438.05лв., представляваща
платена без основание сума за възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода 01.12.2011г.-25.11.2016г., ведно със законната лихва от 01.12.2016г. до
изплащането. Този иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер до 4570.82лв.
и за периода 26.09.2007г.-30.11.2011г. като погасен по давност, а за разликата
над последната сума до пълния предявен размер 5000лв. поради неоснователност.
Решението на СРС е влязло в сила на 20.09.2019г.
При липсата на спор относно
облигационно правоотношение по договор за кредит и изпълнение задължението на
ищеца да предостави кредитната сума, в тежест на
ответника-кредитополучател е възникнало задължението за нейното връщане в
уговорените срок и условия. Плащания в погашение на кредита е правил до
26.01.2017г., след която дата е в неизпълнение, поради което се явява
неизправна страна. Развилото се между страните съдебно производство относно
действителността на клаузи от договора и претенция на кредитополучателя за
връщане на платени без основание суми за възнаградителна лихва не е причина
освобождаваща длъжника от изпълнение, доколкото спорът по него е бил свързан с
дължимия размер на вземането за възнаградителна лихва, но е неотносим към
задължението за главницата и други произтичащи от договора задължения.
Според т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на
вземания по договор за кредит има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. В хипотезата на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, предпоставките по чл. 418 ГПК са налице, ако
получаването на волеизявлението на банката от длъжника предхожда по време
подаването на заявлението по аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК.
В случая
при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417, т.2 ГПК ищецът е представил доказателства за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита /представени и в настоящото производство/. Нотариалната
покана е връчена на съпругата на ответника на 27.09.2017г. срещу разписка със
задължение за предаване, а заявлението подадено на 16.11.2017г. При
установеното, че към този момент ответникът е бил в неизпълнение повече от 90
дни, т.е. на повече от три поредни месечни вноски-26.02.2017г.-26.10.2017г. са
били налице предпоставките на чл.20.2 от общите условия. Връчването на
изявлението е осъществено надлежно съгласно чл.46, ал.1 вр. ал.4 ГПК, поради
което предсрочната изискуемост е породила действие, т.е. всички произтичащи от
договора вземания на банката са станали изискуеми в пълния дължим размер.
Искът за главница съдът намира за
основателен, но по отношение размера приема следното:
С допълнителното споразумение от
17.02.2010г. към остатъка към този момент от главницата са капитализирани
/прибавени/ непогасена част от начислена възнаградителна лихва, която според
заключението на вещото лице по ССч.Е възлиза на 1006.68лв. По този начин е бил
увеличен нейния размер и върху него са били начислявани лихви.
Капитализирането на лихвите води
до анатоцизъм, изразяващ се в олихвяването на изтекли лихви. Съгласно 10, ал. 3
ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Институтът на капитализация на лихвите е
уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г.-
11.04.2008г., а именно Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите
и образуване на задължителните специални резерви /законови провизии/ от
банките, отменена с Наредба № 9/15.07.1997г. за оценка на рисковите експозиции
на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена
с Наредба № 9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. С разпоредбите
съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от тях в периода 31.05.1993г.-11.04.2008г.
капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно
установените изисквания, като на банките изрично е забранено да капитализират
просрочени лихви. В периода след това и до настоящия момент капитализацията на
лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове на БНБ, поради което по
аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД е забранена. Съгласно Решение № 66/29.07.2019г. по
т.д.№ 1504/2018г. на ВКС, ІІ т.о., уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД., който е допустим само при уговорка
между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от
Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изеткли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Процесният договор за ипотечен кредит е търговска
сделка, но кредитополучателят не е търговец, респ. кредитът е ползван за
закупуване на недвижим имот за лични нужди, поради което разпоредбата на чл.294 ТЗ не е приложима и клаузата по 1.3 за капитализиране на част от
възнаградителната лихва в допълнителното споразумение е нищожна на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД като противоречаща на чл.10, ал.3 ЗЗД.
Възражението на ответника за
нищожност и на останалите клаузи от допълнителното споразумение е неоснователно.
Обосновано е с твърденията за нищожност на клаузи от договора и общите условия,
даващи право на кредитора едностранно да променя условията по договора, но то
не съдържа уговорки в тази посока. По общо съгласие с него е предвиден
6-месечен гратисен срок, в който кредитополучателят няма да заплаща главница, а
за това време само част от възнаградителната лихва при липса на изменение
крайния срок за погасяване и начина на формиране на лихвата.
При горното, след отчитане
извършените от ответника плащания до 26.01.2017г. и съобразно заключението на
вещото лице по ССч.Е остатъчната дължима главница по договора за кредит без
капитализацията на лихвите възлиза на сумата 49 524.09лв., до който размер
искът с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ е основателен и следва да се уважи, а
за разликата до пълния предявен размер 54 535.39лв. подлежи на отхвърляне.
При сключване на договора
страните уговорили заплащането на договорна лихва за първите три години,
формирана от БЛП и 1.9 %, а след това договорна лихва от 8.79% като сбор от БЛП
от 4.19% и стандартна надбавка от 4.6%.
С клаузите по чл.7 и чл.14 от
договора, както и т.9.1, т.9.4 и т.25.3 от общите условия към него е предвидено
право на банката да променя едностранно условията по договора и тарифата, както
и базовия лихвен процент, като формиращ възнаградителната лихва елемент, водещо
до промяна и на размера на самата лихва. С влязлото в сила съдебно решение по
гр.д.№ 70260/2016г. по описа на СРС, 118
състав, клаузите по чл.7 и чл.14 от договора в частта, отнасяща се до
възможността за такова едностранно изменение са прогласени за нищожни на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД като неравноправни и противоречащи на чл.143 ЗЗП и
чл.146 ЗЗП. Формираната сила на пресъдено нещо в отношенията между страните
досежно недействителността на тези две клаузи следва да бъде зачетена от
настоящия съд съобразно чл.297 ГПК.
Съдът в предходното исково
производство не се е произнесъл по другите оспорени клаузи на т.9.1, т.9.4 и
т.25.3 от общите условия, но доколкото те са пряко свързани с чл.7 и чл.14 от
договора и идентично като тях предвиждат право за едностранна промяна от
кредитора на възнаградителната лихва също са нищожни на посоченото правно
основание.
Нищожността на тези клаузи не
влече недействителност на целия договор, а на основание чл.26, ал.4 ЗЗД в
отношенията между страните по отношение възнаградителната лихва приложение
намира размера, който е бил уговорен в чл.7 от договора при неговото сключване /8.79%/.
По твърдението на ответника за
плащане в повече от дължимата възнаградителна лихва следва да се посочи, че то
се отнася за период преди 25.11.2016г., за който с влязлото в сила съдебно
решение СРС се е произнесъл като частично е уважил предявения от него против
ищеца иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Предмет на настоящото производство е иск за
договорна лихва за последващ период-27.01.2017г.-15.11.2017г., за който по
делото се установи, че ответникът не е извършвал плащания в погашение на
кредита. За този период дължимата възнаградителна лихва с оглед съставения
първочанален погасителен план при сключване на договора възлиза на сумата
4159.94лв. и до този размер искът следва да се уважи.
Поради забава в изпълнение
задълженията по договора на основание т.20.1 и т.20.2 от общите условия
ответникът дължи заплащането на лихви за забава за периода
27.02.2017г.-15.11.2017г., които според заключението на вещото лице възлизат на
249.88лв. Ищецът претендира сумата 248.30лв., поради което това вземане следва
да се уважи в пълния предявен размер.
Ищецът претендира сумата 659.70лв., представляваща такси и разноски по
договора за кредит, от които 95лв.-такса управление; 120лв.-такса изискуемост и
444.70лв.-застраховка обезпечение.
Съгласно т.12 от договора за
кредит кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които банката прилага за извършвани услуги на клиента и която е в
сила към деня на съответното плащане, които са посочени в т.24.1 от
общите услови. Размерът им е определен в тарифа на банката, с която в т.13
ответницата е декларирала да е запозната. Тази тарифа е приложена по делото и
видно от нея са предвидени различни такси свързани с обработката на документи и
отпускането на различни по вид и размер кредити, такси свързани с оценка на
обезпечения, за управление и предсрочно погасяване. Начислените такса
управление от 95лв. и такса изискуемост 120лв. не са платени от ответника , поради което вземането за
сумата в обща размер на 215лв. следва да се уважи.
В Раздел V, т.13 от общите
условия е уговорено задължение на кредитополучателя да застрахова в полза на
кредитора приетите по договора вещни обезпечения за сума, съгласно
изискванията на кредитора и да
предостави оригиналните застрахователни полици /т.5/; да подновява договора за
застраховка до изтичане на крайния срок на договора за кредит за сума, съгласно
изискванията на кредитора /т.6/ и да заплаща редовно застрахователните вноски
/т.7/. Според клаузата на т.26 при кредити, обезпечени с ипотека, с подписване
на договора кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му
за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на
застрахователната премия кредиторът да извърши тези действия от името и за
сметка на кредитополучателя при избрани от кредитора застраховател, условия и
цени, включително като договаря със себе си в качеството на застрахователен
агент. В този случай платената премия по застраховката се събират от
разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска
за лихва и главница.
По делото ищецът не е ангажирал
доказателства имотът, с който е бил обезпечен кредита да е бил застрахован,
съответно да е заплатил за сметка на кредитополучателя дължими застрахователни
премии, поради което вземането за сумата 444.70лв., като недоказано подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в
настоящото производство от 1698лв.,от които на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати сумата 1534.95лв. съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски от
5050лв., от които с оглед отхвърлената част от исковете ищецът следва да му
заплати 484.93лв.
В съответствие с т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС съдът разглеждащ
установителния иск по чл.422 ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на
разноските направени в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца в заповедното производство разноски, присъдени с
издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са в размер на 1347.98лв., от
които съобразно уважената част ответникът следва да заплати 1218.54лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение П.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, по исковете на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, предявени по реда на
чл.422 ГПК, че дължи сумата 49 524.09лв. на основание чл.430, ал.1 ТЗ вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 21.09.2007г.,
сумата 4159.94лв. на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща договорна лихва
за периода 27.01.2017г.-15.11.2017г., сумата 248.30лв. на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 27.02.2017г.-15.11.2017г. и сумата
215лв., представляващи такса управление и такса изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.11.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ГПК за главница за разликата до пълния
предявен размер 54 535.39лв.; иска по чл.430, ал.2 ТЗ за договорна лихва
за разликата до пълния предявен размер 4 455.80лв. и застраховка
обезпечение от 444.70лв.
ОСЪЖДА П.К.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, разноски в настоящото
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК от 1534.95лв. и разноски в
заповедното производство от 1218.54лв.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, ***, да заплати на П.К.П., ЕГН **********,***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 484.93лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: