Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.03.2019г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение , първи въззивен състав, в публично
заседание на шести март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 732/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.И.В. и В.Н.В. с адрес ***,против решение № 210/17.10.2018г. по гр.д.
№ 1941/2017г. на БРС, с която е отхвърлен иска им с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване на установено,че са собственици на поземлен имот с
идентификатор 05815.306.729 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Ботевград с площ 1075 кв.м, с административен адрес: гр.Б. в.з. З.,ул.“00-ва“,
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:незастроен имот за жилищни
нужди,парцел седми,номер по предходен план 785б,квартал 13,при граници и
съседи: 05815.306.730,05815.9.57,05815.9.12,05815.306.734,05815.306.728 и
05815.306.1035.Излагат се оплаквания за необоснованост и нарушение на
материалния закон- съдът неправилно приложил разпоредбата на 19,ал1,т.3
ЗУТ,приемайки,че имотът е във вилна зона, докато приложима била разпоредбата на
чл.19, ал.1,т.2 ЗУТ,тъй като имотът бил в курорт съгласно заповед № 1734 на
МНЗСГ,обн.ДВ бр.40 от 1966г.Съдът не приложил по
аналогия ТР № 2 от 13.09.2011г. на ВКС
по т.д. № 2/2011г. ОСГК,според което в полза на ползвателите възниква правото
да придобият собствеността по реда на параграф 4а ПЗР от ЗСППП,когато сградата
отговаря на изискването за постройка,без да е необходимо същата да отговаря и
на изискванията на строителните правила и норми,установени в действащите към
момента на построяването нормативни актове“, а така също не приложил по
аналогия разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗУТ,според която при делба е допустима
редукция на минималната площ по ал.1 с 1/5.
Въззиваемите страни К.В.А. и С.К.А. оспорват
жалбата. Възразяват,че в първото съдебно заседание при отделяне на спорното от
безспорното ищците са заявили изрично,че не претендират да са собственици на
основание параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и имотът не им е предоставен за ползване
по някой от актовете на ПНС,ДС или МС ,нито представят годни доказателства,
обосноваващи претенция по параграф 4а на ПЗР ЗСПЗЗ.Съгласно чл.200, ал.1 от ЗУТ
реално определени части от имоти в границите на
населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минимални
размери по чл.19 от закона.В случая реално ползваната от ищците чест не
отговаряла на изискванията за минимална площ както по чл.19, ал.1,т.2 от ЗУТ, касаеща курорти /500 кв.м/, нито по чл.19, ал.1,т.3 от ЗУТ,
касаещи вилна зона/600 кв.м/.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
В искова молба вх.№ 5886/04.09.2017г.
на БРС се твърди,че ищците са собственици на основание десетгодишна придобивна давност,като започнали да владеят имота през
1981г.,инициирали нефинализирана процедура по
параграф 4а ЗСПЗЗ,но въпреки отказа на общината да им продаде имота,продължили
да го владеят.
По делото е безспорно,че ищците
владеят имота като собствен от 09.10.1996г./влизане в сила на определението за
прекратяване на гр.д. № 405/1996г. на БРС/ до м. юли 2017г. непрекъснато
реална част от гореописания имот,която според кредитираните свидетелски
показания и приетата основан и допълнителна съдебно-техническа експертиза има
площ 452 кв.м.Собствеността на ищците била оспорена през 1996г. от С.Н.Д. ,по чийто ревандикационен иск
било образувано гр.д. № 405/1996г. на БРС, впоследствие прекратено.
За да отхвърли иска,районният съд е
приел,че съществува пречка за придобиване на имота по давност, а именно-площта
му не отговаря на изискванията за минимална площ по ЗУТ.Придобивната
давност е реализирана след влизане в сила на ЗУТ/31.03.2001г.,/в периода от
09.12.1996г. до 09.12.2006г. като реалната част принадлежи към урегулиран през
1978г. с регулационния план на в.з. З.-реална част от УПИ седем за имот 785 в
кв.13.Фактическият състав на чл.79 от ЗС се е осъществил след урегулирането на
територията. Площта възлиза на 452 кв.м, докато минималната площ по закона е
600 кв.м.Следователно не реалната част от имота не може с да бъде придобита по давностно владение.Този извод на районния съд е обоснован и
правилен и следва да се отбележи ,че е валиден и предвид наведения довод във въззивната жалба за характера на в.з. З. като курорт, в
подкрепа на който е приложено решение № 153 на МС от 24.02.2012г. Това е така,
защото процесната
реална част от имота е под минимума,предвиден за имоти в курорти съгласно
чл.19,ал.1,т.2 от ЗУТ- /500 кв.м/.Няма основание за прилагане по аналогия на
разпоредби и съответната съдебна практика,касаещи сгради и делбени
производства, тъй като предмет на делото е установителен
иск за незастроен имот.Правоприлагане по аналогия е приложимо при празноти в
правото, каквито не са налице в случая.Съществува правна уредба за минималната
допустима площ на незастроени имоти ,които могат да бъдат придобивани по давностно владение в курорти.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд по крайния си резултат,решението
следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото въззивниците
следва да заплатят на въззиваемите съдебни разноски
за въззивната инстанция в размер на 600 лв.
адвокатско възнаграждение,заплатено в брой според представения договор.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
210/17.10.2018г. на РС-Ботевград по гр.д. № 1941/2017г.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН ********** и В.Н.В.
с ЕГН ********** ***,да заплатят на К.В.А. с ЕГН ********* и В.К.А. с ЕГН **********,***
и С.К.А. с ЕГН ********** с адрес ***, ж.к“.С.“ бл.00 вх.00 ет.00 ап.00, съдебни
разноски за въззивна инстанция в размер на 600/шестотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р. Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.