№ 1627
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20043634/16.02.2021 г., постановено по гр. д. №
74053/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 156 състав, е постановено на основание
чл.348 ГПК да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. ****, апартамент № 1, състоящ се от две стаи ,
дневна, кухня и други сервизни със застроена площ от 93, 68 кв. м., заедно с
принадлежащото избено помещение № 22 с полезна площ от 4, 56 кв. м., с 0,
849 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна
земя, при съседи на жилището – изток: държавен ап. № 2 вх. В, запад:
асансьор и коридор, север: тревна площ, юг: тревна площ, отгоре –
апартамент № 3 собственост на сем. Гетови, отдолу – мазета, а на избеното
помещение – изток: коридор, запад: коридор, север: коридор, юг: стълбище,
като имота е с идентификатор: 68134.612.1086.3.70, при съседи на имота: на
същия етаж обект с идентификатор: 68134.612.1086.3.48, над обекта, обекти с
идентификатори 68134.612.1086.3.73, 68134.612.1086.3.72, под обекта – няма,
като получената от проданта сума ще бъде разпределена между съделителите
съобразно делбените им права, както следва: 1/2 ид. ч. за В. С. ЮР. и 1/2 ид. ч.
за С.А. Е.. В. С. ЮР. и СТ. АЛ. ЕМ. са осъдени, на основание чл.355 ГПК вр.
с чл.8 ТДТКССГПК, да заплатят по сметка на СРС сумата всеки по 3 536, 20
лв., представляваща държавна такса за производството по съдебна делба.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответника СТ. АЛ. ЕМ.. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Съгласно допълнителното експертно заключение
на вещото лице инж. Д.М. делбеният имот е реално поделяем, като са
1
предложени два варианта за поделяемост. В обжалваното решение съдът е
кредитирал заключението на вещото лице, но не е взел предвид, че то се касае
за друг имот – апартамент № 68, находящ се в ж. к. „****, с площ от 79, 53
кв. м. и друг идентификатор 68134.4357.82.3.15, а не процесния делбен имот.
Своевременно е направил възражение в тази насока, но същото не е било
разгледано. Без да има специални знания съдът е приел, че процесният имот е
реално неподеляем. Счита, че решаващият съд е игнорирал постановено
решение на РС-Ихтиман, както и представените 7 броя квитанции,
установяващи, че е плащал заема за покупката на жилището, поради което е
налице основание да получи по – голям дял и частична трансформация в
негова полза. Изводите на съда са формирани в противоречие с ТР № 5/2013
г. на ОСГК, т.4. Решаващият съд не е съобразил, че оценката на делбения
имот е оспорена от него. Не е съобразил и обстоятелството, че не разполага с
друго жилище и при провеждане на публична продан на имота той ще остане
без жилище. Моли съда да отмени обжалваното решение и да допусне реална
делба на процесния недвижим имот. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата В. С. ЮР., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че обосновано решаващият съд е приел, че имотът е реално неподеляем
според действащите строителни правила и норми. Също така страните не са
направили претенции за възлагане на делбения имот по реда на чл.349 ГПК.
Съгласно експертното заключение във втората фаза на съдебната делба
имотът е реално неподеляем. Неправилно жалбоподателят счита, че след като
имотът може да се ползва от две лица, то той е поделяем. Разпределението на
ползването не съставлява реално разделяне на делбения имот. Доводите на
жалбоподателя за трансформация на лично имущество са обсъждани в
първата фаза на съдебната делба. Тези доводи счита, че е недопустимо да се
обсъждат във втората фаза на делбата. Поддържа, че след като
жалбоподателят не е направил претенция за възлагане, без значение е
обстоятелството, че делбения имот е негово единствено жилище. Моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 74053/2017 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 156 състав, е допуснато извършването на съдебна делба
на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, апартамент №
1, състоящ се от две стаи , дневна, кухня и други сервизни със застроена площ
от 93, 68 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение № 22 с полезна
площ от 4, 56 кв. м., с 0, 849 % ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището – изток: държавен
ап. № 2 вх. В, запад: асансьор и коридор, север: тревна площ, юг: тревна
площ, отгоре – апартамент № 3 собственост на сем. Гетови, отдолу – мазета, а
на избеното помещение – изток: коридор, запад: коридор, север: коридор, юг:
стълбище, като имота е с идентификатор: 68134.612.1086.3.70, при съседи на
имота: на същия етаж обект с идентификатор: 68134.612.1086.3.48, над
2
обекта, обекти с идентификатори 68134.612.1086.3.73, 68134.612.1086.3.72,
под обекта – няма, Между В. С. ЮР. и СТ. АЛ. ЕМ., при следните квоти в
съсобствеността: 1/2 ид. ч. за В. С. ЮР. и 1/2 ид. ч. за СТ. АЛ. ЕМ..
След влизане в сила на съдебното решение по допускане а съдебната
делба, на 01.02.2021 г. е проведено първото редовно открито съдебно
заседание, на което съделителите не са заявили претенции за възлагане на
делбения имот.
От заключението на вещото лице инж. Д.Н.М. по изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че след отчитане
големината, разположението и разпределението на процесния апартамент,
счита, че съгласно правила норми по устройство на територията допуснатият
до делба апартамент е реално неподеляем. Средната пазарна стойност на
делбения апартамент е 176 810 лв.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото
е пояснило, че не поддържа експертното заключение в частта на отразеното
на страница 1, което е останало от друго заключение и в което е описан
делбения имот, находящ се в ж. к. „Люлин“, който не е процесния. Навсякъде
в експертното заключение изводите на вещото лице са формирани спрямо
процесния делбен имот. Изводите относно разпределяне на ползването на
имота нямат отношение към неговата поделяемост. В случая се касае за
стандартен панелен тристаен апартамент, който не може реално да бъде
поделен.
Експертното заключение е оспорено от ответника, като не са
ангажирани доказателства във връзка с направеното оспорване.
В първата фаза на съдебната делба е изслушана допълнителна
съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Н.М.
относно възможността за съвместно ползване между страните по делото на
процесния апартамент съобразно заявените квоти на съсобственост, като
предложи варианти за съвместното ползване. Вещото лице е предложило два
варианта с посочени за общо ползване помещения от апартамента.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилно определяне на
способа за извършване на делбата по отношение на допуснатия до делба
апартамент, тъй като имотът реално е поделяем.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно
– техническа експертиза се установи, че имотът е реално неподеляем. Макар
ответникът своевременно да е оспорил експертното заключение, същият не е
поискал в първоинстанционното и настоящото производство ангажирането на
доказателства във връзка с направеното оспорване. Същевременно
експертното заключение е задълбочено обосновано и компетентно дадено,
3
вещото лице е съобразило всички релевантни обстоятелства и материали във
връзка с поставените й задачи. Допуснатата техническа грешка при посочване
на делбения имот е своевременно констатирана и не се е отразило върху
неговата правилност. Експертното заключение изцяло кореспондира с
ангажираните по делото доказателства. Ето защо съдът изцяло възприема
изводите на вещото лице.
Обосноваността на експертното заключение не може да се
преценява въз основа на експертни заключения, дадени в друго съдебно
производство, тъй като това не са доказателства, събрани по надлежния
процесуален ред. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока не
следва да се обсъждат по същество.
В първата фаза на съдебната делба е изслушана допълнителна
съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Н.М.. С
него вещото лице е предложило два варианта за разпределение на ползването
на процесния имот, с предвидени помещения за общо ползване. Извън
предмета на допуснатата допълнителна съдебно – техническа експертиза е
въпросът за реалната поделяемост на делбения имот, поради което същият не
е разгледан от вещото лице. Ето защо обосновани изводи относно
поделяемостта на имота не могат да се правят въз основа на това експертно
заключение, съставено във връзка с отправено искане за определяне на
привременни мерки до приключване на съдебната делба с влязло в сила
съдебно решение. Следва да се отбележи, че при обособяване на
самостоятелни дялове за извършване на съдебната делба е недопустимо
наличието на помещения, които да се ползват общо от съделителите след
прекратяване на съсобствеността.
По изложените съображения въззивният съд счита, че изводите на
решаващия съд, че делбеният имот е реално неподеляем са обосновани,
формирани въз основа на събраните по делото доказателства по надлежния
процесуален ред за това, като решаващият съд не е допуснал сочените от
жалбоподателя процесуални нарушения при преценка доказателствената
стойност на изслушаната във втората фаза на съдебната делба съдебно –
техническа експертиза.
Жалбоподателя поддържа наличието на по – голям дял в
съсобствеността поради частична трансформация на лично имущество.
Въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши съдебната
делба, както и каква е частта на всеки сънаследник, са решени с
постановеното влязло в сила съдебно решение в първата фаза на съдебната
делба, съобразно изискванията на чл.344, ал.1 ГПК. По отношение на тях е
формирана сила на пресъдено нещо и те не могат да се пререшават във
втората фаза на съдебната делба. На основание чл.299, ал.1 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Ето защо в съответствие с
изискванията на процесуалния закон въпросите относно трансформацията на
лично имущество не са повторно разгледани от решаващия съд с
обжалваното съдебно решение.
Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд не е съобразил, че
делбеният имот съставлява негово единствено жилище.
На основание чл.349, ал.4 ГПК искането за възлагане може да се
направи най - късно в първото заседание след влизането в сила на решението
4
за допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК. В случая ответникът не е заявил
в рамките на горепосочения преклузивен срок претенция за възлагане на
делбения имот. Ето защо за съда не е налице задължение да обсъжда
възможността за възлагане на имота, включително дали същият е единствен
жилищен имот за жалбоподателя, доколкото не касае своевременно заявени
права на ответника. На основание чл.266, ал.1 ГПК претенция за възлагане на
делбения имот не може за първи път да се заяви във въззивното
производство, поради което не следва да се излагат съображения относно
приложимостта на регламентирания в нормата на чл.349 ГПК способ за
извършване на съдебната делба в разглеждания случай.
По изложените съображения и доколкото делбеният имот е
неподеляем и не са заявени претенции за възлагането му, следва да се приеме,
че са налице предпоставките на чл.348 ГПК поради което с обжалваното
решение решаващият съд законосъобразно е избрал способа за извършване на
съдебната делба – чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 2 930 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 07.07.2021 г.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043684 от 16.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 74053/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 156 състав.
ОСЪЖДА СТ. АЛ. ЕМ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
****, ап.1 и съдебен адрес гр. София, бул. **** – адв. В.С., да заплати на В. С.
ЮР., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****, ап.1 и съдебен адрес гр.
София, ул. „**** – адв. Й.П. Й., сумата от 2 930 (две хиляди деветстотин и
тридесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5