ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ- 1784 26.09.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет
и шести септември две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1407 по описа за 2019 година.
На основание чл.17, ал.4 ЗЗДН, вр. чл.268 ГПК, съдията
– докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.17 ЗЗДН, вр. чл.258
и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.В., роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес ***,
със съдебен адрес ***, подадена чрез адв.И.К., против решение № 1743/08.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2851/2019
г. по описа на БРС, с което съдът е наложил мерки за защита на С.В. с ЛНЧ ***********
и на А.Х. с ЛНЧ **********, двете с адрес ***, срещу осъществено спрямо тях домашно
насилие от страна на В.В., като е задължил
същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителките; отстранил го е от
съвместно обитаваното с молителките жилище на адрес гр.Бургас, ул.“Калофер“ № 16,
ет.5, ап.В, за срок от 12 месеца, считано от постановяване на решението и му е забранил да приближава на по-малко от 100
метра жилището на молителките, местоработата
им и местата за социални контакти и отдих на същите, за срок от 12 месеца,
считано от постановяване на решението; наложил
е на В.В. глоба в размер
на 200 лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Според
въззивника, районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и неправилно
е приел, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и съдебномедицинските удостоверения
били достатъчни, за да се приеме, че ответникът е извършил акт на домашно
насилие спрямо молителките на 27.03.2019 г. В тази връзка се посочва, че съдът
не е взел предвид и не е обсъдил множеството противоречия в твърденията на
молителките, изложени в молбата и в декларацията им по чл.9 ЗЗДН, в заявеното
от тях пред съдебния лекар и в сведението до МВР, като е приел твърденията им
са основателни. За неправилен се счита извода на съда, че представените
медицински удостоверения безспорно установявали, че молителките били бити от
ответника, като се счита, че тези удостоверения по никакъв начин не могат да
послужат като доказателство, че именно ответникът е нанесъл уврежданията, още
повече, че има противоречия между твърденията на молителките, изложени в
молбата и декларацията, и заявеното от тях пред съдебния лекар при издаване на
медицинските удостоверения, което не е обсъдено от БРС. Изложени са съображения
за липса на извършено от въззивника домашно насилие спрямо молителките, като се
сочи, че именно те са упражнявали психически тормоз над него във връзка с
обтегнатите им отношения по повод парични вземания. В тази връзка се счита, че
съдът неправилно е интерпретирал показанията на св.Панайотова и не е взел
предвид, че същите напълно подкрепят изложеното от ответника в писмения му
отговор. Посочва се, че на 27.03.2019 г. действително е имало спор между
страните, но по делото не е установено по безспорен начин, че именно ответникът
е извършил домашно насилие над молителките, като съдът въобще не е коментирал
тяхното поведение и действия, които са провокирали скандала. Предвид това,
въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено без съдът да вземе
предвид всички доказателства по делото, не е взето предвид и обстоятелството,
че ответникът не е осъждан и не са му налагани предходни мерки за защита по
ЗЗДН, не е установена и системност в поведението му, поради което съдът
необосновано е наложил мерките за защита за срок от 12 месеца, считано от
08.07.2019 г., въпреки наложените мерки за незабавна защита от 10.04.2019 г.
Според въззивника, постановявайки срок от 12 месеца на наложените мерки, ведно
със срока за незабавна защита от 10.04.2019 г., се стига до максималния срок в
закона, без да е налице безспорност на извършен акт на домашно насилие и без да
е съобразен с интензитета на причинените на молителките вреди, като по този
начин решение е явно несправедливо. По горните съображения, моли въззивния съд
да отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно.
При условията на евентуалност, в
случай, че обжалваното решение бъде прието за правилно, въззивникът моли същото
да бъде изменено в частта, с която са наложени мярките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН – отстраняване от съвместно обитаваното жилище и забрана да приближава
жилището и местата за социални контакти и отдих на молителките, за срок от 12
месеца, считано от 08.07.2019 г., тъй като тези мерки за така определения срок
са явно несправедливи.
Не се правят нови доказателствени
искания. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на В.В.
на 15.08.2019г., като въззивната жалба
е подадена на 20.08.2019 г. Следователно, въззивната жалба е депозирана в седмодневния
срок по чл.17, ал.1 ЗЗДН и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от въззиваемите С.В.
и А.Х., подаден чрез пълномощника им адв.Ч., в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че БРС изцяло
се е съобразил с фактическата обстановка на казуса, преценил е адекватно
доказателствения материал и правилно е съобразил презумптивната доказателствена
сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН заедно с останалите събрани гласни
доказателства, като е взел предвид и съдебно медицинските удостоверения, които
доказват извършено от страна на ответника насилие спрямо молителките. Считат се
за неоснователни възраженията на въззивника за наличие на противоречия между
сведението в полицията, медицинските удостоверения и твърденията в молбата, тъй
като във всички събрани доказателства по делото са изложени едни и същи факти
относно извършеното насилие над молителките, като няма противоречие на дати,
място и описани наранявания и това е посочено в мотивите на съдебното решение.
Посочва се, че съдът е приел ответника за извършител на актове на домашно
насилие и е наложил абсолютно адекватни мерки за защита, за да осигури
максимално спокойствие на молителките, поради което не са налице основания за
отмяна на решението. Молят въззивния съд да остави без уважение въззивната
жалба и изцяло да потвърди първоинстанционното решение. Не се правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските за настоящото
производство.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената
въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.17, ал.4 ЗЗДН
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1407/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника В.В., както и
постъпилия писмен отговор от въззиваемите-молителки С.В. и А.Х..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните им
представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.