Определение по дело №35/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2019 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20192300900035
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д E Л E Н И Е

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,    VII-ми  граждански състав

на  27 ноември  2019  година                     

в закрито заседание, в следния състав:

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА

 

                                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия М. КИРОВА

търговско дело  № 35  по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е във фаза на произнасяне по реда и при условията на чл.374 от ГПК – подготовка на делото в закрито заседание.

Настоящият съдия-докладчик, като сложи за разглеждане делото и съобрази закона, намери следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - с.Тенево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, с Булстат №*********, представлявано от Д.Г.Г. - Директор, чрез пълномощника и съдебен адресат - адв.С.А. ***, против "СИД и КО 2000"ЕООД-гр.Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от С.Х.Ж. - Управител, с която е предявен иск по чл.233, ал.1 ЗЗД - да бъде осъден ответника да върне на ищеца владението върху два поземлени имота - ниви, предоставени за ползване въз основа на сключен между страните Договор за наем от 25.07.2014 г., за който ищеца твърди, че е предсрочно прекратен считано от 01.10.2015г. чрез подписано от страните Допълнително споразумение с дата - 18.08.2015г. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Съобразно процесуалните правила към исковата молба са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане - за изискване и прилагане на търг.дело №41/2016г. по описа на ЯОС.

След отстраняване с допълнителна молба от 08.05.2019г. на констатирани от съда с Разпореждане от 18.04.2019г. нередовности по първоначалната иск.молба на ищеца, с последващо Разпореждане от 09.05.2019г. съдът е разпоредил на осн. чл.367 ГПК препис от ИМ и приложенията да се връчи на ответника с указание за подаване на писмен отговор в двуседмичен срок.

В депозирания при условията и в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор, вх.№3955/04.07.2019г. ответникът "СИД и КО 2000"ЕООД-гр.Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от С.Х.Ж. - Управител, е заявил становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск със заявено оспорване както по основание, така и по размер и с направено искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. С отговора си ищецът макар да възвежда възражение за недопустимост на исковата претенция не сочи каквито и да е доводи и основания в тази насока, както и не е направено съответстващо искане за произнасяне на съда по така релевираното възражение. В отговора са изложени подробни доводи относно заявената неоснователност на иска, като е взето становище по възведените в обстоятелствената част на ИМ пороци на соченото като сключено между страните по настоящото производство Допълнително споразумение с дата 18.08.2015г. към Договор за наем от 25.07.2014г. В отговора се излагат и аргументи, че липсата на вписване на доп.споразумение в СВп. не е пречка за сключване на следващи договори за предоставяне имотите за ползване, като единствено от волята на техния собственик е дали и кога да се сключат такива последващи договори, като се изтъква, че и поредността на вписването няма никакво значение, защото процесното облигационно правоотношение е прекратено считано от 01.10.2015год., и фактическият състав по прекратяването му се е осъществил напълно със сключването на допълнителното споразумение. В отговора си ответното ЕООД твърди, че ищецът не му е предал реално процесните земеделски земи, като с оглед на това ищцовото училище - наемодател фактически не е изпълнило задължението си по чл.230 от ЗЗД, с което се възвежда възражение за неизпълнение от страна на ищеца на поето договорно задължение /чл.3 от Договора за наем от 25.07.2014г. вр.с чл.230 от ЗЗД/. В тази насока се сочи, че не съществува никакъв нарочен документ, подписан от страните по Договора за наем, който да удостоверява предаване на имотите - предмет на наемното правоотношение. В условията на евентуалност се релевира и възражение за неизпълнен двустранен договор на основание чл.90 от ЗЗД, както и възражение за забава на ищеца-наемодател по смисъла на чл.95 от ЗЗД. В отговора си ответникът се позовава както на съдържанието на споразумението за прекратяване, така и на тълкуване на действителната воля на страните по смисъла на чл.20 от ЗЗД, въз основа на което може да се извлече извод, че със същото се извършва и предаване на процесните недвижими имоти, защото в него процесните имоти са подробно индивидуализирани и описани, както и е посочен процесния Договор за наем и е изложена общата воля на страните по него за приключване на отношенията по облигационната връзка, като по тълкувателен път следва да се извлече извод, че земите се предават в този момент - с прекратяване на договора за наем, считано от 01.10.1015 год. С отговора си ответникът оспорва като невярно твърдението на ищеца, че е продължил да ползва имотите след прекратяването на Договора за наем, като се заявява, че не е ползвал процесните недвижими имоти след 01.10.2015год., както и не ги ползва и към настоящия момент. В подкрепа на това се изтъкват предприетите от ищеца последващи действия след прекратяване на договора, а именно - иницииране на  процедура по провеждане на търг за отдаване под наем на процесните зем.имоти, което се установява от разлепената Обява изх.№252/11.07.2016 год. на ОУ"Васил Левски" с.Тенево, копие от която като доказателство е приложена към отговора. Твърди се, че процесните земеделски земи към момента се ползват и обработват от трети за ответното дружество лица, в лицето на самия ищец и М. Н.К. от с.М. Ш.. Като друго основание за неоснователност на предявената искова претенция ответникът в отговора си оспорва като несъстоятелни твърденията на ищеца, че прекратяването на облигационната връзка имала предвидените законови последици на чл.233. ал.1 от ЗЗД, т.е. задължение на наемателя да върне наетата вещ, защото в договора страните ясно са се договорили, че това задължение е само в хипотеза на прекратяване на договора поради изтичането на неговия срок чл.8 /т.8/ вр. с раздел II, т.9, „а" от процесния договор, във вр. с чл.233 от ЗЗД. Поради тези си съображения ответникът прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна исковата претенция. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Събразно процесуалните правила с отговора си ответникът е представил писмено доказателство и е заявил доказателствени искания. Взето е становище по направено от ищеца доказателствено искане за приобщаване на т.д.№41/2016г. по описа на ЯОС. С отговора си ответникът е заявил като "особено искане" на основание чл.367, ал.4 от ГПК, вр. с чл.219 от ГПК да бъде привлечено лицето М. Н. К., с ЕГН: **********, с адрес ***, като трето лице помагач на страната на ответника "СИД и КО 2000" ЕООД, и същото да бъде конституирано като подпомагаща страна. Ответникът обосновава правния си интерес от направеното искане с твърдението, че посоченото физическо лице има право да встъпи, като помагач, поради това, че владее, ползва и обработва процесните земеделски земи и вероятно се намира в облигационни отношения с ищеца.

С разпореждане от 04.07.2019г. съдът е разпоредил на осн. чл.372 ГПК препис от писмения отговор на ответника да се връчи на ищеца и такъв е надлежно връчен на 23.07.2019 г.

В срока по чл.372 от ГПК (изтекъл на 06.08.2019г.), ищецът се е възползвал от процесуалната възможност и е подал допълнителна искова молба чрез пълномощника си по делото - адв.С.А. ***, с която е взел становище по всяко едно от направените с писмения отговор на ответника оспорвания и възражения, излагайки правни аргументи и доводи, с които атакува като неоснователни и непочиващи както на цитирани материални норми, така и на клаузите на сключения между страните Договор за наем. По отношение на направеното от ответника оспорване на предявените искове по основание и размер се акцентира, че същото не кореспондира с предявения иск, тъй като със същия не са претендирани парични притезания. Коментира се, че изборът на защита с предявения в случая от ищеца осъдителен иск е изцяло подчинен на тази страна като направените в отговора съждения в тази насока са несъстоятелни и противоречат на установената по аналогични случаи съдебна практика /така напр. Решение № 127 от 29.10.2010г. по т.д.20 от 2010г. на ВКС, ТК, I т.о./. В допълнителната си искова молба ищецът по недвусмислен начин заявява, че ползването на процесните имоти от страна на ответника е продължило и след прекратяване на договора, като в тази насока сочи, че датата на допълнителното споразумение като дата на сключване е 18.08.2015г., но за дата на прекратяване на договора в него е посочена - 01.10.2015г., който факт не обуславя заявеното с отговора, че със същото споразумение „се слага край на обвързаността на двете страни". В подкрепа на твърдението, че ползването на имотите е продължило и след прекратяване на договора ищецът към допълнителната ИМ е приложил писмо-изявление на ответника с изх.№ 08/06.06.2016г. и Нотариална покана с рег.№ 1906, том 1, акт 51 от 20.05.2016г. на нотариус № 587 на НК Трендафил Петков. В допълнителната иск.молба се взема отношение и по представената от ответника с писмения му отговор обява за провеждане на търг за отдаване под наем на процесните имоти, като се сочи, че действително са били предприети такива действия, но след устно изявено съгласие от ответника да бъде оформено предсрочното прекратяване на договора в предвидения съгласно Правилника за вписванията формален вид, което не се е случило, вследствие на което със Заповед №446/25.07.2016г. обявеният търг е бил отменен. За прекратяване  на договора  в  предвидената от закона  форма-  нотариално удостоверяване на подписите на лицата, ищецът представя към доп.си ИМ отправените до ответника покани. Ищецът взема отношение и по повод на твърденията на ответника, възведени в отговора му за ползване на процесните недвижими имоти от трето лице - соченият Младен Николов Костов, като в тази насока се акцентира на факта, че ищеца е обществена организация, чиято дейност е уредена от Закона за народната просвета и Правилника за прилагането му и е подчинена на договорни отношения, съгл.чл.147, ал.1,т.4 от ППЗНП /отмн.01.08.201бг./ и чл.19, ал.2, т.22 от Наредба №12 за от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Предвид на това отношенията между ищеца и което и да е конкретно юридическо или физическо лице по повод на процесните имоти биха съществували, само и единствено при подписан съответен договор, вписан в Агенцията по вписвания, Общинска служба по земеделие и т.н., с оглед на което твърденията на ответника в тази насока,  касаещи ползването на процесните имоти от което и да е трето лице са изцяло голословни и не намират подкрепа от доказателствата по делото. Съобразно процесуалните правила с допълнителната си ИМ ищецът представя писмени доказателства, както и заявява доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства в случай, че бъде уважено искането на ответника за събиране на такъв вид доказателства. Взема се становище и по направените от ответника с отговора му доказателствени искания като се възвеждат аргументирани доводи, цитирайки процесуални норми, за недопустимост на искането за ангажиране на гласни доказателства. Неоснователно според ищеца е и искането на ответника за предоставяне на възможност да прави нови доказателствени искания. Относно искането на ответника по чл.367, ал.4 ГПК, вр.чл.219 от ГПК - за привличане в процеса на трето лице - подпомагаща страна на ответника, се излагат доводи, че същото се явява неоснователно и като такова не следва да се уважава. В тази насока се акцентира, че по делото няма нито едно доказателство, което да обвързва теорията на ответника по отношение ползването на недвижимите имоти от трето лице и то конкретно от посоченото трето лице - Младен Николов Костов. От друга страна се изтъква, че въвеждането на трето лице, с искане за привличането му като подпомагаща страна противоречи на законовите изисквания за допустимост, която е определена в чл.218 ГПК. Позовавайки се на непротиворечивата практика на апелативните съдилища като последна инстанция по този въпрос привличане на трето лице е недопустимо и неоснователно, когато страната, която го иска не индивидуализира в достатъчна степен нарушеното и застрашено материално право, за чиято защита самата тя ще има право да предяви искове срещу третите лица /Определение №2836 от 18.11.2014г. по в.гр.д.430б/ 2014г, на Софийски апелативен съд/. Въвеждането на фигурата на трето лице - помагач не би могло да рефлектира върху задължението на ответника по прекратения договор за наем. /В този смисъл Определение №410/26.07.201бг. по гр.д.436/201бг. на Апелативен съд Пловдив, II състав/.

С разпореждане от 08.08.2019г. съдът е разпоредил на осн. чл.373 ГПК препис от допълнителната иск.молба на ищеца да се връчи на ответника и такъв е надлежно връчен на 18.09.2019 г.

В срока по чл.373 ал.1 от ГПК (изтекъл на 02.10.2019г.), на 01.10.2019г. ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, изложено в първоначалния отговор и оспорва изцяло твърденията и доводите на ищеца, изложени в допълнителната му иск.молба. Заявено е оспорване на основание чл. 193 от ГПК истинността на представените от ищеца с допълнителната ИМ писмени документи - Писмо-изявление с изх.№08/06.06.2016 год., за което се твърди че изхожда от ответника, Покана за спогодба с нотариална заверка на подписите за прекратяване и отписване на договор от службата по вписванията изх.№450/26.10.2016 год. на ОУ „Васил Левски" с.Тенево, пликове и известия за доставяне в това число и известие за доставяне с баркод ИД PS 8602 001LB3 X, електронно писмо от ищеца от 07.07.2016 год., електронно писмо от ищеца от 27.07.2016 год.; приложение към електронните писма - споразумение, което според ответника не представлява документ по смисъла на закона, тъй като не е подписано и не  обвързва ответника с правното си действие, като се прави искане на основание чл.183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на оспорените документи, като в случай, че ищецът не ги представи, то следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Първият от посочените документи  се оспорва с доводите, че не е съставян, не е подписван, не е издаван и не е изготвян както от Управителя на ответното Дружество -  С.Ж., така и от лицата, посочени за негови автори в самия документ, както и с оглед на това, че съдържанието му не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като ответникът не е отправял до ищеца искане за намаляване на наемната цена. По отношение на останалите оспорени документи, се заявява, че не са получавани от ответника по какъвто и да било начин и те не са стигали до неговото знание. Твърди се, че съдържанието на тези документи не отговаря на истината и с оглед на това е невярно. Взема се отношение по направените с допълнителната иск.молба доказателствени искания, като по отношение на искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели се възвеждат доводи за нередовност на същото, както и за недопустимост по смисъла на чл.164, ал.1, т.1, т.2, т.З, т.5 и т.6 от ГПК и изрично се изразява несъгласие за разпита им. С допълнителния си отговор, ответникът заявява поддържане на доказателственото си искане за ангажиране на гласни доказателства, като възвежда доводи за неоснователност на цитираните от ищеца в допълнителната му ИМ процесуални норми, сочещи на недопустимост на свидетелските показания за установяване на обстоятелствата, които се домогва да установи ответника с тях. Поддържа се искането на ответника, направено с първоначалния му писмен отговор за привличане и конституиране на М. Н. К.като подпомагаща страна на основание чл.367, ал.4 от ГПК, вр. с чл.219 от ГПК като в тази насока в отговор на направеното от ищеца оспорване с допълнителната ИМ, в допълнителния  отговор са доразвити доводите в подкрепа на искането на тази страна, като за обосноваване на правния интерес както за ответника като привличаща страна, така и за интереса на привличания се цитира съдебна практика - Определение № 157 от 20.05.2019 г. на БАС по в. ч. т. д. № 115/2019 г. и Определение № 378 от 5.11.2018 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 332/2018 г.

С оглед на всичко изложено до тук и в изпълнение на задълженията си по чл.374 от ГПК, съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата, както и да насрочи делото за разглеждане в открито с.з.

По отношение на представените с исковата молба на ищеца писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат приобщени по делото като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора. За такова се преценя и направеното с тази ИМ доказателствено искане за изискване и прилагане по делото на цитираното т.д.№41/2016г. по описа на ЯОС, тъй като същото има отношение към настоящия правен спор.

По отношение на представеното с писмения отговор на ответника писмено доказателство - обява с изх.№252/11.07.2016г. на ОУ»Васил Левски»с.Тенево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, същото се явява представено в ненадлежен вид - ксерокопие в незаверен за вярност с оригинала вид, поради което в този му вид не подлежи на приобщаване към доказателствената съвкупност по делото. Следва да бъде указана на тази страна възможността в случай, че ще се ползва като доказателство от този писмен документ, да отстрани нередовността му като представи оригинала на същия или надлежно заварен препис от същия за вярност с оригинала.

Искането на двете страни по делото за допускане на гласни доказателства, макар и своевременно заявено, не следва да бъде уважено във вида, в който е направено, тъй като не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК - не са посочени имената на свидетелите, фактите за които ще бъде разпитван всеки един от тях. Като едва след конкретизиране на искането съдът следва да прецени допустими ли са сочените гласни доказателства.

За нередовно по начина на формулиране и липсата на конкретика какво конкретно се оспорва /съдържание на оспорените документи, автентичност и пр./, съдът намира искането на ответника, заявено с допълнителния му отговор за оспорване истинноста на представените от ищеца с допълнителната ИМ писмени документи - Писмо-изявление с изх.№08/06.06.2016 год.; Покана за спогодба с нотариална заверка на подписите за прекратяване и отписване на договор от службата по вписванията изх.№450/26.10.2016 год. на ОУ„Васил Левски"с.Тенево; пликове и известия за доставяне в това число и известие за доставяне с баркод ИД PS 8602 001LB3 X; електронно писмо от ищеца от 07.07.2016 год.; електронно писмо от ищеца от 27.07.2016 год.; приложение към електронните писма – споразумение, и за откриване на процедура по чл.193 от ГПК. Не е ясен мотивът, с който се цели да се установи, че атакуваните писмени доказателства са неистински, както и основанието на което се позовава ответника, целейки оспорените документи да бъдат изключени от доказателствата по делото. Твърдението, че ответникът не е получавал оспорените покани, пликове, известия и електронни писма не е основание да се оспорва истинността на посочените документи с посочения довод, който подлежи на доказване, а не на изследване в процедура по чл.193 от ГПК. Поради това, следва да бъде дадена възможност на ответника в 1-седмичен срок да прецизира основанието си за оспорване истиността на посочените документи, т.е. какво конкретно оспорва.

Поради изложеното и на основание чл.374 от ГПК, ОС-Ямбол

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

По доказателствата и доказателствените искания на ищеца:

ПРИЕМА и прилага в надлежно заверено копие за вярност с оригинала следните писмени документи, представени от ищеца: Договор за наем, вписан в СВ-Ямбол с вх.рег.№6064, т.6, стр.296 от 28.07.2014г.; Справка от Имотен регистър на Агенция по вписванията към 17.04.2019г. по партидата на ищеца; Заповед №РД 14-26/12.04.2018г. на МОН; Решение по т.д.№41/2016г. по описа на ЯОС и Допълнително споразумение към Договор за наем от 25.07.2014г. с вх.рег.№6064 т.6, стр.296 от 28.07.2014г. на АВп.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи по настоящото производство т.дело №41/2016г. по описа на ЯОС.

НЕ УВАЖАВА на този етап на производството искането на ищеца за допускане на гласни доказателства, тъй като не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че ако желае допускане на гласни доказателства, то следва в 1-седмичен срок от уведомлението с нарочна писмена молба да посочи имената на свидетелите, конкретните факти за които ще бъде разпитван всеки един от тях.

 

По доказателствата и доказателствените искания на ответника:

НЕ ПРИЕМА представеното от ответника с писмения му отговор писмено доказателство - обява с изх.№252/11.07.2016г. на ОУ»Васил Левски»с.Тенево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, тъй като същото се явява представено в ненадлежен вид.

УКАЗВА на ответника, че ако желае да се ползва като доказателство от този писмен документ следва да представи оригинала на същия или надлежно заварен препис от същия за вярност с оригинала.

НЕ УВАЖАВА на този етап на производството искането на ответника за допускане на гласни доказателства, тъй като не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако желае допускане на гласни доказателства, то следва в 1-седмичен срок от уведомлението с нарочна писмена молба да посочи имената на свидетелите, конкретните факти за които ще бъде разпитван всеки един от тях.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 1- седмичен срок, считано от връчване на настоящото определение, да прецизира основанието на заявеното си искане за откриване на процедура по чл.193 от ГПК – за оспорване истинността на оспорените от него писмени документи - Писмо-изявление с изх.№08/06.06.2016 год., за което се твърди че изхожда от ответника, Покана за спогодба с нотариална заверка на подписите за прекратяване и отписване на договор от службата по вписванията изх.№450/26.10.2016 год. на ОУ „Васил Левски" с.Тенево, пликове и известия за доставяне в това число и известие за доставяне с баркод ИД PS 8602 001LB3 X, електронно писмо от ищеца от 07.07.2016 год., електронно писмо от ищеца от 27.07.2016 год.; приложение към електронните писма - споразумение.

 

Предвид на направеното с писмения отговор на ответника, поддържано и с допълнителния такъв искане по чл.367  ал.4 вр.с чл.219 ал.1 от ГПК - за конституиране като трето лице-помагач на страната на ответника на М.Н. К., с ЕГН: **********, с адрес ***, за който ответникът твърди, че ползва процесните имоти, препис от писмения отговор и допълнителния такъв, с които е заявено посоченото искане, ДА СЕ ВРЪЧИ на М. Н. К.от с.М. Ш., като му се УКАЖЕ, че в 2-седмичен срок от връчването може да представи писмено становище по искането като заяви ще участва ли в производството.

 

УКАЗВА на страните, че могат да решат спора помежду си чрез постигане на спогодба.

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 15.01.2020 г. от 9.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото.

ПРЕПИС от допълнителния отговор на ответника да се връчи на ищеца чрез пълномощника му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :