Решение по к. адм. дело №833/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ж. Д. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез представител по пълномощие адвокат С., е оспорил решение №430/28.02.2025г., постановено по адм. дело №5633/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №РД-09-20/29.05.2024г. на областния управител на Област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, област Бургас.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменена като незаконосъобразна заповедта на областния управител на Област Бургас, която е била предмет на оспореното съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – областен управител на Област Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Я., оспорва касационната жалба и иска да бъде оставено в сила на първоинстанционното решение. В постъпило по делото писмено становище развива допълнителни съображения за неоснователност на касационната жалба (л.8-10). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Община Созопол, редовно призована, не се явява и представлява.

Заинтересованите страни С. И. Я., И. В. Я., П. В. Я., редовно призовани,също не се явяват и не се представляват. В постъпил писмен отговор, чрез пълномощника адвокат И., оспорват касационната жалба и искат решението да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно (л.6-7).

За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор М. И., който пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Пред районния съд е била оспорена заповед №РД-09-20/29.05.2024г. на областния управител на Област Бургас с искане за нейната отмяна поради незаконосъобразност, изразяваща се в това, че в одобрения със заповедта план за новообразуваните имоти не е отразен поземлен имот с площ 818 [жк], Община Созопол, за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 192, и касаторът не е включен в регистъра към плана като собственик.

С оспорения административен акт, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ и протоколи на комисията по чл.28б, ал.2 ППЗСПЗЗ, е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, Област Бургас.

С обжалваното решение №430/28.02.2025г., постановено по гр. дело №5633/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора Ж. Б.. Позовавайки се на нормата на чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, съдът е посочил, че планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите улици и пътища. С приетата по делото съдебно-техническата експертиза е установено, че имотът на касатора с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ 818 кв.м, попада върху части от два имота – върху [имот номер], собственост на И. Я. Г. и върху [имот номер], собственост на Г. В. Б., като по-късно тези имоти били включени в ТКЗС/ЗДС и са загубили своята идентичност. В процесния ПНИ имотът също е разделен на две и е нанесен, както следва: [ПИ], с площ 360 кв.м, записан на жалбоподателя, без посочен документ за собственост, и [ПИ], с площ 501 кв.м, записан на И. Я. Г. с посочен документ за собственост – решение №2784/24.02.1993г. на Поземлена комисия – Созопол. Въз основа на тези констатации първоинстанционният съд приел, че касаторът не е доказал да попада в кръга от лица, с правата на които следва да бъде съобразен планът на новообразуваните имоти. Направен е извод, че представеният по делото констативен нотариален акт за собственост на жалбоподателя е последващ датата на обнародване на обявлението за помощния план по чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ДВ бр.70/30.08.2022г. Освен това жалбоподателят не е ангажирал доказателства, респ. не е представил своите възражения в хода на изработването на този план съобразно предоставената му възможност по чл.28, ал.5 от ЗСПЗЗ. Прието е, че в случая е спазена процедурата по одобряване на ПНИ, предвидена в §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че до приключване на процедурата по изработване на плана не е представен надлежен титул за собственост върху имота, собственост на касатора. Изложени са мотиви, че колизията на права върху имота между жалбоподателя и други лица обосновава наличие на материалноправен спор за собственост, който е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на този спор ще бъде основание за последващо изменение на влезлия в сила ПНИ съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тези доводи първоинстанционният съд е намерил оспорената заповед за законосъобразна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и §4к ПЗР ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Това означава, че планът за новообразуваните имоти има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на чл.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета.

В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

Касаторът твърди, че попада в третата категория собственици, които следва да се впишат в плана на новообразуваните имоти, като претендира, че е придобил право на собственост върху имота на основание придобивна давност. В случая обаче се установява, че заинтересованите страни - наследниците на И. Я. Г., също са вписани в ПНИ, доколкото те се легитимират като собственици на новообразувания имот по силата на земеделска реституция (решение №2784/24.02.1993г. на Поземлена комисия – Созопол, с което на наследниците на И. Г. е признато право на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху имот, попадащ в терен по §4 от ЗСПЗЗ). Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че посочените факти очертават единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Трайна е формираната съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на горепосочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същ имот, в т.ч. претендира придобиване по давност на имота, възникналият материалноправен спор може да се разреши по общия исков ред в гражданското производство, не и в административното такова по оспорване на административния акт, каквато е процесната заповед. Впоследствие, разрешаването на този спор може да е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ на основание §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В производството по §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът следва да установи дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, доколкото в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това – касатора и лицата, на които е признато правото на възстановяване на собственост. В допълнение следва да се посочи, че след провеждане на процедурата по реда на чл.28б, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, назначената комисия е разгледала на заседания възраженията от всички заинтересовани лица във връзка с плана, сред които липсва такова, подадено от касатора. При това положение не се установяват сочените от касатора основания за незаконосъобразност на административния акт и същите са правилно отхвърлени от районния съд.

При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно и се дължат от касатора в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №430/28.02.2025г., постановено по гр. дело №5633/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Ж. Д. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Областна администрация Бургас сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протест.