Решение по дело №2177/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1442
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330202177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330202177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 505081-F528668 от 09.04.2021 г. на ***
„Оперативни дейности“ - Пловдив ЦУ НА Национална агенция за приходите, с което на
„ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Тодор Александров“,№42, представлявано от Б.С. на основание чл.185 ал.2 вр
чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 16а ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ във вр. с параграф 31 ал.3 от
Преходни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006г на
МФ вр. чл. 118 ал.4 т.5 от Закона за данък добавена стойност.
Жалбоподателят, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител. Моли за отмяна на НП, по съображения изложени в жалбата за
незаконосъобразност на НП, подадена от пълномощник „Правно обслужване“ в
дружеството жалбоподател.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от доказателствата по делото се установява, че на 14.11.2019 г. в 10,00 часа е
1
извършена оперативна проверка от служители на ТД на НАП и БИМ гр. Пловдив на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция Б125, находяща се
в гр. Пловдив, ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 272, стопанисван от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. При проверката е констатирано, че дружеството си в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е
представило по електронен път в НАП блок-схема на ЕСФП, регистрирано в обекта.
Съгласно § 31, ал. 3, изр. 2 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3 от същата към датата на регистрацията на ЕСФП
следва да съставят блок-схема по чл. 16а, ал. 2 и да я предоставят по електронен път на НАП
Поддържаното в обекта ЕСФП модел CONTO BENZ QR с Фпр Datecs FP 2000 с ИН
на ФУ DT791559 и ИН на П 02791559 с FDRID 4249090, било въведено в експлоатация на
17.06.19г. Видно от свидетелството за регистрация на ЕСФП, фискалното устройство в
обекта функционирало от 17.06.19г, поради което заявлението за регистрация е следвало
да се подаде в срок до 20.06.19г.
При проверката е установено, че лицето, стопанисващо обекта е подало заявление за
регистрация на ЕСФП по електронен път едва на дата 05.08.2019 г., а на хартиен носител с
вх.№000029-44872/07.08.19г, но не е подало в срок по електронен път заявление по образец,
съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ и
приложение № 25, до компетентната ТД на НАП с посочена блок-схема на ЕСФП
съдържаща всички нейни компоненти – централно регистриращо устройство, средства за
измерване на разход, нивомер на измервателна система, концентратор/преобразуващо
устройство, както и всички допълнителни модули и връзките между тях, както и местата на
пломбиране. Заявлението по чл. 16а, ал. 2 от Наредбата е подадено едва на 05.08.2019 г., а
Фискалното устройство е регистрирано на 17.06.2019 г. нарушението е извършено на
21.06.19г. в гр.Пловдив и е констатирано при извършената проверка на 14.11.2019 г.. В хода
на същата е извършен опис на паричните средства в обекта, разпечатан е отчет Z – 4броя,
отчет нивомер, периодични отчети, приобщени са АДД, заявление и блок- схема.
За резултатите от проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка чл. 50,
ал. 1 от ДОПК, протокол за извършена проверка серия АА № 0024212/14.11.2019 г., като към
него са приложени и посочените по-горе доказателства. На 25.11.19г от М.К.Г. – *** по
приходите е съставен АУАН №F528668, в който са отразени горните констатации.
Нарушението е определено по разпоредбата на чл. чл. 16а ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ във вр. с параграф 31 ал.3 от Преходни разпоредби към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл. 118 ал.4 т.5 от Закона за данък добавена
стойност.
В хода на съдебното следствие е разпитан актосъствителят М.К.Г., която поддържа
констатациите по съставения от нея АУАН. Сочи, че при извършената проверка съвместно с
органите на БИМ в обекта на ЛУКОЙЛ, в гр.Пловдив се установило наличие на две
фискални устройства, които имали редовни документи Установило се за процесното ЕСФП,
2
че било въведено в експлоатация на 17.06.19г., като заявлението до БИМ следвало по закона
да се подаде до 3 дни от датата на въвеждане в експлоатация, а то било подадено през
Август 2019г.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Г. като обективни, хронологични,
съответстващи на събрания доказателствен материал.
При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните
доказателства съдът намира следното от правна страна:
Във връзка с издадена Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18/2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,
обнародвана в Държавен вестник, бр. 76 от 19 септември 2017 г. и на основание чл. 16а, ал.
2 във връзка с параграф 31, ал. 2 от преходните разпоредби на Наредбата тези, които
стопанисват обекти за продажби и/или зареждания за собствени нужди на течни горива
и са задължени да регистрират и отчитат продажбите/зарежданията на горива чрез
електронни системи с фискална памет (ЕСФП), следва в едномесечен срок от
влизането в сила да предоставят блок-схема на регистрираните ЕСФП, на електронния
адрес на териториалната дирекция на НАП по местонахождение на обекта/ите.
Съгласно чл. 16а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2018г) Преди регистрацията на ЕСФП
лицата по чл. 3 подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец,
утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по метрология препраща
по електронен път заявлението в НАП.
Според разпоредбата на чл.16а (3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2020 г.) В 30-дневен срок от
подаване на заявлението органите на НАП и БИМ извършват проверка на място в обекта за
съответствие на ЕСФП с одобрения тип и одобряване на предоставената блок-схема. По
преценка и при необходимост контролните органи могат да изискат коригиране на
предоставената блок-схема. Поставянето на пломби и ограничаването със стикери на
достъпа до входовете за комуникация, които не се използват от ЕСФП, се извършва от БИМ.
Съдът споделя възраженията за некоректно посочване и броене на сроковете при
установяване на нарушението от данъчната администрация. Безспорно се установява по
делото, че нарушението е констатирано на 14.11.19г. при извършена проверка от органите
на НАП в търговския обект. Действащият ЕСФП в обекта е от дата 17.06.19г., заявлението
за регистрацията му до БИН е подадено по ел. път на 05.08.19г. препратено е метрологичния
орган до ТД НАП на 07.08.19г С оглед горното настоящият състав приема, че най-ранната
дата, от която е започнал да тече тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН за установяване на
нарушението е датата, на която дружеството е подало заявление съгласно чл.16а от
Наредбата – 05.08.19г. или най-късно 07.08.19г., когато ДА е получила същото препратено
от БИМ. От тази най късна дата/07.08.19г, съгласно чл.16 а ал.3 от Наредба Н-182006г,.“..в
30-дневен срок от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ извършват проверка на
3
място в обекта за съответствие на ЕСФП с одобрения тип и одобряване на предоставената
блок-схема..“ т.е. данъчната администрация е имала възможност, в 30 дневен срок, както е
изискването на чл.16а ал.3 от Наредбата да установи нарушението и нарушителя, тъй като
законът поставя срок, в който да установи дадени факти и обстоятелства при
първоначалната регистрация на ЕСФП. Ако дл. лица бяха изпълнили задължението в срока
по ал.3 за проверка по изпратеното от БИМ заявление то същите биха установили в срок до
08.09.19г. възведеното нарушение, но проверката до дружеството жалбоподател по неясни
причини е проведена на 14.11.19г. с протокол 0024212/ 14.11.2019г., въз основа чийто
констатации е издаден АУАН на 25.11.19г., с което е срокът за съставяне на АУАН е
просрочен с 18 дни.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни
(вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията
„правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на
съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само
за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите
субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите
белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия
4
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са
били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то
следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.
34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г.
на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по
описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София, и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34
ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите
на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и
задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните
извършители. Така че денят, следващ датата на която ТД НАП са получили заявление с вх.
№000029-4872 от 07.08.19г за регистрация по чл.16а от Наредба Н-18 е моментът, от който
нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали
административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в
разумни срокове, още повече, че тези срокове са определени в разпоредбата на чл.16а от
Наредба Н-18/2006г.
Отделно от изложеното, доколкото Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18 от 2006г. на МФ в редакцията й към 2019г и понастоящем, не съдържа цитираните в
НП и АУАН правни разпоредби на пар.31 ал.3 от преходните разпоредби към същата. С
непосочване на действащата към възведената дата на нарушение, редакция на правния акт,
а само бланкетното посочване на нормативния акт е допуснато съществено процесуално
нарушение, което препятства правото на защита на наказаното лице да разбере, в какво се
изразява нарушението му, по какъв начин и в какви срокове го е допуснал.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. Присъждането на такива следва да се стори спрямо жалбоподателя, съобразно
изхода на делото. Той е направил искане в жалбата чрез процесуалният си представител за
присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложено
пълномощно и съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за правната помощ. С оглед
5
фактическата и правна сложност на делото, такива следва да бъдат присъдени на ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД в минимален размер от 80.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението
си.

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 505081-F528668 от 09.04.2021 г. на ***
„Оперативни дейности“ - Пловдив ЦУ НА Национална агенция за приходите, с което на
„ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Тодор Александров“,№42, представлявано от Б.С. на основание чл.185 ал.2 вр.
чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 16а ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ във вр. с параграф 31 ал.3 от
Преходни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006г на
МФ вр. чл. 118 ал.4 т.5 от Закона за данък добавена стойност.
ОСЪЖДА ЦУ Национална агенция за приходите да заплати на ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Тодор Александров“,№42, представлявано от Б.С. сумата от 80.00 лв, разноски/
юрисконсултско възнаграждение/ по делото пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6