Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3154
по описа на Административен съд – Варна за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е
по жалба от А.Г.Г. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0439-000015/26.10.2019 г. на Началника
на ІІІ РУ към ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква а)
от Закона за движението по пътищата е прекратена за срок от 6 месеца регистрацията
на собствения му лек автомобил „****“ с рег. № В **** ВМ.
В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон. По-конкретно жалбоподателят твърди, че е предоставил автомобила за
управление на лице, което има свидетелство за управление на МПС, а лицето,
което е било установено в автомобила и не притежава свидетелство, не го е
управлявало. Посочва, че не е предоставял автомобила на това неправоспособно
лице, поради което не е осъществил състава на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Моли за
отмяна на заповедта.
Ответникът в
производството, Началникът на ІІІ РУ към Областна дирекция на МВР – Варна
изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че собственикът носи
отговорност за лицето, на което предоставя автомобила за ползване. Моли жалбата
да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат
на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена във връзка с резултатите от проверка, извършена от служители
на ІІІ РУ към ОД на МВР – Варна на 26.10.2019 г. около 17,00 в гр. Варна, ул.
„Черешово топче“ до № 15, при която е установено, че И. М. Д от гр. Варна, ЕГН **********,
управлява собствения на жалбоподателя лек автомобил „****“ с рег. № В **** ВМ
без да е правоспособен шофьор. Срещу Д е издаден акт за установяване на
административно нарушение, като деянието му е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП.
Едновременно с това е издадена и обжалваната заповед, с която е прекратена
регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца като са отнети два броя
регистрационни табели с посочения номер.
Съгласно
твърденията в жалбата, Г. е предоставил автомобила за управление на своята
позната Р. И. Д., ЕГН **********, която в момента на проверката се е намирала в
близък магазин и помолила приятеля си Д да й донесе якето от колата, но като
излязла по-късно не намерила автомобила, където го е паркирала, а на известно
разстояние, тъй като приятелят й потеглил с него, но бил спрян от полицаите.
В съдебното
заседание, свидетелката Д. посочва, че понякога Г. й предоставя колата за
ползване, за което няма писмена договореност, че на посочената дата е влязла в
магазин и е поискала от приятеля си да й донесе якето, но полицаите са минали
покрай него, видели са, че ключът на колата е в него и са решили, че той
управлява, поради което са свалили номерата. Посочва, че колата е била на
същото място, на което тя е паркирала, че полицаите са познавали приятеля й,
затова са го проверили и са свалили номерата, макар че той не е бил на волана.
Свидетелят Д
в обясненията си описва събитията по подобен начин, че не е управлявал колата,
а е отишъл до нея да вземе якето на Д., бил е извън колата, при проверката не е
могъл да представи документи и му е съставен акт.
Актосъставителят
В.Б.С. дава обяснения, че при преминаване с автопатрула в посочената дата и час
покрай паркирани автомобили, един от тях е тръгнал внезапно с висока скорост и
след преследване е влязъл в улица без изход. Водачът е слязъл от автомобила и е
дал документите си, като е обяснил, че никога не е имал свидетелство за
управление на МПС, казал е, че колата е на приятелката му, която била във
Владиславово и щял да ходи да я взема.
Вторият
служител от автопатрула, П.М.Н. също посочва, че при приближаване на патрула
автомобилът, управляван от Д, е тръгнал внезапно и е спрял. Обяснил е, че се е
уплашил. Бил е сам в колата, приказвал е с някакви хора през прозореца.
От
представените в преписката документи безспорно се установява, че автомобилът,
спрямо който е наложена принудителната мярка, принадлежи на Г., че Д не е
притежавал никога свидетелство за управление на МПС, а Д. е правоспособен
водач.
При така установената фактическа обстановка и в
резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган – Началник на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна, на чиято
територия е извършено констатираното нарушение на Закона за движението по
пътищата, оправомощен със Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. Заповедта е
издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 от АПК, и съдържа мотиви
в съответствие с изискването на 172, ал. 1 от ЗДвП. При служебната проверка не
се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството,
налагащи отмяната на заповедта само на това основание.
Обжалваната заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се
налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения и се изразява в прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за
управление. Срокът на принудителната мярка е определен в минимума по цитираната
разпоредба – 6 месеца.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. От събраните гласни доказателства в съвкупност с документите по преписката и твърденията в жалбата, съдът приема за установено, че Д е възприет да управлява автомобила, собственост на жалбоподателя Г.. Съдът не кредитира обясненията на Д и на Д., че първият е бил до автомобила или в него, но без да го управлява, като дадени от лица, заинтересовани от изхода на спора, и като противоречащи на писмените документи, включително съставения на Д АУАН по ЗДвП, и обясненията на актосъставителя и свидетеля на извършване на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП от страна на Д. Тези обяснения противоречат и на твърденията в самата жалба, че автомобилът е бил преместен след като Д. го е паркирала пред магазина.
Управлението на лекия автомобил, собственост на Г., от неправоспособния водач Д правилно е квалифицирано от административния орган като обстоятелство по чл. 171, т. 2 от ЗДвП, което изисква прилагането на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“.
Знанието и съгласието на собственика на превозното средство не е предвидено като условие за прилагане на правната норма, което се установява пряко от редакцията на текста й, а именно, собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. а), а именно, да е неправоспособен водач, да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. При това положение, дори да се приеме за установено, че Г. не е предоставил автомобила за управление на неправоспособния Д, а на правоспособната Д., това не води до незаконосъобразност на мярката, тъй като са налице всички предпоставки за налагането й. С мярката не се ангажира административнонаказателната отговорност на Г., поради което субективното му отношение е без значение за законосъобразността й.
Предвид изключителната важност на обществените отношения, защитавани с правилата за движение по пътищата, и особено тези, свързани с правоспособността на водачите, законодателят е предвидил неблагоприятните последици от мярката да бъдат понасяни от собственика на моторното превозно средство дори и само поради това, че в резултат от неосъществен от него надзор на автомобила, последният е станал средство за извършване на нарушение срещу тези обществени отношения.
Мярката е наложена за минималния срок, предвиден в правната норма, поради което липсата на мотиви относно продължителността не представлява порок на заповедта, водещ до нейната незаконосъобразност.
Не се констатират и данни, от които да следва извод за несъответствие на
наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 от ЗДвП,
са осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, и
мярката, препятстваща управлението на автомобила от неправоспособен водач, напълно
отговаря на тези цели.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и
наложената принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена.
При този изход
на производството и предвид направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на областната дирекция сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Г. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0439-000015/26.10.2019 г. на
Началника на ІІІ РУ към ОД на МВР – Варна.
ОСЪЖДА А.Г.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева
съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движението по
пътищата, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Съдия: