Номер 3002.11.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
Секретар:Пенка Н. Шивачева
Прокурор:Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20202000600225 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият М. С. К. се явява лично и с упълномощения си
защитник адвокат И. В..
Частните обвинители К. И. К. и К. Н. В. , както и техният
упълномощен повереник адвокат Г. Ц. се явяват лично.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурорът
Козарова.
Съдът докладва постъпило в деловодството на Апелативен съд –
Бургас допълнително изложение към въззивната жалба от адвокат В. на
29.10.2020 г., както и молба от А. Я. в качеството му на управител на „"Ж"“
ООД, с която молят за разпореждане иззетият като веществено доказателство
лек автомобил да бъде върнат на съответното дружество.
Съдът връчва на прокурора и повереника на частните обвинители
преписи от допълнителни изложения към въззивната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с допълнителното изложение.
АДВ. Ц.: Запознах се с допълнителното изложение.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становището на страните и предвид личното
явяване в съдебно заседание на всички призовани лица, намира, че няма
пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Дава ход на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. Ц.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. В.: Също нямаме доказателствени искания.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
Прочита приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и дава хода на съдебните
прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
процесуално допустима, но по съществото си за неоснователна и моля да я
оставите без уважение.
Постановената присъда се оспорва като неправилна от упълномощения
защитник на подсъдимия на всички основания - поради нарушение на
процесуалните правила, необоснованост, довела до нарушение на
материалния закон, както и поради явна несправедливост на наказанието.
Доколкото въззивната инстанция е оправомощена да провери изцяло
неговата обоснованост и законосъобразност, следва да се посочи следното:
Съдебното производство по НОХД № 136/2020 г. по описа на ОС -
Сливен е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи
правата на подсъдимия. Подсъдимият М. С. К. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил задължението си
за разясняване на правата му в това производство, както и задължението си по
чл. 372 ал.4 от НПК да установи, че самопризнанието му по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от
събраните в хода на разследването доказателства.
Не е налице необоснованост на съдебния акт, като констатациите по
2
фактите относно причината за възникване на ПТП, механизма на неговото
протичане, поведението на участващите в произшествието лица, съответно за
характера на причинените телесни увреждания и причинната връзка между
тежките обществено опасни последици и деянието, са установени по
безспорен начин въз основа на цялостен и пълен анализ на доказателствената
съвкупност.
Материалният закон е приложен правилно и от обективна и
субективна страна е осъществен престъпния състав на чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр.
чл. 342 ал. 1 от НК. Не са спорни допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение, регламентирани в разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от
ЗДП, което е в причинна връзка с вредоносния резултат. При възникналата
конкретна опасност на пътя същият не е изпълнил нормативно
регламентирано в закона задължение да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, поради което не е налице „случайно деяние“ по
смисъла на разпоредбата на чл. 15 от НК. Не се спори и относно факта, че с
поведението си пострадалата също е нарушила конкретно посочени
разпоредби от ЗДП, което също е в причинна с възникването и протичането
на ПТП, т.е. изводите, че е налице съпричиняване на обществено опасния
резултат са безспорни.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за явна
несправедливост на наложените наказания.
В процедура по гл. 27 от НПК във вр. с разпоредбата на чл. 372 ал. 4 от
НПК наказанието „ЛОС” се определя при условията на чл. 58а от НК, а
наказанието „ЛПУМПС“ не подлежи на редукция.
В конкретния случай съдът правилно е индивидуализирал наказанието
по реда на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е наложил наказание „ЛОС“ в размер на 3 година, което
след редукцията по чл. 58 а от НК е намалил на 2 години “ЛОС“, съответно
наложил е и задължителното кумулативно наказание „ЛУМПС“ в размер на 2
години, като са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл. 66
от НК.
Съгласно установената съдебна практика, при индивидуализацията на
наказанието обстоятелствата, които следва да бъдат взети пред вид са тези,
които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и
характеризират личността на дееца.
В тази насока съдът е отчел в достатъчна степен като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия К.,
липсата на данни за негови противообществени прояви, добрите му
характеристични данни, възраст, трудова ангажираност и обществено полезна
дейност, както и проявената самокритичност и съжаление за деянието.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство в достатъчна степен е
отчетено и поведението на пострадалата, което не е било съобразено с
правилата за движение по пътищата и е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат.
3
Правилно обаче първостепенният съд е приел, че това поведение не е
единствената причина за настъпване на ПТП, поради което съпричиняването
на вредоносния резултат само по себе си не може да бъде отчетено като едно
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство т.е. виновното
поведение на пострадалата не следва да бъде надценявано.
От друга страна в мотивите към съдебния акт са отчетени и
отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с завишената степен на
обществена опасност на деянието, криминогенната обстановка в страната и
причинения тежък съставомерен резултат.
Като такива обстоятелства правилно са преценени и фактите, които
характеризират личността на подсъдимия и поведението му като водач на
МПС, а именно неговото многократно санкциониране за допуснати
нарушения на правилата за движение по ЗДП. В тази насока съдът е изложил
подробно съображенията си, включително и за характера на тези нарушения,
които напълно споделям, поради което няма да ги повтарям. Преценката му е
законосъобразна, защото броят на нарушенията следва да се преценява не
като абсолютна цифра, а с оглед опасността, която създават за движението и в
този смисъл същите в голямата си част не са формални или несъществени.
Поради това конкретно посочените нарушения следва да се преценят като
негативни за поведението му като водач на МПС.
Въз основа на горепосочените обстоятелства, при индивидуализация
на наказанието е направен мотивиран извод, че не са налице факти и
обстоятелства, които да обосновават приложението на по-благоприятната
разпоредба на чл. 55 от НК. Допълнителни такива в жалбата пред настоящата
инстанция не са изложени.
Няма основание за поява на по-голяма снизходителност и определяне
на наказание в размер на минималното, предвидено в закона.
По вид, размер и начин на изтърпяване наказанието е справедливо
определено, поради което моля да потвърдите постановената от СлОС
присъда, като правилна и законосъобразна.
Доколкото няма искане за ново експертно изследване по изясняване
обстоятелствата по самия механизъм на самото ПТП, считам, че не е проблем
да се върне моторното превозно средство на неговия собственик.
АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на подсъдимия
срещу решението на окръжния съд за допустима, по същество за
неоснователна. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована. Съдебното
производство е започнало и завършило при правилата на глава 27, ал. 2 от
НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт.
Въпреки това, в мотивите си първоинстанционният съд е извършил подробен
анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. На базата на
подробния анализ са изведени задълбочени и правилни изводи относно
въпросите, визирави в чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 предл. 1 от НПК, а именно: има ли
извършено деяние, извършено ли е деянието и съставлява ли престъпление.
4
Второто оплакване на въззивника е, че присъдата е постановена в
нарушение на материалния закон. В изпълнение на разпоредбата, визирана в
чл. 31 НПК, първоинстанционният съд е квалифицирал деянието по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предложение 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Считам, че
деянието е квалифицирано правилно и оплакването е изписано по-скоро в
бланкетна въззивна жалба, без да са развити съображения за неправилност на
квалифицирания състав.
По отношение на оплакването, че присъдата е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, въззивникът не посочва
какви точно процесуални правила са нарушени и не развива аргументи в
полза на оплакването.
От внимателното изследване на материалите по делото е видно, че
както и в процеса на досъдебно производство, така и на съдебното са
извършени всички необходими процесуални действия, осигуряващи
справедлив процес при пълно спазване правата на подсъдимия и неговия
защитник.
Следващото оплакване е срещу размера на наказанието. Твърди се, че
присъдата е постановена при явна несправедливост на същото.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е изложил в мотивите си
анализ относно личността на подсъдимия, множеството му нарушения по
ЗДвП, липсата на критично отношение към деянието и най-вече високата
степен на опасност на деянието, както и трагичните последици от
извършването му. С въззивната жалба се иска изменение на наказанието, като
същото се намали. Оплакванията обаче са от категорията с основания,
визирани в чл. 335, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, т. е. основания за отменяне на
присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд, каквито
основания не са налице.
Предвид доказателствата по делото и изложените от нас аргументи,
моля да оставите без уважение въззивната жалба и потвърдите присъдата на
Окръжен съд – Сливен.
Относно молбата за вещественото доказателство, тъй като не касае
интересите на моите повереници, няма пречки да се уважи молбата.
Частните обвинители поотделно заявиха, че нямат какво да добавят
към пледоарията на повереника си.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата така
както е допълнена с допълнението. От самото допълнение става ясно, че
всички нарушения, които твърдим са все в аспект свързан с размера на
наложените наказания. В никакъв случай не твърдим, че в другата си част
присъдата е необоснована или при процесуални нарушения или при
5
нарушение на материалния закон. Доводите ни са свързани с наказанието, а
именно аз считам, че първоинстанционният съд не е изложил достатъчно ясни
и категорични мотиви как е възприел съпричиняването. Изрично съм
посочила, че всеки път когато е споменавал първоинстанционният съд, че има
съпричиняване, го е правил за да допълни това, което не отменя
отговорността на М. К.. Съгласни сме категорично, нищо подобно няма да
твърдим. Моля просто за ясни мотиви как това съпричиняване се възприема
от инстанциите по същество и моля то да бъде възприето в такава степен
съществено, каквото то е имало значение за настъпването на пътно-
транспортното произшествие. Именно ние смятаме, че ако не беше
нарушението на водачката – нарушенията, две на брой – нарушена скорост и
каране в насрещната лента, нямаше изначално да започне ситуацията по
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Моля да имате предвид,
че нарушението на М. К. е едно, защото колегата от прокуратурата говореше
за нарушения и че това нарушение той е допуснал в секундата, която е имал и
в която изобщо не е бил сигурен, че момичето като водач на автомобила ще се
върне в пътната си лента и няма оставайки в своята лента, дори е спрял, да
стане участник в челен сблъсък. Не твърдя, че това отменя неговата
наказателна отговорност.
Не е вярно, че първоинстационният съд е отчел отегчаващи
обстоятелства – колегата от прокуратурата каза – „обществената опасност на
деянието и тежестта на съставомерния резултат“. Това са точно съставомерни
признаци, за съжаление смърт на едно лице е минимумът на престъпния
резултат, колкото и ужасно да звучи, г-н К. не го е надхвърлил. Обществената
опасност е отчетена от законодателя като определя границата. Колегата от
частното обвинение каза, че отегчаващо обстоятелство пред
първоинстанционния съд било липсата на критично отношение. Също не е
вярно. Няма такова отегчаващо обстоятелство Няма липса на критично
отношение. Първоинстанционният съд правилно е посочил какво е
отношението на К. към деянието.
Моля да не предавате такова невероятно голямо значение на
допуснатите от М. К. като водач през кариерата му на шофьор нарушения.
Считам, че първоинстанционният съд е показал една известна предубеденост
и не е обсъдил тези доказателства в техния пълен смисъл. По никакъв начин
не се е спрял на това преди колко време те са били извършени. След 2010 г.
М. К. има три нарушения – веднъж си е забравил документите, веднъж е
закъснял да регистрира автомобила си и веднъж през 2014 г. е говорил по
телефона докато е шофирал. В справката, която е налична пред Вас, М. К. е
имал 39 точки, пълният брой точки, т. е. той наистина за дълго време е бил
несанкциониран водач. Неговите нарушения, дори и така както ги е изброил
съдът, освен че са стари, категорично искам да посоча, че нито са свързани с
превишена скорост, нито с употреба на алкохол или причиняване на ПТП.
Моля и това да имате предвид и Ви моля да намалите наказанието. Считам, че
6
с оглед значимостта на съпричиняването, което е две години преди
редукцията, би било по-справедливо и съответно да повлияе и на срока за
лишаване от правоуправление. Това е нашата молба.
За вещественото доказателство считам, че юридическото лице не
трябва да се ограничава повече да го ползва.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ К.: Присъединявам се изцяло
към позицията на защитника ми. Изключително много съжалявам за
събитието, случилото се. В този момент кратък трябваше да се опитам да
избегна удара с автомобила. Съжалявам много.
Съдът приключва съдебните прения и дава ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ К.: Моля да ми бъде намалено наказанието.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът намира молбата на А. Н. Я. за
неоснователна, поради което не следва да я уважава. Първоинстанционният
съд се е произнесъл относно вещественото доказателство с атакуваната
присъда и съобразно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК, въззивният
съд намира, че вещественото доказателство МПС „Ф.“ с ДК № * следва да се
пази докато завърши наказателното производство и не следва да се връща
преди приключването му, тъй като това ще затрудни разкриването на
обективната истина по делото. Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ УВАЖАВА молбата на А. Н. Я., ЕГН **********.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал.2 от НПК ще съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
7
Заседанието приключи в 11.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8