МОТИВИ по НАХД №1119/2020 година по описа на РС Ловеч
Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството по
делото е образувано по повод внесено Постановление на РП - Ловеч от 18.12.2020
г., с което прокурор Вася Радевска е направила мотивирано предложение на
основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение
по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободена от наказателна отговорност
по чл.78а от НК, А.Ш. *** за
престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от НК, за
което е образувано ДП №211/2020 г. по описа на ОД на МВР Ловеч.
По внесеното
постановление е образувано НАХД №1119/2020 г. по описа на Ловешкия Районен съд.
С разпореждане от 18.12.2020 г. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.
За РП - Ловеч, редовно
призовани, не се явява представител.
Обвиняемата А.Ш., редовно призована, не се
явява. За нея се явява адв. Ц., който от името на доверителката си заявява, че фактическата обстановка е такава
каквато е установена от РП Ловеч и не я оспорват. Сочи, че извинителната
причина, която изтъквала обвиняемата била незнание и непознаване на закона, но
че било известно, че това не води до
оправдаване. Сочи, че са налице
условията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Излага, че за извършеното деяние закона
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба в размер до пет
хиляди лева. Излага, че подзащитната му
не е осъждана за престъпления от общ характер, не е освобождавана и по чл. 78а
от НК, и че от престъплението няма причинени имуществени вреди, и че моли съдът
да съобрази тези обстоятелства и да наложи на подзащитната му административно
наказание в минималния размер.
В хода на разследването е установено следното:
Досъдебно производство № 221/2020г. по описа на ОД на МВР-Ловеч е било
за престъпление по чл.227 б ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
В
хода на разследване но делото от събраните по делото доказателства било
установено, че извършител на посоченото деяние е А.И.Ш. ***
Обвиняемата
А.Ш. ***, била служител в ***** - Т. и не била осъждана за престъпления от общ
характер.
През
2006 год. обвиняемата Ш. регистрирала еднолично дружество с ограничена
отговорност, с наименование „****** Дружеството било регистрирано на 26.09.2006
год., по фирмено дело № 406/2006 год. по описа на Окръжен съд-Ловеч. Седалището
и адреса на управление на дружеството било гр. Т., обл. Ловеч, ул. *****. Едноличен
собственик, управляващ и представляващ дружеството била обвиняемата А.И.Ш..
Основен предмет на дейност на дружеството бил месопреработка,
колбасарство, търговия с месо и месни произведения,производство, изкупуване,
преработка и продажба на растителна и животинска продукция, търговска,
външнотърговска и посредническа дейност, хотелиерство, ресторантьорство,
откриване на заведения за обществено хранене, отдих и туризъм, превози в
страната и чужбина, производство на стоки с цел продажба, туризъм, превоз в
страната и чужбина, производство на стоки с цел продажба, извършване на услуги
и други дейности в страната и чужбина,незабранени със закон.
Дружеството не разполагало със собствени активи и за да извършва
дейност ползвало машини, съоръжения и склад под наем.
За извършване на месопреработването дружеството разполагало с четирима
работника.
През 2015 год. дружеството започнало да изпитва финансови затруднения,
свързани с плащане на ДДС, плащане на здравно осигурителни вноски, почти на
всички публично правни задължения поради малкия оборот и недостатъчни средства.
На практика дружеството преустановило дейността си.
С договор за покупко - продажба на дялове от 25.10.2016 год.
обвиняемата Ш. продала на свидетелката ******* 50 дяла, които притежавала от
уставния капитал на В-А-С-ИГЕООД, които представлявали 100% от капитала на
дружеството. След извършена промяна,вписана на 01.11.2016 год. по партида на
дружеството същото се представлявало и управлявало от свидетелката ****
Във връзка с неизпълнени публични задължения
за ДДС, данък доход от трудови
правоотношения, задължения
за държавно обществено осигуряване, задължения за
здравно осигурителни вноски, корпоративен данък по ТДД, универсален пенсионен
фонд, ФГВРС било образувано изпълнително дело на ТД на НАП - Велико Търново, офис
Плевен.
От уведомлението на публичния изпълнител и изготвената съдебно
икономическа експертиза е видно, че към 31.12.2015 год. общите задължения на
дружеството били в размер на 96 хиляди лева.
От изготвената по делото съдебно икономическа експертиза е видно, че
първата дата, на която ************ е спряло плащанията по дължими публични
задължения за е 31.12.2015 год.; Към тази дата е налице трайно спиране на
плащанията на *******. След преглед и анализ на предоставените документи
експертизата е констатирала, че първият период, в който не са погасени
публичните задължения е 01.03.2011 год. - 31.03.2011 год. /ДОО, ЗОВ и УПФ. Последният
период на непогасени публични задължения е от 01.10.2016-31.10.2016 год.
Към посоченият по-горе момент търговецът изпаднал в
неплатежоспособност, тъй като съгласно чл.608 ал.1 т.2 от ТЗ неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуеми публичноправни
задължения към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
Безспорно задълженията за плащане ДДС, данък доход от трудови правоотношения,
за държавно обществено осигуряване,задължения за здравно осигурителни вноски, корпоративен
данък по ТДД,универсален пенсионен фонд са публичноправни. Същите са изискуеми
и безспорно установени, като са декларирани от обвиняемата със справки
декларации по ЗДДС и с декларации, Образец 6 по данък доход от трудови
правоотношения, ДОО,30, КД, УПФ, ФГРВС.
Неплатежоспособността била настъпила и на друго основание-поради
свръхзадълженост на дружеството, тъй като имуществото му не било достатъчно, за
да покрие паричните му задължения/чл.742 ал.1 от ТЗ.
От
изготвената съдебно икономическа експертиза е видно,че коефициентите на ликвидност/общо,бърза,
незабавна и абсолютна/ на дружеството били по-ниски от единица, което било
показател на свръхзадълженост и невъзможност на длъжника да изпълни
задълженията си по търговски сделки и към фиска.
Въпреки настъпилата неплатежоспособност управителката на дружеството,
обвиняемата Ш. не предприела действия, съгласно разпоредбите на чл.626 ал.1 от ТЗ за обявяване на търговеца в несъстоятелност. Съгласно посочената заковава
норма е следвало в 30 дневен срок от спиране на плащанията представляващият
юридическото лице да обяви пред ОС-Ловеч състояние на неплатежоспособност и да
поиска откриване на производство по несъстоятелност
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието
си обвиняемата А.И.Ш. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъпление по чл.227 б ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това,
че на 31.01.2016 год. в гр.Ловеч, като управляващ и представляващ търговски
дружество „******гр.Т., в 30 дневен срок от спиране на плащанията по
публичноправни задължения /задължения за ДДС, задължения за данък доход от
трудови правоотношения, задължения за държавно обществено осигуряване
„задължения за здравно осигурителни вноски, корпоративен данък по ТДД,
универсален пенсионен фонд, ФГВРС за периода от 01.03.2011 год. -31.12.2015
год./ установени със справки декларации по ЗДДС, декларации образец 6 по
ДОО,30, корпоративен данък УПФ, ФГВРС, не поискала от ОС - гр. Ловеч за открие
производство по несъстоятелност.
От обективна
страна безспорно се установи, че от 01.03.2011 год.
-31.12.2015 год., както и към 31.01.2016
г., обвиняемата Ш. е имала качеството на управител
и представител на търговско дружество ********** гр.Т.. Безспорно
е установено по делото и че за периода от 01.03.2011 год. -31.12.2015 год., Ш.
в качеството си на представляващ дружеството е спряла плащанията по
публичноправни задължения /задължения за ДДС, задължения за данък доход от
трудови правоотношения, задължения за държавно обществено осигуряване
„задължения за здравно осигурителни вноски, корпоративен данък по ТДД,
универсален пенсионен фонд, ФГВРС, установени със справки декларации по ЗДДС, декларации
образец 6 по ДОО,30, корпоративен данък УПФ, ФГВРС.
Няма място за спор и относно обстоятелството, че съгласно чл.608 ал.1
т.2 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност. Безспорно задълженията за плащане ДДС, данък доход от
трудови правоотношения, за държавно обществено осигуряване,задължения за
здравно осигурителни вноски, корпоративен данък по ТДД, универсален пенсионен фонд
са публичноправни. Същите са изискуеми и безспорно установени, като са
декларирани от обвиняемата със справки декларации по ЗДДС и с декларации,
Образец 6 по данък доход от трудови правоотношения, ДОО,30, КД, УПФ, ФГРВС.
Обстоятелството, че в случая спирането на плащанията по публичноправни
задължения /задължения за ДДС, задължения за данък доход от трудови
правоотношения, задължения за държавно обществено осигуряване „задължения за
здравно осигурителни вноски, корпоративен данък по ТДД, универсален пенсионен
фонд, ФГВРС, установени със справки декларации по ЗДДС, декларации образец 6 по
ДОО,30, корпоративен данък УПФ, ФГВРС, се дължи именно
на фактическа, при това трайна невъзможност за плащане от страна на ****** гр.Т., ясно
сочат събраните по делото писмени и гласни доказателства относно периода
на неплащане на публичноправни задължения при същевременна
недостатъчност на краткотрайните активи на дружеството за погасяване на
краткосрочните му пасиви.
След
като за периода 01.03.2011 год. -31.12.2015 г. е налице неплащане на цитираните по – горе публичноправни задължения, респ. спиране на плащанията по
смисъла на чл. 608 ал. 1, т.2 от ТЗ (ред. ДВ -
бр. 38 от 2006 г.), презумиращо съответно невъзможност за плащане
на публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, то за обв. Ш. е възникнало задължението в 30-дневен
срок да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Правото
на лицето, управляващо и представляващо търговското дружество, да заяви
неплатежоспособността му и да поиска откриването на производство по
несъстоятелност съгласно чл. 626 ал. 1 от ТЗ е същевременно негово задължение,
неизпълнението на което води до отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, както и съставлява основание за търсене на
наказателна отговорност по чл. 227б от НК.
Задължението
на обвиняемата за заявяване на неплатежоспособността на търговското дружество
произтича непосредствено от закона и е свързано с притежаваното от обв. Ш. качество
на управител на това дружество към 31.01.2016 г.
Обстоятелството
дали разписанато от закона задължение е било известно на обвиняемия, е напълно
ирелевантно. В тази връзка в пълна сила е правилото, че “незнанието на
закона не извинява никого” и това, както се посочва в Определение №
412/1999-I на ВКС, “логически произтича от действието на всяка
правна норма, от всеобщата ѝ задължителност
и важи за всеки нормативен текст, след обнародването в Държавен вестник”.
От
самото заявяване пък не следва автоматично обявяване на дружеството в
неплатежоспасобност и откриване на производство по несъстоятелност, защото
всички тези въпроси са включени в правомощията на съда - окръжния съд по
седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност, който именно е компетентният съд да реши
дали затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
своите кредитори - чл. 631 ТЗ. Изискването за заявяване на
неплатежоспособността пред съда произтича от необходимостта да се провери
налице ли са предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност
със следващите от това гражданскоправни последици за длъжника и кредиторите му,
а чрез разпоредбата на чл. 227б от НК законодателят свързва именно незаявяването на неплатежоспособността
с наказателноправни последици за представляващото търговското дружество лице.
Според
чл. 626 ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е длъжен да поиска
откриване на производство по несъстоятелност, като съгласно ал. 2 на чл. 626 от ТЗ молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на
управление или представител, съответно ликвидатор на търговско дружество или
неограничено отговорен съдружник.
Неизпълнението
на така предписаното от закона действие в срока, посочен в чл. 626 от ТЗ и
съответно в чл. 227б от НК, обуславя съставомерността на бездействието на обв. Ш.
като управител на търговското дружество - длъжник, като с изтичането на
този срок – в случая 31.01.2016 г. процесното бездействие
осъществява състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
наказателната отговорност за което несъмнено не е погасена по давност, тъй като
от 31.01.2016 г. насетне е налице едно последователно и до този момент
бездействие, характерно за продължените престъпления, траещи непрекъснато до
преустановяването им, каквото именно е престъплението по чл. 227б от НК. То
започва да бъде извършвано, а не завършва с изтичане на минимално необходимия
за наличието му 30 - дневен срок. Едва когато деецът преустанови своето
противоправно бездействие започва да тече и преследвателната давност за
породената от деянието наказателна отговорност – чл. 80 ал. 3 от НК.
Съгласно
чл. 630 от ТЗ, когато констатира неплатежоспособност, сезираният окръжен съд по
седалището на длъжника /към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност/, с решенето си обявява неплатежоспособността,
определя началната ѝ дата и
открива производство по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се открива при наличието на
материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 608 ал.
1 от ТЗ – длъжникът да има
качеството на търговец, който е неплатежоспособен, т.е. да не е в състояние да
изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка /или
представляващо публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане/ и при
кумулативното отсъствие на пречките, посочени в нормата на чл. 631 ТЗ – финансовите затруднения на длъжника да са
временни или той да разполага с имущество, достатъчно за покриване
на неговите задължения, без опасност за интересите на кредиторите му, при
наличие на които пречки съдът отхвърля молбата.
По
същността си неплатежоспособността представлява обективно
финансово-икономическо състояние на търговеца, което
предпоставя не само спиране на плащанията към конкретен кредитор или към всички
кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява
паричните си задължения по търговски сделки, да обслужва задълженията си. За да
бъде изследвано финансово-икономическото състояние на длъжника, съдът по
несъстоятелността трябва да направи анализ на имуществото, структурата на
активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на
задълженията и периодите на плащания към кредиторите, както и преценка
дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията
му, т.е. да извърши съпоставка между стойността на
краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения - това
имущество, което е бързоликвидно, съответно да изследва показателите за
ликвидност като количествени характеристики на способността на търговеца
да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, също показателите за
финансова автономност и задлъжнялост, както и тези за рентабилност.
В
този смисъл, както вече се посочи, спирането на плащанията като външен
белег на неплатежоспособността, при който тя се презумира, не
обуславя като безусловен резултат обявяването от съда на неплатежоспособност и
откриване на производство по несъстоятелност, но поражда за обв. Ш., като
управител на търговското дружество, което е спряло плащанията си, задължението
да заяви това обстоятелство пред съда, респ. да поиска откриване на
производство по несъстоятелност. Именно неизпълнението на това задължение на
обв. Ш. в указания от закона 30-дневен срок ангажира наказателната и
отговорност.
За
пълнота следва да се посочи също, че съгласно ТР № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по
т. д. № 5/2014 г., ОСНК, Управителят и представителят на търговско дружество е
самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б ал. 2 от НК и следва да носи
наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, като
за изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично
възлагане от колективния орган на управление /общото събрание/ на търговското
дружество.
Съдът дава вяра на заключението на съдебно финансова –
икономическата експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, която
възприема като точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи,
изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. В., поради което по делото не възниква съмнение
относно неговата правилност. В.л. е
отговорило изчерпателно на всички относими към предмета на настоящето дело
въпроси и съдът не намери, каквито и да било основания да го подлага на
съмнение или да не го кредитира в относимата към предмета на делото част.
Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени
доказателства, като приема, че същите кореспондират както по между си, така и в
цялост на установената по делото фактическа обстановка.
Субект на престъплението по чл.227б, ал.2,
във връзка ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, е обв. Ш., която е управлявала и
представлявала търговското дружество и именно в нейната компетентност е било
вземането на решение, с което да депозира в съда молба за откриване на
производството по несъстоятелност, вследствие на което възниква задължението и като
управител и да я подаде в съда.
От субективна страна деянието е извършено
при условията на пряк умисъл, тъй като обв. Ш.е бездействала и не е
изпълнила вмененото и задължение, като същевременно с това е съзнавала
обществено опасния характер на инкриминираното деяние, а именно, че нарушава
нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за уведомяване за
изпадане в неплатежоспособност, предвиждала е обществено опасните последици от
деянието и е искала настъпването им. За това свидетелства влошеното финансово
състояние на ***********, като за промяна в същото не са положени необходимите
и достатъчни усилия.
Чрез бездействията си, обв. Ш. е
осъществила състава на престъпление по чл.227б, ал.2, във връзка с ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
Инкриминираното деяние е от
категорията на така наречените формални престъпления, което означава, че от
него не са причинени имуществени вреди, още по-малко съставомерни такива, които
да подлежат на възстановяване.
Тъй като, към датата на извършване на
настоящото деяние обв. Ш. не е освобождавана от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК и не е осъждана по смисъла на НК, а от процесното деяние
не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване и за извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказание
”лишаване от свобода” до три години или глоба до пет хиляди лева, съдът намери,
че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на обв. Ш., като и наложи административно наказание - ”Глоба”
в минималния размер, предвиден в закона, а именно ”Глоба” в размер на 1000.00
лева.
Според съда с така
определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция визирани в чл.36 от НК.
При този изход на
процеса, съдът осъди обв. Ш. да заплати
по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 366.00 лева представляваща разноски за
изготвените в хода на ДП експертиза.
Водим от
гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: