Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бяла Слатина, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 27 юни, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
При секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д.№ 1583/2018 г. по описа на РС – Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба „Ч.Е.Б.” АД, г. *** Марк, Бизнес център, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. В. и К. К., чрез адв.Р. Д.а с ЕГН **********, преупълномощена от Адвокатско съдружие „С., Д. и партньори” с ЕИК *********, гр.С., бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за 213,36 лв., за ползвана ел.енергия за периода от 04.11.2017г. до 04.01.2018г., лихва за периода от 04.01.2018г. до 26.06.2018г. в размер на 9,42 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира да му се изплатят направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 915/2018г. по
описа на БСлРС. Допусната е и изслушана ССЕ, чието заключение не е
оспорено от страните по делото и е възприето от съда като вярно, пълно и
обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 915/2018г. по описа на РС-Б.Слатина срещу
длъжника Н.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 569/06.07.2018г.
в полза на кредитора „Ч.Е.Б.” АД, г. *** Марк, Бизнес център, БУЛСТАТ
*********, представлявано от Л. В. и К. К., чрез адв.Р. Д. с ЕГН **********,
преупълномощена от Адвокатско съдружие
„Стоянов, Даньовска и партньори” с ЕИК *********, гр.С. бул. Цар Борис ІІІ №
19, вх.В, ет.1, ап.6, за сумата от 213,36 лв., за ползвана ел.енергия за
периода от 04.11.2017г. до 04.01.2018г., лихва за периода от 04.01.2018г. до
26.06.2018г. в размер на 9,42 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 05.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С настоящата искова молба кредиторът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането.
От приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че „ЧЕЗ Електро България "АД се е намирало в облигационни правоотношения с Н.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Общите условия на „ЧЕЗ Електро България" АД, са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищеца е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 04.11.2017г. до 04.01.2018г. От своя страна ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените от ищеца данъчни фактури, подробно описани и приложени с и.м.
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013 г. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът/ответникът/ разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. В чл. 19,ал.1 е указано, че потребителят заплаща стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на енергията, веднъж месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането става в 10-дневен срок. В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично се постановява, че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна е поискана от ищеца и допусната и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като вярно, пълно и обективно. Експертът в заключението си е посочил, че процесните задължения са осчетоводени коректно от ищеца, т.е. счетоводството на ищеца е водено редовно. Фактурите са осчетоводявани в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети, включително по задължение на клиента и сумите начислени за ДДС са включени в справки по ЗДДС и ППЗДДС.
Процесните фактури, посочени в исковата молба, са отразени в счетоводната система на ищеца и там те фигурират като задължение за плащане.
В счетоводството на ищеца към 10.06.2019г. има постъпило плащане по процесните фактури, като същите са отразени в счетоводството на ищеца. Сумата на плащането възлиза на 200 лв. и то е направено на 31.01.2019г., съответно с него са погасени част от процесните задължения, а именно 119.23 лв. по фактура от 08.12.2017г. и съответно и 80.87 лв. главница по фактура от 10.01.2018г., като вещото лице уточни в с.з., че в заключението е посочил, че тази фактура е от 05.02.2018г., но е имал предвид, че това е датата на падежа.
В счетоводството на ищеца има разкрита партида, която да отразява извършеното снабдяване с ел.енергия на длъжника, той е титуляр по нея като процесният обект се намира на адреса на длъжника. При проверката се констатира, че има данни за предходни плащания, издадени от ищцовото дружество фактури.
Размерът на дължимата сума от ответника по делото по всяка една от претендираните фактури е, както следва: по първата фактура от 08.12.2017г. дължимата сума главница е 0 лв., тоест не дължи плащане по него, тъй като е погасил същото. По втората фактура от 10.01.2018г. дължимата сума главница е в размер на 13.36лв. или общо по двете фактури дължимата сума е 13.36 лв., което е остатъчна главница след приспадане на извършеното плащане направено на 31.01.2019г.
Размерът на дължимата лихва за забава по всяка една от процесните фактури от настъпване на съответната изискуемост до 26.06.2018г. или това е датата на издаване справката на възникналите задължения е както следва: по първата фактура от 08.12.2017г. лихвата е 5.73 лв., по втората процесна фактура от 10.01.2018г. лихвата е в размер на 3.69 лв. или общо дължимата сума за лихви от двете фактури възлиза на 9.42 лв.
Общият размер на задължението на ответника към ищеца, включващо сбора от главниците и съответните мораторни лихви върху тях за периода от настъпване на изискуемостта до 26.06.2018г., е 22.78 лв. в това число 13.36 лв. главница и 9.42 лв. лихва за забава.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид естеството на
така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „Ч.Е.Б.” АД, г. е
да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания
размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от
които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с
ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи
тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения.
За да бъде титуляр на
задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период
електрическа енергия, ответникът трябва да има качеството „потребител” на
електроенергия. Съгласно параграф 1, т.42 от ДРЗЕ, „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на
вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Този факт не се оспорва
от ответника в писменият му отговор.
Няма спор по делото, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Предвид на това ответника в настоящото производство се явява потребител на електрическа енергия, тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на него. Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са въведени по надлежния ред, поради което съдът приема за установено наличието на твърдяното правоотношение между страните за исковия период във връзка с снабдяването на процесното жилище с ел. енергия.
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск
ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
Няма спор по делото, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да снабдява с електрическа енергия процесния недвижим имот. Респективно за ответника, като потребител на ел.енергия в електроснабдения имот е възникнало задължението да заплаща доставената ел. енергия. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в ищцовото дружество има открита партида на името на ответника Н.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, по която е заплащал по издадени от ищеца фактури в периоди преди издаването на исковите фактури.
От представените 2 бр.
фактури за кл.
№ 300240517731 с титуляр ответникът Н.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, както
и от заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че за процесния период, ищцовото дружество е изпълнило задължението си
за доставка на ел. енергия в обекта на ответника, която е в общ размер на 213,36
лв. главница, а лихвата за забава е в общ размер от 9,42
лв.
По делото има данни за частично погасяване на задължението от страна на ответника към ищеца в хода на процеса след завеждане на исковата молба.
ССчЕ е изготвена
въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. Изпълнението на това
задължение на дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност ел.енергия, налага извода, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си
за доставка на ел. енергия в обекта на ответника за процесния период, както и е установена
стойността на доставената ел. енергия за периода, неплатената част от която е в
размер на 13.36 лв. главница. Счетоводните книги по силата на чл.
182 от ГПК са годно доказателство за съществуването на правоотношения между
страните, както и за размера на задълженията им. Поради това същите могат да
служат като доказателство и в полза на лицата или организациите, които са водили
книгите, а не само на другата страна в производството, което е видно от
разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги
води факти. Не са ангажирани доказателства, че тези книги са водени нередовно.
Съдът кредитира изцяло
приетата съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице последователно е анализирало и преценило всички релевантни при
формиране на задължението на ответника елементи. Позовавайки се на това заключение съдът приема, че формираното за процесния период задължение на ответника към ищцовото дружество,
отразено в приложените по делото фактури, съществува в посочените размери от
вещото лице.
Когато вземането е
срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава, ако не плати
на падежа, без да е нужна
покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в е 10-дневен след
изтичане на периода, за който се отнася и при неизпълнение в срок заплаща
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на ел. енергия. През 10 -дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая,
ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ел.
енергия, което не е изпълнено в 10 -дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което ответникът е в забава. Лихвата за забава върху
главницата за процесния период, изчислена от ССчЕ е в размер на 9,42 лв., което съответства на претендираното от
ищеца, която се дължи за просрочие за
периода от 04.01.2018г. до 26.06.2018г.
По
делото се установи наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване
на исковете: облигационна връзка между страните, точно изпълнение на поетите от
ищеца задължения и неизпълнение на насрещните задължения на ответника, както и
техния размер.
При този изход на делото следва да бъде признато за
установено, че ответникът Н.И.Д., с
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, дължи на „Ч.Е.Б.”
АД г. по заповедното производство по ч.гр.д.№ 915/2018г. по описа на РС-Бяла
Слатина сумата от 13.36 лв. -
главница, представляваща доставена и консумирана, но не заплатена електрическа
енергия, за периода от 04.11.2017г. до 04.01.2018г., за имот находящ се в гр.Бяла
Слатина, обл.Враца, ул.Кольо Черкеза № 39, вх.Б, ет.1, ап.17, мораторна лихва за периода от 04.01.2018г.
до 26.06.2018г. в размер на 9,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2017г. /датата на
подаване на заявлението в РС В., изпратено по подсъдност в РС Б.С. на 05.07.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. От
заключението на вещото лице се установява, че след издаване на заповедна за
плащане ответникът, длъжник е извършил частично плащате като е погасил
по-голяма част от сумата и е останал задължен за главница от 13.36 лева и лихва
за забавено плащане в размер на 9,42 лева.
С оглед на изложеното и съобразно установените
правила при постановяването на решение, съдът приема исковите претенции,
квалифицирани като такива с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за
основателни отчасти по отношение главницата в размер на 13.36 лева и изцяло по
отношение претендираната лихва от 9.42 лева.
В хода на процеса след завеждане на исковата молба от ответницата ответникът е внесъл частично сума от 200 лв. на 31.01.2019г., като по този начин е погасил частично задължението си към ищеца.
Това е ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса и следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК/т. 9 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ като се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ.след депозиране на исковата молба ответникът е погасил частично задълженията си към ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение - обстоятелство, обуславящо частично отхвърляне на предявените установителни искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. Тъй като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по настоящето исково производство в общ размер на 312,00 лева /Триста и дванадесет лева/, от които 75,00 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице по ССЕ и 87,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 83,00 лева /Осемдесет и три лева/, от които 25,00 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Н.И.Д., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ
адрес ***, че същият ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД, г. *** Марк, Бизнес център, БУЛСТАТ *********,
представлявано от Л.В. и К. К., чрез адв.Р. Д. с ЕГН **********,
преупълномощена от Адвокатско съдружие
„Стоянов, Даньовска и партньори” с ЕИК *********, гр.С., бул. Цар Борис ІІІ №
19, вх.В, ет.1, ап.6, сумата от 13.36 лв. - главница, представляваща
доставена и консумирана, но не заплатена електрическа енергия, за периода от 04.11.2017г.
до 04.01.2018г., за имот находящ се в гр.Б. С., обл.В., ул.Кольо Черкеза № 39,
вх.Б, ет.1, ап.17, мораторна лихва за
периода от 04.01.2018г. до 26.06.2018г. в размер на 9,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-05.07.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 569/06.07.2018г.
по реда на чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 915/2018г. по описа на РС-Б.С., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на главница до претендирания размер от 213.36 лева, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Н.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, г. *** Марк, Бизнес център, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. В. и К. К. чрез адв.Р. Д. с ЕГН **********, преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори” с ЕИК *********, гр.С., бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1583/2018г. по описа на РС-Б.С., в общ размер на 312,00 лева /Триста и дванадесет лева/, от които 75,00 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице по ССЕ и 87,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 915/2018г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер на 83,00 лева /Осемдесет и три лева/, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 915/2018г. по описа на РС-Б.С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: