РЕШЕНИЕ
№ / 01.08. Година 2018 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.07. 2018година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 189
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от “У.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.**,
ЕИК *** против „Х.Т.”ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., представлявано от Управителя, Г.Т.Х. ; Г.Т.Х., ЕГН **********
с адрес: *** и Г.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, с цена на иска
63 330.65 лева, от които 50 500 лева – главница и 12 830,65 лева
– дължими лихви по договор за кредит.
В исковата
молба се твърди, че на 10.10.2005г. в гр.С.З., „У.Б." АД (с предишно
наименование „Б.“ АД) е сключило с ответниците "Х.Т." ЕООД, ЕИК *** - като кредитополучател, и Г.Т.Х.,
ЕГН **********, и Г.Д.Х., ЕГН **********, като солидарни длъжници,
Договор за банков револвиращ кредит №129/10.10.2005г., по силата на който договор Банката е
предоставила на Кредитополучателя,
банков револвиращ кредит, в размер до 100 000
лева за оборотни средства за разплащане с доставчици и други разходи, свързани
с основната дейност. По силата на сключения договор за кредит, кредитополучателят при солидарната отговорност
на солидарните длъжници, се е задължил да върне
ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи,
в предвидените в договора за кредит срокове. Краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7.1 от договора за кредит е бил
09.10.2006г.
Посочва се, че
впоследствие са сключвани анекси към договора за кредит, с които се променят
лихвени и/или други условия по кредита, както и се продължава крайният срок за
погасяване (издължаване) на кредита.
С Анекс
№1/08.09.2006г., към договора за кредит се променя срока за ползване и
погасяване на суми по кредита, като е определен нов краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7.1 - 07.09.2007г.
С Анекс
№2/06.02.2007г., към договора за кредит
се променят лихвените условия по кредита, като крайният срок за погасяване на
кредита се запазва.
Твърди се, че
с Решение № 33/27.04.2007г. по ф.д.№ 2010/1990г. на С. градски съд, е вписано
преобразуването на „Е.В.Б.Б.Б.”АД и Банка „Х."АД, чрез вливането им в „Б." АД и
прекратяването на първите две без ликвидация, поради преминаването на цялото им
имущество върху „Б."АД, както и е вписала промяната на наименованието на
последното на „У.Б.“АД.
С Анекс
№3/30.07.2007г., към договора за кредит се променят лихвени и/или други условия
по кредита и е определен нов краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7.1 -
20.07.2008г.
С Анекс
№4/16.07.2008г., към договора за кредит се променят лихвени и/или други условия
по кредита и е определен нов краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7.1 - 15.07.2009г. Съгласно т.2 от анекса,
и считано от датата на същия, е намален лимита на кредита от 100 000 лв. на 70
000 лв.
С Анекс
№5/14.07.2009г., към договора за кредит се променят лихвени и/или други условия
по кредита и е определен нов краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7.1 - 13.07.2010г. Съгласно т.2 от анекса, размера
на кредита е до 60 000 лв.
С Анекс №
6/12.07.2010г., към договора за кредит се променят лихвени и/или други условия
по кредита и е определен нов краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7,1 - 11.07.2011г.
С Анекс
№7/06.07.2011г., към договора за кредит и считано от датата на влизането му в
сила, страните се съгласяват и приемат, че установеното в договора за кредит и
анексите към него в пълен обем и изцяло се преурежда,
заменя и приема съдържанието и параметрите, установени с този анекс, който
регулира всички отношения между страните до окончателното събиране вземанията
на Банката по договора за кредит в пълен размер (главница, лихви, комисионни,
разноски, такси и др.). Съгласно т.7.2 от анекса е определен нов краен срок за
погасяване (издължаване) на кредита - 06.07.2012г. Съгласно т.2 от анекса, и
считано от датата на същия, е намален
размера на кредита до 49 000 лв.
С Анекс
№8/05.07.2012г. към договора за кредит се променят лихвени и/или други условия
по кредита и е определен нов краен срок за погасяване (издължаване) на кредита
съгласно т.7.1 - 04.07.2013г.
С Анекс
№9/02.07.2013г. към договора за кредит се променя крайния срок за погасяване
(издължаване) на кредита съгласно т.7.1 - 04.08.2013г.
С Анекс
№10/29.07.2013г., към договора за кредит се променят лихвени и/или други
условия по кредита и е определен нов краен срок за погасяване (издължаване) на
кредита съгласно т.7.1 - 04.07.2014г.
С Анекс №11/11.07.2014г. към договора за кредит и считано от датата на
влизането му в сила, страните се съгласяват и приемат, че установеното в
договора за кредит и анексите към него в пълен обем и изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите,
установени с този анекс, който регулира всички отношения между страните до
окончателното събиране вземанията на Банката по договора за кредит в пълен
размер (главница, .лихви, комисионни, разноски, такси и др.). Съгласно т.2.8 от
анекса, редовният дълг, считано от датата на анекса, формиран от редовна
главница по т.2.4, неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата по
т.2.5, начислена, неизискуема лихва по т.2.6
и начислена, просрочена и изискуема лихва по т.2.7. е в размер на 50 500 лева,
като погасяването ще се извършва съгласно договорен погасителен план по т.7, на
вноски, дължими на 29-то число от месеца. Съгласно т.7.2 от анекса е определен
нов краен срок за погасяване (издължаване) на кредита - 30.08.2015г.
Ищецът твърди,
че солидарната отговорност е поета съгласно чл.16.3 от Анекс №11/11.07.2014г. към Договор за банков револвиращ
кредит №129/10.10.2005г. на основание гл.VI и гл.VII от ЗЗД, като изрично е договорено, че
всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по
договора.
За обезпечение
на вземанията на Банката към кредитополучателя и солидарните длъжници, произтичащи от договора за кредит - главница,
лихви, такси, комисионни и разноски, съответно за обезпечаване на всички
вземания на Банката по горецитирания договор и последващите анекси към него и за всяко едно от тях, до
окончателното им погасяване, в полза на кредитора „У.Б.” АД е учредена и
вписана договорна ипотека върху недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ
се в с.Влас, община Несебър, УПИ V 562, кв.37, по плана за селищно образувание
„Инцараки” представляващ апартамент № 3 със 3П 112,03
кв.м. и 1/2 идеални части от 530 кв.м.
Твърди се, че
видно от извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и настоящата искова молба, ответниците са
изпаднали в забава от 30.08.2014г., като
до 26.05.2015г. не са платили (изцяло или частично) дължимите: девет вноски по
текущо дължимата главница, пет вноски по текущо дължимата лихва (Договорен
лихвен процент), девет вноски но лихвата върху просрочена главница и една
вноска по Наказателна лихва при просрочие:
- м. 08.2014г. непогасена вноска в размер на 2
959.75 лева, от които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (лихва върху просрочена главница и Наказателна лихва при просрочие) в размер на 2 759.75 лева;
- м. 09.2014г. - непогасена вноска в размер на
231.77 лева, от които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (лихва върху просрочена главница) в размер на 31.77 лева;
- м. 10.2014г. - непогасена вноска в размер на
231.77 лева, от които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (лихва върху просрочена главница) в размер на 31.77 лева;
- м.11.2014г. - непогасена вноска в размер на
231.77 лева, от които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (лихва върху просрочена главница) в размер на 31.77 лева;
- м. 12.2014г. - непогасена вноска в размер на 231.77 лева, от
които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора за кредит
(лихва върху просрочена главница) в размер на 31.77 лева;
- м. 01.2015г. - непогасена вноска в размер на
526.06 лева, от които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (Договорен лихвен процент и лихва върху просрочена главница) в размер
на 326.06 лева;
- м. 02.2015г. - непогасена вноска в размер на
624.02 лева, от които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (договорен лихвен процент и лихва върху просрочена главница) в размер
на 424.02 лева;
- м. 03.2015г. - непогасена вноска в размер на
608.55 лева, от които главница и размер на 200 лева и дължими лихви по договора
за кредит (договорен лихвен процент и лихва върху просрочена главница) в размер
на 408.55 лева;
- м. 04.2015г. - непогасена вноска в размер на 632.75 лева, от
които главница в размер на 200 лева и дължими лихви по договора за кредит
(договорен лихвен процент и лихва върху просрочена главница) в размер па 432.75
лева;
На основание
чл. 17.1 от Анекс №11/11.07.2014г. към Договор за
банков револвиращ кредит №129/10.10.2005г.,
вземането на Банката е обявено за изцяло
предсрочно изискуемо поради неплащане в срок на всяка една, която и да е
изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или неустойките и/или таксите
и/или комисионните и/или разноските.
Наличието на
основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е удостоверено чрез
изрично посочване на дата в приложения документ по чл.417 от ГПК - 26.05.2015г.
от която вземането се счита за изискуемо в пълен размер преди настъпването на
падежа. Кредитополучателят и солидарните длъжници са
уведомени от Банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, като отново им е дала възможност за доброволно погасяване
на задълженията.
Поради
горното, на 24.01.2017г., Банката е пристъпила към принудително събиране на
всички вземания по Договор за банков револвиращ
кредит №129/10.10.2005г., ведно с Анекси до №11/11.07.2014г., чрез
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение: по чл.417 от ГПК до
Районен съд - С.З.. Било е образувано
частно гражданско дело № 581/2017г. по описа на PC - С.З., и е била издадена Заповед №441 от 27.01.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която
съдът е разпоредил кредитополучателят
"Х.Т." ЕООД, ЕИК *** и солидарните длъжници
Г.Т.Х., ЕГН ********** и Г.Д.Х., ЕГН **********, солидарно да заплатят на ищеца
сумите, както следва: сумата в размер на 50 500,00 лева главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.01.2017г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 12 830.65 лева - дължими лихви по договора за
кредит за периода от 30.08.2014г. до 23.01.2017г., 3042.56лв.- разноски, като е
бил издаден и изпълнителен лист за
посочените суми. За събирането им е било
образувано изпълнително дело № 270/2017г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№704 в КЧСИ.
В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, ответниците са подали възражения срещу издадената заповед
за изпълнение, за което са били
уведомени със Съобщение на Районен съд - С.З., връчено им на 12.06.2017г.
Междувременно,
на 30.08.2015г., е изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитното
задължение, определен в чл.7.2 от Анекс №11/11.07.2014г.,
към Договор за банков револвиращ кредит №129/10.10.2005г.
Поддържа
се, че на Банката, в качеството й на Кредитор, не е известно основание, на
което отговорността на кредитополучателя и солидарните длъжници
по Договор за банков револвиращ кредит №129/10.10.2005г., ведно с Анекси до №11/11.07.2014г.,
към него.
Горното породило
правния интерес на ищеца от предявяване на иск срещу ответниците за
установяване на вземането му по Договор за банков револвиращ
кредит №129/10.10.2005г., ведно с Анекси до №11/11.07.2014г. към него за сумата от 63 330,65 лева,
представляваща 50 500.00 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
24.01.2017г., 12 830,65 лева дължими лихви по договор за кредит, изчислени за
периода от 30.08.2014г. до 23.01.2017г., а именно: Договорен лихвен процент в размер на
1 812,55 лева, лихва върху просрочена главница в размер на 8 205,98 лева и наказателна
лихва при просрочие в размер ма 2 812,15 лева.
Въз основа на
изложеното, ищецът е поискал да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответниците -
кредитополучателят „Х.Т." ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул.’’Клокотница“ № 13, представлявано от Управителя Г.Т.Х.,
и солидарните длъжници Г.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.Х., ЕГН **********, с адрес
***, дължат солидарно на "У.Б.” АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. "Света
Неделя“ №7, с ЕИК ***, сумата от 63 330,65 лева, представляваща 50 500,00 лева (петдесет хиляди
и петстотин лева) - главница, по Договор за банков револвиращ
кредит №129/10.10.2005г., ведно с Анекси до №11/11.07.2014г. към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.01.2017г. - датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, 12 830,65 лева
(дванадесет хиляди осемстотин и тридесет лева и шестдесет и пет стотинки) -
дължими лихви по договора за кредит за периода от 30.08.2014г. до 23.01.2017г.,
за които суми е издадена Заповед №441 от 27.01.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от
27.01.2017г. по ч.гр.д. №581/2017г. по описа на PC С.З..
Моли да бъдат
присъдени в полза на “У.Б.“ АД направените разноски в размер на 3042,56 лв. по
заповедното производство по ч. гр. дело №581/2017г. на PC С.З., по което е
издадена Заповед №441 от 27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Със същия, 3-мата ответници
изцяло оспорват предявената искова молба депозирана от „У.Б.” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано *** - Изпълнителни
директори, учредили производство по т.д. №189/2017 г. I състав, по описа на
Окръжен съд - С.З. чрез пълномощник адвокат Ж.Д.Д.. Считат, че предявения иск е
недопустим, а заявените претенции, с оглед изложените твърдения -
неоснователни.
Ответниците считат, че предявения
по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск е недопустим с оглед липсата на
доказателства, че е спазен преклузивния едномесечен
срок за предявяването му след подаване на възражението от длъжника, както и че пред съда, издал заповедта, са представени
доказателства за предявяването на иска. При непредставяне на писмени
доказателства в тази насока пред съда, издал заповедта за изпълнение, същата,
както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист следва да бъдат
обезсилени, а заповедното производство прекратено, тъй като съдът не е длъжен
служебно да следи за това обстоятелство.
С оглед
изложеното, ответниците считат, че настоящото производство, предвид
ненадлежното предявяване на иска, следва да бъде прекратено като недопустимо.
В случай,
че бъде оставено без уважение посоченото
възражение, ответниците считат, че предявената
претенция за сумата от 63 330.65 лв. е неоснователна, като я оспорват по
основание и размер предвид следните съображения:
Твърдят, че
вземането, за което е била издадена заповедта за незабавно изпълнение,
респективно издаден изпълнителен лист, не е съществувало, тъй като не са били
налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост по визирания договор
за кредит. Липсата на основание за издаване на посочения изпълнителен титул се
обосновава и от отсъствието на доказателства за уведомяването им като длъжници от банката за обстоятелствата относно предсрочна
изискуемост на задълженията по договора. Налице е постоянна практика на ВКС,
съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа, на която
кредиторът - банка претендира своето вземане пред длъжника следва да съдържа
достатъчна информация за вземането - данни за длъжника и кредитора, за договора
за кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния
срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви,
респективно за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои
вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от
счетоводните книги следва да се прецени във връзка с твърдението, кога са
спрели плащанията, кои вноски не са платени. В изявлението по чл.60, ал.2 от
ЗКИ трябва да се съдържат всички изискуеми реквизити на извлечението от
счетоводните книги, за да представлява изявление за обявяване кредита за
предсрочно изискуем по смисъла на цитираната норма. В конкретния случай не се
съдържа достатъчно информация за вземането - данни за договора за банков
кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния
срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви,
респективно за непогасения остатък от него. Не е посочено кои конкретно вноски,
в какъв размер и при какъв падеж не са погасени от длъжниците,
като не е конкретизирано дали това са вноски за главница или за лихва.
Направеното изявление не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи
записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движенията на
средствата по нея и да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване на
съответните месечни вноски от кредитополучателя
и датите на техните падежи, както и действащия размер на вземането, което прави
целия дълг предсрочно изискуем. Липсва и
информация за платените вноски, за техния размер, за падежа на който са станали
изискуеми. Не е посочено откога длъжникът е изпаднал в забава, за да се счете,
че се е сбъднало условието или по-скоро за банката да настъпи основание да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Акцентират върху това, че постигнатата в договора предварителна
уговорка, че „при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника, кредиторът
може да събере вземането си", не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател.
С оглед
гореизложеното, ответниците твърдят, че представените от банката до длъжниците уведомления за предсрочна изискуемост не
представляват необходимото изявление за
предсрочна изискуемост на кредита, поради което не може да доведе до целения
ефект - обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Сочат, че липсва
детайлно позоваване на основанията, водещи до наличието на задълженията. При
липсата на преценка на всички елементи и обстоятелства, е неясно как банката е
преценила, че е налице неизпълнението на същите и съответно просрочие
на задълженията. В договора за кредит е посочено, че банката може да обяви
предсрочна изискуемост при незаплащане на главница или лихва. От описаното в
уведомлението за предсрочна изискуемост не става ясно на какво основание от
договора или анекса банката обявява предсрочна изискуемост на задължението.
Уведомлението
за предсрочна изискуемост явно било
изготвено и подписано от адвокат Жельо Денев, сочен за пълномощник на банката.
Липсвали обаче представени по делото пълномощия за възможността описаният
адвокат да прави волеизявления от името на банката. Не било представено
доказателство, че законните представители на банката са направили конкретно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответниците считат, че и
да е предоставена представителна власт свързана с изготвяне на Уведомлението за
предсрочна изискуемост до длъжника, което е техническа дейност на упълномощеното
лице, не е предоставена възможност за вземане на решения и правене на
волеизявление от името на кредитора относно обявяване на предсрочна
изискуемост. Поддържат, че Адвокат Жельо Денев не разполага с правомощие да
влияе върху възникналите между кредитора и длъжника договорни правоотношения,
тоест не е в кръга на правомощията му да взема решение дали и кога, дадено
задължение по кредит да бъде обявено за предсрочно изискуемо, нито да направи
волеизявление в този смисъл. Това право има само страната по договора за кредит
- Банката, само чрез законните си представители.
Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на едната страна по договора за
кредит - кредитора, с което настъпва едностранно изменение на договора. Твърди
се, че правомощията на посоченото лице се ограничават само до това,
технически да изготви, подпише и направи необходимите уведомления до длъжника, след
като е налице валидно взето решение от управителните органи на банката-
кредитор, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Ето защо считат, че не е
налице валидно формирано и направено от надлежните органи на банката,
волеизявление, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Като резултат от това, не е настъпила и
тяхната предсрочна изискуемост е резултат от изготвяне и изпращане на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжниците.
С оглед всичко
изложено до тук, ответниците правят
извод, че представеното от банката до длъжниците
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост не представлява необходимото
изявление за предсрочна изискуемост на кредита предвиден в закона, поради което
не може да доведе до обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Освен, че
банката изрично следва да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, волеизявлението и следва да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, видно от уведомлението за предсрочна изискуемост до „Х.Т."
ЕООД е, че същото е връчено на Г.Д.Х., ЕГН **********, сочен като пълномощник.
Според чл. 288
от ТЗ, за неуредените положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство. Това означава, че връчването на всички
съобщения между страните по договора следва да бъде извършено при спазване
разпоредите на глава 6-та от ГПК „Съобщения и призовки,,. В горепосочения
случай, ответниците считат, че
връчването не е извършено надлежно и съобразно изискванията на закона.
Уведомлението не е връчено лично на адресатите, нито на техен представител по
смисъла на чл.45 от ГПК, за да се приеме, че връчването е извършено лично на
адресата. По делото няма представени доказателства, че кредитополучателя е
упълномощавал лице с тези конкретно права или че връчването е извършено при
условията на чл. 50 от ГПК “Връчване на търговци и юридически лица. При
връчването, връчителят не е удостоверил връчването по
реда на чл. 50 ал. 3 от ГПК, като не е посочил „качеството на лицето“, на което
е връчено уведомлението, за да се направи извод, че лицето, което е получило съобщението попада в кръга на
лицата, посочени в чл. 50 от ГПК. При връчването на търговското дружество „Х.Т.
„ ЕООД, не е спазено изискването на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Поради липсата на
удостоверяване на качеството на лицето, което е получило уведомлението, не може
да се направи извод за това, че получателя на съобщението попада в кръга на
лицата, посочени в текста на чл. 50, ал. 3 от ГПК, нито пък има данни за
съгласие за приемане на съобщението със задължение за предаването му.
При положение,
че волеизявлението на банката не е достигнало до кредитополучателя по договора
за банков кредит, банката не може да се позовава на настъпила в нейна полза
предсрочна изискуемост. Не са настъпили правните последици на волеизявлението
на кредитора /която считат, че не е и налице/, а именно - изискуемостта на
вземането на банката.
Оспорва се
каузата, която лежи в основата на заповедното производство, а именно -
договорът за кредит и анексите към него. За възникването на оспорваното казуално правоотношение следва да са налице договор и изпадането на длъжника в
забава. Наличието на договор от своя страна следва да е съобразено с
разпоредбите на закона, за да произведе същия своето действие. В конкретния
случай, ответниците твърдят, че
сключеният договор за кредит и анексите към него са нищожни, сключени при
наличие на противоречие с добрите нрави и противоречие на закона.
В законноустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът пояснява и допълва първоначалната искова
молба с оглед възраженията и доказателствените
искания, съдържащи се във връчения им отговор.
Поддържа, че както
от писмените доказателства по настоящото дело, така и от писмените
доказателства по приложеното ч.гр.дело №581/2017г. на РС-С.З., е видно, че от страна
на банката е спазен едномесечният срок, както за предявяването на исковете,
така и за представянето на доказателства за предявяването им пред съда, издал
заповедта за изпълнение. За подадените от длъжниците
възражения срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №581/2017г. на
РС-С.З., ищецът е бил уведомен със
съобщение, връчено на 12.06.2017г.. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е депозирана в ОС-С.З. с вх. №8556 от 05.07.2017г.,
като в същия ден са представили и съответните доказателства по ч.гр.дело
№581/2017г. по описа на РС- С.З. с молба с вх.№ 17530 от 05.07.2017г.
Относно основателността
на исковете, ищецът счита че, ответниците излагат доводи и твърдения по въпроса
дали са били налице предпоставките за издаване на разпореждането за незабавно
изпълнение. Предмет на настоящото производство (на положителния установителен иск) е установяване на вземането по заповедта
за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжниците,
а не разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, което
подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл.419 от ГПК. Ответниците
са обжалвали разпореждането за незабавно изпълнение, като ОС-С.З. с Определение
от 30.06.2017г. по ч.т.д.(В) №1165/2017г. потвърждава издаденото по ч.гр.дело
№581/2017г. на РС-С.З. разпореждане за незабавно изпълнение, като въззивният съд е приел, че представеното извлечение от
счетоводни книги е редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417,
ал.1, т.2 от ГПК (като са налице всички необходими реквизити), както и че
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане - чл.418, ал.2 ГПК - и тримата ответници са уведомени от Банката за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Изцяло
неоснователно според ищеца е твърдението на ответниците, че представените от
Банката и получени от тях уведомления за предсрочна изискуемост не представляват
необходимото изявление за предсрочна изискуемост, поради което не могат да
доведат до целения ефект - обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На
тримата ответници, длъжници
по процесния договор за кредит, са връчени нарочни
уведомления за предсрочна изискуемост. Ищецът твърди, че в тях ясно е посочено от
кого са уведомленията (от кредитора „У.Б. АД), до кого са адресирани (до всеки
един от тримата ответници), като съдържат информация
за договора за кредит, по който длъжниците са в просрочие, информация за размера на дълга, нарочно
уведомление, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем, поради неплащане в
договорените срокове на дължимите суми, както е и дадена възможност доброволно
погасяване на съществуващото задължение.
На следващо
място, неоснователно се твърди, че уведомленията за предсрочна изискуемост са
изготвени и подписани от адв.Жельо Денев, като
липсвали представени по делото пълномощия за възможността същият да прави
волеизявления от името на Банката, както и че не било представено по делото
доказателство, че законните представители на Банката са направили конкретно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, че не е налице
валидно формирано и направено от надлежните органи на Банката волеизявлние за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Уведомленията изхождат от пълномощник на Банката, като пълномощните
за това са приложени към исковата молба и се намират по делото. Банката е
юридическо лице, а волята му се формира от съответните представители - законните
представители или лицата, които са техни пълномощници,
и това е достатъчно за обявяване на изискуемостта. Отделно от това, при
евентуални действия от името на Банката без представителна власт или извън
пределите на представителната власт, са приложими правилата на чл.301 от ТЗ,
Банката-кредитор е търговец по правно-организационната си форма, съгл.
разпоредбата на чл. 1, ал.2, т. 1 от ТЗ - акционерно търговско дружество,
регистрирано по ТЗ и вписано в Търговския регистър. Същевременно, договорът за
банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
Поради тези обективни и субективни
признаци, съгласно разпоредбите на чл.286 и чл.287 от ТЗ, договорът за кредит е
търговска сделка не само за Банката, но и за кредитополучателя и солидарните длъжници по кредита, поради което в отношенията между
страните по сделката намират приложение правилата и разпоредбите на ТЗ, сред
които и разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Според тази норма, при действие от името
на търговец без представителна власт се приема, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В настоящия
случай, Банката-кредитор не само, че не се е противопоставила на извършените
действия по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжниците, но дори и напротив - впоследствие категорично е
потвърдила тези действия. Заявлението по чл.417 от ГПК е постъпило в съда на
25.01.2017г. Преди подаване на заявлението, Банката е заплатила на РС- С.З.
дължимата държавна такса за заповедното производство - с платежно нареждане от
19.01.2017г., приложено по ч.гр.дело №581/2017г. Също така, на упълномощеното
адвокатско дружество е заплатено адвокатско възнаграждение за действията по
заповедното производство - съгласно издадена фактура и опис- приложение към
нея, приложени по делото, като плащането е извършено с платежно нареждане,
което също се намира в делото. В случая, дори и да е налице уведомяване от лице
без представителна власт или извън пределите на представителната власт, то последващите действия на Банката по заплащане на разноските
за заповедното производство, както и отправеното искане от Банката за
изпълнение и плащане на сумите, чиято предсрочна изискуемост е обявена,
представляват категорично потвърждение на действията по уведомяването на длъжниците, извършени от името на Банката. Отделно от
горното, правото да възрази, че има извършени действия без представителна власт
принадлежи само на лицето, от чието име действията са извършени, защото само то
би могло да бъде увредено от нередовно представителство, а правните последици
от тези действия обвързват неговата правна сфера, поради което, то преценява
дали да се ползва от тях или не. В горния смисъл е и трайната съдебна практика,
поради което изложените доводи са неоснователни.
Ищецът, счита
за неоснователни твърденията, че
уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния
кредит, отправено от Банката до кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, не е достигнало
до последния. Законът не поставя специални изисквания относно начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост
на кредита. В този смисъл са и Разясненията дадени в Тълкувателно решение 4/2013 на ВКС в т. 18
- „5 хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита
Уведомлението
до кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, с което Банката го уведомява за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, е приложено като доказателство, както към
исковата молба, така и в заповедното производство по ч.гр.дело №581/2017г. на
РС-С.З.. Връчено е на 09.09.2015г. на Г.Д.Х., лично - в качеството му на пълномощник на
кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД, упълномощен съгласно Пълномощно с peг. №760 от 19.02.2014г., по описа на Нотариус Пламен И., нотариус в
района на PC - гр.С.З., с peг. №308 на Нотариалната
камара, също приложено, както към исковата молба, така и в заповедното
производство по ч.гр.дело №581/2017г. на РС- С.З.. С посоченото пълномощно,
едноличният собственик на капитала и управител на „Х.Т.“ ЕООД - Г.Т.Х., изрично
е упълномощила Г.Д.Х. да извършва всякакви действия от компетентността на
управителя, свързани с процесния договор за кредит. В
допълнение - управителят на Дружеството Г.Т.Х. е и съпруга на Г.Д.Х., който пък
от своя страна е и солидарен длъжник по кредита. Неоснователно е твърдението на
ответниците, че връчването на съобщенията между страните по договора е следвало
да бъде извършено при спазване разпоредбите на глава 6-та от ГПК „Съобщения и
призовки“. Разпоредбите на глава 6-та от ГПК регламентират и уреждат начина на
връчване на съобщения и призовки от съда, както и връчването от нотариус на
съобщения и книжа (чл.50 ЗННД). Ищецът изтъква, че законът и съдебната практика
не поставят изискване уведомлението за предсрочна изискуемост да бъде
задължително връчено на длъжника по реда на ГПК. Единственото изискване е
уведомлението на Банката да е достигнало до кредитополучателя, преди иницииране
на заповедното производство. В конкретния случай се установява, че
уведомлението до кредитополучателя „Х.Т.“ ЕООД е връчено чрез пълномощник,
действащ на основание изрично нотариално заверено пълномощно. Между впрочем,
преписът от исковата молба по настоящото дело, ведно с доказателствата, също е
връчен на кредитополучателят - ответник „Х.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника Г.Д.Х.,
видно от доказателствата по делото, като към разписката за връчване е приложено
горецитираното нотариално заверено пълномощно,
установяващо представителната власт на пълномощника, а връчването основателно е
прието от съда за редовно.
Ищецът оспорва възраженията, че
сключеният договор за кредит и анексите към него са нищожни и че същите са
сключени при наличие на противоречие с добрите нрави, както и поради
противоречието им със закона, като счита въведените твърдения за общи и неконкретизирани.
В
законния срок, от ответниците не е постъпил отговор на допълнителната ИМ.
Правна
квалификация на предявените искове: чл.422, вр.
Чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал. ТЗ и чл.121
и чл.122 ЗЗД.
Исковете
са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото не са спорни фактите
относно сключването на посочения в ИМ договор за банков кредит и анексите към
него, с посочените в ИМ предмет, параметри и страните. Осъществяването им се
потвърждава и от доказателствата по делото, от които се установява, че на 10.10.2005г. в гр.С.З., „У.Б." АД (с предишно
наименование „Б.“ АД) е сключило с ответниците "Х.Т." ЕООД, ЕИК *** - като кредитополучател, и Г.Т.Х.,
ЕГН **********, и Г.Д.Х., ЕГН **********, като солидарни длъжници,
Договор за банков револвиращ кредит №129/10.10.2005г., по силата на който договор Банката е
предоставила на Кредитополучателя „Х.Т.“ЕООД банков револвиращ
кредит в размер до 100 000 лева за оборотни средства, за разплащане с
доставчици и други разходи, свързани с основната дейност. Съгласно клаузите на
договора, кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Краен
срок за погасяване (издължаване) на кредита съгласно т.7.1 от договора за
кредит е бил 09.10.2006г. Договорът и общите условия към него са подписани и от
Г.Т.Х. и Г.Д.Х., в качеството им на солидарни длъжници.
След сключването на договор, между
банката, кредитополучателя и солидарните длъжници, са
подписани общо 11 бр. анекса, с които са променяни различни параметри на
първоначалния договор.
С
последния Анекс №11/11.07.2014г. към договора за
кредит и считано от датата на влизането му в сила, страните са уговорили, че
установеното до момента в договора за кредит и анексите към него в пълен обем и
изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и
параметрите, установени с този анекс, който регулира всички отношения между
страните до окончателното събиране вземанията на Банката по договора за кредит
в пълен размер (главница, лихви, комисионни, разноски, такси и др.). Съгласно
т.2.8 от анекса, редовният дълг, считано от датата на анекса, формиран от
редовна главница по т.2.4, неиздължена, просрочена и изискуема част от
главницата по т.2.5, начислена,
неизискуема лихва по т.2.6 и начислена, просрочена и изискуема лихва по т.2.7.
е в размер на общо 50 500 лева (49000 лв главница и
1500 лв лихви), като погасяването ще се извършва
съгласно договорен погасителен план по т.7, на вноски, дължими на 29-то число
от месеца. В т.7.2 от анекса е определен нов краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита - 30.08.2015г.
Съгласно
чл.16.3 от Анекс №11/11.07.2014г. към Договор за
банков револвиращ кредит №129/10.10.2005г., кредитополучателят
и солидарните длъжници са поели задължение да
отговарят солидарно за цялото задължение по договора, като на основание чл.101 ЗЗД и във вр. чл.121 и чл122 ЗЗД, солидарните длъжници встъпват в задължението на кредитополучателя.
Съгласно
чл.17.1 от договора, Банката може да обяви ползвания кредит, ведно с всички акцесорния задължения за лихви, такси, комисионни и
разноски, за частично или изцяло предсрочно изискуеми поради неплащане в срок
на всяка една, която и да е изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или
неустойките и/или таксите и/или комисионните и/или разноските.
Съгласно
заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, по време на
действието на процесния договор за револвиращ кредит, кредитополучателя е усвоил общо 522500 лв, като от него и солидарните длъжници
са заплатени общо 537754,22 лв, с които са погасени
473500 лв главница, 52019,62 лв
основна лихва, 116,83 просрочена лихва, 8344,01 лв
наказателна лихва и 3773,76 лв други такси. Според
ССЕ, ответниците са изпаднали забава относно плащанията по договора от
30.08.2014г., като до 26.05.2015г. не са платени изцяло или частично дължими 9
вноски по текущо дължимата главница, 5 вноски по текущо дължимата лихва
(договорен лихвен процент), 9 вноски по лихвата върху просрочена главница и
една вноска по наказателна лихва с.за просрочие,
подробно и поотделно посочени в заключението, за периода м.08.2014г. –
м.04.2015г. Посочено, че уговорената с Анекс №11 като дължима
сума от общо 50500 лв, е следвало да бъде погасена
чрез заплащане на 12 месечени вноски от 200 лв до 30-то число от месеца, считано от м. Август 2014г. и
една последна изравнителна вноска от 48100 лв. Според експертизата, длъжниците не са погасили нито една от вноските по
погасителния план към анекс №11/11.07.2014г., като
към 24.01.2017г., задължението им по договора за кредит възлиза на общо
63330,65 лв, от които 50500 лв
главница и 12830,65 лв договорни лихви (1812,55 лв проста лихва, 8205,94 лв
наказателна лихва върху просрочена главница, 2812,15 лв
наказателна лихва при просрочие), ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.01.2017г., до
окончателното изплащане.
Съгласно
разпределената между страните доказателствена
тежест, ищецът следва да установи
съществуването на вземането си на посоченото основание и в посочения размер,
също, че са настъпили посочените в Им факти, обуславящи възникването и
надлежното упражняване на правото на банката да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем, както и че банката е упражнила правото да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем спрямо ответниците преди подаване на заявлението
по чл.417 ГПК.
Тези
факти бяха установени по делото посредством събраните доказателства. Както
се посочи по-горе, според заключението на ССЕ, длъжниците
са изпаднали в забава от 30.08.2014г., като до 26.05.2015г. не са платени
изцяло или частично 9 вноски по текущо дължимата главница, пет вноски по текущо
дължимата лихва, девет вноски по лихвата върху просрочена главница и едно
вноска по наказателна лихва при просрочие.
Видно
от приложените по делото 3 бр. уведомления, банката е уведомила
кредитополучателя и солидарните длъжници за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК – на
08.09.2015г. Видно е, че уведомленията са получени от Г.Д.Х., който е
разполагал с пълномощни да представлява съпругата си Г.Х. и „Х.Т.“ЕООД, които
са с достоверна дата на издаване – 19.02.2014г., съгласно наличната нот. заверка на датата върху тях, вкл. изрично в
отношенията с „У.Б.“АД. Следователно, към датата на упражняване на правото на ищцовата страна да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем, фактите, обуславящи съществуването на това право, са се били
осъществили, респ. правото е било надлежно упражнено.
Освен
това, следва да се посочи, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.01.2017г., е бил изтекъл крайния срок за погасяване на цялото
задължение – 30.08.2015г., поради което въпросът дали длъжниците
са уведомени надлежно от банката за обявяване на предсрочната изискуемост е
дори без значение в настоящия случай, тъй като, дори хипотетично да се приеме,
че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем, към датата на подаване на заевлението
вече е бил настъпил падежа на всички оставащи вноски, поради което същите са
дължими.
Съдът
намира, че 2-те физически лица, които са солидарни длъжници
по договора за кредит, нямат качеството на потребители в конкретното
правоотношение, тъй като са се задължили да отговарят солидарно с оглед
очевидната им връзка с развиваната от дружеството търговска дейност – Г.Х. е
едноличен собственик на капитала и управител на същото, а Г.Д.Х. е неин съпруг,
който очевидно участва и заинтересован от развиваната от дружеството търговска
дейност, вкл. действа като пълномощник на дружеството не само в отношенията му
с ищцовата страна, а и с множество държавни
институции. Ето защо, по отношение на тях не са приложими относимите
норми на Закона за защита на потребителите, поради което и направените с
възраженията по чл.414 ГПК възражения за наличие на неравноправни клаузи са ирелевантни и не следва служебно да се изследват от съда. Също така, съдът не констатира процесният да противоречи като цяло или в отделни негови
части на закона или на добрите нрави, за което в отговора на ИМ са направени
единствено бланкетни възражения.
С
оглед гореизложеното, се налага извод за основателност и доказаност
на предявените искове за установяване съществуването на вземането на „У.Б.“АД
срещу тримата ответници, при условията на пасивна
солидарност, за сумата от 50500 лв главница и
12830,65 лв договорни лихви за периода 30.08.2014г. –
23.01.2017г.
Ето
защо, следва да се признае за установено по отношение на „Х.Т.”ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., представлявано от Управителя, Г.Т.Х. ; Г.Т.Х., ЕГН **********
с адрес: *** и Г.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, че дължат солидарно на “У.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, ЕИК ***, сумата от
50 500 лева – главница по Договор за банков револвиращ
кредит №129/10.10.2005г., ведно с Анекс
№1/08.09.2006г., Анекс №2/06.02.2007г., Анекс №3/30.07.2007г., Анекс
№4/16.07.2008г., Анекс №5/14.07.2009г., Анекс № 6/12.07.2010г., Анекс
№7/06.07.2011г., Анекс №8/05.07.2012г., Анекс №9/02.07.2013г., Анекс
№10/29.07.2013г. и Анекс №11/11.07.2014г. към
договора, сумата 12 830,65 лева – дължими лихви по договора за кредит и
анексите към него за периода 30.08.2014г. – 23.01.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано 24.01.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които сума в полза на ищеца са издадени заповед №441/27.01.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.дело №581/2017г. по описа на Районен съд-С.З..
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят разноските по настоящото
производство от общо 4782,51 лв, от които 1266,61 лв държавна такса, 2915,90 лв
адвокатски хонорар, 600 лв за експертиза, както и
разноските по заповедното производство от 1266,61 лв
държавна такса и 1775,95 лева адвокатски хонорар, които ответниците ще бъдат осъддени да му заплатят.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „Х.Т.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., Г.Т.Х., ЕГН
********** с адрес: *** и Г.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, че дължат
солидарно на “У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.**,
сумата от 50 500 лева – главница по Договор за банков револвиращ
кредит №129/10.10.2005г., ведно с Анекс №1/08.09.2006г.,
Анекс №2/06.02.2007г., Анекс №3/30.07.2007г., Анекс №4/16.07.2008г., Анекс
№5/14.07.2009г., Анекс № 6/12.07.2010г., Анекс №7/06.07.2011г., Анекс
№8/05.07.2012г., Анекс №9/02.07.2013г., Анекс №10/29.07.2013г. и Анекс №11/11.07.2014г. към договора, сумата 12 830,65 лева –
дължими лихви по договора за кредит и анексите към него за периода 30.08.2014г.
– 23.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
24.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които сума в полза на
ищеца са издадени заповед №441/27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№581/2017г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА
„Х.Т.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., Г.Т.Х., ЕГН **********
с адрес: *** и Г.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят на “У.Б.” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. С.**, ЕИК ***, разноските по настоящото
производство от общо 4782,51 лв, от които 1266,61 лв държавна такса, 2915,90 лв
адвокатски хонорар, 600 лв за експертиза, както и
разноските по заповедното производство по ч.гр.дело №581/2017г. по описа на
Районен съд-С.З. от 1266,61 лв държавна такса и
1775,95 лева адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелаивен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: