№ 197
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Тони Кръстев
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502504 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №53150/03.08.2022г. от „Фератум България“ ЕООД,
********** със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост,
бул.“Ал.Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20 срещу решение
№2369/15.07.2022г., поправено с решение №3168/21.10.2022г., постановени
по гр. дело №20213110115025/2021г. по описа на ВРС, с което е осъден
въззивника да заплати на Я. Х. Г. ЕГН********** от ***** сумата от
739.30лв. представляваща недължимо получени над главницата по договор за
потребителски кредит №*****г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-18.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът
счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че договорът за кредит
е нищожен на основание чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. На
1
следващо място се посочва, че не е следвало таксата гарант да бъде включена
в ГПР, като се аргументира, че съгласно §1от Закона за потребителския
кредит, предоставянето на допълнителната услуга, сключване на договора за
гаранция не е задължително условие за сключването на договорна кредит.
Още при кандидатстването кредитополучателят има право на избор между
собствен поръчител или „Фератум банк“ ЕАД. Излага се, че договорът за
гаранция с „Фератум Банк“ е договор за поръчителство, а таксата гаранция е
възнаграждението на поръчителя.
Въззивнивното дружество моли съда да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Я. Х. Г., в който се оспорва въззивната жалба. Посочва се,
че правилно и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени чл.11, ал.1, т.9
и 10 от Закона за потребителския кредит, поради което договорът е нищожен.
Излага се, че ГПР е посочен некоректно, като в него е следвало да бъде
включена таксата гарант. Представянето на поръчителство е абсолютно
условие за получаването на заема. Като се включи таксата гарант в ГПР
неговият размер се равнява на 160.88% и надвишава установения законов
праг по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Изложени са
подробни правни аргументи.
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от Я. Х. Г. срещу „Фератум България“
ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 50.00лв., частичен иск от 2000.00лв.,
представляваща дадена без основание и недължимо получена над главницата
2
по договор за потребителски кредит №*****г., заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда-18.10.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2019 г. е сключен договор за
потребителски кредит № 824073, по силата на който на ищцата й е
предоставен кредит в размер на 2000 лева и тя се е задължила го погаси на 12
месечни вноски, при ГПР е 49.110 % и ГПЛ от 23.00 %. Общата сума, която
следвало да бъде върната по кредита се равнявала на 2460.00лв. В изпълнение
на договора за кредит ищцата сключила договор за гаранция с „Фератум
банк“, по силата на който се задължила да заплати възнаграждение в размер
на 1540.00лв.
Ищцата погасила предсрочно задълженията си по договора за кредит,
като заплатила общо сумата от 4000.00лв.
Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на
предвидената форма /чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит/. В
случая договорът касае предоставяне на финансова услуга от разстояние,
което предпоставя спазена процедура по Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона електронния документ и
електронния подпис. Не е представена преддоговорна информация на ищцата,
като кредитополучател, разменените между доставчика и потребителя
електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДУУ.
На следващо място са въведени твърдения, че договорът е нищожен
поради неспазване на шрифт 12, не е поднесен на разбираем език, не е
посочен общ размер на кредита, липсва погасителен план с необходимото
съдържание, както и информация за правото на отказ. Годишният процент на
разходите е посочен само като процент без да е посочено какви са
допусканията, липсват данни, които да са послужили за неговото
изчисляване. Освен процента на договорната лихва в съдържанието на
договора не са включени всички възнаграждения по договора за гаранция,
такси, водещи до различен размер на ГПР. На непосочване на ГПР в договор
за кредит се приравнява ситуация, в която в договора се съдържа
математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да се предоставят
за това изчисляване данни.
Въведени са възражения, че ГПР е посочен некоректно, като в него е
3
следвало да бъде включена възнаграждението за гарант /в нарушение на
чл.11, ал., т.10 от ЗПК/. Представянето на поръчителство е абсолютно условие
за получаването на заема, като клаузата по т.5 от договора, предвиждаща това
е неравноправна.
Като се включи таксата гарант в ГПР надвишава установения законов
праг по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит.
На следващо място се релевира възражение за нищожност на клаузата
за договорна лихва, като противоречаща на добрите нрави.
В условие на евентуалност договорът за кредит и договорът за
поръчителство са унищожаеми порази измама или евентуално поради грешка,
крайна нужда и явно неизгодни условия.
Поради нищожност на договора за кредит се дължи само чистата
стойност на предоставения заем, поради което надплатеното над тази сума се
явява дадено без основание.
Формулиран е петитум да бъде осъден ответника да заплати процесната
сума.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба
ответника, с който заявява, че предявения иск е неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството за сключен между страните договор за кредит с посочените
параметри. Оспорва се договора за кредит да е нищожен на посочените
основания. Представянето на поръчителство от „Фератум Банк“ /Малта/ не е
задължително условие за предоставянето на кредита. Ищецът сам е избрал
електронен формуляр за такова поръчителство. На същия по имейл му е
изпратена преддоговорна информация, съгласно която получаването на
кредита следва да се обезпечи с поръчителство, получил е и проектите на
договорите. Ищецът със СМС е потвърдил, че желае сключването на
договорите.
На следващо място се посочва, че възнаграждението за гаранта не
следва да бъде включвано в общия разход и в ГПР, като уговорения ГПР от
49.11% не е в противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът за кредит е
поднесен на ясен и разбираем език.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
С протоколно определение от 15.02.2022г. е допуснато изменение на
4
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД чрез неговото
увеличаване от 50лв. на 739.30лв.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
договор за потребителски кредит № 824073/28.11.2019г., по силата на който
на ищцата й е предоставен кредит от страна на „Фератум България“ ЕООД в
размер на 2000 лева и тя се е задължила да го погаси на 12 месечни вноски,
при ГПР 49.11 % и ГПЛ от 23.00 %. Общата сума, която следвало да бъде
върната по кредита се равнявала на 2460.00лв.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема,
че той има характер на потребителски, а от своя страна ищцата, като
физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
В случая процесният договор е такъв за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
5
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Това се потвърждава от
приложените писмени доказателства и от заключението по съдебно
компютърната експертиза, което въззивният съд кредитира като обективно и
компетентно дадено.
От страна на ищцата е извършено кандидатстване за кредит на интернет
адрес https://www.feratum.bg. Във формата се попълват задължителни полета
касаещи индивидуализация на кредитополучателя, посочва се и размера на
искания кредит. Искането представлява електронен документ по смисъла
на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги , тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Съдът приема за установено, че автор по смисъла на чл. 4 на електронното
изявление и документ е ищцата, тъй като е посочила в заявката си, всичките
си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН, телефон/ и имейл, а
адресат /чл.5 от закона/ на същото е ответника. Според нормата на чл.8, ал.1
от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
„потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо,
за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили
друго”. В случая е доказано получаването на електронното изявление за
кандидатстване, което е обработено от кредитодателя и той отново чрез два
имейла, съгласно заключението по компютърната експертиза, които също
представляват електронни изявления е изпратил проекта на договора за
кредит. Фактът на получаване на проекта на договора от ищцата се
установява от обстоятелството, че същата го е представила, като
доказателство към исковата молба. С електронно изявление чрез СМС от
мобилен телефон е приет за окончателен проекта на договора за кредит от
страна на ищцата, видно от приложение №7, 8 и 9 от експертизата.
Всички електронни документи с автор всяка една от двете страни са
подписани с обикновен електронен подпис. Това е така защото данните за
потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират автора на
електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 от Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от
6
Регламент /ЕС/ №910/2014 за да е валиден електронния документ. Съгласно
чл.3, ал.2 от цитирания закон писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Изложените мотиви обуславят крайния извод за спазена писмена
форма, съгласно изискването на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит и шрифта на текста не е видимо по – малък от 12. В допълнение само
следва да се посочи, че в действителност по делото не е установено
изпълнение на задължението на доставчика на финансова услуга от
разстояние предвидено в чл.10, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, предвиждаща, че преди потребителят да бъде обвързан
от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да
му предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен
носител, достъпен за потребителя. Вещото лице по компютърната експертиза
заключава, че не може да даде категоричен отговор дали са били прикачени
файлове с подобна информация и получени по имейла на ищцата. Това обаче
не обосновава извод за липса на форма, а само основание по чл.15 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят да развали
едностранно договора за кредит, поради неизпълнение на задълженията на
доставчика по чл.8, чл.9 и чл.10.
Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на
страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Към него обаче
липсва съставен и одобрен чрез електронно изявление на потребителя
погасителен план, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за
потребителския кредит. Погасителен план не е приложен нито към
възпроизведения на хартиен носител екземпляр от договора за кредит,
представен от ищцата, нито към този, който е представен от ответника. В
заключението си вещото лице по компютърната експертиза посочва, че не
може даде отговор дали, в случай, че е бил прикачен погасителен план, същия
да е получен от ищцата. В тежест на ответника е било да установи тези факти,
съгласно чл.18 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
7
На следващо място в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 в договора за
кредит е отразен по – нисък от действителния размер на ГПР, липсва и
посочване на допусканията, които са включени при изчисляването му.
Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията
дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая в изпълнение на договора за кредит ищцата сключила договор
за гаранция с „Фератум банк“, по силата на който това дружество се е
задължило да поръчителства по договора за кредит, а от своя страна ищцата
се задължила да заплати възнаграждение в размер на 1540.00лв.
Разходът за възнаграждение за поръчителя следва да бъде определен
като общ разход по кредита, тъй като е задължително условие за сключването
на договора. Той е пряко свързан с кредита и е бил известен на кредитора, в
това число и досежно неговия размер. Вещото лице П. в заключението си е
посочило, че при извършено тестово кандидатстване на сайта на ответника
след попълване на формата на първата страница, при натискане на бутона
„Продължи“ във формата на следващата страница, присъства раздел „Избери
гарант“, в който може да бъде избрано между „Гаранция от Фератум Банк“
или „Личен гарант/поръчител“. Т.е разглеждането на искането и отпускането
на кредита е съпроводено от изпълнение на задължително условие, договорът
да бъде обезпечен с поръчителство. Формата за кандидатстване не дава да
възможност да бъде пропусната страницата за избор на гарант.
8
След като се прибави възнаграждението за поръчителя ГПР се равнява
на 160.88 %, а не както е отразено в договора 49.11%.
Отделно от горното в договора за кредит не е отразено как е формиран
годишния процент на разходите, като не е са посочени кои допускания,
видове разходи по смисъла на §1, т.1 и в какъв процент се включват в него,
чийто общ размер да е равен на 49.11%. От съдържанието на договора може
да се извлече само процента на договорната лихва /23.00%/, която участва при
формирането на годишния процент на разходите.
За останалите обаче 26.11% не е посочено никъде в договора или в
общите условия какво по естеството си представляват. Дали са едно или сбор
от няколко допускания и видове разходи по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от
Закона за потребителския кредит.
При така формираните изводи се налага, крайният такъв за нищожност
на процесния договор поради противоречие със закона на горните основания.
По договора ищцата е заплатила общо сумата от 2749.30лв. След
приспадане на издължената чиста стойност на кредита на ищцата следва да
бъде върната сумата 749.30лв., като платена без основание.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен в
пълния му предявен размер и подлежи на уважаване, а първоинстанционното
решение постановило същия резултат следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изходът от спора и предвид обстоятелството, че въззиваемата
страна се е представлявала от адвокат при условията на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, съгласно договора за правна помощ следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение на адв. З..
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение в
размер на 400.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2369/15.07.2022г., поправено с решение
№3168/21.10.2022г., постановени по гр. дело №20213110115025/2021г. по
9
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.Младост, бул.“Ал.Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Б. Х. З., ЕГН **********, вписана в
Софийска адвокатска колегия, адрес: **** сумата от 400.00лв./четиристотин
лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за въззивна инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10