№ 814
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001001040 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Г. З., чрез пълномощника му
адвокат Г. Г. от САК, срещу решение № 261141/16.07.2021 г., пост. по т.д.№
815/ 2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав, в частта, с която са
отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на взетите
решения на общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД,
проведено на 23.03.2020 г., по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Г. Х.
като съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от
новоприетия съдружник, за промяна на седалището и за изменение на
дружествения договор.
Подадена и въззивна жалба на К. Г. Х.- встъпило по свой почин, по реда
на чл. 218 от ГПК, трето лице помагач на страната на ответника, чрез
пълномощника му адв. В. В. от САК, срещу решението в частта, с която по
исковете на И. Г. З. са обявени за нищожни решенията на общо събрание на
съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от
дневния ред - за освобождаване на Я. И. З. и И. Г. З. като управители и за
1
избор на К. Г. Х. за управител на дружеството.
Във въззивната жалба на ищеца И. Г. З. се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е отказал да разгледа исковете в
отхвърлителната част на решението и на основанието, заявено с
допълнителната искова молба досежно невзети решения, за които обаче е
оформен протокол, тъй като за релевиране на доводи за нищожност на
решенията на общото събрание на съдружниците не са установени
преклузивни срокове. Поддържа се, че съдът следва служебно да следи за
нищожността на правните сделки, когато се отнася за нищожност по чл. 26
ал. 1 от ЗЗД, каквато е тази, поради противоречие с добрите нрави и
заобикалянето на закона, доколкото по делото е установено, че протоколните
решения са оформени с тази цел, като с външно привидно законосъобразни
действия се е целяло постигане на забранена от закона цел. Изложено, че това
е видно от молбите на двамата съдружници [за прекратяване на членството
им] от 24.12.2019 г., в резултат на което дружеството би останало изобщо без
съдружници, което е „правно нетърпимо“. Наведен е и довод, че не са
осъществени предпоставките на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, тъй като писмените
предизвестия не са получени от дружеството - не са заведени в неговото
деловодство със съответния входящ номер и няма отбелязване от кого са
получени, което сочи, че споменатите молби очевидно не са имали за цел
последиците, посочени в тях. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е се е
произнесъл по доводите за заобикалянето на закона, доколкото към
23.03.2020 г. по партидата на дружеството са вписани запори върху
дружествените дялове на двамата съдружници - И. Г. З. и Я. И. З. в полза,
съответно на Ю. Г. З. и на Специализираната прокуратура, които, съгласно чл.
451, ал. 1 от ГПК, преграждат възможността на притежателите им да се
разпореждат с тях. Счита, че прехвърлянето на дружествени дялове по реда
на чл. 129, ал. 2 от ТЗ при наличието на вписан запор върху тях, за което не е
взето решение от общото събрание на съдружниците, представлява прикрита
сделка, тъй като увеличаването на капитала и приемането на нов съдружник с
незапорирани дялове, води до намаляване размера на реалното имущество,
който би се получил като ликвидационен дял, с който длъжниците отговарят
в едно производство по чл. 517 от ГПК, тъй като, от една страна, уврежда
взискателите и представлява пречка да се осъществят основните функции на
изпълнителното производство, а от друга – осъществява хипотезата на чл.
2
451, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната
му част, с която са отхвърлени исковете за отмяна на решенията на общото
събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г.
по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Г. Х. за съдружник, за
увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове, поети от новоприетия
съдружник, за промяна на седалището и адреса на управление и за изменение
на дружествения договор, както и да присъди на жалбоподателя направените
по водене на делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника К. Г. Х. чрез
пълномощника си адвокат В. В. от САК, оспорва въззивната жалба на ищеца
И. Г. З.. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263 от ГПК, оспорва
доводите, свързани с установяване нищожността на решенията на общото
събрание на съдружниците, с възражението, че в исковата молба е
формулирано изрично искане единствено за тяхната отмяна като
незаконосъобразни, но не и за обявяването им за нищожни, поради което и
съдът е ограничен от така формулирания петитум. Поддържа, че
първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви за
неотносимост на доводите за нарушаване на добрите нрави към оспорените
решения, тъй като правилата за недействителност на сделките са
неприложими към решенията на колективните органи на търговските
дружества, поради което и твърденията на жалбоподателя, че съдът е
следвало служебно да следи за нищожността им на това основание, са
ирелевантни. Излага съображения, съвпадащи с изложени в обжалваното
решение мотиви, че решенията на общото събрание на търговските
дружества, включително за увеличение на капитала чрез приемане на
съдружник и записване на нови дялове, представляват многостранни
гражданскоправни сделки между субекти с общи права и интереси, имат
действие вътре в дружеството и по отношение на тях не се прилагат общите
правила за недействителност на договорите, поради което съдът правилно не
е разгледал направените от ищеца възражения за нищожност на взетите
решения на общото събрание по чл. 26 от ЗЗД. Счита за необоснован довода
на жалбоподателя за нищожност, поради заобикаляне на закона, поради
вписани запори върху дружествените дялове, тъй като увеличението на
капитала не представлява разпореждане с дружествени дялове, нито е правна
сделка, за която да се прилагат правилата на ЗЗД за привидност на сделките.
3
Поддържа възражението си за недопустимост на предявените по делото
искове, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, с
довода, че с писмено предизвестие от 24.12.2019 г., чийто тримесечен срок е
изтекъл на 24.03.2020 г., жалбоподателят И. Г. З. е уведомил „Изамет
1991“ООД, че прекратява участието си като съдружник в него, поради което
няма правен интерес от отмяната на процесните решения на общото събрание
на съдружниците, като предпоставка за допустимост на предявените искове.
Оспорен е и доводът на ищеца-жалбоподател за отмяна на процесните
решения, поради нарушаване на нормите за кворум при провеждането на
общото събрание и формирането на мнозинството при гласуването на
решенията, поради опорочаване волята на И. З. чрез страхови представи,
създадени от действията на трети лица, без които той не би подписал
протокола. Изложено е, че по делото не е установено жалбоподателят да се е
намирал под въздействието на такива представи, нито е установено кои са
третите лица, за които се твърди, че са отправяли заплахи, както и кога и при
какви обстоятелства е сторено това, за да се направи преценка доколко тези
заплахи са предизвикали у ищеца основателен страх. Наведен е довод, че
ищецът не е действал при условията на заплаха, тъй като преди подписване на
процесния протокол, като управител на „Изамет 1991“ООД е сключил редица
сделки, с които е увредил дружеството, и които той не би сключил, ако
действително е бил заплашен за живота и здравето си. Поддържа се, че
заплашването не се установява и от събраните по делото гласни
доказателства. Третото лице помагач счита за недопустим довода за
нищожност на атакуваните решения от 23.03.2020 г., тъй като общото
събрание не е било проведено, защото при подписване на протокола
посочените в него лица не са били заедно. Поддържа, че това твърдение не е
въведено с исковата молба, доколкото в нея липсват доводи за
незаконосъобразност на взетите решения, поради нарушаване на чл. 139, ал. 2
от ТЗ, от което черпи довод, че то е преклудирано.
Във въззивната жалба на К. Г. Х., подадена чрез пълномощника му адв.
В., срещу решението в частта, с която е обявена нищожността на решенията
на общото събрание от 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния ред, са изложени
оплаквания, аналогични на възраженията, развити в отговора на въззивната
жалба на ищеца, а именно за недопустимост на решението в тази част, като
постановено по непредявен иск, както и при липса на правен интерес като
4
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, предвид
едностранното прекратяване на членството на ищеца в „Изамет 1991“ООД по
реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, доколкото при установителните искове изрично е
посочено изискването за наличие на такъв интерес. Наведен е довод, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че съставените на 27.03.2020
г. протоколи са без правно значение и взетите на 23.03.2020 г. решения не
пораждат никаква правна промяна, поради предходното приемане на такива с
идентично съдържание на 20.03.2020 г., откъдето е направил извод за
неговата нищожност. Посочено е, че в случая не се касае за нови решения с
обратна сила, а за отстраняване на допуснати явни фактически грешки в
протоколите от 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г., поради непълно отразяване на
волята на съдружниците. Направено е искане за обезсилване на решението в
обжалваната му част, като недопустимо и за прекратяване на производството
по предявените искове, евентуално за неговата отмяна в същата част като
неправилно и за постановяване на решение по същество, с което исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговора на въззивната жалба, подадена от третото лице помагач К. Г.
Х. ищецът И. Г. З. е оспорил инвокираните в нея оплаквания, с довода, че
видно е от съдържанието на исковата молба, той се е позовал на нищожността
на съответните решения, което е поддържал в течение на първоинстанционно
производство. По отношение на доводите за недопустимост на исковете
поради липса на правен интерес, ищецът е възразил, че към датата на
приемане на процесните решения- 23.03.2020 г. той е притежавал качеството
на съдружник в дружеството. По отношение на доводите за последваща
отмяна на нищожните решения, в отговора е изразено становище, че
решенията от 27.03.2020 г. нямат обратно действие, поради което са извън
предмета на спора. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба на
третото лице помагач без уважение и за потвърждаване на решението в
обжалваната с нея част.
Въззиваемият „Изамет 1991“ООД не е подал отговор на въззивните
жалби, но в о.с.з. от 25.02.2022 г. чрез особения представител адв. П. е
изразил становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и е направил искане да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
5
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивните жалби са подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което са
процесуално допустими.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
справка по партидата на „Изамет 1991“ООД в търговския регистър, че към
20.03.2020 г. съдружници в дружеството са жалбоподателят И. Г. З., с дял на
стойност от 3000 лв., представляващи 60% от неговия капитал и Я. И. З., със
стойност на дела от 2000 лв., представляващ съответно 40% от неговия
капитал. Органното представителство на дружеството се осъществява от
двамата съдружници в качеството им на управители, съобразно клаузата на
чл. 22, ал. 1, изр. второ от устава, съгласно която, когато управителите са
повече от един, те управляват дружеството заедно и поотделно.
Като писмено доказателство в първоинстанционно производство е
приет протокол от 20.03.3030 г. на общото събрание на съдружниците на
„Изамет 1991“ООД, с нотариална заверка на подписите и съдържанието,
извършена на същата дата от помощник на нотариус Н. Д. с рег.№ ***,
удостоверяващ взети от органа на дружеството решения, а именно: по т. 1 за
продажба на собствените на „Изамет 1991“ ООД дялове от капитала на други
дружества – „Изамет Транс“ЕООД, „Изамет 01“ЕООД, „Изамет 05“ЕООД,
„Изи Строй“ЕООД и „Изамет Инвест“ЕООД, на К. Г. Х. срещу цена не по-
малка от тяхната номинална стойност; по т. 2 за приемане на К. Г. Х. като
съдружник в „Изамет 1991“ ООД; по т. 3 – за даване на съгласие двамата
съдружници Я. И. З. и И. Г. З. да прехвърлят чрез продажба на К. Г. Х.
собствените си дружествени дялове. Констатирано е че поради продажба на
дяловете си на Х. участието на И. З. и Я. З. в дружеството е прекратено,
поради което удостоверените с протокола решения по т. 4 - 9 са взети от К. Г.
Х. като едноличен собственик на капитала, а именно по т. 4, за освобождаване
на И. Г. З. и Я. Г. З. като управители на дружеството и за освобождаването им
от отговорност, и по т. 5 – за избор на третото лице помагач К. Х. за негов
управител, по т. 7 за промяна на адреса на управление на дружеството и за
приемане на устав с отразяване на промените, произтичащи от взетите
6
решения.
В производството пред първоинстанционния съд е приет и протокол от
проведено на 23.03.2020 г. общо събрание на съдружниците на „Изамет
1991“ООД, на което, според същия протокол, са присъствали двамата
съдружници и управители И. Г. З. и Я. Г. З., както и третото лице помагач К.
Г. Х., като в него изрично е посочено, че то е проведено без спазване на
процедурните правила за неговото свикване, с което съдружниците изрично
са се съгласили. По т. 1 от дневния ред, общото събрание е взело решение за
приемане на К. Г. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ООД; по т. 2- за
увеличаване капитала на дружеството от 5000 лв., разпределен на 100
дружествени дяла, всеки на стойност от 50 лв., на 6000 лв. разпределени на
120 дяла, със същата номинална стойност на всеки от тях, като новите 20
дружествени дяла се поемат от новоприетия съдружник; по т. 3 – за
освобождаването на от длъжност и отговорност на управителите Я. Г. З. и И.
Г. З. и за избор на новоприетия съдружник за управител на дружеството; по т.
5 за упълномощаване на И. Г. З. да сключи договор за възлагане на
управлението с новия управител К. Г. Х.; по т. 6 за промяна на адреса на
управление на дружеството в гр. София, бул. „Ген. Скобелев“№ 50, ет.3, офис
№ 6 и по т. 7 – за приемане на нов устав на „Изамет 1991“ООД, в който са
отразени промените, произтичащи от взетите решения. Подписите на
съдружниците и съдържанието на протокола са удостоверени на същата дата
– 23.03.2020 г. от нотариус И., с рег.№ ***, съответно на подписите със
заверка рег. № 3959 и на съдържанието – с рег.№ 3960.
С протокол от 27.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и
съдържанието от същата дата, извършена от нотариус с И. с рег.№ ***,
съдружниците И. Г. З., Я. Г. З. и К. Г. Х. са взели решение за поправка на
фактическа грешка в протокола от общото събрание на съдружниците от
20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието от нотариус
Д. с рег.№ ***, като след т. 9 се прибавя текст, съгласно който решенията по
точки 2 до 9 влизат в сила след отмяната на вписаните по партидата на
„Изамет 1991“ООД запори върху дружествените дялове на съдружниците И.
Г. З. и Я. Г. З.. С протокол от същата дата - 27.03.2020 г., с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, извършена от нотариус И. с рег.№ ***,
съдружниците са взели решение за отмяна на решенията на общото събрание
от 20.03.2020 г., по точки от 2 до 9 вкл., без тези по т. 1 от същия протокол,
7
т. е. на същите решения, които в решението си от същата дата са
удостоверени като взети от общото събрание, проведено на 20.03.2020 г., като
чрез поправка на протокола, съставен за провеждането му, са отложили
действието им до вдигането на наложените запори върху дяловете на
съдружниците.
Като писмено доказателство по делото в първоинстанционно
производство е приета молба на жалбоподателя И. Г. З. от 24.12.2019 г.,
адресирана до общото събрание на „Изамет 1991“ООД, съдържаща негово
изявление за прекратяване на участието си като съдружник в дружеството, по
реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ след изтичане на тримесечен срок от датата на
получаването му. Истинността на документа е била оспорена от ищеца И. З.,
който по аргумент a contrario от чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК носи
доказателствената тежест за установяване на неговата неавтентичност
(неистинността му по авторство, до която се свежда опровергаването на
формалната доказателствена сила на частните документи, каквато те
единствено притежават- чл. 180 от ГПК). От заключението на назначената в
първоинстанционно производство съдебно- графологическата експертиза, се
установява по несъмнен начин, че подписът в молбата от 24.12.2019 г. е
положен от И. Г. З.. Ето защо, следва да се приеме, че споменатата молба
представлява автентичен частен документ, доколкото обективира писменото
изявление на лицето, което го е подписало като негов издател, за
прекратяване на членственото му правоотношение с изтичане на
законоустановения тримесечен срок от неговото връчване.
Прието е и постановление от 23.03.2020 г. по пр.пр.№ 566/2020 г. на
Специализираната прокуратура, с което на Я. Г. З., задържан под стража за
престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, е било разрешено на 23.03.2020 г. да
бъде посетен от нотариус в УМБАЛ „Лозенец“- гр. София за извършване на
нотариални, удостоверителни действия.
За установяване твърдението на ищеца за подписване на процесния
протокол под въздействието на заплашване, в първоинстанционно
производство са събрани гласни доказателства.
Разпитан в о.с.з. на 21.02.2021 г., свидетелят Х. Х. е заявил, че през
процесния период и понастоящем работи като шофьор на ищеца И. Г. З..
Посочил е, че е чувал от него, че е бил заплашван, но лично не е присъствал
8
„на такава ситуация, в която някой да го заплашва“, и е посочил, че е виждал
за последен път неговия син Я. Г. З. през 2018-2019 г. Изложил е, че З. е
споделил с него, че е бил заплашен, че ако не подпише „някакви документи“,
няма да бъде направена хемодиализа на сина му Я. З.. Посочил е, че на 23
март 2020 г. И. З. е посетил кантора на нотариус, намираща се на ул.
„Позитано“, при което той, по впечатления на свидетеля, е бил „видимо
ядосан и притеснен“.
В показанията си, дадени в о.с.з. на 16.06.2021 г. свидетелката В. И.,
която в качеството на нотариус с рег.№ *** е заверила протокола от
23.03.2020 г. и двете споменати решения от 27.03.2020 г., е заявила, че
заверките са били извършени в болница „Лозенец“, но протоколът не е бил
подписан едновременно от трите лица, а първо от И. Г. З. и К. Г. Х., които са
го подписали пред свидетелката по едно също време, а след това от Я. И. З. в
друго помещение, в присъствието на охранители, на медицинско лице и на
неговата адвокатка. Свидетелката е заявила, че не си спомня И. Г. З. да е бил
притеснен и разтревожен, но той е обсъждал предварително изготвените
документи с адв. К., с които е бил запознат и свидетелката няма впечатление
„тя да му се налага или да го убеждава“.
Разпитана в същото о.с.з. пред първата инстанция свидетелката К. е
заявила, че К. Г. Х. е бил доведен в нейния офис от И. Г. З., който го е
представил като купувач на неговите фирми. Посочила е, че тъй като
дружеството е имало множество данъчни задължения са били отменени
решенията за покупко-продажба на дялове и е взето решение за увеличаване
на капитала, като новите дялове бъдат поети от К. Г. Х., който му е бил
представен от И. З. като съдружник. Изложила е, че документите, в частност
процесният протокол, са били подписани в болница „Лозенец“, но като
адвокат, тя е присъствала само при подписването им от И. З. и К. Х., и не е
била допусната да присъства при подписването им от Я. З., който се е
намирал в друго помещение за извършване на хемодиализа. Свидетелката е
заявила, че не е забелязала И. З. да е бил „притеснен, неадекватен, ядосан или
уплашен“, а напротив: всички са били в „страхотно настроение“, тъй като
чрез подписване на тези документи се е приключвал дългогодишен спор
между бащата и сина. Свидетелката е посочила, че е била два пъти в болница
„Лозенец“, когато там е ходила и нотариус И. – съответно на 20.03.2020 г. и на
23.03.2020 г. Заявила е, че новият адрес на управление на „Изамет 1991“ООД
9
на бул. „Ген. Скобелев“№ 50, ет. 3, офис 6 е този на нейната кантора, което е
прието по искане на И. З., чийто офис по това време не е функционирал и това
е било необходимо, за да може да се приема документацията на дружеството.
Посочила е, че тя е заявила за вписване обстоятелствата в търговския
регистър, за което е имала пълномощно, но е отказала да отговори дали е
имала сключен договор за правна помощ с К. Г. Х..
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното
:
На първо място, неоснователен е доводът на жалбоподателя- К. Г. Х. -
третото лице помагач на ответника, за недопустимост на исковете, поради
липсата на абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща неговата
допустимост, за чието наличие съдът следи служебно - правен интерес от
търсената с него защита, тъй като към датата на провеждане на общото
събрание – 23.03.2020 г. и към тази на предявяване на исковете
жалбоподателят И. Г. З. не е притежавал качеството на съдружник в „Изамет
1991“ООД, тъй като е прекратил участието си с едностранно писмено
предизвестие. Нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ регламентира преобразуващо
право на съдружника да прекрати членственото си правоотношение, което
той упражнява извънсъдебно с едностранно изявление, направено в
обикновена писмена форма, необходима за неговата действителност, чийто
правни последици настъпват след изтичането на тримесечен относително
определен срок от неговото връчване на дружеството. В случая по делото
е приета молба на И. З. от 24.12.2019 г., адресирана до „Изамет 1991“ООД и
съдържаща негово писмено изявление за прекратяване на участието му в
дружеството след изтичане на тримесечния срок на предизвестието. От
заключението на съдебно-графологическата експертиза е установено, че
молбата е подписана от И. З., поради което представлява автентичен частен
документ, който установява с формална доказателствена сила
принадлежността на съдържащото се в него изявление на лицето, което го е
подписало като издател. По делото обаче липсват доказателства, че
писменото изявление на съдружника за прекратяване на членството му е било
връчено на дружеството. Ето защо тримесечният срок, с чието изтичане
настъпва прекратителният ефект на изявлението, не е започнал да тече,
поради което не са се породили правните и правните му последици върху
10
членственото правоотношение.
По тези съображения, настоящият въззивен състав намира, че към
датата на провеждане на общото събрание на съдружниците от 23.03.2020 г.,
жалбоподателят И. З. е притежавал качеството на съдружник в „Изамет
1991“ООД, откъдето произтича правният му интерес за предявяване на
исковете по делото.
Неоснователна е въззивната жалба на К. Г. Х. против решението в
частта, с която е обявена нищожността на решенията на общото събрание на
съдружниците на „Изамет 1991“ООД от 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния
ред, а именно за освобождаване на Я. И. З. и И. Г. З. като управители и за
избор на К. Г. Х. за негов управител.
Трайна е съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК и
обективирана в решение № 39 от 15.04.2011 г. по т.д.№526/2010 г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение №690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС,
решение №135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, решение №
149/30.12.2016 г. по т.д.№ 846/2015 г. на Т. К., ІІ т.о. и др., че решенията на
общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците, в
частност за изключване на съдружник и за избор и освобождаване на
управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между
дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ
конститутивен ефект на вписването им се проявява единствено по отношение
на трети за него лица, доколкото за да настъпи действието на подлежащото на
вписване обстоятелство, в рамките на дружествената общност следва да се
извършат действия, които изискват преждевременното действие на решението
на общото събрание по отношение на дружеството и съдружниците.
Съгласно мотивите към т. VІІ от ТРОСГК № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, преценката за материална и процесуална
законосъобразност на решенията на общото събрание на търговско дружество
се прави към момента на вземането им, без да е възможен съдебен контрол
относно тяхната целесъобразност. Прието е, че в правомощията на общото
събрание е да ги отмени или измени, без да е предвиден съдебен или какъвто
и да било контрол относно мотивите за такова действие. В съображенията по
т. 1 на същия тълкувателен акт изрично е предвидена нищожност на
решението на общото събрание, което е взето извън пределите на неговата
11
и на другите органи на търговското дружество компетентност,
определена от закона и учредителния акт. Според постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 61 от 26.07.2012 г. по т. д. № 325/2011 г., Т. К., І т.
о. на ВКС това основание е налице и в хипотезата на потвърждаване на вече
взето решение, което по своята характеристика се свежда до вземането на
ново решение относно същото обстоятелство и при същия краен
резултат. Изложени са съображения, че в този случай „потвърждаващото“
решение е лишено от предмет и е взето извън пределите на
компетентност на общото събрание, поради което в диспозитива на
същото касационно решение, повторното решение изрично е обявено за
нищожно, а извършеното въз основа на него вписване с регистърно съдебно
решение – като вписване на несъществуващо обстоятелство. Именно такъв е
случаят по настоящото дело. Решенията, взети от общото събрание на
съдружниците на 20.03.2020 г., удостоверени с протокол с нотариална заверка
на подписите и съдържанието на 20.03.2020 г. с акт № 1631 и 1632 от
помощник на нотариус Д. с рег.№ ***, съответно по т. 4 за освобождаване от
длъжност и отговорност на управителите И. Г. З. и Я. И. З. и по т. 5 за
избиране на К. Г. Х. за управител на „Изамет 1991“ООД са породили
незабавно правните си последици в рамките на дружествената общност, с
което е изчерпана и материалната компетентност на общото събрание
по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Ето защо идентичните им процесни решения по т.
3 и т. 4, взети три дни след това - на 23.03.2020 г., съгласно протокола с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието с рег.№ № 3959 и
3960 от нотариус И., с рег.№ ***, са лишени от предмет и по естеството
си са „потвърждаващи“, по смисъла на цитираните разрешения, съдържащи
се в споменатата тълкувателна и казуална практика на Върховния касационен
съд, а оттам и нищожни, като приети при изчерпана материална
компетентност на дружествения орган. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя К. Г. Х., че първоинстанционният съд не е съобразил
последващата отмяна с решение от 27.03.2020 г., с нот. заверка на подписите
и съдържанието с рег.№ 4061 и 4062 от нотариус с рег.№ *** И., на
решенията по т. 2 до 9 на общото събрание, удостоверени с протокола от
20.03.2020 г. От една страна, действителността и законосъобразността –
материална и процесуална, на решенията на органите на търговските
дружества се преценява към момента на тяхното приемане и те нямат
12
обратно действие, а само такова занапред (ex nunc), а от друга – пораждат
незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и
съдружниците, поради което тяхната отмяна от същия дружествен орган не е
от естество да санира нищожността на постановеното преди това идентично
решение. Съдът съобрази също, че в исковата молба (разд. І, т. 1.1) са
изложени доводи, че решенията от 23.03.2020 г. за освобождаване на И. Г. З. и
на Я. И. З. като управители и за избор на К. Г. Х. за управител на „Изамет
1991“ООД не е породило правни последици, тъй като такова решение вече е
било взето с предхождащото го такова от 20.03.2020 г.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя-ищец, че
първоинстанционният съд не е разгледал неговите доводи за нищожност на
решенията на общото събрание, проведено на 23.03.2020 г., по т. 1, 2, 6 и 7,
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
В цитираното ТРОСГК № 1 от 06.12.2002 г., пост. по тълк. д. № 1/2002
г. на ВКС са дадени разяснения, че е погрешно разбирането за нищожност на
решенията на общото събрание, които противоречат на учредителния акт или
на повелителни разпоредби на Търговския закон. Това тълкувателно
разрешение е мотивирано с характера на правата и задълженията на
участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт,
които не са насрещни, а такива спрямо учреденото юридическо лице за
постигане на общата цел, за която то е създадено, поради което и
правоотношенията в дружеството са членствени, а облигационните връзки
между членовете и между тях и органите на дружеството са вторични и
произтичат от наличието на валидно членствено правоотношение. Затова
решенията на дружествените органи не могат да бъдат квалифицирани като
сделки, които макар и специфични, се намират под общия режим на ЗЗД с
оглед приложимостта на разпоредбите му за тяхната недействителност,
откъдето следва, че критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД
са неприложими по отношение на тях. В същия тълкувателен акт е
възприет принципът на изчерпателна регламентация на нищожните
решения на общото събрание на съдружниците, които са ограничени до
хипотезите, при които Търговският закон изрично ги квалифицира като
такива, а това са само решенията на общото събрание, посочени в чл. 75, ал.
2, във връзка с ал. 1 от ТЗ, която е сходна с тази по ЗЗД и по чл. 197, ал. 3,
предл. второ, във връзка с предл. първо от ТЗ, която има характеристиката на
13
нищожност, поради противоречие с повелителна законова разпоредба, както и
на чл. 216 от ТЗ, при която се касае за висяща недействителност.
Консеквентно на това е направен извод, че в Търговския закон законодателят
не използва терминологията на ЗЗД, според която терминът
„недействителност“ е родово понятие, а „нищожност“ и „унищожаемост“-
видови понятия, доколкото спецификата на ТЗ влага самостоятелно
съдържание в характеристичните белези на нищожните (недействителните)
решения на общото събрание на търговските дружества. По тези съображения
е прието, че когато са опорочени процедурата по свикване на общото
събрание, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или решенията противоречат на императивни
разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни, като отмяната им може да бъде поискана по
реда и в сроковете на чл. 74 от ТЗ. В случая доводите на жалбоподателя-ищец
за нищожност на взетите решения, поради заобикаляне на закона и за
противоречие на добрите нрави, поради нееквивалентност между сумата на
увеличението на капитала и стойността на дела от имуществото,
съответстващ на увеличената сума, са относими към основанията за
нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД, които са
неприложими за решенията на органите на търговските
дружества.
Неоснователен е и доводът, че съдът не се е произнесъл по довода за
нищожност на решенията на общото събрание, поради това, че те са
„несъществуващи“ и „невзети“, тъй като на 23.03.2020 г. такова събрание не е
било нито свикано, нито проведено. Този довод не е надлежно въведен като
предмет на делото, тъй като е направен с допълнителната искова молба, с
която ищецът не може да предявява нови искове, извън тези, посочени в чл.
372, ал. 2 от ГПК- обратен иск и инцидентен установителен иск. Не са налице
и предпоставките за отстраняване нередовност на исковата молба, доколкото
в исковата молба не се съдържат доводи, че решенията са взети при
непроведено общо събрание.
Той е неоснователен и по същество, тъй като в ТРОСГК № 1 от 06.12.2002 г.,
пост. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС липсващото (невзето) решение на
общото събрание, което не е било прието, но е отразено като съществуващо
14
в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството,
респ. е било вписано в търговския регистър, изрично е квалифицирано като
нищожно, а вписаното въз основа на него обстоятелство - като
несъществуващо, по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ.
Според мотивите на същото решение, несъществуващо обстоятелство е
липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е
допуснато вписване в търговския регистър, като в този случай сме изправени
пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не
е съществувало и то към датата на регистърното решение. От изложеното е
видно, че цитираният тълкувателен акт, дефинитивно свързва понятието
„невзето решение“, с липсата на външно обективирана воля на
съдружниците за неговото приемане, като в този случай обект на
неистинското удостоверяване е самият факт на взимане на решението, а
не другите обстоятелства, свързани с него. Нормата на чл. 139, ал. 2 от ТЗ
предвижда възможност решенията на общото събрание да се взимат
неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си
за тях. В тази хипотеза е достатъчно всички съдружници да са подписали
протокола, като диспозитивен документ, удостоверяващ съгласието им с
взетите решения, независимо че в устава или закона е предвидено приемането
им с мнозинство. Т. е. достатъчно е всички съдружници да са обща воля за
приемане на решението, за да се приеме, че такова е действително взето.
Протоколът от 23.03.2020 г. е подписан от всички съдружници, т. е.
удостоверените с него решения са приети не с мнозинство, а с единодушие,
поради което не е налице хипотезата на липсващи (невзети) решения, а
на такива, за които всички съдружници са изразили писменото си
съгласие.
Неоснователни са исковете по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на
общото събрание, поради опорочаване волята на жалбоподателя-ищец, като
формирана под въздействието на психическа принуда.
Според ТРОСГК № 1 от 06.12.2002 г., пост. по тълк. д. № 1/2002 г. на
ВКС е недопустима квалификацията на решенията на общото събрание на
търговските дружества като унищожаеми по смисъла на чл. 27 от ЗЗД, тъй
като те са израз на волята на мнозинството, докато основанията за
унищожаемост са свързани с опорочаване волята на отделен индивид. Затова,
ако волята на член на търговско дружество при свикване на общото събрание
15
и при гласуването на дадено решение е опорочена, това рефлектира върху
кворума при провеждането му или вземането на конкретното решение. Ако са
нарушени нормите за кворум при провеждането на общото събрание или за
мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на
това основание с иск по чл. 74 от ТЗ, а не на унищожаване. Следва да бъде
споделено становището на първоинстанционния съд , че от събраните по
делото доказателства не се установява жалбоподателят-ищец да е подписал
протокола, удостоверяващ атакуваните решения под въздействието на
заплашване. Съгласно легалната дефиниция на чл. 30 от ЗЗД, като форма на
психическа принуда заплашването е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да
сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. В случая, твърдения
за отправени до ищеца заплахи, свързани с живота и здравето на неговия син
Я. З. се съдържат само в показанията на свидетеля Х.. Свидетелят обаче няма
непосредствени впечатления от удостоверените от него обстоятелства, които
е заявил, че не е възприел лично, а възпроизвежда оплакванията на самия
ищец, които той е споделил с него. Единствените пряко възприети от него
факти, относими към психическото състояние на И. З., са по повод
посещението му при нотариус, при което той е бил „видимо нервен, ядосан и
притеснен“, което обаче самò по себе си не е от естество да обоснове извод,
че е предизвикано от основателен страх, във връзка с процесните решения на
общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД. Съдът съобрази
също, че свидетелят Х. е дългогодишен служител на ищеца – негов личен
шофьор, поради което показанията му следва да бъдат преценени при
условията на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, при
съобразяване на възможната му заинтересованост. В частта, с която
удостоверяват отправени до ищеца заплахи от неизвестни лица, показанията
на този свидетел не кореспондират на останалите събрани по делото
доказателства, поради което не може да се приеме, че при подписване на
протокола жалбоподателят-ищец, който носи доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство, е бил противоправно мотивиран чрез
предизвикване на основателен страх за живота на Я. З..
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
16
Следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима т. нар.
„насрещна въззивна жалба“ с вх. № 357092/20.10.2021 г. , доколкото по
същество тя не представлява въззивна жалба, а молба за предявяване на
насрещен иск, по смисъла на чл. 211 от ГПК, което е недопустимо пред
настоящата инстанция и не съответства на характера на насрещната жалба
като процесуален институт. В частта, в която има характер на отговор на
въззивната жалба на третото лице помагач К. Г. Х., по смисъла на чл. 263, ал.
1 от ГПК, изложените в нея възражения са разгледани в настоящото решение.
При този изход на спора на жалбоподателя К. Г. Х. - третото лице
помагач на страната на ответника, не следва да се присъждат разноски, нито
да му бъде възлагано заплащането на такива, независимо от изхода на делото,
с оглед императивното правило на чл. 78, ал. 10 от ГПК, което е приложимо и
в случаите, когато третото лице е подало въззивна жалба (така решение № 131
от 04.11.2020 г. по т. д. № 2645/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.).
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261141/16.07.2021 г., пост. по т.д.№
815/2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, подадената от И.
Г. З. насрещна въззивна жалба с вх. № 357092/20.10.2021 г. и прекратява
производството по нея.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17