О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ …………./07.03.2018 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав, в закрито заседание, проведено
на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа гр. д.
№ 1460 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
образувано е по искова молба на Я.А.А., А.М.К. и О.А.А., чрез адв. К.Т., с
която срещу „Т.С.“ ЕАД е предявен отрицателен установителен иск за отричане
съществуването на вземане за сумата от 6713, 76 лева цена за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за аб. №
5300 за имот, находящ се в гр. София, р-н Оборище, бул. „Княз Дондуков“ № 5,
вх.2, ап. 43 за периода 01.12.2003г.-17.11.2009г., сумата от 1944, 43 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2003г.-17.11.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2010 г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане и сумата от 572, 91 лева, представляваща съдебно деловодни разноски,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по заповед
№ 6670/23.07.2010г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №
11278/2010г. на ВРС 26-ти състав.
В исковата молба ищците се позовават, че по заявление на „Т.С.“
ЕАД срещу техния наследодател Мария Иванова К. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11278/2010г. на ВРС , 26-ти състав. Въз основа на
издадения по същото дело изпълнителен титул кредиторът „Т.С.“ ЕАД не е
предприемал никакви действия за удовлетворяване на вземането си. Счита се, че
възможността на ответника да предприеме действия по принудително изпълнение е
отпаднала, тъй като вземанията са покрити с давност, изтекла на
23.07.2013г. Ищците се позовават, че
предвид издадения в полза на ответника изпълнителен лист, дружеството би могло
във всеки един момент да предприеме действия по принудително изпълнение и по
този начин да въздейства отрицателно на имуществената сфера на ищците.
Двукратно на ищците е указвана необходимостта от позоваване
на конкретен интерес от търсената защита чрез навеждане на твърдения за
нарушено материално право.
С две уточняващи
молби ищците са посочили, чрез за въпросното вземане „Т.С.“ ЕАД не е предприела
принудително изпълнение. Излагат, че правната им сфера е накърнена само от факта
на съществуване в полза на ответното дружество на изпълнителен титул срещу
техния наследодател за вземане, погасено давност след приключване на
заповедното производство.
Съдът, след като се запозна с изложените твърдения, с които
ищците обосновават интереса си от исковата защита, намира учреденото
производство за недопустимо по следните съображения:
1.Интересът от търсената защита представлява абсолютна
процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на исковата претенция. Този интерес е винаги конкретен и се извлича
от наведените в исковата молба твърдения за нарушено материално право или за
неоснователно претендирано от ответника (несъществуващо) право. Общ постулат на
процесуалната теория е, че за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно
да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез
установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
При твърденията, че ответникът никога не е претендирал отричаното от ищеца
право, за да се признае интерес от отрицателен установителен иск, следва да се
установи наличността на сериозно извънсъдебно оспорване (така Сталев, Ж.
„Българско/ гражданско процесуално право, осмо издание, изд. Сиела, 2006г.,
стр. 197.). В ТР 8/12 на ОСГТК, с което
са дадени задължителни указания на съдилищата за случаите, в които е допустим
отрицателен установителен иск, макар и за собственост, също е посочено, че
интерес от такъв иск е налице само когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Тоест и тук се приема, че за да е допустим такъв иск, следва да е
налице правен спор.
Съображения за недопустимостта на такъв иск са изложени и в
Решениe от 12.10.2015г. по възз. т. д. № 970 по описа на ВОС за 2015г., Решение
по възз. т. д. № 83 по описа на ВОС за 2015г., Решение от 11.01.2016 по
възз.т.д. 1657 по
описа на ВОС за 2015 год.
В случая ищците в исковата и в уточняващите молби не се
позовават, че ответното дружество е предприело действия за принудително
събиране на процесните вземания, напротив- сочат, че изпълнително производство
не е образувано. Не се излага, че ответникът
извънсъдебно претендира процесните суми, а още по-малко се позоват на сериозни
извънсъдебни претенции. Само позоваването на хипотетичната възможност в
определен момент кредиторът да образува изпълнителен процес за удовлетворяване
на вземанията си не е достатъчно, за да обуслови допустимостта на иска. Но дори
и да се приеме, че осем години след снабдяването с изпълнителен титул „Т.С.“
ЕАД би образувала изп. производство, за ищците ще възникне възможността да се
позоват на давност в този процес. След като ответникът разполага вече с
изпълнителен титул, евентуално положително решение по настоящото дело няма да
се отрази на този титул и той ще продължава да съществува. Ако кредиторът
предприеме действия по принудително изпълнение въз основа на този титул, защита
на длъжниците по него (ищците по делото) ще бъде еднакво ефективна при предявяваме
на възражение за давност и при позовава на влязло в сила решение по отрицателен
установителен иск.
При лиса на спор с предмет процесното вземане, производството
неоправдано би натоварило с разноски ответната страна.
Горните съображения съдът приема за достатъчни, за да се
отрече на ищците интерес от търсената защита, а оттам да се приеме искът за
недопустим. Налице са обаче и други доводи срещу допустимостта на иска.
2.Съобразно общоприетото становище в правната теория погасителната давност е материалноправен
институт и изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД.
Следователно така избраният способ - възражение за изтекла погасителна давност
е несъответен на предприетата защита срещу правото, доколкото правоотношението,
от което произтичат вземанията, и след успешно проведено възражение ще продължи
да обвързва страните.
Следва да се посочи още, че искът не е предявен за отричане на изпълняемо право, както се позовават
ищците. Такъв иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 439 ГПК и
е допустим само при висящ изпълнителен процес, в който взискателят претендира погасено
вземане. След като на разположение на
длъжниците е предоставен специален иск по чл.
439 ГПК за отричане на снабдено с изпълнителна сила вземане, не може да
се приеме, че е налице интерес от иск за отричане на изпълняемо право и без да
е образувано на изп. производство. /виж. Определение№ 746/ 11.11.2013 г. по ч.
т. д. № 3048/2013 г.. на ВКС, 2- ро ТО/.Ако беше така, нямаше да е необходимо
да се урежда специален иск по чл. 439 ГПК.
В определението на
което ищците се позовават –Определение № 513/24.1.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016
на ВКС, 1-во ТО е разгледан въпроса за допустимостта на отрицателен
установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК, за установяване недължимост на
вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора –
ответник с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, по реда на
чл.237 ГПК / отм./. Няма спор и последователно в практиката на съдилищата този
иск се приема за допустим. Това обаче е така, тъй като в отменения ГПК е липсвала
разпоредба, аналогична на чл. 439, ал. 1 ГПК и единствената възможност на
длъжника да отрече вземането е била като предяви на общо основание отрицателен
установителен иск.
По тези съображения, предявеният иска е недопустим и образуваното
производство следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1460 по описа на Варненски районен съд за 2018г., на осн.чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен
срок от съобщението пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: