Р Е Ш Е Н И Е
№244
гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело №10188 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът С.Д.С.
***, чрез *** Б. от АК – Ловеч, е обжалвал като неправилно Решение №264 от 23.05.2023
година, постановено по АНД №326/2023 година по описа на Великотърновския
районен съд.
В касационната жалба се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован поради противоречие с материалния закон и поради неправилно
тълкуване на събраните по делото доказателства. Според тези оплаквания и
доколкото не са заявени конкретни касационни основания, настоящият състав прави
извод, че решението се оспорва като неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на закона – чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 63в от ЗАНН. По същество, цитирайки пасажи от съдебното решение, касаторът оспорва възприетата фактическа обстановка с
твърдение, че ВТРС се позовава на предположения и превратно тълкува фактите и
обстоятелствата. С тези аргументи моли за отмяна на решението и на потвърденото
с него наказателно постановление. Претендира за присъждане на разноските,
сторени в двете производства. В съдено заседание касаторът
не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Велико Търново, не заема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно Наказателно постановление №22-1275-001968 от 15.12.2022
год., издадено от началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – В. Търново, с което за
извършени от С.С. административни нарушения по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени съответно
две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – „глоба"
в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, се установява, че на 12.11.2022 г. около
01:30 ч. С.С. е извършил от обективна и субективна
страна нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което се изразява в това, че при управлението
на собствения си л.а. по ул. „Г. Живков“ в посока към ул. „С. Мокрев“, навлизайки в завой и несъобразявайки състоянието
на пътя (мокра пътна настилка), С. загубил контрол над управлението на
автомобила, който се отклонил надясно и с предната си дясна част ударил в
задната лява част паркирания най-вдясно по посока на движението му л.а. „БМВ“.
Вследствие на удара л.а. „БМВ“ се е ударил в тротоара и в паркирания пред него
друг автомобил, с което причинил ПТП с материални щети. Освен това въззивният съд е приел, че е осъществено и нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като от удара лекия автомобил, управляван от С.,
спрял на място. Водачът слязъл от автомобила, огледал набързо ситуацията, след
което отново се качил в автомобила и потеглил. Очевидец
на инцидента подал сигнал на 112. Пристигналите на място полицейски служители
установили ПТП и след справка по рег. номер намерили самоличността на
собственика на автомобила и местоживеенето му. Автомобилът и извършителят не
били открити в продължение на няколко дни, като С. не отговорял
на позвъняването на входната врата на жилището му и на обажданията по телефона.
С. ***.11.2022 г. и съобщил за инцидента. Тоест, нарушителят не спрял на място,
за да установи последиците и щетите от ПТП, не уведомил органите на МВР и се
укрил. За тези две нарушения му е съставен АУАН №1850 (бланков № 045805) на
15.11.2022 г. Въз основа на АУАН, на 15.12.2022 г. началникът на Сектор „ПП“
при ОД на МВР - В. Търново е издал процесното НП, с
което за нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП на С. е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Съдът е кредитирал
на първо място показанията на свидетеля С. П.с оглед
качеството му на очевидец, и на свидетелите Д.Г. – актосъставител, И.И.– свидетел
при установяване на нарушението, и Г.И.– свидетел по акта. Посочил е, че при анализ на следите от реализираното ПТП, които следи дефакто са фиксирани в протокола за ПТП и показанията на
свидетелите, се установява, че автомобилът на С. се е отклонил надясно и е
ударил паркирания л.а. „БМВ“, който, вследствие на удара, се е ударил в
тротоара и в паркирания пред него друг автомобил. Тези изводи са обосновани и
със снимковия материал, установяващ настъпилите материални щети. В резултат на
удара автомобилът на С. спрял на място, последният слязъл за кратко, след което
потеглил. Това обстоятелство е недвусмислено потвърдено от очевидеца. Въззивният съд е извършил оценка на събраните доказателства,
като ги е обсъдил поотделно и съвкупно и е изложил мотиви, че кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни
и съответстват на всички събрани останали доказателства по делото.
С оглед констатираното съдът е приел, че в случая е налице проявление
на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП с оглед причиненото ПТП поради движение с
несъобразена скорост, както и на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвид нарушаване
от страна на водача С. на задълженията му като участник в ПТП.
От правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и при спазване на процесуалните правила за това. Не са намерени и други
пороци, водещи до отмяна на НП. Мотивирано са отхвърлени всички заявени
възражения. Извършена е преценка, че наложено на основание чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП наказание е в предвидения в закона точен размер, съответно е на
извършеното нарушение и с размер, необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН. По отношение на кумулативното наказание по чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдът е съобразил, че размерът на глобата е правилно
определен към максимално предвидения в закона размер предвид отегчаващите
обстоятелства – много богато минало като водач, санкциониран многократно за
различни нарушения, включително и за управление на МПС след употреба на алкохол;
бил е в неадекватно поведение и е напуснал местопроизшествието, след което се е
укривал повече от 24 часа.
Така постановеното решение е правилно.
Според състава на чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП който
поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв. Този
състав е субсидиарен /прилага се доколкото деянието
не е престъпно/, като изисква причинно следствена връзка между съставомерния резултат
- причиняване на ПТП по смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП и движение с
несъобразена скорост от страна на субекта на нарушението. Съставът на чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказване с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Според описания в наказателното постановление механизъм на деянието,
управляваното от касатора МПС се е движило по мократа
пътна настилка на ул. „Г. Живков“ в посока към ул. „С. Мокрев“,
като при маневра за завиване водачът е загубил контрол над управлението на
автомобила, в резултат на което е причинил ПТП с материални щети, напуснал е
местопроизшествието и се е укрил повече от 24 часа.
На практика спорния по делото въпрос касае формирането на вътрешното
убеждение на съда при оценката на доказателствата, приоритетно на показанията
на изслушаните в хода на съдебното дирене свидетели, съпоставени с останалите
обективни обстоятелства.
Касационната инстанция намира оплакванията на касатора
досежно преценката на свидетелските показания от
страна на съда за неоснователни. В това отношение е важно да се отбележи, че за
формиране на убеждение, което да съответства на логиката и на опитните правила
е достатъчно свидетелските показания да съвпадат относно фактите, които
представляват главния предмет на доказване. В случая, видно от показанията,
дадени при разпита на свидетелите по време на откритите съдебни заседания,
проведени на 20.03.2023 година и на 24.04.2023 година, е, че и четиримата
свидетели –очевидец на извършване на нарушението, актосъставител,
свидетел при установяване на нарушението и свидетел по акта, детайлно са
описали обстоятелствата, релевантни за нарушенията – вида и размера на
последиците от ПТП-то и сторените щети, продължителното издирване на нарушителя
и прочие. От друга страна, очевидецът освен горните обстоятелства, подробно е
описал и поведението на водача на пътя, което е наложило и подаването на сигнал
на тел. 112 от негова страна. И четиримата свидетели са категорични в
показанията си относно елементите от фактическите състави на двете нарушения.
От показанията на свидетелите се установява също, че касаторът
е спрял в резултат на удара, а не по своя воля, след което е напуснал
местопроизшествието. Предвид изложеното, съдът намира, че показанията на
свидетелите досежно главния предмет на доказване са
идентични, поради което правилно съдът ги е кредитирал. Обосновано при това
съдът е отклонил възраженията на касатора, поддържани
и понастоящем, които са били в смисъл, че не са налице твърдените нарушения.
Всички тези обстоятелства са безспорно изяснени в хода на производството по
делото пред районния съд и от събраните гласни доказателства, като пределно
добре е изяснено на кое място и какъв начин е реализирано ПТП, както и
поведението на водача и съответно как той е реагирал в тази ситуация.
Неоснователно се твърди и несправедливост на наложените наказания по
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В тази връзка касационната инстанция намира, че
така определеният от АНО и потвърден с решението на РС размер и срок на
наказанията по тази разпоредба са справедливи и съответни на тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите отегчаващи вината
обстоятелства. Правилно при индивидуализация на наказанието АНО е взел предвид
степента на обществена опасност на деянието, което е извършено от касатора, обосновано от характера на непосредствения обект
на засягане - обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, и
охрана на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни
средства. Оценени са и фактическите данни, инкорпорирани в справката за
нарушител/водач, обосноваващи завишената лична опасност на дееца. В контекста
на визираните обстоятелства, предпоставящи адекватни
на репресивната и предупредително-възпитателна функция санкционни последици не
са релевирани и противопоставени други обстоятелства
от значение за определяне на наказанието, които евентуално биха могли да
мотивират намаляване на размера и/или срока на наложените кумулативни наказания
глоба и лишаване от права. Множеството предходно извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата и налагани наказания за тях формира вътрешното
убеждение на настоящата касационна инстанция, че за постигане на преследваните
в чл. 12 от ЗАНН цели и за поправянето на касатора е
необходимо да изтърпи така наложените му наказания на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, които в случая са в максималния размер и срок.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №264 от 23.05.2023 година, постановено по АНД
№326/2023 година по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.