РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Горна Оряховица, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120100175 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.240 и сл. от ЗЗД.
Ищцата Г. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: град Д..., чрез пълномощник – адв. М. И. от
АК - Добрич, твърди в исковата си молба, че в началото на м. декември 2022 г. ответницата
Д. С. М. помолила ищцата да й предостави паричен заем в размер на 4000 евро, тъй като
семейството й имало временни финансови затруднения, и двете се разбрали, че сумата ще
бъде върната на ищцата в срок до шест месеца, т.е. до средата на 2023 г. Тъй като ищцата
имала възможност да услужи на ответницата, а и добре познавала М. и съпруга й, проявила
съчувствие към нея и на 17.12.2022 г. с банков превод превела по нейна сметка сумата от
4000 евро с основание - кредит /паричен заем/. Ищцата не била притеснена, че предоставя
такава сума, тъй като била спокойна, че съпругът на ответницата работел във фирмата на
съпруга й в Белгия, и за миг дори не се усъмнила в лоялността както на ответницата, така и
на нейния съпруг.
Твърди, че няколко дни след като превела сумата на ответницата, разбрала от съпруга си,
че съпругът на М. се е прибрал за кратък период от време в България и след това отново ще
се върне на работа при него в Белгия. Заявява, че завръщането на съпруга на ответницата в
Белгия се забавило, поради което ищцата на няколко пъти говорила по телефона с М., като
тя я убеждавала да не се притеснява за парите, че ще й ги върне - самата тя или съпругът й,
като пристигне в Белгия. Известно време ищцата продължила с опитите да осъществи
1
връзка с ответницата, но напълно безуспешно - ответницата не й се обадила повече, не й
вдигала телефона, нейният съпруг не се върнал на работа в Белгия, а тя останала само с
обещанията за връщане на дадената в заем сума. Вследствие на неизпълнението на
задължението от страна на ответницата, ищцата била принудена да подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС гр. Горна Оряховица,
образувано е ч.гр.д. № 20234120101965 по описа на ГОPC и съдът е издал на 27.10.2023г.
заповед за изпълнение срещу ответницата в настоящото производство, като е разпоредил
същата да заплати на Г. Д. претендираните в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение парични суми. Посочва, че длъжницата не е била открита на адреса, който
ищцата е сочила, залепено е уведомление по чл.47 от ГПК и съдът е указал, че следва в
едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви установителен иск за
вземането си, за което е издадена Заповед № 969/27.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата Д. С. М., че същата
дължи на ищцата сума в размер на 4000 евро, с левовата равностойност от 7820 лв.,
представляващи предоставен кредит /паричен заем/ съгласно устно сключен договор за заем
между ищцата - като заемодател и ответницата - като заемополучател, заедно със законовата
лихва за забава, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да й присъди и
всички разноски, както в заповедното, така и в настоящото исково производство.
В съдебно заседание, ищцата чрез пълномощника си – адв. М. И. от АК - Добрич,
поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск. Излага съображения.
Претендира разноските в двете съдебни производства.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. С.
М. с ЕГН **********, с адрес: село А...ул..., въпреки че е предупредена за последиците от
неподаването на писмен отговор.
В съдебно заседание, ответницата Д. С. М., редовно призована, не се явява, не се
представлява. Не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото справка за банков превод от 17.12.2022г. (препис на
нидерландски език и превод на български език), на 17.12.2022г. Г. Г. Д. – като заемодател е
предала в заем на Д. С. М. – като заемополучател, а заемополучателят е получил в заем
(кредит) от заемодателя, сума в размер на 4000 евро, с левова равностойност от 7820 лв.
(7823,32 лв. по централния курс на БНБ), която сума заемодателят е предал на
заемополучателя напълно по банков път - по банкова сметка с IBAN: ...
Видно от показанията на свидетеля П.Е.С. (познат на страните), свидетелят знае от Ю., че
жена му Д. иска заем за нещо от Г.. Свидетелят С. установява, че това станало преди 2
2
години - през месец декември, за сумата 4000 евро, като имало условие да ги върне за срок
от 6 месеца. Свидетелят С. установява, че Г. е превела парите, като това му го споделил Ю.
(съпруг на ответницата) и срокът бил до 6 месеца да се върнат. Свидетелят знае, че до сега
парите не са върнати.
Съдът кредитира показанията на св. Стоянов, доколкото същият установява факти и
обстоятелства, непосредствено възприети от него в общуването му със страните, доколкото
показанията му съответстват на приетите писмени доказателства и не се опровергават с
други годни доказателства.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която от ищцата е извършен превод на
сумата от 4000 евро на ответницата Д. М. на 17.12.2022г. посредством SEPA. Приетата СИЕ
установява, сумата е постъпила по банковата сметка на Д.М. на 19.12.2022г. Съдът
кредитира заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
Видно от писмените материали по ч.гр.дело № 1965/2023г. по описа на ГОРС, въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК, подадено от Г. Г. Д., чрез адв. М. И. от АК-Добрич, на
21.09.2023г., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 969/27.10.2023г., с
която длъжникът Д. М. е задължена да заплати на кредитора Г. Д., както следва: сумата от 4
000 евро, представляваща левовата равностойност на 7 820 лв., дължима по предоставен
паричен заем, съгласно устно сключен договр за заем между Г. Д. и Д. М., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 156,40 лв., представляваща разноски за
заплатена държавна такса; сумата от 700,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. Данните по делото сочат, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД, който е допустим, като за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на присъдените в нейна
полза парични вземания със Заповед № 969/27.10.2023г. по ч. гр. дело № 1965/2023г. по
описа на ГОРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и доказан, по изложените
по-долу съображения.
За да уважи иск с правно основание чл.240,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за неизпълнение
на поето парично задължение от заемател по силата на сключен договор за заем, съдът
следва да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемополучателя
определена сума пари, както и че е налице виновно неизпълнение от заемателя на поетото от
него договорно задължение да я върне на падежа. Договорът за заем е от категорията на
реалните договори, т.е. договорът се смята за сключен от момента на предаването на
заемната сума. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за
3
доказани твърденията на ищцата, че между нея и ответницата е възникнало облигационно
отношение, по силата на устен договор за заем, сключен на 17.12.2022г., като неформален,
реален договор, на основание на който ищцата Г.Д. - като заемодател, е предоставила в заем
на ответницата Д.М. - като заемополучател, на горепосочената дата, сума в размер на 4000
евро с левова равностойност от 7820 лв. (7823,32 лв. по централния курс на БНБ), с уговорка
между страните тази сума да бъде върната от заемателя на заемодателя в 6-месечен срок, т.е.
до 17.06.2023г. (св. П.С.). В случая, между страните по делото е възникнало валидно заемно
отношение по силата на сключения между тях устен договор за паричен заем, като фактите
на предаване на заемната сума от ищцата Д. и на получаването й от ответницата М. се
потвърждава както и приетите писмени доказателства - справка за банков превод от
17.12.2022г. (препис на нидерландски език и превод на български език), така и от
заключението на неоспорената по делото СИЕ, удостоверяваща, че преведената сума е
постъпила по банковата сметка на ответницата. Тези факти се подкрепят и от показанията на
разпитания по делото свидетел П.С., който категорично установява пред съда, че през месец
декември на 2022 година ответницата била в затруднено финансово положение и поискала
от ищцата да й предаде паричната сума от 4000 евро на заем, Г. се съгласила и веднага
превела по банковата сметка на М. поисканата сума, като уговорката между страните била
сумата да бъде върната в срок от 6 месеца. При тези факти, въз основа на приетите писмени
и гласни доказателства, както и на заключението на приетата СИЕ, съдът приема, че в
случая се установява наличието на валидно заемно правоотношение между страните, по
силата на които за ответника - заемополучател е възникнало задължение да върне в
уговорения срок до 17.06.2023г. на ищцата – заемодател получената в заем парична сума от
4000 евро. Доказателствената сила на приложените писмени и гласни доказателства,
цитирани по-горе, не се разколебава от никакви други годни доказателства по делото, които
да отричат съществуването на заемното отношение между ищцата и ответника или да
установяват изпълнение на поетото от заемополучателя задължение да върне заетата сума в
уговорения срок.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на паричното вземане или да
противопостави по надлежния ред и в законоустановения срок съответни възражения, което
същата не е сторила до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.415,ал.1 от ГПК
във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен
в пълния предявен размер, като съдът приеме за установено съществуването на
претендираното по делото парично вземане в размер на 4000 евро, с левова равностойност
от 7820 лв., на ищцата Г. Д. против ответницата Д. М., заедно с акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.09.2023г., до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
4
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията на ищцата за присъждане на
направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна
такса /156,40 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /200 лв./ и за платено адвокатско
възнаграждение /1100 лв./, общо в размер на 1456,40 лв., както и присъдените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса /156,40 лв./ и за адвокатско
възнаграждение /700 лв./, общо 856,40 лв., които съдът следва да възложи в тежест на
ответницата, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. М. с ЕГН **********, с адрес: село
А...общ. С. ул... че дължи на Г. Г. Д. с ЕГН ********** , с адрес: град Д..., СУМАТА от 4
000 евро (четири хиляди евро), с левова равностойност от 7 820 лв. (седем хиляди
осемстотин и двадесет лева), представляваща дължима главница по предоставен паричен
заем, съгласно устно сключен договор за заем от 17.12.2022г. между Г. Г. Д. и Д. С. М.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 21.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 969/27.10.2023г. по ч. гр. дело №
1965/2023г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Д. С. М. с ЕГН **********, с адрес: село А...ул..., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Д. с
ЕГН **********, с адрес: град Д...ж.к...., СУМА в размер на 1456,40 лв. (хиляда
четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМА в размер на 856,40
лв. (осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща
направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1965/2023г. по описа на ГОРС
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5