№ 666
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500783 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от Ив.Н.П. - Кмет, чрез
процесуален представител юрисконсулт М.Б. срещу решение
№260055/24.01.2022г., постановено по гр. Дело №2000/2021г. по описа на
ВРС, с което е прието ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. СТ. Д., ЕГН
**********, П. Д. СТ., ЕГН **********, и ЯНК. Д. Т., ЕГН **********, че
Община Варна, представлявана от кмета Ив.Н.П., не е собственик на 62/597
кв.м. ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 38354.502.65 по КККР на с.
Константиново, община Варна, с площ от 615 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори 38354.502.66, 38354.702.14, 38354.502.64 и 38354.502.61, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Според жалбоподателя, решението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че
правото на собственост върху 62 кв.м ид.ч. от процесния недвижим имот не е
придобито от Община Варна при условията на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във вр.
с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, както и че за имота не се прилага
мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти,
предвиден в § 1 от ЗДЗС. Твърди, че дори да се приеме, че имотът би могъл
да бъде придобит въз основа на давностно владение, то не е напълно и
категорично доказано наличието на двата признака на осъществено от
ищците непрекъснато владение - обективен и субективен, както и че то е
продължило необезпокоявано в продължение на 10 години. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
1
незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъде
отменено решението в частта за разноските като законна последица при
уважаване на въззивната жалба.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемите излагат становище за
неоснователност на въззивната жалба, като молят същата да бъде оставена без
уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно,
като бъдат присъдени направените по делото разноски. Считат, че
релевантните за спора факти са правилно установени, а изводите на съда са
законосъобразни. Излагат, че тъй като няма действително отчуждаване на
реална или идеална част от имота, то никоя част не е станала нито държавна,
нито общинска собственост поради което и позоваването на мораториума
относно давността върху държавни и общински имоти е неотносимо. Молят
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, предявен от Н. СТ. Д., П. Д. СТ. и ЯНК. Д. Т. срещу Община Варна за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на 62/597 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с идентификатор
38354.502.65 по КККР на с. Константиново, община Варна, с площ от 615
кв.м., при граници: имоти с идентификатори 38354.502.66, 38354.702.14,
38354.502.64 и 38354.502.61. Ищците твърдят, че с предварителен договор от
1938г. Анг.Д. Ст., по време на брака му с П.С., придобиват нива с площ от
3.00 дка, в м. „Мамикия-Клисалек“ (сега вилна зона „Лазур“), като при
образуване на ТКЗС имотът е оставен за лично ползване на семейството на
Ст.. Отделни части от целия имот, семейството предоставя на своите деца,
като процесният имот е предоставен на наследодателя на страните -Д.Анг.Д..
Ищците твърдят, че той, заедно със съпругата си Н.Д., придобиват имота по
давност, осъществявайки непрекъснато и необезпокоявана фактическа власт
от 18.09.1990г., а семейството на Д. и от преди създаване на кооперативните
стопанства. Излага се, че след смъртта на Д. Д., ищците П.С. и Я.Т., в
качеството си на негови дъщери, придобиват собствеността върху по 1/6
ид.ч. от процесния имот, а преживялата съпруга – Н.Д. - на 2/3 ид.ч. от същия.
Предвид соченото придобивно основание, ищците на 10.07.2018г. се
снабдяват с КНА № 57, том ІІ, дело № 348/2018г., с който са признати за
собственици по давност на 544/597 кв.м. ид.ч. от имот. Твърдят, че в него е
допусната грешка по отношение на придобитите части от имота, които следва
да бъдат 534/597 кв.м. ид.ч. Излагат, че в хода на изготвяне на КНА Община
Варна съставя АЧОС № 9806/03.04.2018г., с който актува 62 кв.м. ид.ч. от
процесния имот. Според ищците имотът не попада в територия по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. За територията- в.з. „Лазур“, в която той попада, е съставен
2
кадастрален план и застроително-регулацонен такъв през 1990г., с оглед на
който територията е урбанизирана, а не със земеделски характер, предвид
което за него не следва да бъде изготвян ПКП и ПНИ. По тези съображения
ищците считат, че издаденото в полза на общия им наследодател решение №
1075/17.03.2004г. на ОСЗГ-Варна за неотносимо. Имот № 293 е засегнат от
приетия през 1990г. улично-регулационен план, но същият до депозиране на
исковата молба в съда не е приложен, като не е издадена и отчуждителна
заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.), съответно на наследодателя на страните не е
изплащано обезщетение за процесните кв.м. ид.ч., не е осъществено и реално
отнемане на тези части от ищците. По изложените съображения ищците
считат, че предявеният от тях отрицателен установителен иск за собственост
е основателен, предвид което молят издадения в полза на Община Варна
АЧОС да бъде обезсилен, а в условията на евентуалност – отменен, както и да
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната община в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като моли да
бъде отхвърлен поради неоснователност. Излага, че с одобреният през 1990г.
кадастрален и застроително-регулационен план на вилна зона „Лазур“,
землището на с. Константиново, процесният имот е засегнат от уличната
регулация. Твърди, че процесната част от имота е общинска собственост на
осн. § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, тъй като в периода до 1991г. не е
установено имотът да е имал собственик и в този смисъл е бил държавна
собственост. Излага, че записването в разписния лист на Н.Д. не може да я
легитимира като придобила права върху него. Счита, че ищците не могат да
се легитимират като собственици по давност с оглед установената в чл. 86 ЗС
забрана, а след това - с оглед наложения мораториум с нормата на § 1 от ЗД
на ЗС. Твърди също, че имотът на ищците попада в територия по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, като реституцията в полза на общия на страните наследодател не е
приключила тъй като решение №1075/17.03.2004г. на ОСЗГ-Варна е издадено
след изменението на чл. 14 ЗСПЗЗ, което предполага двуфазна процедура по
възстановяване, а към момента на депозиране на исковата молба в съда не е
издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото копие на предварителен договор, се установява,
че продавачът Георги Стефанов обявява, че доброволно продава на П.Анг.
(имената на Анг.Д. са задраскани) собствената си нива от 3 дка, находяща се в
с. Константиново, м. „Мамикия-Клисълък“, като владението на имота е
предадено в деня на сключване на договора. Върху същия ръкописен
документ са поставени две марки от 1938г.
3
От представената от емлячния регистър опис-декларация на Анг.Д.
Ст., в качеството му на член на ТКЗС за подлежащите на групиране в
кооперативни блокове земи, е видно, че лозе от 2 дка в м. Клисълък, при
граници: Н.Я., Р.П., дере и лозе от 1 дка в м. Долая са му оставени за лично
ползване. Установява се също от приложено писмо, адресирано до Анг. Ст.,
че съгласно чл. 9 от Устава на ТКЗС му е оставено за лично ползване лозе от
2 дка в м. „Мимикия“, при граници: Н.Я., Р.П. и гора, поради което следва да
предаде за общо ползване на кооперативното стопанство, ползваното до този
момент от него лозе от 06 дка.
Видно от представените удостоверения за наследници, П.Я. С., поч. на
20.03.1981г., и Анг.Д. Ст., поч. на 10.02.1982г., са оставили за наследници по
закон децата си Г. Анг.ов Ст., Ж. А. Ф.а, В. А. П. и Д.Анг.Д., поч. на
19.06.2015г. и оставил за наследници по закон Н. СТ. Д. – съпруга, П. Д. СТ. –
дъщеря и ЯНК. Д. Т. – дъщеря.
Представено е уведомление до Ж.Ф.а, че с протоколно решение №
1/26.11.1992г. по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, органът по поземлена собственост е
признал и определени за възстановяване правото на собственост върху девет
недвижими имота, включително и лозе в м. Клисалъка и такова в м.
Мимикия. Приложено е решение №1075 от 17.03.2004г. на ОСЗГ-Варна, с
което на наследниците на Анг.Д. Анг.ов е признато право на собственост на
лозе от 3 дка, м. Лазур, заявено с пореден № 7 от заявлението и установено с
Емлячен регистър, като е отбелязано, че възстановяването на правото на
собственост върху имоти, разположени в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влязъл в сила ПНИ.
От приетото удостоверение № РР-18-9400-15(1)/24.04.2018г. на
Областния управител на област с административен район Варна, се
установява, че за вилна зона „Лазур“, с. Константиново, няма издадени,
приети и одобрени помощен план и план на новообразуваните имоти, като за
посочената вилна зона липсва подадена информация за необходимостта от
изработване на такива от компетентния орган – Община Варна.
С нотариален акт № 57, том ІІ, рег. № 4416, дело № 348/2018г., Н. СТ.
Д., П. Д. СТ. и ЯНК. Д. Т. са признати за собственици на 544/597 кв.м. ид.ч. от
ПИ № 293, в кв. 4, по плана на вилна зона „Лазур“, землището на с.
Константиново, ободрен със заповед № 452/10.08.1990г. на председателя на
Председателя на Общински народен съвет гр. Белослав, при общи граници по
скица: север – кадастрална граница, запад ПИ № 292, изток ПИ № 294, юг –
път, които идеални части са придобити по давност.
С удостоверение № ОП-18-9400-115(1) от 17.04.2018г. на Областния
управител на област с административен район Варна, е удостоверено липсата
на съставен акт за държавна собственост за периода 01.06.1996г. за 544 кв.м.
ид.ч. от ПИ № V-293, целият с площ от 597 кв.м., по плана на в.з. „Лазур“, с.
Константиново (л. 32), а от удостоверение рег. № АУ110357ВН-016ВН от
4
22.03.2018г. (л.31), Община Варна се установява, че за имота няма съставен
АОС към момента на издаването му. Посочено е, че за ПИ пл. № 293 има
отреден УПИ V-293, кв. 4, с площ 544 кв.м., като за образуването му от ПИ
пл. № 293 са отнети 63 кв.м. и са придадени 10 кв.м. от имот без номер.
Със заповед № 452/10.08.1990г. на председателя на ОбНС-гр.
Белослав, на основание чл. 75 ППЗТСУ е одобрен кадастрално-регулационен
и застроителен план на вилна зона „Лазур“, землището на с. Константиново,
обнародван в ДВ, брой 75 от 18.09.1990г., въз основа на който за процесния
имот е отреден парцел V-293, кв. 4, с площ от 544 кв.м., като за предвидената
улична регулация, е отнета част от южната страна на имота.
В разписния лист като собственици са посочени Н. СТ. Д., след
заличаване на вписания Р.М. (л. 16). Видно от представените от ищците
нотариални актове (л. 117-123), че заличеният в Р.М. се легитимира като
собственик на ½ ид.ч. от съседния парцел ІV-292, който в разписния лист към
плана от 1990г. е записан на другия съсобственик Стефан Мирев.
От приложената извадка от кадастралния план на м. „Хижа Звездица“
от 1969г. и разписния лист към него, е видно, че имот 255 е записан на
Д.Анг.Д.. Според КП на м. „Лазур“ от 1989г. и разписния лист към него, имот
293 – двор, е записан на Н. СТ. Д., след заличаване на Р.М..
С влязло в законна сила на 18.01.2019г. решение по гр.д. №
10341/2018г., по описа на ВРС, е признато за установено по отношение на Ат.
Ст. Ат., Анг. Ст. Ат. и Ж. А. Ф.а, че Община Варна не е собственик на 45/656
кв.м. ид.ч. от ПИ № 294, находящ се в кв. № 4 по плана на вилна зона
„Лазур“, землището на с. Константиново, целият с площ от 656 кв.м.
С АЧОС № 9806 от 03.04.2018г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във
връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, като общински са актувани 62/597
кв.м. ид.ч. от ПИ № 293, в кв. 4 по РП на в.з. „Лазур“, одобрен със заповед №
452/10.08.1990г. на Председателя на Общински народен съвет гр. Белослав (л.
6).
От заключението на СТЕ, изслушано и прието в о.с.з., проведено на
27.09.2021г., се установява, че първият /най-стар/ план за в.з. „Лазур“ е КП от
1969г., като заснетия в него имот 255 в разписния лист е записан на Д.Анг.Д..
Част от този имот с площ от 566 кв.м. се припокрива със заснетия в
следващия КП от 1989- ПИ 293 е с площ от 597 кв.м. Към датата на изготвяне
на посочените планове предназначението на територията, в която попада
процесния имот е земеделска. Експертът сочи, че със заповед №
452/10.08.1990г. на председателя на ОбНС - гр. Белослав, е приет кадастрален,
регулационен и застроителен план на в.з. „Лазур“ в землището на село
Константиново, който план е действащия и към настоящия момент, по който
за имота е отреден парцел V-293 в кв.4 с площ от 542 кв.м., при граници: на
запад - парцел ІV-292, на север – гора/скат, на изток – парцел VІ-294 и на юг –
улица между осеви точки 28-27. Предназначението на територията е
урбанизирана, начин на трайно ползване – двор. По този план съгласно
5
предвидената улична регулация от имота се отнемат общо 60 кв.м. от към
южната му страна. В.л. посочва, че в Държавен архив – Варна и ОСЗ-Варна
липсват текстови и графични данни за включване на сегашната територия на
вилна зона „Лазур“ в блокове на ТКЗС и ДЗС, няма предоставяне на земи за
ползване на лица по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От КП от 1969г. се
установява, че в горната територия има множество имоти, които са застроени
с полумасивни сгради и постройки и такива с масивни сгради/вили/жилища.
Липсват данни земята в границите на процесния имот да е била отчуждаване.
При огледа на място, вещото лице е установило, че имотът е ограден от три
страни, като по северната му граница няма ограда, тъй като в тази част
граничи с гора/скат с денивилация около 20м и повече. Имотът в
сравнително добре поддържан, засаден с множество лози и плодни дръвчета и
се ползва за вилни нужди. В северозападната част на имота съществува
полумасивна дървена барака със застроена площ от 15 кв.м., която не е
отразена в действащия план за територията.
В о.с.з., проведено на 08.11.2021г. са разпитани водените от ищеца
свидетели.
Св. Ст.Ян.Г. е ходила в имота- знае, че целият е около 1 дка, разделен
на две части между сина Д. Анг.ов и дъщерята Ж. С. от техния баща Анг.Д.,
който го има от своя дядо. Процесният имот представлява лозе, има
постройка, от едната страна е ограден с блокчета, от другата – с мрежа, от
третата –има гора. Знае имота от около 40 години-още като ученичка е ходила
там с баба си и дядо си. От тогава и до сега няма никаква промяна в него, и
никой е нямал претенции към него.
Св. Ат. Ст. Ат. – братовчед на ищците, знае имота, тъй като е съседен
на този на майка му и вуйчо му-представлява лозе около половин дка,
оградено с ограда, а в него има дървена барака. Границите на имота не са
били променяни, и никой не е имал претенции към него.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост, ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право
върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването
на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато
ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено.
По настоящото дело, ищците доколкото са собственици на 544/597 ид.
части обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск с намерението си да придобият по давност процесните ид.
6
части 62/597 от целия имот ПИ 293. Според изложеното в ТР №8/2012 от
27.11. 2013год. налице е правен интерес когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма
правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава
или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право
По настоящото дело, доколкото ищците по силата на КНА от
10.07.2018г. се легитимират като собственици на 544/597 ид. части от ПИ 293,
а от своя страна ответната община на 03.04.2018г. е съставила АЧОЗ №9806
за ПИ №293 с площ 62/597 ид. части, то за ищците е налице правен интерес
от предявяването на отрицателния установителен иск, поради което
производството е допустимо с оглед разясненията, съдържащи се в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №8/2012 от 27.11.2013 год.
Както беше посочено по-горе, при така предявеният иск – отрицателен
установителен за собственост, ищецът следва да установи само наличието на
правен интерес, докато ответниците следва да установят по пътя на пълното и
главно доказване принадлежността на правото си на собственост на
твърдяното придобивно основание.
Ответникът разполага с акт за частна общинска собственост.
В практиката няма спор, че актовете за държавна и за общинска
собственост имат констативно, а не конститутивно действие, т.е. нямат право-
пораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.
Като придобивно основание в процесния АОС е посочено чл. 2, ал.1, т.2
ЗОС, според която общинска собственост са имотите и вещите, предоставени
в собственост на общината със закон, а именно пар. 7, ал.1, т.4 ПЗР на
ЗМСМА, според който с влизане в сила на този закон, преминават в
собственост на общината общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и възприето от съда
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесните 62/597
идеални части са част от имот пл. № 293 по КП от 1989г. Същите, с
кадастрално-регулационен и застроителен план на вилна зона „Лазур“,
землище на село Константиново, одобрен със заповед № 452/10.08.1990г. на
председателя на ОНС гр. Белослав, са били отредени за прокарване на улица,
която съобразно действащата към този момент нормативна уредба – ЗТСУ (в
7
редакцията му ДВ, бр. 32 от 20.04.1990г., отм.), е обществено мероприятие по
чл. 22 ЗТСУ (отм.).
В тази връзка следва да се отбележи, че регулационните планове,
одобрени по ЗТСУ (отм.), нямат непосредствено отчуждително действие.
Според редакцията на чл. 63 ЗТСУ/действал към датата на отчуждаването/,
недвижими имоти могат да бъдат отчуждавани по влезли в сила застроителни
регулационни планове за прокарване или разширяване на улици, но за целта,
съобразно разпоредбата на чл. 95 от същия закон, необходимите имоти се
отчуждават с мотивирана заповед на председателя на съответния общински
съвет. В.л. не е установило заповед за отчуждаване по реда на чл. 95 ЗТСУ
/отм./ да е била издавана; такава не е представена и от ответника, поради
което съдът намира, че въпреки наличието на кадастрално –регулационен
план, одобрен през 1990г., процесната част от имота не е била отчуждена, тъй
като не са били изпълнени всички законови предпоставки. Следва да се
съобрази и разпоредбата на § 2, от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ /обн. в ДВ, бр. 14
от 2000 г./. според който отчуждителните производства, започнали при
действието на Закона за териториално и селищно устройство, по които не е
издадена заповед за отчуждаване и имотът не е завзет до 30 октомври 1998 г.,
се прекратяват.
С оглед на което и доколкото липсва заповед за отчуждаване, нито е
реализирано мероприятието, предвидено по улично-регулационния план , то
не са налице основания за възникване на общинска собственост върху
процесната част, тъй като същата не е имала характер на улица или път към
датата на влизане на ЗМСМА в сила.
От друга страна, по делото липсват каквито и да е доказателства, че
тази ид. част е била държавна собственост, за да се приеме, че е преминала в
собственост на общината след приемането на ЗМСМА. Имотът не е бил
безстопанствен, нито се е водел на неизвестен собственик в разписните листи.
Следва да се отбележи, че от анализа на събраните в хода на производството
писмени и гласи доказателства се установява, че имотът попада в
урбанизирана територия. Той не е бил обобществяван, а е останал за лично
ползвана на наследодателя на ищците, а от друга страна според заключението
на СТЕ, теренът в който се намира, не е със земеделско предназначение,
земята в местността не е била предоставяна за ползване на граждани, нито е
подлежала на реституция по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не е било
необходимо изработване на план за земеразделяне и ПНИ.
Напротив, от всички събрани доказателства се установява, че тази
процесна ид. част е част имот 293 по кадастралния план на КП от 1989г. на
вилна зона „Лазур“, землището на село Константиново. Съдът приема за
доказано, че праводателите на ищците- П.Анг. и Анг.Д. са установили
фактическа власт върху нива от 3.000 дка в м. „Мамикия-Клисълък“ от
момента на сключване на предварителния договор през 1938г. и са
осъществявали такава до момента, в който са предоставили на семейството на
8
всяко от децата си фактическото ползване на части от същия, като през 1969г.
при изработване на КП, като собственик в разписния лист е вписан
наследодателят на страните Д.Анг.Д.. Последният, заедно със съпругата си
Н.Д., до смъртта си, а след нея и неговите наследници, са упражнявали
фактическа власт върху имота в границите, заснети с КП от 1989г. и
отредения по този план ПИ 293, като свой, ограждайки и облагородявайки го,
и която власт те упражняват и към датата на сезиране на съда. В тази насока
са и показанията на свидетелите, според които границите на имота не са
променяни от както го помнят, т.е. в последните 30-40 години. В този смисъл
е и заключението на в.л., че на място процесните ид части попадат в имота,
собственост на ищците, който представлява лозе, което се обработва,
оградено от три страни, а от четвъртата –граничи с гора и стръмен склон.
Доколкото община Варна, чиято е доказателствената тежест не
установява наличието на основание, въз основа на което да се легитимира
като собственик на процесите ид. части, то предявеният срещу нея
отрицателен иск за собственост, се явява основателен.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемите имат
право да им бъдат присъдени направените разноски за заплащане а
адвокатски хонорара, които съдът с оглед представения списък и
доказателства, определя в общ размер на 600лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260055/24.01.2022г., постановено по гр.
дело №2000/2021г. по описа на ВРС, 34-ти състав.
ОСЪЖДА Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Ив.Н.П., да заплати на Н. СТ. Д., ЕГН **********,
от гр. ************* П. Д. СТ., ЕГН **********, от гр. *********** и ЯНК.
Д. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, *************, сума от 600.00 лева
(шестстотин) лв., представляваща направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски за адв. хонорар, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на осн. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10