О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№VІ-2389 Година 2018, 07.12.2018г.
гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,VІ-ти въззивен състав
На седми декември
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
частно
гражданско дело номер 1747 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 32434 от
01.08.2018г. по описа на Районен съд Бургас против Решение
от 09.07.2018г по
гр.д.№ 1183/2018г., с което е отхвърлен иска на Katarzyna Sitarska и Wojciech Sitarski, чрез упълномощения представител
Feliks, Jerzy, против Enter Air Sp. Z o.o., за осъждането му да заплати сумата от 500 евро, представляваща
обезщетение за вреди претърпени в следствие на закъснение от 3. 5 часа на полет
ENT 1368 от Бургас до Вроцлав.
Жалбоподателите искат отмяна на решението
и разглеждане на делото. Сочат,
че са изпълнили указанията на съда като са заплатили дължимата държавна такса. Не представят доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, съдът намира за
установено следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано
по молба на Katarzyna Sitarska и Wojciech Sitarski, чрез
упълномощения представител Feliks,
Jerzy, обективирана в исков формуляр по Регламент (ЕО) № 861/ 2007г.за европейска
процедура за искове с малък материален интерес, постъпила в РС -Бургас с вх.№ 6815/ 15.02.2018г.
С
предявения иск е поискано от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Enter Air Sp. Z o.o да заплати на ищците, сумата
от общо 500 евро, представляваща обезщетение за вреди,
претърпени вследствие на закъснение на полет полет ENT 1368 от Бургас до Вроцлав с 3,5 часа.
Съгласно чл. 19 Регламент (ЕО) № 861/2007 при спазване на разпоредбите на този Регламент,
приложимо към европейската процедура за исковете с малък материален интерес, е
процесуалното право на държавата–членка, в която се провежда процедурата.И тъй
като самият Регламент не съдържа норми, предвиждащи специален, различен от
национално уредения, ред за обжалване досежно инстанции и процесуални
предпоставки, то приложими са
разпоредбите на ГПК вкл. в частта за проверката от първоинстанционния
съд на подадената въззивна жалба-чл.262 ГПК вр. чл.275, ал.2 ГПК.
С
разпореждане №3447 от
19.02.2018г., обективирано и във формуляр Б „Искане от съда за попълване /поправка на исков
формуляр“ от 20.02.2018г. на ищците е указано, че производството е оставено без движение и
следва всеки от тях в едноседмичен срок от получаване да представи
доказателства за платена държавна такса на размер на
50 лв. или общо 100 лв. от двамата ищци по посочена банкова сметка и превод на
приложените към формуляр А книжа на български език. Указано е също така, че при
неизпълнение на указанията молбата ще бъде отхвърлена на основание чл.4 от
Регламент 861/2007.
В изпълнение
на това разпореждане по
делото е постъпило потвърждение за прехвърляне и превод на сумата за д. такса и
превод на книжата. При направена справка е установено, че постъпилата сума е в
размер на 50 лв. С разпореждане №4518 от
07.03.2018г. на ищците е указано, че следва да бъде довнесена д.т. в размер на
50 лв. При извършена служебна справка е установено, че към 19.04.2018г. по
сметката на БРС е постъпила единствено сумата от 50 лв. с дата на превода
15.03.2018г. С разпореждане №7605 от 14.04.2018г.
производството е оставено без движение и е разпоредено на ищците да бъде
изпратен формуляр В с указания да бъде довнесена д.т. в размер на 50 лв. с
указания за последствията. На 06.07.2018г. отново е извършена счетоводна
справка, установяваща, че за периода 16.0.2018. до 06.07.2018г. не е постъпила
сума в размер ан 50 лв. С решение от 09.07.2018г. съдът е приел, че указанията
не са изпълнени и е отхвърлил иска на основание чл.4, ал.4, предл.2-ро от
Регламент /ЕО/ №861/2017.
Съдът намира, че макар и постановения
съдебен акт да е именуван решение, въпреки, че съдът не се е произнесъл по
съществото на спора, следва да се приеме, че същият има характер на определение
и производството пред въззивната инстанция се развива по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Поради и това сезиращата жалба има характер на частна въззивна жалба. Както
бе посочено по-горе твърденията са, че указанията за внасяне на д. т. в размер
на общо 100 лв. или по 50 лв. за вески от исковете са изпълнени. От събраните
доказателства се установява, че по делото са представени доказателства за
внесена д.т. в размер на 50 лв. По отношение на довнасянето на 50 лв.
доказателства не са представени нито пред първоинстанционния съд, нито пред
въззивната инстанция.
Регламент
(ЕО) № 861/2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък
материален интерес има за цел да опрости и ускори съдопроизводството при искове
с малък материален интерес по презгранични дела и да намали разноските за
воденето им,като въвежда незадължителен процедурен инструмент,в допълнение на
съществуващите възможности в националните законодателства на държавите-членки. Наред с това цели да улесни
признаването и изпълнението на съдебните решения,постановени по предвидената в
него процедура (§8 от
Преамбюла). С оглед тези
цели процедурата по Регламента се образува чрез попълване на стандартен исков
формуляр и внасянето му в компетентния съд или правораздавателен орган (§ 11 от Преамбюла). Следва да се отбележи обаче,че тази процедура не изключва приложението на
националното законодателство–съгл.§ 26 от
Преамбюла всяко позоваване на обжалване в настоящия регламент включва всички
възможни средства за обжалване, налични според националното право.
В изпълнение
на това в Европейския портал за електронно правосъдие „european justice“ и в
Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси, на разположение на страните се намират предвидените
в Регламента
формуляри и указания за попълването им, заедно с информацията,предоставена от отделните
държави-членки във връзка с приложението на Регламента. По отношение на приложението на процедурата в България е предоставена информация: относно компетентни съдилища: Районните
съдилища са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за
искове с малък материален интерес. Местната подсъдност се определя
съгласно правилата на Гражданския процесуален кодекс; относно начини за съобщаване: Исковият формуляр А за образуване на
производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес
може да бъде подаден пряко до районния съд,както и по пощата; относно съдилища
за обжалване: решенията на
районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища,като жалбата се подава
чрез съда, който е
постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната (чл. 258
и 259 от ГПК). Указани са и предпоставките по чл.280 от ГПК за
допустимост на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
От
изложеното дотук се налага извода, че
претенцията е предявена при спазване правилата за международната компетентност
на сезирания съд /по мястото на вредоносното събитие/ и на правилата за родова и местна
компетентност, установени от вътрешното законодателство на България (ГПК).
Според
разпоредбата на чл.2 от Регламента същият е приложим при презгранични граждански
и търговски дела, когато
стойността на иска не надвишава 2000 евро в момента на предявяване на исковия
формуляр, с изключение
на лихвите и разноските.
В настоящия случай въпреки многократните указания изпратени до ищците за внасяне на дължимата
държавна такса, те не са изпълнени.Ето защо не би могло
да се премине към разглеждане на исковете по общия исков ред, предвиден в
националното законодателство преди отстраняването на тези нередовности. Доказателства за
внесената д.т. не са представени и пред въззивната инстанция.
Според
разпоредбата на чл.4,ал.4 от
Регламента, когато съдът
или правораздавателния орган сметне, че информацията, предоставена от ищеца, е
недостатъчно ясна или недостатъчна,т ой дава на ищеца възможност да попълни и поправи исковия формуляр или да
представи допълнителна информация или документи, или да оттегли иска в определен от него срок. А когато ищецът не
успее да попълни или поправи исковия формуляр в рамките на определения срок,
молбата се отхвърля.
С обжалваното решение, имащо
характер на определение, районният съд е приел, че
ищецът не е изпълнил
указанията.
При това
положение следва да се
приеме, че е налице
основанието за отхвърляне на молбата, предвидено в разпоредбата на чл.4,ал.4 изр. последно от Регламента,а именно–ищецът не е успял да поправи исковия си формуляр в рамките на определения
за това срок.
От гореизложеното се налага извод за неоснователност
на жалбата, а обжалваното
определение като законосъобразно следва да се потвърди.
Водим
от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1481 от 09.07.2018г., имащо характер
на определение, на БРС постановено
по ч.гр.д.№ 1183/2018г., с което е отхвърлена молбата на Katarzyna Sitarska и Wojciech
Sitarski, чрез
упълномощения представител Feliks, Jerzy, обективирана в исков формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/ 2007 за европейска
процедура за искове с малък материален интерес, против Enter Air
Sp. Z o.o., за
осъждането му да заплати сумата от 500 евро, представляваща обезщетение за
вреди претърпени в следствие на закъснение от 3. 5 часа на полет ENT 1368 от Бургас до Вроцлав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: