Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
27.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мариана Кадиева
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
191 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на началник група „Охранителна полиция” в РУ – Кирково към
ОДМВР – Кърджали, срещу Решение № 108/ 11.07.2019 г., постановено по а.н.д. №
149/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград. Твърди се, че лицето Т.Х.Е. не е
изпълнило задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП да регистрира придобитото от
него превозно средство – товарен автомобил „Форд Транзит 300” с рег.№ *** в
срок от един месец. Също така се сочи, че правилно е определена нарушената
разпоредба от ЗДвП – чл.140, както и санкционната такава. Поради изложеното се
прави искане да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да
се потвърди издаденото от касатора наказателно
постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
не се явява и не се представлява.
Ответникът – Т.Х.Е.,
чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
правилност на оспореното решение.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 149/2019
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна
по следните съображения:
С оспореното решение РС – Момчилград е
отменил НП № 19-0318-000162/10.06.2019год., издадено
от Началник група в
РУ - Кирково ,с което на Т.Х.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца,на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
РС – Момчилград е достигнал до извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление като е приел, че съгласно разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП допускат се само МПС, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Позовал
се е на доказателствата по делото и е приел, че управлявания
от жалбоподателя товарен автомобил е
бил с надлежно поставени две регистрационни
табели. В резултат на тази констатация
е направил извод, че административното нарушение е несъставомерно.
На следващо място , приел, че
нарушението не може да
му бъде вменено
от субективна страна да е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС.Приел е за установено, че
санкционираното лице не е
имало никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация, тъй като тя не му е съобщена. Съобразно разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо,
като непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
В оспореното решение
са изложени мотиви, че вмененото административно нарушение на лицето би могло
да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла
на чл. 11 от НК, която правна норма е субсидиарно
, по силата на чл. 11 от ЗАНН. При липсата на умисъл РС – Момчилград е
приел, че нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може
да бъде санкционирано.
Касационният състав на АС – Кърджали не
споделя изложените мотиви за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради следните съображения:
Отговорността на ответника по касация е ангажирана
в качеството му на водач на
МПС, за това, че на 30.01.2019 г. около *** ч. до *** по посока *** към ***, управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 300” с рег.№
*** , като при
извършена
проверка било установено, че МПС
е с прекратена регистрация служебно, на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Нарушението е квалифицирано
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за извършването
му касаторът е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП "По
пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места.По
пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които
са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Санкцията за нарушаване на
тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до
500 лв. водач,
който управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
Субект на административнонаказателната
отговорност по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е водачът на МПС. Не е налице спор по делото,
че Т.Е. е закупил процесния автомобил с договор за покупко-продажба на 03.05.2018 г., което обстоятелство не се оспорва от
него. В жалбата до РС – Момчилград е посочил, че въпреки
заплатена такса от ОДМВР – Кърджали е получил отказ да бъде регистрирано това
МПС. По делото е приложена вносна бележка с дата 28.05.2018 г. , от която се
установява, че на посочената дата ответникът по касация е внесъл сумата от ***
лв. в полза на ОДМВР – Кърджали с посочено основание: Първоначална регистрация.
Други доказателства за наличие на отказ ( мълчалив или изричен) да се
регистрира МПС, не са представени. Отсъстват твърдения този отказ да е бил
оспорен. При това положение в съдебноадминистративното
производство, както пред РС – Момчилград, така и пред АС – Кърджали, не може да
се провери основателността на посоченото твърдение. Всъщност в това
производство не може да се проверява законосъобразността на административния
акт.
Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДвП вменява задължение
на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец
с цел продажба.
С оглед установената
фактическа обстановка безспорно се установява,
че Т.Е. е бил наясно със
задължението си да регистрира закупения
автомобил, но не го е изпълнил,
с оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена
от административния орган на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване
в автоматизираната информационна
система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството
за регистрация и да се свалят
регистрационните табели.
Такива задължения не са предвидени
и в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от
2012 г., бр. 20 от 2018
г.), за разлика от другите случаи
на служебно прекратяване на регистрацията.
Видно от цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил, в предвидените от законодателя срокове, е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.
143, ал. 15
от ЗДвП. Ето защо, ответникът по касация, управлявайки
собствения си автомобил, след като е знаел, че
не е изпълнил това си задължение,
е бил наясно с предвидените от законодателя последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП
не изисква конкретна форма на вина, за
да се счете
нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не
се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.В този смисъл, следва да се приеме,
че ответникът по касация е осъществил
състава на вмененото му нарушение
по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на
което правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност,
на посоченото основание.Да се приеме обратното би означавало да
се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него,
което е недопустимо.
Поради изложените
съображения касационната жалба е основателна, а оспореното решение следва да се
отмени като неправилно и се постанови решение по същество, с което да се
потвърди наказателно постановление.
Ето защо и на основание чл.
221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във вр.
с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 108/11.07.2019
г., постановено по а.н.д. № 149/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград, вместо
което постановява:
Потвърждава НП №
19-0318-000162/10.06.2019год., издадено от Началник група в РУ - Кирково , с което на Т.Х.Е.
с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.