Присъда по дело №253/2012 на Районен съд - Оряхово

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 253 от описа на ОРС за 2012 г.,

изготвени на 07.02.2014 г.

 

Подсъдимите И.В.П., М.И.И. и М.Ц.С. са предадени на съд с обвинителен акт на районен прокурор Г. Кюркчийска – административен ръководител на Районна прокуратура-Оряхово, по досъдебно производство № 96/2007 г., по описа на Районна прокуратура-Оряхово, /№121/2006 г. на РУП-Оряхово/, с който спрямо тях е повдигнато обвинение, както следва:

Против И.В.П. за това, че е извършил деянието при условието на продължавано престъпление, всеки ден, за времето от  28 април 2006 г. до 4 май 2006 г., в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността „Герена”, като деянието е извършено от три лица, сговорили се предварително – в предварителен сговор с М.И.И. и М.Ц.С., в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител район”, Район-Мизия във „ВиК” ЕООД, гр. Враца, е присвоил чужди движими вещи – 1115.85 м стоманени тръби с външен диаметър ф 219 мм и дебелина на стената 7 мм, на обща стойност 15 519 лв., собственост на „ВиК” ООД, със седалище гр. Враца, като: по неустановено време, на 28.04.2006 г., е присвоил чужди вещи – стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 71.04 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 29.04.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 153.01 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 02.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 267.76 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 03.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 237.16 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 04.05.2006 г. , е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 386.89 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995, връчени в това му качество, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, като е повредил противозаконно чужда недвижима вещ – стоманен водопровод L 1995, с обща дължина 1995 м., находящ се в землището на гр. Мизия, в местността „Герена”, собственост на „ВиК” ООД, гр. Враца, като нанесената щета от повредата е в размер на 12 699 лева - престъпление по чл.202, ал.І, т.1 и т.2, във вр. с  чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Против М.И.И. за това, че е извършил деянието при условието на продължавано престъпление, всеки ден, за времето от 28 април 2006 г. до 4 май 2006 г., в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността „Герена”,  като деянието е извършено от три лица, сговорили се предварително – в предварителен сговор с И.В.П., ЕГН **********,***, който е извършил деянието в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител район” на Район Мизия при „ВиК” ООД, гр. Враца и М.Ц.С., ЕГН **********,***, е  присвоил чужди движими вещи – 1115.85 м стоманени тръби с външен диаметър ф 219 мм и дебелина на стената 7 мм, на обща стойност 15 519 лв., собственост на „ВиК” ООД, със седалище гр. Враца, като по неустановено време, на 28.04.2006 г., е присвоил чужди вещи – стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 71.04 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 29.04.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 153.01 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 02.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 267.76 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 03.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 237.16 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 04.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 386.89 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.216, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, а именно повредил е противозаконно чужда недвижима вещ – стоманен водопровод L 1995, с обща дължина 1995 м, находящ се в землището на гр. Мизия, в местността „Герена”, собственост на „ВиК” ООД, гр. Враца, като нанесената щета е в размер на 12 699 лева - престъпление по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК

Против М.Ц.С. за това, че е извършил деянието при условието на продължавано престъпление, всеки ден, за времето от 28 април 2006 г. до 4 май 2006 г., в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността „Герена”,  като деянието е извършено от три лица, сговорили се предварително – в предварителен сговор с И.В.П., ЕГН **********,***, който е извършил деянието в качеството си  на длъжностно лице – „Ръководител район”, на район Мизия във  „ВиК” ООД, Враца и М.И.И., ЕГН **********,***, е присвоил чужди движими вещи – 1115.85 м стоманени тръби с външен диаметър ф 219 мм и дебелина на стената 7 мм, на обща стойност 15 519 лв., собственост на „ВиК” ООД, със седалище гр. Враца, като: по неустановено време, на 28.04.2006 г., е присвоил чужди вещи – стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 71.04 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 29.04.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 153.01 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 02.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 267.76 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 03.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 237.16 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995; по неустановено време, на 04.05.2006 г., е присвоил чужди вещи - стоманени тръби с външен диаметър ф219 и дебелина на стената 7 мм, с обща дължина 386.89 м, представляващи част от стоманен водопровод L 1995, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон  не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.216, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, а именно – повредил е противозаконно чужда недвижима вещ – стоманен водопровод L 1995, с обща дължина 1995 м, находящ се в землището на гр. Мизия, местността „Герена”, собственост на „ ВиК” ООД, гр. Враца, като нанесената щета е в размер на 12 699 лева - престъпление по чл.202, ал.1, т. 1 и т. 2, във вр. с  чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Обвинителният акт е депозиран в ОРС след като с постановено решение по ВНОХД № 62/2012 г. Окръжен съд-Враца е отменил атакуваната присъда № 27/18.11.2011 г. на РС Оряхово, постановена по НОХД № 70/11 г. на същия съд и е върнал делото на РП-Оряхово за отстраняване на констатираните противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт. С отменената присъда подсъдимите били признати за виновни в извършено престъпление по чл.202 ал.2, т.1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 28.04.06 г. до 04.05.06 г. в местността „Герена”, в землището на гр.Мизия, в съучастие присвоили чужди движими вещи в големи размери, на стойност 12 699 лв., собственост на „ВиК” ООД Враца, представляващи част от стоманен водопровод L 1995, връчени на подс. П. в качеството му на длъжностно лице, да ги пази и управлява, като по този начин е осъществил състава на престъплението и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 НК. В хода на това производство е допуснат за разглеждане и граждански иск, като съдът е осъдил подсъдимите И.В.П., М.И.И. и М.Ц.С., солидарно да заплатят на „ВиК” ООД гр. Враца, сумата от 12 699 лв. представляваща нанесени щети в следствие на деянието, като искът за сумата до пълния предявен размер 43 351.66 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Така постановената присъда е обжалвА.пред Окръжен съд – Враца от подс. И. и С., с оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за отмяната й и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение. Именно по тяхната жалба е било образувано и ВНОХД № 62/2012 г. Окръжен съд-Враца, по което състав на съда е е отменил атакуваната присъда № 27/18.11.2011 г. на РС Оряхово, постановена по НОХД № 70/11 г. на същия съд и е върнал делото на РП-Оряхово

Представителят на ОРП е счел, че е изпълнил указанията на въззивната инстанция е и внесъл настоящия обвинителен акт, по който е образуваното и настоящото съдебно производство.

С разпореждане на съда от закрито съдебно заседание, проведено на 15.08.2012 г., делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание за разглеждане по общия ред.

В хода на съдебното производство бе допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от „ВиК” ООД гр. Враца, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, при условията на солидарност срещу подсъдимите И.В.П., М.И.И. и М.Ц.С., за сумата в размер на 15 519 лв., представляваща стойността на имуществените вреди, претърпени от дружеството, като последици от инкриминираното деяние, а в качеството на граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице - „ВиК” ООД - гр. Враца, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ №2, представлявано от А.П. – управител.

В хода на съдебното следствие прокурорът поддържа обвинението. Смята същото за доказано по несъмнен начин, доколкото от анализа на доказателствата се установявало извършеното деяние. Счита, че от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие е видно, че в землището на гр. Мизия, в местността Герена, липсва участък от изградения там тръбопровод, състоящ се от стоманени тръби с външен диаметър Ф219 мм, дебелина на стената 7 мм, с обща дължина на липсващите вещи, в размер на 1 995 метра. Твърди, че от приобщената към делото документация представена от ощетеното ЮЛ - ВиК ООД гр. Враца е видно, че процесния водопровод е негова собственост и към датата на деянието не е бил бракуван. Намира, че от приобщените по делото трудов договор, допълнително споразумение към него, длъжностна характеристика е видно, че към датата на деянието подсъдимия И.В.П., е заемал длъжността ръководител район на район гр. Мизия при „ВиК” ООД гр. Враца, и с оглед разпоредбата на чл. 93 НК, същият се явявал длъжностно лице, тъй като неговата работа била свързА.с управление и ръководене на управлявания от него район и му било вменено задълженията да стопанисва, контролира, опазва процесния водопровод. Счита, че тръбите, от които е бил изграден той, са движими вещи по смисъла на ЗС. Анализира показанията на свидетелите К.Б.К., А.Б.А., Н.С.И., П.П.Г. и приема, че те пряко и непосредствено са възприели факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, поради което моли да се вземат предвид при постановяване на присъдата. Представителят на държавното обвинение счита, че от показанията на свидетеля А.П. - управител на ощетеното ЮЛ, се установява, че подсъдимите лица не са имали писменото съгласие и разрешение за демонтирането на тръбопровода и разпореждането с него. В този аспект обсъжда и показанията на св. К., св. А., които като длъжностни лица при пострадалото ЮЛ разкриват процедурата по бракуване на един водопровод, каквато в случая не била проведена. Поради горното смята, че процесните движими вещи са били във фактическата власт на подсъдимия П., именно поверени му в качеството му на длъжностно лице, да ги пази и управлява, като обаче не е имал правото да се разпорежда с тях. Излага, че от показанията на св. Б., който е посетил местопроизшествието, ставало ясно, че подсъдимите И. и С. му заявили категорично, че имат разрешението на управителя на дружеството за демонтиране на вещите и съответното разпореждане с тях, но от техните действията било установено, че същите не са имали съответното разрешение за демонтиране на тръбопровода, не са имали и разрешение по Закона за управление за отпадъците, каквото се изрично се иска за транспортиране на стоманени тръби, но въпреки това, съзнавайки, че присвояват имущество, което не е тяхна собственост, лишили собственика от възможността да се разпорежда със своето имущество, и по този начин са довършили изпълнителното деяние. Твърди, че от приобщената покупко-изплащателна сметка е видно, че в периода от 28.04.2006 г. до 04.05.2006 г., подсъдимите лица са предали общо стоманени тръби с обща дължина 1 995 метра, което количество се установявало по безспорен начин и от приобщените по делото експертизи. Твърденията на подсъдимите лица, че част от тръбопровода е предмет на престъпление, извършено в предходен период от време, от други лица, счита за защитна теза, която изцяло се опровергавала както от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и от покупко-изплащателните сметки за общото количество, така и от показанията на свидетеля багерист, който лично е изкопал тръбите и от показанията на св. К. и св. Б., които лично и непосредствено са се убедили на място, че има ясни следи от изкопаване и след замерване е установено, че липсват тръби в общ размер на 1 995 метра. Обвинението счита за безспорно установен предмета на престъпление и индивидуализиран по количество и вид, а от анализа на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност можело да се направи извода, че подсъдимите лица виновно, с пряк умисъл, са присвоили чужди движими вещи в общ размер на 1995 метра, при което са получили значителни парични средства. Поддържа се и повдигнатото обвинение за предварителен сговор, тай като през продължителен период от време лицата са извършили едни и същи по вид деяния умишлено, като предварително са планували още през м. април деянието и са набавили средството за това – а именно необходимата техника и хора, който факт се извеждал от показанията на св. М.П., от показанията на фадромиста и на всички останали свидетели. В тази насока и с оглед противоречивата съдебна практика оставя на съда преценката дали се касае за съучастие или предварителен сговор. Прокурорът смята, че деянието е съставомерно в хипотезата на чл. 26 от НК, т.к. през непродължителен период от време, за времето от 28.04.2006 до 04.05.2006 г., подсъдимите лица са извършили разпореждане почти ежедневно с инкриминираните движими вещи, респ. от субективна и обективна стрА.последващите се явявали продължение на предходните. Прокурорът смята, че тръбопровода е бил здраво вкопан в земята, преди същия да бъде нарязан, поради което съобразно разпоредбата на чл.110 ЗС, се касаело за движима вещ, предмет на престъпление по чл. 216 НК, което престъпление предхождало извършеното присвояване на движими вещи. Смята за доказано и обстоятелството, че чрез използване на техническо средство подсъдимите И. и С. лично са откопали и нарязали тръбопровода, като по този начин са унищожили движима вещ, която не в последствие не е могла да ползва по предназначение и е налице престъпление по чл.216 НК, а с оглед масивността, касае се за умишлено унищожаване в големи размери, тъй като подсъдимите лица са съзнавали, че чрез действията си унищожават тази движима вещ и тя повече не може да бъде използвА.за питейни нужди на населението в гр. Мизия. Твърди, че деянието по чл. 216 е по-леко наказуемо и обуславя квалифициран състав на престъпление по чл. 202 НК, което обвинение счита за доказано по несъмнен начин. Определя тежестта на деянието, като акцентира, че с действията си подсъдимите лица са унищожили основния водопровод в гр. Мизия, с което са създали опасност за населението на населеното място при авария на резервния водопровод. С оглед тежестта на деянието и неговата обществената опасност счита, че са налице отегчаващи вината обстоятелства. Такива извежда и от процесуалното поведение на подсъдимите лица, а като единственото смекчаващо вината обстоятелство представителят на обвинението намира чистото съдебно минало на подсъдимите лица към датата на деянието. В тази насока отбелязва единствено добрите характеристични данни на подсъдимия И.П. и съобразявайки, че от извършване на деянието са изминали почти 8 години, предлага наказанието да се определи в по-нисък размер, като се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, а именно: за подсъдимия И.П. – 1 година „Лишаване от свобода“, с 3 годишен изпитателен срок, за подс. М.С. и М.И. – 2 години а „Лишаване от свобода“, с изпитателен срок в рамките на 4 години. При това прокурорът взема предвид, че е настъпила облага за подсъдимите М.И. и М.С., а подсъдимия П. е извършил деянието от обективна и субективна страна, като е дал възможност на други лица да извлекат имотна облага. По предявения граждански иск счита, че същия е законосъобразен и обоснован, а по отношение на размера, преценката предоставя на съда.

Представителя на гражданския ищец поддържа предявения граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимите сочат, че разбират обвинението, но го оспорват, не се признават за виновни, оспорват и предявения граждански иск, като не дават обяснения.

В хода на производството подсъдимите бяха представлявани от защитници – за подс. П. – адв. Н. Н., договорен защитник и адв. С. – резервен, а за подс. И. и С. от договорният им такъв – адв. Цв. Н. и от адв. Здр. Й. – резервен защитник, които оспорват повдигнато обвинение.

Осигуряването на резервни защитници съдът намери за необходимо, за да се осигури разглеждането на делото в разумен срок, като изходи от факта, че ДП е образувано още през 2006 г., а невъзможността да се даде ход на съдебното следствие в множество поредни заседания, поради отсъствие на ангажираните от подсъдимите договорни защитници, бе предпоставка за отлагане на множество съдебни заседания.

Защитата на подс. П., в лицето на договорния му защитник адв. Н. Н., е съгласен с изложената подробно фактическа обстановка по делото и анализа на събраните доказателства на прокурора. При това не оспорва исканото от прокурора наказание по отношение на подзащитния му. Не оспорва и предявения граждански иск, като по размера преценката предоставя на съда.

Защитата на подс. И. и С., в лицето на резервния защитник адв. Й., счита, че обвинението за предварителен сговор с подсъдимия П. е останало недоказано. Счита, че подс. П. е казал на подс. И. и С., че могат да копаят е режат тръби от процесния водопровод, които се заели това, мислейки, че имат разрешение. Смята, че за липсата на разрешение от управителя на дружеството е нямало как да знаят, защото не били негови служители и не са били във връзка с други лица на „ВиК” освен с П.. Поради това счита, че няма умисъл за присвояване в техните действия и те не следва да носят наказателна отговорност. Моли за постановяване на оправдателна присъда поради липса на доказателства, установяващи обвинението, както и за отхвърляне на гражданския иск спрямо.

В последната си дума подсъдимия П. споделя изложеното от защитника си, а подсъдимите И. и С. заявяват, че са невинни.

 

След като извърши внимателна преценка на всички събрани доказателства и доказателствени източници, обсъждайки ги както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност, настоящият състав приема следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият И.В.П. е роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, с бълг. гражданство,  неосъждан, със средно техническо образование, разведен, без родство с останалите подсъдими, безработен в момента.

Подсъдимият М.И.И. е роден на *** год. в гр. Оряхово, с адрес ***, българин с бълг. гражданство, с ЕГН **********, неосъждан, без родство с останалите подсъдими, безработен, със средно образование, съжителства на семейни начала с Корнелия Пламенова.

Подсъдимият М.Ц.С. е роден на *** год. в гр. Оряхово с адрес ***, с ЕГН **********, българин, с бълг. гражданство, неосъждан, без родство с останалите подсъдимия, разведен, със средно образование, безработен.

Подсъдимия И.В.П. работил във „ВиК“ ООД – гр. Враца, район-Мизия, на длъжност „Ръководител район“, за периода 22.02.2000 г. до лятото  на 2006 г. В изпълнение на служебните си задължения осъществявал непосредствено оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство по всички технически райони в направлението и отговарял за управлението на имуществото на дружеството в този район.

Водоснабдяването на гр. Мизия било осигурявано от „ВиК“ ООД – гр. Враца, чрез район-Мизия. То се осъществявало от два водопровода – основен и резервен. Резервния водопровод бил изграден в местността „Герена”, на територията на бившия завод „КЦХ” – Мизия, през 1987 г., но със средствата на тогавашното СП „ВиК” – Враца и съгласно Акт обр.15/12.11.1987 г., бил приет за експлоатация, като поддържането му било възложено на тогавашното СП „В и К” – Враца, което било негов инвеститор и собственик, а през 1988 г., водопровода бил въведен в експлоатация и вписан в активите на дружеството, като стоманен водопровод с Ф-219 и с дължина 1995 м. Картата на водоснабдителната мрежа на гр. Мизия, включваща и този водопровод, се съхранявала както във „ВиК” ООД, гр. Враца, така и в район Мизия, управляван от подсъдимия И.В., респ. и на негово разположение. Резервния водопровод не бил бракуван, нито бил отписан от активите на дружеството и бил отбелязан като актив в баланса на дружеството. Поради това през есента на 2005 г. във „ВиК“ ООД гр. Враца, район-Мизия, била извършена инвентаризация на дълготрайните материални активи от надлежна комисия, назначена със заповед на управителя на дружеството. Член на комисията бил и подсъдимия И.В.. За извършената инвентаризация комисията изготвила доклад № 183/30.09.2005 г., /лист 73 от ДП/, според който от активите на дружеството са отписани следните обекти: №12, инв. №3454 – Помпена станция; №65, инвентарен  №2676 – Ел. табло ПС 3 полета; №67, инв. №3455 – Ел. табло ЦКХ 2 полета; №89, инв. №10837 – Удароубивател ДУ 200; №169, инв. №2613 – Водопровод външен – етернитов с L=13904 м.л;№0170, инв. №2619, Водопровод външен – етернитов с L=3938 м.л.; №171, инв. 3459, ограда L=80 м.л.; №172, инв. №3461 – Водопровод външен – етернитов с L=3982 м.л. и №175, инв. №4406 – Кладенец шахтов 7 „Блатото”, тъй като същите не се поддържали и експлоатирали от „ВиК”, район Мизия. Комисията предложила и да се заличи от активите на дружеството резервния водопровод с доклад от 28.11.2005 г., но същия не бил взет предвид от ръководството на дружеството и резервният водопровод не бил бракуван.

Въпреки това подсъдимия И.В. посочил на подсъдимите М.И. и М.С. мястото на водопровода и им казал, че могат да предприемат действия по демонтирането на водопровода и разпродажбата му. Поради това на неустановена дата през м. април 2006 г., подсъдимите М.И. и М.С. наели св. Г.А., от с. Хайредин, да извърши изкопните работи по демонтирането на водопровода с багер, за която услуга му заплатили. Работата започнала през пролетта на 2006 г., а подсъдимия В. освен, че показал мястото, където преминава водопровода и следва да се копае, следял на място да не се наруши целостта на прокарания в близост оптичен кабел. Подсъдимите И. и С. се уговорили с подсъдимия П. да нареже тръбите на части и да ги транспортира до пункта за изкупуване на метали, като обещали да му заплатят за услугата, а през това време наблюдавали процеса на рязане и участвали в товаренето на нарязаните тръби. Срязаните вече тръби били товарени на трактор с прикачено ремарке и камион „ГАЗ -53”, собственост на св. П. и закарани от него до Пункта за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на „Косаня”  ЕООД, находящ се в гр. Мизия. Там били предавани от подсъдимия М.С. и в регистъра на покупките било вписвано неговото име. Така за времето 28.04.2006 г. до 04.05.2006 г., той предал общо 40 840 кг отпадъчно желязо и получил сумата от 11 026.80 лева. С получените пари подсъдимите М.С. и М.И. заплатили дължимите суми на св. А. и Н.П., а остатъка разпределили помежду си.

В същото време в Полицейския участък в гр. Мизия, бил подаден анонимен сигнал, че неизвестни лица копаят тръби от водопроводната мрежа в местността „Герена”, в землището на гр. Мизия. По повод сигнала св. В.Б. ***, посетил посоченото местопроизшествие, където установил, че действително се извършват изкопни работи и се режат тръбите от съоръжението, като на мястото били  подсъдимите М.С. и М.И., които му заявили, че за това, което вършат, имат разрешението на свидетеля А.П. – Управител на „ВиК” ООД, гр. Враца. Т.к в това време подсъдимия И.П. ***, при „ВиК“ ООД гр. Враца, св. Б. се свързал с него, за да провери версията на И. и С., но подс. П. му казал, че изкопните работи и демонтажа на тръбопровода се извършва със знанието и по нареждане на управителя на дружеството - св. П..

На 15.05.2006 г., св. К.К. тогава на длъжност „Главен инженер” при „ВиК“ ООД гр. Враца, бил уведомен от неизвестно лице, че се демонтира водопровода в землището на гр. Мизия. Т.к. в този момент управителя на дружеството – св. П. бил в командировка извън пределите на страната, а управлението на дружеството се изпълнявало от св. К., последния веднага се обадил на св. А.П., който бил категоричен, че не е разрешавал да се демонтира водопровода, вкл. и на подсъдимия П., като разпоредил незабавно да се извърши проверка по сигнала. Св. К.К. и св. Ана А., извършили проверка на място и след като установили, че действително са извършени дейности по демонтаж на водопровода, депозирали жалба в Районна прокуратура, гр. Оряхово, където било образувано и ДП № 96/2007 г. от описа на ОРП /ДП № 124/2006 г. от описа на РУП-Оряхово/.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и допълнителна такава е видно, че водопроводът, предмет на посегателство, е бил изграден от безшевни горещовалцовани тръби с диаметър ф-219 мм и дебелина на стената – 7 мм. Съгласно действащата таблица за теглото в линеен метър на стоманени тръби от съответния вид, то 40 840 кг отговарят на 1 115.85 линейни метра тръби от посочения вид. Като е отчетена пазарната стойност на  инкриминираните вещи и тяхната амортизация, вещото лице е оценило същите на стойност 43 351.66 лева. Нанесената щета не е възстановена на ощетеното юридическо лице.

От приетото в хода на съдебното производство по делото експертно заключение вх. № 2528/18.09.2013 г. е видно, че водопровода в м. Герена в гр. Мизия, е бил стоманен със Ф 219 мм и дебелина 7 мм. Използван е бил за водоснабдяване на КЦХ-Мизия, като е въведен в експлоатация през 1987 г. Спрян е през 2002 г. и е демонтиран м.май 2006 г., когато още е бил годен за експлоатация. Към момента на демонтажа стойността му е била 78 725.21 лв., като е взета предвид и амортизация, но експертите не могат да посочат на кой е бил поверен водопровода към пускането му в експлоатация и в момента на демонтажа му, тъй като за това нямало документи във ВиК. Считат, че именно това е и стойността на щетата, като имат предвид, че водопровода е бил спрян от експлоатация, а реалната стойност на отнетите тръби определят на сумата от 43353 лв. Констатират, че към 30.05.2006 г. балансовата стойност на процесния водопровод е 10 146,28 лв. Сочат, че получената сума при предаването на тръбите за скрап е 11026,80 лв.

От приобщените по реда на НПК копия на покупко-изплащателни сметки и приемателни бележки /лист 75-78; лист 133-158/ и извлечение от регистъра за покупките при Пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали /лист 131-132/, е видно, че инкриминираните вещи са предадени в Пункт за изкупуване на метали от подс. С., като от тях се установява и количеството на отнетите вещи - 1115.85 м стоманени тръби с външен диаметър ф 219 мм и дебелина на стената 7 мм.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н.П., К.К., Н.И., П.Г., Г.Г., А.П., Хр. Х. и В.Б..

Свидетелят К.К.  сочи, че през 2006 г. работел на длъжност гл. инженер на „ВиК” ООД гр. Враца. На 15.05.2006 г. получил анонимно телефонно обаждане, с информация, че се изважда водопровод в землището на гр. Мизия, собственост на “ВиК“ ООД. Твърди, че този водопровод захранвал КЦХ-Мизия, но от 2003-2004 год. не се използвал и към 2006 г., тъй като заводът не работел, респ. и водопроводът не се експлоатирал. По повод сигнала се обадил на подс. И.П., който към онзи момент бил началник район гр. Мизия, който потвърдил, че е изваден водопровода и това е станало по нареждане на управителя на дружеството А.П.. Сочи, че към онзи момент А.П. бил извън страната и по негова заповед го замествал до завръщането му, поради това му се обадил по телефона, за да провери издавал лие разрешение на Пълванов за демонтиране на водопровода, но св. П. заявил, че не е издавал такова разрешение и разпоредил веднага с юриста на дружеството, към онзи момент Ана А., да подадат жалба в РП- Оряхово. Тръгнали веднага към ОРП, но минавайки покрай помпена станция „Герена” лично видял изкопа, както и че водопровода го няма. Свидетелят твърди, че помпена станция 6-ти кладенец е собственост на КЦХ, оттам на 7 км. – помпена станция на стадиона, със всички съпътстващи съоръжения също е собственост на КЦХ. Тя тласкала водата към процесния водопровод, който е собственост на „ВиК” и по този водопровод водата отивала към водоемите на гр. Мизия. Тази последна част била собственост на „ВиК” и е именно тази, която видял, че е извадена.  Свидетелят пояснява процедурата по бракуване на активи във „ВиК“ООД, но твърди, че такава по отношение на инкриминирания водопровод не е реализирана, т.к. бил необходим, рано или късно било необходимо да се възстанови и макар в онзи момент да не се е ползвал, не е подлежал на бракуване. Сочи, че е имало корозия по съоръжението, но не до степен да го прави неизползваем.

Свидетелят Н.И. твърди, че е работила във „ВиК” ООД гр. Враца през 2006 г. на длъжност „инвеститорски контрол“. Задълженията й включвали контрол върху строителството и поради това при нея се съхранявали актове за държавна собственост, за сгради, терени и цялата собственост на дружеството. Твърди, че водопровода, който се намира в гр. Мизия, в местността Герена е собственост на „ВиК” ООД гр. Враца и бил изграден със собствени на „ВиК” средства, като бил заведен и като дълготраен материален актив в инвентарните книги. Сочи, че е частвала в комисия по приемането му през 1987 г., когато бил съставен приемателен протокол. Водопровода бил с дължина 1995 м., с диаметър Ф 219 и бил изграден от стоманени тръби.

Свидетелят П.Г. заявява, че през 2006 г. работел във „ВиК” ООД гр. Враца на длъжност „главен счетоводител“. Тогава имали над хиляда броя дълготрайни активи, а данни за тях се съдържали в счетоводна документация, съобразно счетоводното законодателство, счетоводните стандарти и данъчното законодателство. Твърди, че през 2006 г. изрично проверил счетоводните книги и установил, че водопровода, находящ се в район - Мизия е собственост на „ВиК” гр. Враца.

Показанията на тази група свидетели, всички служители на пострадалото ЮЛ към 2006 г., съдът възприе за логични и взаимно допълващи се, които съпоставени със събраните по делото писмени доказателства, дават увереност, че водопровод, находящ се в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността „Герена”, е бил собственост на „В и К” ООД, гр. Враца и не е бил бракуван към инкриминирания период.

Свидетелят  Н.П., макар и да не може да посочи точна дата, твърди, че преди около 7-8 години в района на гр. Мизия, в местността Герена е имало тръби от старо съоръжение на „ВиК” гр. Мизия, които били изкопани от багер, които самият той нарязал на по-малки парчета, тъй като така му разпоредил М.С., който също бил на мястото. Там бил и подс. И., който също помагал и още няколко други лица. Присъствал и подс. П., който посочил къде минават оптичните кабели, и следял да не се наруши тяхната цялост. Категорично сочи, че именно подс. П. му посочил къде да копае. Твърди, че е нарязал тръбите, а останалите, включително и подсъдимите, товарили нарязаното на камион, след което ги закарали в Пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Мизия, където подс. М.С. ги предал, след което заплатил на свидетеля за услугата. Съдът е допуснал да бъдат прочетени  показанията на свидетеля при условията на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, дадени по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК пред съдия, находящи се на л. 218 – 220 от Том 1 на ДП, поради заявеното от него, че не помни всичко ясно, със съгласието на страните, като същия заяви, че ги поддържа.

Показанията на този свидетел се подкрепиха и от показанията на св. Г., а в частта, че подс. И. и С. са били на мястото на деянието към момента на извършването му и от показанията на св. Б.. Показанията му се подкрепят и от приетите по делото разписки, от които видно, че инкриминираните вещи са предадени на пункт за метални отпадъци от подс. С.. Ето защо съдът ги цени с доверие и ги възприема като обективни.

Свидетелят Г.Г. не може да посочи точната дата, но твърди, че било преди 7-8 години, когато подс. М.С. му се обадил по телефона и му казал, че иска да се изкопае някаква тръба в Мизия, т.к. имал багер. Свидетелят се отзовал, но вместо да отиде лично, изпратил едно лице, на име Николайчо от с. Манастирище, с личния си багер. Той работил 2 или 3 дни, след което се прибрал. Бил прибран и багера в с. Хайредин, т.к. свидетеля бил от там. Твърди, че на мястото, където това лице трябвало да копае с багера, ходил веднъж да го нагледа, но след като се уверил, че работи, си тръгнал. Тогава видял, че копаел канала отдолу, за да се извади тръбата. Сочи, че не помни подробности, поради което на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, и със съгласието на страните съдът е допуснал прочитане показанията му, дадени в хода на досъдебното производство на л. 197-198 Том 1, и така прочетени, те се поддържат от свидетеля.

Изложеното от свидетеля се възприе за последователно, логично и подкрепено от показанията на П., за което съдът му се доверява.

Свидетеля А.П. твърди, че през 2006 г. бил управител на „ВиК“ Враца, в чиито район било и ВиК – Район Мизия. Тогава  началник на Район „ВиК“-Мизия бил подс. И.П.. Сочи, че водопровода, който се намирал в района на „ВиК“ Мизия не бил действащ, но не бил изваден от експлоатация и бил заприходен като ДМА към активите на дружеството, но не бил бракуван. Сочи, че по времето, когато разбрал за демонтирането на тръби от този водопровод, бил в чужбина, когато му се обадил главния инженер К.К. и казал, че се вадят тръби в район Мизия, като го попитал запознат ли е с този случай. Т.к. свидетеля не знаел за какво става въпрос, разпоредил да уведомят веднага органите на МВР и да се вземат необходимите мерки за възстановяване на щетите. Категоричен е, че подс. П. не го е уведомявал за демонтажа. Твърди и че не познава подсъдимите М.И. и М.С. лично и не е разговарял с тях по телефон никога. Веднага след това подс. И.П. бил освободен от длъжност. Сочи, че не бил демонтиран целия водопровод, а само една част от него, който макар амортизиран, имал стойност. Описва процедурата по бракуване на активи в представляваното от него дружество, но твърди, че към 2006 г., такава по отношение на него не била извършена и не е имал намерение да бъде бракуван водопровода в Мизия. Сочи и че подсъдимия П. не е отправял устно предложение за бракуване на този водопровод, нито е имало такова от свидетеля към подсъдимия. По реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК, са прочетени и приобщени към доказателствата по делото показанията на свидетеля П., намиращи се на л. 176, абзац 5-ти, /макар и подс. П. и защитата да се противопоставиха, доколкото в посочената хипотеза съгласието им не се изисква/, в частта на абзац пети от тях, поради заявеното от свидетеля, че не помни дали е разговарял с подс. П. след като е бил уведомен за извършеното демонтиране на част от инкриминирания водопровод.

Показанията на свидетеля П. изцяло се подкрепят от показанията на св. К., както и от писмените доказателства по делото, като от същите остава ясно, че процесния водопровод към датата на деянието е бил собственост на „ВиК“ ООД гр. Враца, не е бил бракуван и разрешение за демонтираното от надлежни лица не е давано на когото и да било. От изложеното в частта, приобщена по реда чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК, е видно, че свидетеля е разговарял с подс. П. след пристигането си в РБ, а последния обяснил, че знае за разкопаването на процесния водопровод и изваждането на тръби от него, но уверил, че те били на бившия завод КЦХ.

Показанията на свидетеля Хр. Х. не са от значение за делото, т.к. същия твърди, че познава и тримата подсъдими, но не им е оказвал съдействие във връзка с каквито и да било метални тръби през пролетта на 2006 г. и не знае нищо за този случай.

Свидетеля В.Б. ***. Сочи, че един ден през 2006 г., след 17 часа, му се обадил дежурния в ОДЧ при РУП - гр. Оряхово, да извърши проверка по повод сигнал, че в района на помпената станция в м. Герена в гр. Мизия, багер разкопава водопровод. Отишъл, за да провери и установил, че действително на мястото имало багер и група хора, в това число подсъдимите И. и С.. Тогава разговарял с подс. М.И., който го уверил, че с управителя на „ВиК“ Враца имат договорни отношения и разрешение да извадят водопровода. След това свидетелят разговарял с отговорника на район „ВиК“-Мизия - И.П., който заявил, че управителя на „ВиК“ Враца е в течение и с негово съгласие се извършват тези изкопни работи. Пояснява, че в местността „Герена“, до помпената станция, имало само един водопровод, а от извършената проверка не установил на друго място да се копае. Сочи, че от главния път ІІ-15, Оряхово-Враца, към водопровода, който се разкопавал тогава, имало пряка видимост.

Неговите показания се подкрепят от показанията на останалите свидетели и потвърждават присъствието на подс. И. и С. на местопроизшествието, както и извършваните от тях действия.

От показанията на свидетеля Ана А., дадени в досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, със съгласието на страните, са, приложени на лист 178-181, Том - 1 от ДП, е видно, че същата към 2006 г. е била юрисконсулт на „ВиК“ ООД гр. Враца. В това й качество на 15.05.2006 г. била уведомена от св. К. – тогава гл. инженер на дружеството, че началото на м. май 2006 г., неизвестни лица са извадили тръби от водопровод, собственост на „ВиК“ ООД Враца, в района на гр. Мизия. Св. К. и разказал, че е уведомил за случилото се и управителя П., който в този бил в чужбина, но му разпоредил незабавно да се сигнализират надлежните органи и да изясни случая. От направената справка в счетоводната и техническа документация на дружеството, установили, че се касае за стоманен водопровод, с обща дължина 1995 м., изграден от стоманени тръби с диаметър ф219, стопанисван и експлоатиран от дружеството, находящ се в землището на гр. Мизия. При извършена проверка на място установили, че липсва около 1000 м. тръби с диаметър ф219, на вероятна стойност 17500 лв. Категорична, че същия ден депозирала жалба пред ОРП за изясняване на случая. Относно собствеността на водопровода и с оглед съхраняваните в дружеството документи сочи, че през 1987 г. била извършена реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа в гр. Мизия, когато бил изграден и процесния водопровод, със собствени на дружеството средства. По тогава действащата нормативна уредба водопровода бил приет с Акт обр. 16, като друг документ за собственост дружеството нямало. Всички съществуващи документи, касаещи собствеността, предала с протокол за доброволно предаване. Твърди, че през 2006 г. процесния водопровод не е бил използван, т.к. водозахранването на гр. Мизия се осъществявало от друг водопровод. Твърди, че дружеството не е сключвало договори с физически или юридически лица за демонтирането на този водопровод. Категорична е и че управителя на дружеството – св. П., не е издавал писмени заповеди и разрешения за подобна дейност. Сочи, че при извършената вътрешна проверка било установено, че демонтажа е извършен със знанието и разрешението на подс. П., като това твърди, че за подобни действия подс. П. нямал правомощия. В подкрепа на изложеното от нея, с протокол за доброволно предаване е предала заварени копия от трудов договор, допълнително споразумение към него, длъжностна характеристика, болнични листове и заявления за платен годишен отпуск, всички касаещи подс. П..

Изложеното от свидетеля се възприема за последователно, логично и подкрепено с писмените доказателства по делото, респ. и от гласните такива, в показанията на свидетелите К.К., Н.И. и А.П., поради което може да се приеме, че подс. П. е работил в ощетеното ЮЛ, имал е длъжностно качество, не е получавал за разпореждане с тръби от процесния водопровод и същия е бил собственост на „ВиК“ ООД – Враца.

По реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от НПК и със съгласието на страните, към доказателствата по делото са приобщени и показанията на свидетеля П.А.Г., дадени но досъдебната фаза на процеса, приложени на лист  200,  Том - 1 от ДП. Свидетелят сочи, че към 2006 г. е работил като изкупчик на метали, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, на фирма „Косаня“ ЕООД, в гр. Мизия. Твърди, че приемателни бележки от 03.05.2006 г. и 05.05.2006 г., са съставени от него, а за предадените от подс. С. тръби, му била изплатена сумата, която е отразена в тези бележки. Твърди, че не знае какъв е произхода на предадените от подс. С. метални отпадъци, но били части от метални тръби. Свидетелят заявява, че и двата пъти, в които по време на негова смяна са предавани подобни отпадъци е присъствал и подс. С., като единия път тръбите били докарани с камион „Газ53“ – собственост на Н., по прякор „Мамата“ от гр. Мизия, а другия - с трактор, с ремарке.

            Показанията на свидетеля се възприемат за обективни, доколкото се подкрепят от показанията на св. Н. П., а и от писмените доказателства по делото - покупко-изплащателни сметки и приемателни бележки /л.75-78; лист 133-158/.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, събрани на ДП, съдържащи се в показанията на свидетелите – том І - Удостоверение от ОС – Враца /л. 42; л.101/, пълномощно /л. 43/, длъжностна характеристика /л. 46-49; л. 118-121/, Трудов договор /л. 50-53; л. 122/, допълнително споразумение /л.54-56; л.123-128/, заявление за отпуска /л. 57-59; л. 111-113/, болничен лист /л. 60; л. 114/, справка-извлечение от баланса /л. 61-66; л. 109-110/, техническа справка /л. 67-69; л. 107/, счетоводна справка /л. 70; л. 108/, Протокол от приемателна комисия /л.71-72; л. 103-104/, Доклад /л.73-74/, копия на покупко-изплащателни сметки и приемателни бележки /л.75-78; лист 133-158/, Решение на ОС – Враца /л. 99-100/, протокол за доброволно предаване /л. 102/, Акт за приемане на СМЦ /л.105-106/, разценка на тръбите /л. 115-116/, скица на водоснабдителната мрежа в гр. Мизия /л. 117-118/, извлечение от регистъра за покупките при Пункт за изкупуване на ОЧЦМ /л.131-132/, съдебно-оценителна експертиза /л. 159-173/, протокол за разпит на свидетел А.П. /л. 175-177/, протокол за разпит на свидетел К.К. /л. 182-184/, протокол за разпит на свидетел Н.И. /л.185-186/, протокол за разпит на свидетел П.Г. /л.187-189/, протокол за разпит на свидетел Х.Х. /л.199/, протокол за разпит на свидетел В.Б. /л. 201/, протокол за разпит на свидетел пред съдия - М.С. /л. 213-215/, протокол за разпит на свидетел пред съдия - К.К.,*** /л. 216-217/, протокол за разпит на свидетел пред съдия на Н.П. /л. 218-220/, справка-характеристика за И.В.П. /л. 230/, справка-характеристика на М.И.И. /л. 232/, справка-характеристика на М.Ц.С. /л.233/; том ІІ - справка за задгранични пътувания на М.Ц.С. /л. 21/, справка за задграничните пътувания на М.И.И. /л. 23/, Наредба по управление на отпадъците на Община Мизия /л. 30-38/, протокол за разпит на обв. И.В.П. /л. 51-54/, пълномощно /л.78/, съдебно-техническа експертиза /л.195-203/. Приобщените по реда на чл. 281, ал., вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетелите Ана Б.А., /на л. 178-181 от ДП/; Г.А.Г. /лист 197-198/, и П.А. Гановски /лист 200/, както и приетото в хода на производството заключение с вх. №2528/18.09.2013 г.

Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:

Повдигнатото обвинение, за което е внесен обвинителния акт против подсъдимия И.В.П., е с правна квалификация по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с  чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Повдигнатото обвинение, за което е внесен обвинителния акт против подсъдимия М.И.И., е с правна квалификация по чл.202, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК

Повдигнатото обвинение, за което е внесен обвинителния акт против подсъдимия М.Ц.С., е с правна квалификация по чл.202, ал.1, т. 1 и т. 2, във вр. с  чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурора поддържа обвинението, както е повдигнато и с посочената правна квалификация.

Защитата, в лицето на договорните защитници – адвокатите Н. Н. и Цв. Н., респ. на резервните такива – адв. Й. и адв. С., не спори по правната квалификация, поддържана от държавното обвинение.

Подсъдимите също не оспорват правната квалификация на деянието, посочена в ОА. Твърдят, че разбират обвинението, макар и да не се признават за виновен и да не дават обяснения.

Данните, съдържащи се в описаните по-горе доказателствени източници и анализирани по отделно и в съвкупност с приетите по делото доказателства, са напълно достатъчни, за да се приеме, че подсъдимите са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение по см. на чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с  чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По делото не бе спорно, че инкриминираните движими вещи – 1115.85 м стоманени тръби с външен диаметър ф 219 мм и дебелина на стената 7 мм, са част от водопровод, находящ се в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността „Герена”, който е отразен като ДМА в активите на „ВиК“ ООД гр. Враца, по счетоводна сметка №207 – „Съоръжения“, с инв. № 8627 и респ. негова собственост.

Ето защо съдът прима за установено, че присвоените вещи 1115.85 м стоманени тръби с външен диаметър ф 219 мм и дебелина на стената 7 мм, са част от стоманен водопровод L 1995, находящ се в землището на гр. Мизия, обл. Враца, в местността „Герена”, който е бил собственост на „ВиК“ ООД гр. Враца и е бил годен за експлоатация. В т.см. се взеха предвид показанията на св. К.К., Н.И., П.Г., А.П., подкрепени от приетите писмени доказателства техническа справка /л. 67-69; л. 107/, счетоводна справка /л. 70; л. 108/, Протокол от приемателна комисия /л.71-72; л. 103-104/, Доклад /л.73-74/.

Няма спор и по това, че към периода 28.04.2006 г. до 04.05.2006 г., подсъдимия П. е имал качеството на длъжностно лице – „Ръководител район”, район Мизия при „ВиК” ООД, гр. Враца. Този факт се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства - длъжностна характеристика /лист 46-49; лист 118-121/, Трудов договор /лист 50-53; лист 122/, допълнително споразумение /лист 54-56; лист 123-128/, заявление за отпуска /лист 57-59; лист 111-113/.

Според разпоредбите на закона и съдебната практика, за присвояване по смисъла на чл. 201 НК може да се говори, когато длъжностното лице присвои чужди пари или ценности връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. От анализа на посочената правна норма следва, че субекти на длъжностно присвояване могат да бъдат длъжностните лица, посочени в чл. 93, т. 1, б. "а" и "б" НК, а предметът на посегателство следва да е в този субект по служба – във връзка с осъществяване на служебните му задължения. От доказателствата по делото остана безспорно, че подс. И.П., към датата на деянието е работел на длъжност „Ръководител район”, в район Мизия на  „ВиК” ООД, гр. Враца. Установи се и че в това му качество, е осъществявал непосредствено оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство по всички технически райони в направлението и отговарял за управлението на имуществото на дружеството в този район, вкл. и процесния водопровод, респ. налице е едно трайно отношение към материална ценност - поверяване по см. на закона.

Ето защо длъжностното качество на подс. П. като елемент от инкриминираното деяния изпълва състава на чл. 201 НК.

От обективна страна се установи и отношението на субекта към предмета на престъплението /своенето/, като присвоените вещи се били поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество. В случая макар да не бяха събрани изрични писмени документи, удостоверяващи, че инкриминирания водопровод е бил поверен изрично на подс. П., то от задълженията му според трудовия му договор, длъжностната характеристика, справка-извлечение от баланса /л. 61-66; л. 109-110/, техническа справка /л. 67-69; л. 107/, счетоводна справка /л. 70; л. 108/, Протокол от приемателна комисия /л.71-72; л. 103-104/, Доклад /л.73-74/, е видно това обстоятелство, като според трайната съдебна практика начинът на връчването или поверяваното е без значение за осъществяване на престъплението, защото едновременно с присвояването подс. П. нарушава свое служебно задължение. Достатъчно е длъжностното лице да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене или управление на имуществото, което в случая е видно от длъжностна характеристика /лист 46-49; лист 118-121/, Трудов договор /лист 50-53; лист 122/.

Няма съмнение, че процесния водопровод е бил собственост на ощетеното юридическо лице, намиращо се на територията на гр. Мизия, за който район е отговарял П..

Установи се и че на неустановена дата през м. април 2006 г., подсъдимите М.И. и М.С. наели св. Г.А., от с. Хайредин, да извърши изкопните работи по демонтирането на водопровода с багер, за която услуга му заплатили, а подсъдимия В. показал мястото, където следва да се откопаят тръбите. В последствие подсъдимите И. и С. се уговорили с подсъдимия П. да нареже тръбите на части и да ги транспортира със собствения си трактор до пункта за изкупуване на метали, като обещали да му заплатят и така за времето 28.04.2006 г. до 04.05.2006 г., той подс. С. предал общо 40 840 кг отпадъчно желязо в пункт за изкупуване на метални отпадъци, за което получил сумата за това от 11 026.80 лева. От показанията на свидетеля П. - управител на „ВиК” ООД, гр. Враца е видно, че към инкриминирания момент, той не е изразявал съгласие за демонтиране на водопровода, като последния е записан в активите на дружеството и не е бил бракуван към 2006 г., макар да не се ползвал. Писмени документи в обратен смисъл не са ангажирани, а т.к. показанията на свидетеля се възприеха за обективни, съдът им се довери изцяло. И тъй като подс. И. и С. се възприемат като извършители на улесняващото престъпление по чл. 216 от НК, съдът прие, че по отношение на тях, макар и да нямат длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, следва да се приеме правната квалификация чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. В тази насока бе съобразена преобладаващата съдебна практика, която приема, че е достатъчно поне един от съучастниците да има такова качество, за да бъде реализиран посочения престъпен състав.

Изпълнителното деяние се изразява в присвояване. Присвояването по смисъла на чл.201 от НК предполага неправомерно разпореждане на длъжностното лице с повереното му имущество като със свое, като фактическият състав на противоправното разпореждане може да се изразява в изразходване на средствата за лични нужди, облагодетелстване на трети лица, покриване на техни задължения. Винаги когато деецът промени отношението си към повереното имущество и започне да го употребява в свой или чужд интерес, той го свои и осъществява изпълнителното деяние на длъжностното присвояване. /В този смисъл Решение №33/2009г. на ІІ н.о. ВКС/, Решение №369/. В посочения аспект и от събраните по делото доказателства се установява, че всеки от подсъдимите е участвал в присвоителната дейност, като подс. П., в качеството си на длъжностно лице е посочил мястото, от където да се откопаят тръбите от водопровода и е присъствал при извършването на самото откопаване, респ. действал е като собственик, което обосновава промяна в отношението му към повереното му имущество, а подс. И. и С. са извършили и разпореждали действия по фактическото откопаване на тръбите, извършвайки улесняващото престъпление по чл. 216 от НК, и предаването в пункт за метални отпадъци, срещу което подс. С. получил парична сума, която ги облагодетелствала.

Престъплението е резултатно и престъпният резултат се изразява в безвъзмездно и невъзстановимо лишаване на собственика от вещите, предмет на престъплението, като е налице и облагодетелстване на подсъдимите. В момента, в който подс. П. е показал мястото, от което са изкопани тръбите, сочейки, че за това има разрешение от директора на постаралото ЮЛ, съответните вещи – инкриминираните тръби, са останали извън оборота и активите на търговското дружество и за последното е настъпила имотната щета, като с това деянието е довършено и по-нататъшните действия по получаването на парите след предаването им за скрап и как в последствие са били разпределени присвоените средства между тримата, не се отразяват на правната квалификация. Резултатното престъпление е довършено със засягане на възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него и престъпният резултат настъпва с причинената имотна щета на дружеството. В тази връзка се проявява и съучастието на тримата, при разпределение на ролите на всеки един – подс. П. с действията си е допринесъл за извършване на престъплението, като е създал условия на съучастниците си за осъществяване на общия замисъл. Подс. И. и С. са предприели необходимите фактически действия по реализиране на деянието, извършвайки и престъплението по чл. 216 от НК, и с тяхно участие е реализирано цялостното осъществяване на престъплението.

Престъплението е извършено с пряк умисъл, т.к. по делото остана безспорно, че вещта, предмет на присвояване е била поверена на подс. П. в качеството му на длъжностно лице, а за разпореждане с нея той не е имал надлежно разрешение, като действията по откопаването и предаването на вещите като скрап са извършили подс. И. и С., както и че тримата са осъзнавали престъпната си дейност. Това е се извежда и от действията им, като след пристигането на мястото на деянието св. Б. и задаваните от него въпроси, същите са продължили дейността, без да направят необходимото за преустановяване на непозволените действия. В същия смисъл е и поведението на подс. П., който заявил на св. Б., че знае за извършваното откопаване на тръби от процесния водопровод, но твърдял, че това ставало с разрешение на св. П., с което е демонстрирал желанието да се разпореди с инкриминираните вещи като със свои. Т.е. дейността му е била такава, каквато би могъл да си позволи само нейния собственик.

Инкриминираната дейност на тримата подсъдими следва де се квалифицира като такава по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, т.к. от обективна страна подсъдимите И. и С. са извършили и престъплението чл. 216, ал. 1 от НК. Те са повредили противозаконно чужда движима вещ – стоманен водопровод L 1995, с обща дължина 1995 м., находящ се в землището на гр. Мизия, в местността „Герена”, собственост на „ВиК” ООД, гр. Враца, като повредата е на обща стойност 12 699 лв. От доказателствата по делото се установява, че подс. И. и С. с действията си по откопаване и нарязване на тръби от процесния водопровод, извършени по указания и със знанието на подс. П., са упражнили върху неговата структура такова непосредствено въздействие, че тя частично или временно не може да служи съобразно предназначението си. В т.см. спр. Решение № 178 от 17.04.1972 Г. по н. д. № 88/72 Г., II Н. О. на ВС.

Разкопаването на водопровода, нарязването на част от тръбите и предаването им като скрап, са част и от изпълнителното деяние и на присвояването, т.к. без тези действия присвояването не би било възможно.

 Подсъдимите предприели действия по демонтирането на част от водопровода и продажбата на демонтираните тръби като скрап, без да вземат предвид това, че водопроводът е бил годен за експлоатация, макар и в недобро техническо състояние. Настоящия състав на съда намира, че поначало бракуването на дадени материални активи, не изключва възможността те да бъдат продадени като такива и дружеството да получи цена, по-висока от цената за скрап и именно поради това присвоителните действия се изразяват и в продажбата на отнетите вещи като скрап, с цел последващото получаване на парична сума, като при това подс. И. и С., но след указания на подс. П., са повредили водопровода, който след разкопаването и разрязването на инкриминираните вещи, е станал негоден за употреба, респ. реализиран е и състава на чл. 216 от НК.

В случая престъплението правилно е квалифицирано по този текст, т.к. като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, повредена е противозаконно чужда недвижима вещ – стоманен водопровод L 1995, с обща дължина 1995 м., находящ се в землището на гр. Мизия, в местността „Герена”, собственост на „ВиК” ООД, гр. Враца. Налице са две престъпления - длъжностно присвояване и такова по см. на чл. 216, ал. 1 от НК, като между присвояването и това престъпление от обективна и субективна страна има връзка, и то такава, че второто е извършено с цел да улесни присвояването. Тази цел е била осъзнавана от тримата подсъдими, т.к. те са имали представа за естеството на улесняващото престъпление, знаели са за извършването му и дейно са участвали при извършването му, обективно, за да подпомогнат присвояването. То е извършено едновременно с присвояването, като неговия обем и характер се отразява значително върху цялата престъпна дейност, доколкото без неговото извършване самото присвояване не би било възможно, поради което цялото престъпление следва да се квалифицира именно по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. Улесняващото престъпление не е по-тежко наказуемо от самото присвояване, т.к. за деяния по чл. 216, ал. 1 от НК, законът е предвидил наказание до 5 г. „Лишаване от свобода“.

Съдът намери обаче, че не е налице съставомерност по см. на чл. чл. 202, ал. 1, т. 2 НК с оглед дадените подробни разяснения с Постановление № 3 от 25-27.06.1970 г. по н.д. № 3/1970 г. на Пленума на Върховния съд. Според тези указания длъжностното присвояване следва да се квалифицира като извършено при предварителен сговор, когато е осъществено от две или повече лица, сговорили се предварително да присвоят, т.е. преди започване на присвояването, и когато участниците предварително са се споразумели относно плана, начина и средствата за извършване на престъпленията, ролите им в извършването му и пр. /която дейност носи белезите на организирана престъпна дейност/, така и когато такова споразумение не е налице, но е установено предварително взето решение за извършване на присвояването и след това то е извършено. Общото и в двете хипотези е това, че се извършва предварително обмислена престъпна дейност, свързана обикновено /но не винаги/ с подправка на документи, нарушаване на служебни задължения, като сговарянето може да се отнася както за целия размер на присвоеното имущество, така и само за част от него, като пределите на сговарянето също следва да бъдат посочени с обвинителния акт, тъй като ако то се отнася само за част от присвоеното имущество, сговорилият се участник отговаря само за тази част.

Гореописаните обстоятелства нито са твърдени, нито са установени с обвинителния акт, като изключим извода, че наличието на предварителен сговор се извеждало от действията на подсъдимите и цитирането на текста на чл. 202, ал. 1, т. 2 НК в обстоятелствената му част. Не се сочат конкретни действията на подсъдимите по предварително сговаряне. Не сочи и да са били близки, да поддържали контакти преди деянието, както и да са договорили предварително ролите си, което би обосновало евентуална съставомерност в посочената хипотеза. С оглед продължилото дълъг период от време разследване в досъдебното фаза и многократното връщане на делото на прокурора за отстраняване на пороци в ОА, съдът намери за ненужно поредното връщане и постанови оправдателна присъда за обвинението по на чл. 202, ал. 1, т. 2 НК по отношение на тримата подсъдими. При този извод не се налага подробно обсъждане на предпоставките по този текст, реализирането им, нито съдебната практика, касаеща участие на поне едно длъжностно лице, респ. повече от едно такова, за да е налице посочената престъпна съставомерност. Но дори и да не се споделя, горното, то следва да се вземе предвид, че чл. 202, ал. 1, т. 2 НК не намира приложение, когато присвояването е извършено при обикновено съучастие като резултат на внезапно и спонтанно възникнал общ умисъл, защото тази квалификация изисква присвояването да е извършено в изпълнение на предварително взето решение. В случая такива данни, както вече се посочи, не са твърдени в ОА, а и не бяха констатирани от съда, за което подсъдимите бяха признати за невинни и на основание чл. 304 от НПК, бяха оправдани по това обвинение.

Съдът прие, че деянието е извършено в съучастие от тримата подсъдими като съизвършители, като взе предвид, че предметът на посегателство е бил връчен на подс. П. в качеството му на длъжностно лице и това, че подс. И. и С., които, извършвайки улесняващото деяние по см. на чл. 216 от НК, са повредели процесния водопровод, като са се разпоредили с отнетите вещи, по разпореждане и с помощта на подс. П.. Без действията на последните не би било възможно извършването на престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, а субективен, обединяващ момент при дейността на тримата е наличието на общ умисъл. Всеки от тях при осъществяване на своята проява е осъзнавал, че участва в престъплението с другите извършители и е искал настъпването на неговите последици, а наличието на общ умисъл е налице без предварителна, дълго планувана и изрична уговорка между тримата. Действията им са били ориентирани ад хок, като механизмът на осъществената задружна дейност, сочещ на дадени указания от подс. П. в качеството му на длъжностно лице, по мястото на откопаване на тръбите, и очертаващ хронологическа последователност на извършените от подс. И. и С. операции по откопаване на тръбите, тяхното нарязване и предаване в пункт за изкупуване на метални отпадъци, и получаване на определена сума за тях, обосновава ясно формирани представи за обществената опасност на деянието и демонстрирано желание за постигане на преследваните цели, като предпоставя убедително заключение за виновно поведение при общ умисъл на съучастниците. Така от обективна страна бе установено, че всеки от тях е извършвал такава част от общата дейност, че същата като цяло да причини последиците от престъплението, а от субективна страна всеки един от тях е имал съзнанието, че както сам, така и другият деец участва в изпълнителното деяние, чиято престъпна цел заедно преследват.

Обстоятелството, че подсъдимите са извършили усложнена престъпна дейност, като деянията им са извършени през непродължителен период от време, а именно за времето от 28.04.2006 г. до 04.05.2006 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се е явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, дава основание на съда да приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът не възприе тезата на защитата на подс. С. и И., че същите не са извършили инкриминираното деяния, т.к. в действията им нямало умисъл. Доказателствата по делото са в обратен смисъл, доколкото се установи, че именно те са организирали откопаването на тръбите, нарязването и предаването им пункт за метални отпадъци, като за тези действия не са имали разрешение от надлежен представител на ощетеното ЮЛ. Че действията им са били целенасочени като са осъзнавали противоправния характер на извършеното и са искали неговите последици, може да се изведе и от това, че след пристигането на полицейски служител – св. Б., на който са обяснили, че откопават тръбите с разрешение на управителя на „ВиК“ ООД, не са прекратили престъпната си дейност, напротив – продължили са и са предали нарязаните тръби за скрап, срещу което са получили и парична сума. Не е предприел действия за предотвратяване на престъпната дейност и подс. П., който макар и да е знаел, че откопаването и нарязването на тръбите е било без надлежно разрешение, като последвало и предаването им в пункт за изкупуване на метални отпадъци, не е направил необходимото за предотвратяване на тези действия.

При изложените съображения подсъдимите бяха признати за виновни в извършено престъпление по см. на чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с  чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

 

За вида и размера на наказанието

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

На първо място се взе предвид, че за престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 10 г.

Съобрази се и обществено опасния характер на деянието, чиито обект на посегателство са обществените отношения по пазене и управление на чужда собственост.

Като смекчаващи обстоятелства се възприеха чистото съдебно минало на тримата, добрите характеристични данни за подс. П. и поведението им в хода на производството. В този смисъл се възприе и това, че обвинителният акт е внесен за разглеждане в съда повече от седем години след извършване на деянието, което безспорно е в ярко противоречие с изискването по чл. 22 ал.1 от НПК и чл.6 ал.1 от ЕКПЧ за решаване на делото в разумен срок, но доколкото от процесуалното поведение на подсъдимите, които с поведението си станаха причина за многократно отлагане на делото в съдебната му фаза, съдът, намери, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Тук съдът следва да отбележи, че е допуснал досадна техническа грешка при изписването в присъдата на основанието на чл. 55, макар и да е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства по реда на чл. 54 от НК, доколкото, както вече се посочи за престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 10 г. Така, налагайки на подс. П. наказание от една година „Лишаване от свобода“, а на подс. И. и С. – по една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, очевидно съдът е имал предвид разпоредбата на чл. 54 от НК, а не тази на чл. 55 от с.з. И тъй като цялостният преглед на присъдата следва да се извършва като единство от диспозитив и мотиви, а допуснатата техническа грешка е очевидна, то следва да приеме, че налагането на наказанията е осъществено именно по реда на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като на подс. П. се наложи наказание от една година „Лишаване от свобода“, а на подс. И. и С. – по една година и шест месеца „Лишаване от свобода“.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства се възприе това, че деянието е извършено при условията на чл. 26 от НК, невъзстановяването на щетата до настоящия момент, както и лошите характеристични данни за подс. И. и С., като последното предопредели налагане на наказанието по отношение на тях в по-висок размер, макар и ориентирано към минимума по закон.

Съдът намери, че не са налице предпоставките за определяне на наказанието спрямо тримата по реда на чл. 55 от НК, т.к. не установи наличието на двете предпоставки, визирани в закона - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това, че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява несъразмерно тежко. В случая не констатираха обстоятелства по първата предпоставка, а от самото престъпление, неговата обществена опасност, обществената опасност на подсъдимите и поведението им при извършването на престъплението, не може да се изведе, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление. В този аспект съдът счете, че самото престъпление и участието на подсъдимите в него, не могат да предположат, че целите на превенцията, визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат изпълнени, ако се наложи наказание под минималния размер. Поради това прие, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния размер, определенав закона и наложи на подс. П. наказание от една година „Лишаване от свобода“, а на подс. И. и С. – по една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, и в този размер ще подейства възпитателно и възпиращо, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 36 от НК.

Наред с това съдът се съобрази със Забраната за reformatio in pejis, която като охранително средство е предназначена да обезпечи правото на подсъдимия да обжалва присъдата, без това процесуално действие да създава възможност за постановяване на по-тежка присъда или налагане на по-тежко наказание, обусловена единствено от неговата жалба”. /спр. Решение №714/10.03.2003 г. по н.д. №612/2002 г. III н.о. на ВКС/. Съгласно указанията на Решение№153/29.06.2011г. по н.д. №687/2010 г. I н.о. на ВКС, този принцип намира приложение и когато делото се върне на досъдебното производство, в която хипотеза утежняване на положението на подсъдимия би било допустимо само ако са събирани доказателства, установяващи съпричастност към друго престъпление, но не и промяна на правната квалификация при същите обстоятелства, разширяване предмета на обвинението и промяна в други обективни и субективни признаци, инкриминирани с обвинителния акт”. Такива обстоятелства обаче, в случая не са налице. Ето защо, с особена правно значение се възприе и факта, че с първоначално постановената от ОРС присъда, постановена по НОХД № 70/11 г. подсъдимите били признати за виновни в извършено престъпление по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 28.04.06 г. до 04.05.06 г. в местността „Герена”, в землището на гр.Мизия, в съучастие присвоили чужди движими вещи в големи размери, на стойност 12 699 лв., собственост на „ВиК” ЕООД Враца, представляващи част от стоманен водопровод L 1995, връчени на подс. П. в качеството му на длъжностно лице, да ги пази и управлява, като по този начин е осъществил състава на това престъпление и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. Така постановената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Враца единствено от подс. И. и С., но липсва съответен протест от представителя на държавното обвинение. Внесения отново обвинителен акт не съдържа факти, различни от вече възприетите при първото разглеждане на делото, поради което настоящия състав на съда прие, че не съществува правна възможност за утежняване положението на подсъдимите лица, в какъвто смисъл бе поддържано искане от участващия по делото прокурор. Както вече се посочи, липсва съответен протест по настоящото дело при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция. В случая и това, че делото е било върнато на досъдебното производство и след това е внесено с обвинителен акт в съда, не променя възприетия извод, т.к. при допълнителното разследване няма новооткрити обстоятелства или разкриване на нови престъпления, които да налагат изменение на обвинението в по-тежко приложим закон. Няма и новооткрити обстоятелства, които да са довели до отегчаване положението на подсъдимите с оглед обществената им опасност.

Определяйки наказанието в посочените размери, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимите, посочени в чл. 36 от НК, не е наложително те да изтърпят го ефективно. Прекомерно дългата висящност на настоящото наказателно производство, за която донякъде и самите подсъдими да допринесли, особено в съдебната фаза на производството, съдът намери като основание за отлагане изпълнението на наказанието. В този смисъл предложението за определяне на 4 годишен изпитателен срок, направено от представителя на държавното обвинение, се възприе като неоснователно. По тази причина и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на същото за срок от 3 г., приемайки, че този институт съответства както на тежестта и моралната укоримост на извършеното престъпление, така и на личността на подсъдимите, събраните по делото доказателства, а и дългия период, в който се е развивало производството против тях.

По същите съображения съдът не наложи и кумулативно предвидените по-леки наказания - лишаване от права по т. 6 и т. 7 на чл. 37 от НК. Наказанието „лишаване от права“ не бе наложено и т.к. подсъдимите, вкл. и подс. П., вече нямат длъжностни качества, а изтеклия продължителен период от датата на деянието обезсмисля прилагането на този институт. Съдът не наложи и наказанието "конфискация", т. к. прие, че подсъдимите не са с висока степен на обществена опасност - неосъждани към инкриминираната дата, а и защото налагането и на това наказание, наред с лишаването от свобода, по никакъв начин не би допринесло за поправянето им, респ. и за постигане целите на генералната превенция, и би се явило ненужно тежка репресия.

 

По гражданския иск:

Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск и прие, че са налице всички елементи за уважаването му, но до размер от 12 699 лв. В т. см. се взе предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението  /т.1 от ППВС № 9 / 1961г., изм. с ППВС № 7/1987г./. Съобразено бе и това, че съгласно разпоредбата на чл. 45 и сл. от ЗЗД, отговорността за непозволено увреждане е отговорност за виновно противоправно поведение и се поражда от фактически състав, включващ 4 елемента: вина, противоправно поведение - действие или бездействие, щета (вреда) и причинна връзка, при това, поначало отговорността е лична, т. е. следва да отговаря правният субект, причинил вредите, със собственото си виновно противоправно поведение. И тъй като в случая остана безспорно установено, че събитието, от което произтичат имуществените вреди, действително е настъпило; че това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл. 202, ал. 1, т. 1, във вр. с  чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК; че престъплението е извършено именно от подсъдимите, срещу които е насочен гражданският иск на пострадалото от престъплението лице; а настъпилите имуществени вреди се намират в непосредствена причинна връзка с деянието на подсъдимите, искът бе приет за допустим и основателен в посочения размер. От неоспорените заключения на изготвените в хода на ДП, а и в хода на съдебното производство експертизи, е видно, че стойността на щетата е 43353 лв. – пазарната стойност на присвоените тръби към датата на деянието, но с оглед на това, че в обвинителния акт като стойност на щетата е посочена сумата от 15519 лв., а всякакви вреди, които не са предмет на обвинението, не подлежат на репариране в настоящото производство, както и с оглед на това, че забраната за reformation in pejus в наказателния процес важи, както за наказанието, така и за гражданскоправната част на присъдата, то след като при първото разглеждане на делото е предявяван граждански иск, който е приет за основателен за сумата от 12 699 лв., а гражданския ищец не е депозирал съответна жалба, то при повторното разглеждане на делото уважаването му в размер, различен от посочения, би довело до нарушаване правата на подсъдимите. Ето защо съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и осъди подсъдимите И.В.П., М.И.И. и М.Ц.С., при условията на солидарност да заплатят на „ВиК” ООД - гр. Враца, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ №2, представлявано от А.П. – управител, сумата от 12 699 лв., представляваща нанесени щети в следствие на деянието, за което бяха признати за виновни, като за разликата до пълния предявен размер от 15519,00 лв. предявения граждански иск бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

За разноските по делото

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и предвид признаването на подсъдимите за виновни, върху тях бяха възложени разноските по делото в размер на 1164,90 лева  или в размер на по 388,30 лв. за всеки от тях, представляващи сторени разноски за изготвените експертизи в досъдебното и съдебно производство, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 507,96 лв., както и по 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

В този смисъл и при посочените съображения съдът постанови присъдата си.           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: