Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Шумен, 28.09.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Окръжен съдия:
Йордан Димов
като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.
д. №125 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по глава ХХІ от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалба от адв. И.В. *** в
качеството и на представител на Т.М.Й., ЕГН-**********, с адрес ***, оф.11. В
жалбата се сочи, че с отказ №20180710164616/20.07.2018 г. длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията е отказало да впише заявено със
заявление №20180710164616/10.07.2018 г. обстоятелство, а именно промени по
обстоятелствата по партидата на „Струма автотранспорт” АД – заличаване на члена
на управителният съвет Т.М.Й.. Намира, че отказът е незаконосъобразен. Твърди,
че заличаването следва да бъде извършено при условията на чл.233, ал.5 от ТЗ.
Сочи, че по телепоща на 10.01.2018 г. от страна на жалбоподателят е било
изпратено уведомление до дружеството с искане за прекратяване на членството в
управителният съвет. Сочи, че длъжностното лице на пощите с уведомлението е
посетило адреса на дружеството и е отбелязало, че дружеството било преместено
на друг адрес. Освен уведомление по телепоща едновременно било изпратено писмо
с обратна разписка и това писмо се върнало с отбелязване, че „адреса е
преместен на друг адрес” (записано така в жалбата). Твърди, че и двете
уведомления са доставени на присъстващият в ТР адрес ан дружеството в гр.
Шумен, ул. „...” №70, ат.2, ап.6. намира, че по смисъла на чл.50, ал.2 от ГПК
адресатът следва да се счита за редовно уведомен, тъй като е установено, че
дружеството е напуснало адреса си без в ТР да е отразен новият му адрес.
Съобразно чл.233, ал.5 от ТЗ пък следва да се приеме, че с изтичане на 6 месеца
от уведомяването за желанието да бъде прекратено членственото правоотношение в
съвета, ако от дружеството не бъде сторено това, то заинтересованият член може
да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали –на
негово място е избрано друго лице. Твърди и обстоятелства извън рамките на
настоящото производство по обжалване на отказ на длъжностното лице, че
жалбоподателят случайно узнал, че е станал член на УС на соченото дружество,
като счита, че най-вероятно подписа, с който е изразено съгласието за това е фалшифициран.
Моли да бъде отменен отменен обжалваният отказ и след като съдът счете, че са
налице всички условия за заличаване на посоченото обстоятелство – вписването на
лицето в УС на дружеството да бъде задължено длъжностното лице по регистрацията
да извърши вписването на заявените промени, а именно заличаване на
жалбоподателят като член на УС на „Струма автотранспорт” АД.
Жалбата е подадена в преклузивния срок
по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: на 10.07.2018 г. в Агенция по вписванията е постъпило
заявление №20180710164616/10.07.2018 г. с искане за вписване на заличване на
члена на УС - Т.М.Й.. По преписката се съдържат и Уведомление по телепоща
извършено от „Български пощи” ЕАД и уведомление изпратено с препоръчано писмо.
Идвете уведомления съдържат идентични изявление с молба жалбоподателят да бъде
освободен от УС на дружеството на основание чл.56, ал.2 от Устава на
дружеството по взаимно съгласие, а ако няма съгласие – изпратеното да се счита
за предизвестие за освобождаване от УС. Уведомлението изпратено с телепоща е
върнато с отбелязване в бланката за връчване срещу графа – „преместен на друг
адрес”. В известието за доставяне на препоръчаното писмо не присъства каквото и
да е отбелязване относно връчването.
След запознаването си
с материалите по преписката длъжностното лице по регистрацията е постановило
отказ с №20180710164616/20.07.2018 г., в чиято мотивационна част се съдържа
твърдение, че не е налице нередовно връчване поради обстоятелството, че, за да
има редовно връчване на търговец това може да стане в канцеларията му, като се
посочи изрично кое е лицето, което приема призовката от името на търговското
дружество. Счетено е, че вписванията в представените писма не могат да
удостоверят редовно връчване и с оглед на това е постановен обжалваният отказ.
Предвид приетото от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Законът е дал
възможност член на УС да прекрати своето членство с шестмесечно предизвестие –
чл.233, ал.5 от ТЗ. Последното изречение на посоченият текст пък е оправомощил
лицето, което иска да бъде освободено, при условие, че органите на дружеството
бездействат да може сам да иска вписване на подобно обстоятелство в ТР.
Безспорно е налице тази хипотеза. В този смисъл са и мотивите на длъжностното
лице. Това което обаче е спорно в производството е преценката на уведомяването
на дружеството за желанието на жалбоподателят да напусна дружеството и дали
това може да бъде прието за валидно уведомяване. Както може да се установи
уведомяването е извършено по телепоща при отбелязан в бланката, съществуваща за
такива пратки, че адресата е „преместен на друг адрес”. Няма отбелязване от
къде е известно това, нито кой е съобщил тези обстоятелства. Това не може да се
приеме от съда за уведомяване по смисъла на чл.50, ал.2 от ГПК. Според закона
възможностите за извършване на редовно уведомяване на търговец без лично
предаване на съобщението са две – първата е предвидена в чл.50, ал.2 от ГПК „Ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.”, а втората е упомената в чл.50, ал.4 от ГПК
„Когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той
залепва уведомление по чл. 47, ал. 1
.” Разликата се състои в това, че при втората хипотеза е очевидно, че
дружеството развива дейността си на адреса, но или никой не желае да получи
уведомлението или поради липса на достъп за това – дали поради наличие на
пропускателен режим, физическо препятствие или друго. Разграничаването на двете
хипотези става с вписване на допълнителни обстоятелства в уведомлението. За да
е налице редовно уведомяване по чл.50, ал.2 от ГПК следва да бъде отбелязано от
длъжностното лице по призоваването дали дружеството пребивава на адреса, по
какво може да се съди, че не пребивава, да бъде отбелязано кога е посетен
адреса и ако е имало такова лице – кой е дал сведения за това. Необходимостта
от подобни уточнения произтича от естеството на информацията, която следва да
бъде установена и не се вписва в едно бланково отбелязване. Това е така
най-вече съобразно развитата, налична практика на ВКС – „За
връчване на търговец чрез прилагане на съобщението към делото, е необходимо: да
е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е
вписан новият адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там
има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и
обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които
пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако
не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат
ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице
с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и
служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере
сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към
съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма
представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога
и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението.”
- Р №279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014
г., ІІІ ГО на ВКС. В подобен смисъл и Р №546/13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011
г., IV ГО на ВКС, както и мотивите на Р №36/06.07.2010 г. по т. д. №262/2010 г.
ІІ ТО на ВКС.
Щом не може да се
приеме, че е налице редовно уведомяване на дружеството за волята на
жалбоподателят да прекрати членството си правоотношение в УС на дружеството, то
следва да се приеме, че не е започнал да тече предвиденият по закон срок за
предизвестие съобразно нормата на чл.233, ал.5 от ТЗ.
Предвид гореизложеното
следва да бъде потвърден отказът на длъжностното лице по вписванията като
правилен и законосъобразен, макар и с различни мотиви.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег. №20180710164616/20.07.2018
г. на длъжностното лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията, Търговски регистър, постановен по заявление с
рег. №20180710164616/10.07.2018 г., с
който е отказано вписване на обстоятелство касаещо прекратяване на членството в
Управителният съвет на „Струма автотранспорт” АД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул.
„...” №70, ат.2, ап.6 на члена на УС - Т.М.Й., ЕГН-**********, с адрес ***,
оф.11.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.
Варна, в едноседмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя.
Препис от същото да се връчи на
жалбоподателя, както и служебно на Агенцията по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: