№ 14814
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110152150 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ш ЕООД срещу „Н.-
П.К. ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД с искането ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1811,17 лева с вкл. ДДС, представляваща
стойността на извършени услуги от Ш ЕООД за период от 05.11.2018г. до
20.05.2019г. по Договор за услуга от 05.11.2018г., за което са издадени фактура
№ ***, фактура № **., фактура № **********/28.12.2018г., фактура № **.,
фактура № **., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащане
на сумите; сумата от 576,38лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 1811,17лв. за периода от
19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 18 996,92 лева с ДДС, представляваща
стойностна извършени услуги от Ш ЕООД за периода април 2019г. по договор
за услуга от 05.11.18г., за което е издадена фактура № ***., заедно със законна
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането; сумата от 6045,56 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 18996,92
лева, за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 16 106,86 лева,
представляваща сума, дадена в заем от ШЕООД на „Н.ПК. ЕООД и
представляваща стойност на закупени количества плодове за извършване на
1
доставки от Ш ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от
05.11.18г., за което са издадени фактура № **г. от Ф ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД;
Фактура ***., издадена от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД и фактура № **
издадена от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД, заедно със законна лихва върху
главницата до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5125,84 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 16 106,86лева , считано от 19.09.20г. до 20.09.23г.
Ответникът оспорва исковете с доводи за неоснователност и недоказаност
на същите. Моли за цялостното им отхвърляне. Претендира разноски .
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото
договори, между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е
налице облигационно правоотношение по сключени 2 бр. договори за услуги
от 05.11.2018г. Първият от тези договори е с предмет „Извършване на
доставки (организация и логистика, съхранение и транспорт, обработка на
документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“ по
Приложение 1-Списък на учебните заведения с одобрен заявител „П“ ООД с
номер на одобрение SMS 00573. Съгласно чл. 5 стойността на предоставената
услуга се определя въз основа на месечни отчети за извършени доставки на
мляко и млечни продукти за учебни заведения, съгласно Приложение 1 на база
пределна цена за продукт по схема „Училищно мляко“ за учебната
2018/2019г., определени от ДФ „Земеделие“. Според чл. 6 възложителят
заплаща на изпълнителя договорната цена без ДДС, както следва: български
кашкавал от краве мляко 30 гр./БДС 14:2010 – 0,21 лв./бр.; български
кашкавал от краве мляко 2 кг./БДС 14:2010 – 8,96 лв./кг.; българско бяло
саламурено сирене 30 гр./БДС 15:2010 – 0,08 лв./бр.; българско бяло
саламурено сирене 0,500 кг./БДС 15:2010 – 5,67 лв./кг.; българско кисело
мляко 200 гр./БДС 12:2010-0,20 лв./бр.; пастьоризирано прясно мляко 2% 250
мл-0,19 лв./бр. В ал.2 е уговорено, че за извършване на плащанията
изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на
извършената услуга, като според ал.4 плащанията възложителя към
изпълнителя се извършват до 3 работни дни след изплащане на одобреното
месечно плащане от ДФ Земеделие за учебните заведения, посочени в
2
Приложение 1. Според чл. 7, ал.1 от договора изпълнителят има право да
получи уговореното възнаграждение в сроковете и при условията, предвидени
в договора, независимо дали е налице намаление или отказ от плащане от ДФ
„Земеделие“, освен в случай, че те се дължат на причина за която той отговаря.
Вторият договор е с предмет „Извършване на доставки (организация и
логистика, съхранение и транспорт, обработка на документи и заявки за
плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“ по Приложение 1-Списък на
учебните заведения. В чл. 1, ал.2 е уговорено, че в случай, че възложителят не
разполага с необходимите за извършване на доставките плодове и зеленчуци,
изпълнителят закупува съответните количества, които придобива направо за
възложителя, за което получава от доставчиците фактури, в които като
получател е посочен възложителят. Закупуваните количества по ал.2
изпълнителят заплаща със свои средства, а изразходваните средства от него
представляват дадени в заем на възложителя суми. Заетата за период от един
календарен месец сума възложителят се задължава да върне на изпълнителя
по начина и в сроковете, в които следва да заплати договорените в настоящия
договор възнаграждения – чл.1, ал.3 и ал.4. Предвидено е чл. 5, ал.1, че
стойността на предоставената услуга се определя въз основа на месечни
отчети за извършени доставки на плодове и зеленчуци за учебни заведения,
съгласно Приложение 1. Според чл. 6, ал.1 за извършване на плащанията
изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на
извършената услуга, като стойността на месечната услуга се орпеделя като
разликата между заявеното с изготвената от изпълнителя месечна заявка за
плащане, представена пред ДФ „Земеделие“ с вкл. ДДС и дадената в заем
сума, съгласно уговореното в чл.1, ал.2 и 3, се намалява с не повече от 1 %.
Възложителят извършва плащанията към изпълнителя, включващи месечната
стойност на извършената услуга, определена съгласно чл.6, ал.1, отразена от
изпълнителя в протокол и фактура+връщане на заетата за месеца сума в срок
до 3 работни дни след получаване на одобреното месечно плащане от ДФ
Земеделие във връзка с изпълнението на договора.
В протокола от проведеното на 23.04.2024г. за безспорно освен наличието
на облигационни отношения между страните по горепосочените 2 бр.
договори за услуги, съдът е отделил и обстоятелството, че ищецът е извършил
твърдените доставки.
3
Приложен е договор от 05.10.2018г., сключен между „П“ ООД като
възложител и „Н.-П.К. ЕООД като изпълнител на основание Акт за одобрение
изх. № ** от 03.10.2018г. за предоставяне на мляко и млечни продукти в
учебните заведения. Според договор изпълнителят приема да извърши
услугата с предмет: „Извършване на доставки (организация на логистика,
съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане и
отчитане пред ДФ „Земеделие“. Плащанията се извършват до 3 работни дни
слд получаване на одобреното месечно плащане от ДФ „Земеделие“ във
връзка с изпълнението на договора. С допълнително споразумени от
31.05.2019г. е уговорено между П“ ООД и „Н.-П.К. ЕООД, че всички
невъзстановени разходи от страна на ДФ „Земеделие“ по Акт за одобрение
изх. № ** от 03.10.2018г. ще бъдат за сметка на изпълнителя. Според чл. 6
възложителят заплаща на изпълнителя договорната цена без ДДС, както
следва: български кашкавал от краве мляко 30 гр./БДС 14:2010 – 0,22 лв./бр.;
български кашкавал от краве мляко 2 кг./БДС 14:2010 – 9,04 лв./кг.; българско
бяло саламурено сирене 30 гр./БДС 15:2010 – 0,09 лв./бр.; българско бяло
саламурено сирене 0,500 кг./БДС 15:2010 – 5,73 лв./кг.; българско кисело
мляко 200 гр./БДС 12:2010-0,21 лв./бр.; пастьоризирано прясно мляко 2% 250
мл-0,20 лв./бр.
От изложеното следва, че ответникът е сключил два броя договори-един
от 05.10.2023г. с възложител „П“ ООД, по който „Н.-П.К. ЕООД е изпълнител
и следва да достави млечни продукти според уговореното, и друг договор
/процесният/ от 05.11.2018г., по който е възложител, а изпълнител е ищецът.
По отношение на първия договор, ищецът твърди, че не е получил
плащане по 3 бр. фактури (фактура № **., фактура № **., фактура № **., а по
други две (фактура № *** и фактура № **********/28.12.2018г.) е получил
единствено частично плащане, предвид което му се дължи сума в размер на
1811,17 лв. За фактурите, по които е налице частично плащане са представени
месечни отчети, подписани от представители на страните, като за останалите
три бр. фактури месечните отчети, приложени по делото, не са подписани.
Съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, процесните пет броя фактури са на
обща стойност 2689,76 лв., като е направено плащане от ответника в размер на
878,59 лв. с основание фактура № *** и фактура № **********/28.12.2018г.
4
Процесните фактури са осчетоводени и от двете дружества, като са извършени
операции включително кредит сметка 401 Доставчици, както и дебит сметка
4531 Начислен ДДС за покупките.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика
– Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., І I Т. О. на ВКС
Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС и др., отразяването на парична престация като дължима в счетоводството
на ответника /купувач, възложител и т. н. / и ползването на данъчен кредит
съобразно стойността, съставлява извънсъдебно признание на задължението.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника,
включването в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване. Следователно дори
фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена
в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по
делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за
каквото следва да се счита и превеждането на дължимия във връзка с
продажбата ДДС от купувача по сметка на продавача.
В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение по ССчЕ,
петте фактури на обща стойност 2689,76 лв. са отразени в счетоводството и на
двете дружества, като фигурират по сметка 401 "Доставчици" по партидата на
ищеца в счетоводството на „Н.-П.К.ЕООД. Начислен е ДДС за покупките. От
изложеното следва, че страните в настоящото производство са били обвързани
от валидно възникнало правоотношение по договор за извършване на услуги
/което не се и оспорва/, по което ищецът е доставил и осъществил доставка на
стоките, посочени в процесните 5 бр. фактури, като същите са предадени от
ищеца и получени от ответника, с което за последния е възникнало
задължение за заплащане стойността на получените стоки.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на
подпис в месечните отчети, касаещи трите фактури, по които няма плащане,
доколкото с оглед гореизложеното, доставката на стоки се приема за доказана.
Неоснователно е и твърдението за липса на плащане от страна на ДФ
5
„Земеделие“. На първо място, видно от чл. 7, ал.1 от сключения между
страните договор, липсата на плащане от ДФ „Земеделие“ не освобождава
възложителят по договора в лицето на ответника да заплати дължимото за
доставените стоки. Освобождаване от това задължение има в случай на
неплащане по причина, за която изпълнителят отговоря, но такава не се
установява по делото, а и не се твърди от страна на ответника. От това следва,
че без значение дали ДФ „Земеделие“ одобрява или не финансовата помощ,
възложителят по процесния договор от 05.11.2018г. в лицето на ответника
дължи на изпълнителя плащане, доколкот не е предвидено друг в отношенията
между тях. На следващо място, съдът не споделя възражението на ответника,
че след като той като изпълнител по договора с „П“ ЕООД от 05.10.2018г.
следва да понесе невъзстановените разходи от ДФ „Земеделие“ по силата на
допълнителното споразумение между тях, това важи и за всички останали
изпълнители, в т.ч. и за договора, сключен от ответника като възложител с Ш
ЕООД като изпълнител. В текста на договора с последния такава клауза не е
предвидена. Уговореното между ответника и „П“ ЕООД касае техните
отношения, които не са предмет на настоящото производство и не следва
уговорки между тях да се прехвърлят като важащи и в отношенията между Ш
ЕООД и „Н.П.К.“ ЕООД.
Съгласно заключението по ССчЕ, за доставката на млчените продукти ДФ
„Земеделие“ е отпуснал средства на „П“ ЕООД, а не на ответника, което е
напълно логично с оглед договора между тях. Първоначален възложител е
именно „П“ ЕООД и на него фондът отпуска средства. Ответникът е
изпълнител по този договор и набавя стоките чрез ищеца посредством
договора с последния, предвид което не може да се очаква ответникът да
получава средства за млечните продукти от фонда. Следва да се отбележи и че
не се доказа фондът да не е направил плащания точно за процесните доставки,
а и това обстоятелство е ирелевантно с оглед уговорките между страните за
това кой понася отговорността в такава хипотеза.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на делото се установи
надлежно изпълнение от страна на ищеца по договора от 05.11.2018г. за
доставка на млечни продукти, като на същия се дължи възнаграждение в
претендирания размер с оглед направеното частично плащане.
Съдът намира за недоказано възражението за прихващане. Ответникът
6
твърди, че след инвентаризация е установил липсващо количество млечни
продукти на стойност 146,08 лв., с която сума твърди прихващане. Следва да
се отбележи обаче, че за това твърдение не са ангажирани доказателства освен
изходяща от ответника фактура и протокол за прихващане. Това са частни
документи, които не носят подписа на ищеца. Липсват и други документи,
които да установяват тази липса. Не се установява фактурата да е
осчетоводена от ищеца /за разлика от горепосочените 5 бр. фактури/. В тежест
на ответника е да проведе доказване за наличието на твърдяната липса на
млечни продукти, което обаче той не е сторил, включително чрез
извънсъдебно признание на задължението посредством осчетоводяването на
фактурата и ползването на данъчен кредит от страна на ищцовото дружество,
предвид което съдът намира, че сумата по фактура № ** г. на стойност 146,08
лв. е недължима.
В производството се претендира и акцесорно вземане за мораторна лихва
върху главницата в размер от 576, 38 лв. за периода 19.09.2020г.-20.09.2023г.
Съгласно чл. 6, ал.4 от договора от 05.11.2018г. за доставката на млечни
продукти възложителят следва да направи плащане до 3 работни дни след
изплащане на одобреното месечно плащане от ДФ „Земеделие“, но не по-
късно от 4 месеца от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
плащането. Така уговорена клаузата означава, че без значение плащането от
фонда, на изпълнителя най-късно до четвъртия месец следващ месеца, за
който се дължи плащане, му се дължи договореното възнаграждение. Предвид
установената липса на плащане по процесните 5 бр. фактури от 2018г. и от
2019г., безспорно ответникът е изпаднал в забава, обезщетението за което за
процесния период възлиза на претендираната сума, видно от заключението на
вещото лице.
По отношение на втория договор за доставка на плодове от страна на
ищеца са представени 2 бр. фактури, издадени от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД,
а именно фактура ***. за 1735 кг круши на стойност 2605,50 лв. с ДДС и
фактура № 6538/01.05.19г. за 1735 кг банани на стойност 3601,86 лв. с ДДС.
По фактурите са издадени касови бонове от Ш ЕООД. Приложени са и
фактури от 20.04.2019г. и от 19.04.2019г. за закупуването на плодовете от
„Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД от страна на ищеца. От ответната
страна е приложена фактура № **г., издадена от Ф ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД за
закупуването на ябълки и портокали на обща стойност 9902, 50 лв., ведно с
7
касов бон, издаден от Ф ЕООД. Приложен е и приходен касов ордер от
25.04.2019г., издаден на Ш ЕООД от Ф ЕООД с основание фактура № **г. за
сумата от 9902,50 лв. с положен подпис и печат на получил сумата Ф ЕООД.
Следва да се отбележи и че по повод договора за доставка на плодове и
зеленчуци, страните са уговорили възможността изпълнителят да закупува
съответните количества, които придобива направо за възложителя, за което
получава от доставчиците фактури, в които като получател е посочен
възложителят. Според договора закупуваните количества изпълнителят
заплаща със свои средства, които възложителят следва да възстанови.
Действително, по трите горепосочени фактури са издадени фискални
бонове. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.3, изр. 1 ЗДДС фискалният бон е
хартиен носител, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден
от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана информационна система за управление на търговската
дейност. Посочената законова разпоредба придава на фискалния бон
удостоверително значение, както относно факта за сключване на договора за
доставяне на стока или услуга, така и за факта на плащане на цената от
държателя на документа. Разпоредбата на чл. 25 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, регламентира задължението на лицата,
извършващи продажби на стоки и услуги в търговски обекти да издават
фискална касова бележка /фискален касов бон/ при извършване на плащането.
При разносната търговия по смисъла на § 1 от ДР на посочената наредба,
фискалната касова бележка се издава преди плащането, предава се на
разносвача, който от своя страна е длъжен да я предаде на купувача при
заплащане на цената /стойността/ на стоката или услугата /чл. 25, ал.2 от
Наредбата/. Предаването на фактурата от продавача на купувача, без
издадения с нея фискален касов бон, удостоверява предаването на стоката и
нейната цена, но не доказва извършване на плащането. Издаването на
фискална касова бележка заедно с фактурата преди предаване на стоката и
преди плащане на цената не доказва плащане на сумата, ако фискалният бон
не е предаден от продавача на купувача /Решение № 81 от 31.05.2010 г. на ВКС
по т. д. № 675/2009 г., TK, II т. о./.
8
В случая може да се приеме, че фискалните бонове са издадени преди
плащането, едновременно с фактурите, като самите бонове се намират в
притежание на ответника. В същото време по отношение на фактурата на
стойност 9902,50 лв. е издаден и приходен касов ордер за заплащането от
ищеца в полза на Ф ЕООД на сумата. При възникнал правен спор по търговска
сделка плащането на цената на стоката в исковото производство се
удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен
касов ордер /Решение № 81 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 675/2009 г., TK,
II т. о./. По този начин за горепосочената фактура има два документа за
плащане – фискалният бон, предаден на ответника, и приходният касов ордер,
доказващ плащане от ищеца. Предвид това и с оглед начина на извършване на
доставката и извършваните плащания, а именно при отпускането на средства
от ДФ „Земеделие“, както и с оглед заключението на вещото лице за липса на
плащане на сумите от страна на ответника, съдът намира, че не се установява
ответникът да е изпълнил задължението си и да е заплатил стойността на
процесната фактура на стойност 9902.50 лв. Житейски нелогично е Ф ЕООД
да е получил плащане на една и съща сума в един и същи ден, както от ищеца,
така и от ответника, доколкото фактура, фискален бон и приходен касов ордер
са от една и съща дата. Съдът намира, че плащане не се установява и по
другите две фактури, въпреки издадените бонове предвид горните мотиви,
свързани със схемата на плащане по договора и заключението на вещото лице.
Още повече, в приложените от ответника копирани фактури и касови бонове е
посочено подадено за плащане отдел „ПСМП“, ОД София.
Предвид изложеното, ответникът дължи заплащането на сумата от
16106,86 лв. Върху тази сума се дължи и обезщетение за забава, което за
процесния период възлиза на претендираната сума от 5125,84 лв., видно от
заключението на вещото лице. По отношение периода на забава важи вече
посоченото от съда по повод доставката на млечни продукти, доколкото
текстовете относно падежа на плащането са идентични в двата договора – не
по-късно от 4 месеца от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи плащането. За процесния период ответникът безспорно е изпаднал в
забава.
Дължима се явява и начислената сума за логистика по фактура № ***.
Следва да се отбележи, че предметът на договора включва организация на
9
логистика, както и транспорт, фактурата е осчетоводена, което доказва
извършването на услугата по доставка на плодове и зеленчуци по вече
изложените мотиви във връзка с доставката на млечни продукти, с оглед на
което съдът намира, че ответникът дължи плащане по същата. Дължи се и
обезщетението за забава за процесния период, което според заключението на
вещото лице възлиза на претендираната сума, като мотивите на съда за
дължимостта на същото са идентични с вече изложените.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендира присъждане на разноски
разполага ищецът. Същият е доказал такива в размер на 1973,78 лв. за
държавна такса, 400 лв. за еспертиза и 5500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД „Н.-П.К. ЕООД,
ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Ш” ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. ***
сумата от 1811,17 лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на извършени
услуги от Ш ЕООД за период от 05.11.2018г. до 20.05.2019г. по Договор за
услуга от 05.11.2018г., за което са издадени фактура № ***, фактура № **.,
фактура № **********/28.12.2018г., фактура № **., фактура № **., ведно със
законна лихва от предявяване на иска до изплащане на сумите; сумата от
576,38лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 1811,17лв. за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от
18 996,92 лева с ДДС, представляваща стойностна извършени услуги от Ш
ЕООД за периода април 2019г. по договор за услута от 05.11.18г., за което е
издадена фактура № ***., заедно със законна лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6045,56
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главница от 18996,92 лева, за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата
10
от 16 106,86 лева, представляваща сума, дадена в заем от ШЕООД на „Н.ПК.
ЕООД и представляваща стойност на закупени количества плодове за
извършване на доставки от Ш ЕООД за периода април 2019г. по договор за
услуга от 05.11.18г., за което са издадени фактура № **г. от Ф ЕООД на „Н.-
П.К. ЕООД; Фактура ***., издадена от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД и фактура
№ ** издадена от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД, заедно със законна лихва върху
главницата до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5125,84 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 16 106,86лева , считано от 19.09.20г. до 20.09.23г.
ОСЪЖДА „Н.-П.К. ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. **** да заплати на „Ш” ООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 7873,78 лв.-разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11