Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15212 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 10.08.2018
год., постановено по гр.дело №75878/2015 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, изменено
в частта за разноските с определение по посоченото дело от 21.01.2019 год., е
признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А. „М.“
срещу В. П.В. иск с правно основание чл. 35, ал. 3 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/ вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 800 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
успешно завършване на обучение по договор за базов курс за обучение №1603 от
09.10.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.06.2015 год. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №41532/2013 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в и ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 536 лв., както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 36 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника В. П.В.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че процесното вземане било такова за
неустойка, тъй като това противоречало на изложеното в исковата молба и на
клаузата на чл. 7, ал. 1 от сключения между страните договор. Разпоредбата на
чл. 35 ЗДСл също не сочела, че държавният служител дължи неустойка. Неправилно
СРС бил приел, че разходите за обучение възлизат на сумата от 1 800 лв. По
делото липсвали доказателства, че ищецът бил направил реално разходи по
обучението му. А освен това ищецът претендирал сума, за която бил посочил, че е
равна на тройния размер на последното получено от ответника брутно трудово
възнаграждение – 600 лв., но това не били разходи за обучение. Видно било от
текста на договора, че волята на страните била да бъдат възстановени
действително направените разходи по обучението на ответника. Нямало уговорка за
изплащане на сума, която е изчислена на базата на брутното възнаграждение на
служителя. В чл. 2, ал. 3 от договора било посочено, че средствата за обучение
са в размер на 1 8 0 лв., т.е. това била сумата, вложена от ищеца, за провеждането
на това обучение. В разпоредбата на чл. 35 ЗДСл било изрично указано, че при
виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той
възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението. Клаузата на
чл. 7 от процесния договор противоречала на чл. 35 ЗДСл. и била нищожна.
Необосновано СРС бил приел, че ответникът не е изпълнил задължението си да
завърши успешно курса на обучение. При текущите проверки на знанията резултатът
на ответника бил „добър“ /4.00/. Едва на финалните изпити ответникът бил
получил по-слаби оценки, като подобен резултат бил неочакван и необоснован.
Събрани били данни, от които било видно, че провеждането на финалния изпит било
опорочено. Липсвали доказателства за обективното оценяване на ответника и за
начина, по който били определени оценките му.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата А. „М.“ счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Предявен e за разглеждане по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 35, ал. 3 ЗДСл вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Основателността
на предявения иск е обусловена от следните правопораждащи факти: 1/ наличието
на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ че кредиторът
/ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор /или че е бил готов да
ги изпълни/; 3/ уговорена по размер
неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да премине
успешно базовия курс за обучение.
Безспорно
е по делото, че през м.септември 2012 год. между страните възникнало служебно правоотношение със срок
за изпитване, по силата на което ответникът В. П.В. е изпълнявал длъжността
„инспектор“ в А. „М.“. Това правоотношение е било прекратено със Заповед №3153
от 29.03.2013 год. на директора на А. „М.“ на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл – в
срока за изпитване, считано от 01.04.2013 год.. Заповедта била връчена на
ответника на 31.05.2013 год. – обстоятелство, което същият е удостоверил с
подписа си.
Не се
спори, че на 09.10.2012 год. между страните бил сключен договор за базов курс
за обучение №1603, по силата на който ответникът, наречен „обучаем“, се
задължил да премине през базов курс за обучение на митнически служители, а
работодателят /ищецът/ – да организира и проведе обучението при условията на
чл. 2 от договора, а именно курсът да се проведе в Националния учебен център в периода
от 01.10.2012 год. до 22.03.2013 год. и средствата за обучението в размер на
1 800 лв. да са за негова сметка. Обучаемият следвало да завърши успешно
базовия курс за обучение, да посещава редовно определените присъствени учебни
дни и да положи успешно тестовете и изпитите, съгласно програмата на курса, да
работи в А. „М.“ за период от три години след завършване на курса /чл. 5/.
Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора, при неизпълнение на установените
в чл. 5, т. 1, 2 и 3 от договора задължения, обучаемият възстановявал на
работодателя разходите по обучението съответно на неизпълнението.
В
разпоредбата на чл. 35 ЗДСл /приложима редакция към момента на сключване на
процесния договор – Изм., ДР, бр. 77 от 2010 год./, съответно в чл. 234 КТ,
законодателят е предвидил възможност за сключване на договор за повишаване на
професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител /респ.
работника или служителя/, като според ал. 2 на посочената норма, разходите за обучението
са за сметка на съответната администрация, когато нуждите на службата налагат.
Ал. 3 на чл. 35 ЗДСл определя част задължителното съдържание на договора – то
се свежда до клаузи относно задължението на държавния служител, изпратен на
обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една
календарна година при условията на ал. 2, да работи при работодателя за период
от една до три години и вида и размера на отговорността на държавния служител при
виновно неизпълнение на задълженията – възстановяване на разходите за
обучението съответно на неизпълнението /т.е. максималният размер на сумата,
която подлежи на възстановяване, е нормативно определен/.
Страните
по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за
тях последици чрез повишаване на равнището, степента, знанията и уменията на
държавния служител в рамките на определената професия или специалност.
Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на
обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата
на чл. 35, ал. 3, изр. последно ЗДСл е работата в определения по чл. 35, ал. 3,
изр. 1 ЗДСл срок при този работодател след успешното повишаване на
квалификацията да компенсира разходите за обучение. По отношение на изпълнението
на договора и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на
гражданския закон /виж Решение
№ 227 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2010 г., IV г. о., ГК/.
Въззивният
съд прима, че в разглеждания случай изпълнението на задълженията на обучаващия
по чл. 5 от процесния договор е било обезпечено с клаузата на чл. 7, ал. 1,
текстът на която буквално възпроизвежда чл. 35, ал. 3 от ЗДСл, поради което и
възражението на ответника за нейната нищожност поради противоречие със закона се
явява неоснователно. По своята правна същност това е клауза за неустойка – чл.
92, ал. 1 ЗЗД /която с оглед вече изложеното е действителна/, както е приел и
СРС – съглашение, което има за предмет задължение, което става изискуемо в
случай на неизпълнение на главното задължение на една от страните /в случая
ответника/. Същото установява предварително размера на обезщетението за
вредите, които кредиторът би претърпял в случай на пълно неизпълнение, респ.
размерът на това обезщетение е определяем в хипотезата на частично неизпълнение.
Доказано е, че работодателят
/ищецът/ е осигурил необходимите условия за провеждане на успешния процес, в
т.ч. необходимите средства за провеждане на обучението при условията на
договора, като видно е също така от заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че
размерът на разходите, които ищецът е направил във връзка с обучението на ответника
във връзка с процесния договор възлиза на 3 013.79 лв., който представлява
средния размер на разходите за един курсист през процесния период.
Установеният по делото въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – протокол №3 от
22.03.2013 год. на изпитна комисия, назначена със Заповед №ЗАМ-154 от
22.03.2013 год., програма на базов курс за обучение на служителите от
специализираната администрация – НУЦ, 01.10.2012 год. – 22.03.2013 год. и
гласните доказателства чрез разпита на свидетеля Ясен Стефанов Траянов, които
следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, факт на неизпълнението на задължението на
ответника да премине успешно обучението – същият е получил оценка по-ниска от
добър /4.00/, обуславя извод за изискуемостта на претендираното вземане за
неустойка. Без значение е обстоятелството, че ответникът е издържал вътрешния
изпит, тъй като с това не се изчерпват задълженията му, поети с процесния
договор. А начинът на оценяването и провеждането на финалния изпит не подлежат
на съдебен контрол.
В този смисъл налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
неустойка. При съобразяване на уговорения начин на определяне на размера на
неустойката, който е в съответствие с нормативната регламентация, вида на
неизпълнението от страна на ответника /пълно/ и доколкото размерът на реално претърпените
от ищеца вреди е по-голям от предвидената и претендирана от ищеца неустойка, то
настоящият съдебен състав приема, че присъждането на пълния размер на
неустойката не би представлявало несправедлива и несъразмерна санкция за
неизпълнението – виж и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК. Релевираната претенция се явява изцяло основателна
и подлежи на уважаване, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 10.08.2018
год., постановено по гр.дело №75878/2015 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в,
изменено в частта за разноските с определение по посоченото дело от 21.01.2019
год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/