Решение по дело №2229/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 28 август 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20194430102229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Плевен, 26.07.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на  15.07.2019 година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 2229 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск  с правно основание чл. 439 от ГПК, врчл. 124 от ГПК.

Ищецът Д.А.Н. ***, е предявил против А.Б.Б. ООД ***, ЕИК ***, иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 855.60лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2007г., 17.11лв. д.т. по ч.гр.д. 1000/2007г. на ПлРС, и 40лв. юрк. възнаграждение, за които суми е било образувано изп.дело  20087560400275 по описа на ***– прекратено на 11.01.2013г., а впоследствие изп.дело  20197560400087 по описа на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 11.01.2013г. до 19.02.2019г. Ищецът е направил искане съдът да спре изпълнението по изп.д.№ 20197560400087 по описа на ***, като обезпечение на предявения иск, което искане е уважено с определение от 22.04.2019г. Твърди, че по първоначалното вземане на ***, сега ***, по изп.лист по ч.гр.д. 1000/2007г. на ПлРС, цедирано на настоящия ответник - А.Б.Б. ООД, повече от пет години не е предприето изпълнително действие. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: От приложения изпълнителен лист по ч.гр.д.1000/2007г. на ПлРС се установява, че той е издаден на 09.08.2007г. против Д.А.Н. и с него тя е осъдена да заплати на *** сумите, както следва: 855.60лв. главница по запис на заповед от 30.03.2006г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2007г., 17.11лв. д.т., и 40лв. юрк. възнаграждение.

          Издаденият изпълнителен лист от 09.08.2007г. е послужил на кредитора *** за образуване на изпълнително дело № 20087560400275. на ***с рег.№ 756 с район на действие-Окръжен съд Плевен, на 29.07.2008г. С молбата за образуване на изпълнително дело кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия – опис на движими вещи, запор на вземания и др. За започналото изпълнение ЧСИ е уведомил ТД на НАП град Плевен, изискал е информация за банковите сметки на длъжника, декларираните движими и недвижими вещи. След изпращане на покана за доброволно изпълнение по това изпълнително дело, длъжникът е получил поканата и копие от изпълнителния лист на 25.08.2008г. ЧСИ е наложил запор на трудово възнаграждение на 25.08.2008г., но работодателят е отговорил, че ТПО с длъжника е прекратено и превежда дължимата сума на длъжника за м. август 2008г. На 29.09.2008г. ЧСИ е превел на кредитора сумата от 20.00лв. На 27.12.2012г. взискателят е поискал насочване на изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника и ЧСИ е изпратил запорно съобщение до установения работодател - ***гр. Плевен. По постъпила молба от длъжника на 11.01.2013г. обаче, ЧСИ е прекратил на осн. чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК изпълнителното производство, уведомил е  взискателя за прекратяването и е вдигнал запора на тр.възнаграждение. На 18.02.2019г. ответникът - А.Б.Б. ООД е поискал предаването на изпълнителния лист.

С писмена молба от А.Б.Б. ООД от 18.02.2019г. е образувано изпълнително дело № 20197560400087 на същия ЧСИ. Посочено е, че вземането е прехвърлено на взискателя на 23.02.2015г., приложен е Изпълнителният лист от 09.08.2007г. и от ЧСИ е изискано извършване на конкретни изпълнителни действия. ЧСИ отново е направил справка за имущественото състояние на длъжника и на 18.02.2019г. е изпратил съобщение на длъжника, налагайки запор на трудовото ѝ възнаграждение.          На 09.04.2019г. длъжникът е подал в ПРС настоящия иск за установяване недължимост на вземането поради погасяването му по давност считано от 11.01.2013г., а по негово искане съдът е обезпечил иска чрез спиране на изпълнително дело № 20197560400087.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. 20197560400087 на ***.

По основателността на иска: Съдът намира, че погасителна давност за вземането е била прекъсната от започване на изпълнителния процес по изп.д. № 20087560400275 – на 29.07.2008г., по което са налице искания за извършване на изпълнителни действия. Преценката на съда относно по-нататъшното прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 29.07.2008г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият би следвало да се счита спрян до 26.06.2015г., ако обаче изпълнителното дело е било висящо към този момент. В случая съдът констатира, че по изп.д. № 20087560400275 на ***е настъпила перемпция – последното действие по налагането на запор върху пенсията на ответника е било на 25.08.2008г., и на 25.08.2010г. делото е било перемирано, независимо от липсата на нарочно постановление за прекратяването му от ЧСИ /в т.см. напр. Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК/. Всички извършени след тази дата изпълнителни действия по това изпълнително дело са без значение за прекъсването на давността, и те не могат да се вземат предвид от съда като извършени по перемирано вече дело. Давността е прекъсната едва с образуването на новото изпълнително дело  20197560400087 на същия ЧСИ – на 18.02.2019г., по което отново кредиторът е възложил на ЧСИ извършването на изпълнителни действия, а впоследствие е наложен запор на вземане. От започването на новия срок на давността - 26.08.2010г. до прекъсването ѝ на 18.02.2019г. е изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на вземането на ответника. Следва да се отбележи, че предметът на делото, очертан от самият ищец, е изтичането на давностен срок за периода 11.01.2013г. до 19.02.2019г., който, независимо че е по-къс от действителния, също обхваща 5 годишен период, през който не са извършвани или искани никакви изпълнителни действия.

Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по изпълнителен лист, издаден при действието на ГПК от 1952г. /отм./. Многобройна е съдебната практика, която сочи, че правните последици на акт по чл. 242 от ГПК /отм./, не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата на  чл. 117 ал. 2 ЗЗД не намира приложение. При това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с краткия 3 годишен погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен – както за главницата, така и за лихвите и разноските, и като такъв следва да се уважи.

С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него деловодни разноски, в размер на 55лв. – такси по делото и 350лв. адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника е неоснователно, доколкото в случая, независимо от провеждането на делото в едно открито съдебно заседание, по него е имало и други процесуални действия – искане за обезпечение, събиране на доказателства и др. В случая минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС на РБ, е 300.00лв. Този минимум, съпоставен със заплатения хонорар от 350.00лв. в никакъв случай не сочи прекомерност или недобросъвестност при уговорката между ищеца и неговия представител, която да налага редукция от съда. При тези изводи на съда, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 405.00лв.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК, че Д.А.Н., ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на А.Б.Б. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н ***, сумите от: 855.60лв. главница по запис на заповед от 30.03.2006г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2007г., 17.11лв. - д.т. по ч.гр.д. 1000/2007г. на ПлРС, и 40лв. юрк. възнаграждение, за които суми е било образувано изп.дело  20087560400275 по описа на ***– прекратено на 11.01.2013г., а впоследствие изп.дело  20197560400087 по описа на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 11.01.2013г. до 19.02.2019г.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.  78 ал. 1 от ГПК, А.Б.Б. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н ***, да заплати на Д.А.Н., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски от 405.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: