№ 4238
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210913 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „***“ № 2Е, сграда 1, ет. 2, офис ***, представлявано от И. С. М., срещу
наказателно постановление № 23-2200258/06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област, за нарушение по чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 6 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, вр. чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ.
На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Твърди се, че не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е прецизирано по отношение на фактите,
доказателствата и правната квалификация. Поддържа се и че нарушение изобщо не е
извършено, както и че отговорността на „К.“ ООД е ангажирана незаконосъобразно,
доколкото последното има качеството „възложител“, а не „работодател“ по смисъла на
ЗЗБУТ, като е следвало да бъде санкциониран работодателят. Прави се искане НП да бъде
отменено.
За проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област се представлява от юрк. И., а
„К.“ ООД не изпраща процесуален представител.
1
В дадения ход по същество юрк. И. оспорва доводите, изложени в жалбата, и пледира
НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Намира нарушението за доказано
и счита, че дружеството има качеството „работодател“, поради което е законосъобразно
санкционирано. Моли в полза на ИА „ГИТ“ да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 04.05.2022 г. свидетелите М. М.-В., Т. К. и А. З., инспектори при Д „ИТ“ Софийска
област, извършили проверка на място в строителен обект - „Жилищни сгради с изгребни
ями“, находящ се в с. Б., район П., УПИ Х-3 за жилищно строителство, кв. 90, чийто
възложител бил „К.“ ООД. Обектът бил изпълняван от строителя „***“ ООД, с
подизпълнители „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. В близост до изкопа били заварени К.К. и Н.Н.
- водопроводчици, които били работници към подизпълнителя „***“ ЕООД. При
продължилата на 16.05.2022 г. проверка по документи, свидетелите установили, че „К.“
ООД, като възложител, възлагайки изготвянето на План по безопасност и здраве /ПБЗ/, не
бил спазил задължението си да изиска от проектант или координатор по безопасност и
здраве за етапа на проектиране, ПБЗ да съдържа мерки и изисквания за осигуряване на
безопасност и здраве при извършване на изкопни работи - механизирано и ръчно
изпълнение при монтаж на вкопан резервоар към пречиствателна станция за отпадни води
на местата със специфични рискове, в това число падане в изкоп и затрупване от земна маса,
съгласно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /Наредба № 2/22.03.2004 г./.
Направените констатации били обективирани в протокол за извършена проверка №
2214107/16.05.2022 г., и след приключване на проверката свид. М.-В., в присъствието на
свид. К. и представител на „К.“ ООД, съставила АУАН № 23-2200258/16.05.2022 г. за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, вр. чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ. АУАН бил връчен при условията на
отказ, който бил надлежно удостоверен, като на следващия ден бил получен от представител
на дружеството.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област издал атакуваното
2
наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ наложил
на „К.“ ООД имуществена санкция в размер 2 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М. М.-В., Т. К. и А. З., писмени
- протокол за извършена проверка; идентификационна карта; договор за възлагане на СМР
от 11.10.2021 г.; План по безопасност и здраве, фаза Технически проект; декларации от К. П.
К., Н.Д.Н. и Г.В.Г.; разрешение за строеж № 171/07.09.2021 г.; заповед № З-0057/14.01.2022
г.; заповед № З-0024/08.01.2019 г.; заповед № З-0058/11.02.2014 г.; заповед № З-
0025/08.01.2019 г.; заповед № ЧР-1313/04.09.2020 г.; длъжностна характеристика за
длъжността главен инспектор; заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г.; длъжностна характеристика
за длъжността „директор“ на Д „ИТ“ Софийска област.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите
констатации, в това число относно заварените на строителната площадка конкретни
фактически положения, а именно, че работници на един от подизпълнителите на обекта били
заварени в близост до изкопа, както и изясненото впоследствие обстоятелство, че
изготвеният ПБЗ не съдържал мерки и изисквания за осигуряване на безопасност и здраве
при извършване на изкопните работи, в нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 2, се установяват посредством показанията на свидетелите М.-В., К. и З., и от
писмените доказателства - протокола за извършената проверка и приложения по делото
ПБЗ. По отношение съответните обстоятелства съдът се довери на изложеното от
свидетелите, доколкото кореспондира с изисканите в хода на проверката документи.
Възложител на строителния обект е дружеството-жалбоподател, което се изяснява от
приложените разрешение за строеж № 171/07.09.2021 г. и договор за възлагане на СМР от
11.10.2021 г.
Материалната и териториална компетентност на свид. М.-В. по съставяне на
процесния АУАН, и териториалната и материална компетентност на Директора на Д „ИТ“
Софийска област по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват съгласно
заеманите длъжностни качества, по силата на закона, Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ и представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностни характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, след извършване
от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган на надлежна проверка по
случая, при спазване на установения ред, и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението и доказателствата, въз основа на
които се установява, а обстоятелствата при извършването му са ясно и пълно описани и
3
конкретизирани. Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и
правната квалификация, при което съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са
опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на
формално основание.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа доказателствата по делото се изясни, че в хода на извършената от
инспектори при Д „ИТ“ Софийска област проверка - на място на 04.05.20222 г., и по
документи - на 16.05.2022 г., се е установило, че „К.“ ООД, като възложител, възлагайки
изготвянето на План по безопасност и здраве /ПБЗ/, не е спазил задължението си да изиска
от проектант или координатор по безопасност и здраве за етапа на проектиране, ПБЗ да
съдържа мерки и изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на
изкопни работи - механизирано и ръчно изпълнение при монтаж на вкопан резервоар към
пречиствателна станция за отпадни води на местата със специфични рискове, в това число
падане в изкоп и затрупване от земна маса, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. С това от обективна
страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл.
6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, вр. чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ.
Предвид характера му на нарушение, осъществено чрез противоправно бездействие, което
продължава непрекъснато до момента на отстраняването му, следва да се приеме, че е
извършено в периода на осъществената от контролните органи проверка.
Освен това отговорността на дружеството-жалбоподател е правилно и законосъобразно
е ангажирана в качеството на работодател за неизпълнение на съответните задължения,
доколкото според разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ, в процеса на проектирането,
строителството и въвеждането в експлоатация на обектите, възложителят е отговорен и
изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за
здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2, възложителят или упълномощеното от него лице не се
освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ, независимо от това,
че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на
задачите по чл. 7 и 11. От друга страна, анализът на посочените норми води до
недвусмисления извод, че нарушението може да се извърши само от особен субект -
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДП на КТ, според която работодател е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
4
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. За целите на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд обаче - § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, по приложението на който е
издадена Наредба № 2/22.03.2004 г., за нарушение на чл. 6 от която е издадено процесното
НП, работодател е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията. От посочената разпоредба във втората й част е видно, че качеството на
работодател има и възложителят на работа, в рамките на предприятието му. В конкретния
случай, видно от събраните по делото доказателства, e установена трудово-правна връзка
между санкционираното лице и лицата, извършвали дейности на строителния обект,
доколкото последните са се намирали в трудовоправни отношения с изпълнителите на СМР
на обекта. Следователно „К.“ ООД има качеството на възложител на работата спрямо
работниците, чийто живот и здраве охранява разпоредбата на чл. 6 от Наредба №
2/22.03.2004 г., като в това качество носи отговорност за работата на
дружествата-изпълнители, по силата на сключения договор за СМР. Отговорността за
предприятията на дружествата-възложители е на самите тях, включително отговорността за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по отношение на наетите лица по
граждански или трудовоправни договори. Отговорността за чуждо предприятие,
включително за осигуряване на безопасни условия на труд по отношение на работници или
служители на чуждо предприятие, e възложена на юридическото лице-възложител, с което
дружествата-изпълнители се намират в облигационна връзка /в аналогична насока Решение
№ 1269 от 28.02.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 11865/2021 г./.
Предвид това настоящият състав прие, че „К.“ ООД е субект на нарушението.
Възраженията в съответната насока са неоснователни. Отговорността на юридическите лица
е безвиновна, поради което и субективната съставомерност се презумира и не подлежи на
изследване.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв.
В процесната хипотеза наложената на „К.” ООД имуществена санкция е
индивидуализирана в размер от 2 000 /две хиляди/ лв., близък до минимално предвидения, в
който се явява справедлива и обоснована, предвид липсата на данни за отстраняване на
нарушението след констатирането му, както и с оглед обстоятелството, че засегнато в
случая е правото на безопасни и здравословни условия на труд, което се явява такова с
висока степен на обществена опасност. Предвид това основания за намаляване размера на
наложената санкция не се констатираха.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав прие, че
атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
5
процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено. Подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4
ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, искането следва да
бъде уважено в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200258/06.07.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област срещу „К.“ ООД, за
нарушение по чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, вр. чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал.
2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „К.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„***“ № 2Е, сграда 1, ет. 2, офис ***, представлявано от И. С. М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ИА „Главна инспекция по труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6