№ 26
гр. Ямбол, 09.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева
Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело частен характер № 20222330200731 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Частната тъжителка по първоначалната тъжба и подсъдима по
насрещната Т. П., редовно призована, лично и с адв. Е., редовно
упълномощена.
Подсъдимият по първоначалната тъжба и частен тъжител по насрещната
М. М., редовно призован, лични с адв. ВА., редовно упълномощена.
Свидетелите, доведени, налице.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото. В предходното съдебно заседание съм
поискала да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели три лица.
Моля, да бъдат допуснати и разпитани в днешното съдебно заседание.
Подс. Т. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. ВА.: Да се даде ход на делото. Не се противопоставям да бъдат
разпитани свидетелите на насрещната страна.
Подс. М. М.: Да се даде ход на делото. Да се допуснат свидетелите на
противната страна.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Т.Г. С.а, Г.Г. С. и
1
Ц.Д.П..
СНЕМА самоличността на подсъдимата по насрещната тъжба:
Т. К. П., родена на *** г. в гр. Я. живуща в гр. С., българин,
български гражданин, с висше образование, *** ***, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
Сне се самоличността на явилите се свидетели:
Й. Х. Е. - 86 г., неосъждана;
М. Д. К. - 83 г., неосъждана;
М. А. Т. - 43 г., неосъждана;
Т.Г. С.А - 66 г., неосъждана;
Г. С. С. - 43 г., неосъждан;
Ц.Д.П. - 60 г., неосъждана.
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290
от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от съдебна
зала.
Подс. Т. П.: Получих препис от насрещната тъжба и разпореждането на
съда преди повече от 7 дни.
ДОКЛАДВА СЕ делото и основанието за образуването му, а именно:
първоначална тъжба от Т. К. П. против подс. М. Д. М. за престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и насрещна тъжба от М. Д. М. против Т. К. П. за
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
ДОКЛАДВАХА СЕ и предявените граждански искове с двете частни
тъжби.
Съдът предложи на страните по делото възможност за сключване на
спогодба.
Адв. Е.: Разговаряхме с пълномощника на насрещната страна, но към
настоящия момент страните не са склонни на постигане на съдебна спогодба.
Адв. ВА.: Поддържам казаното от адв. Е.. Действително направихме
опит, но към настоящия момент такава не можахме да постигнем.
Подс. М. М.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен. Желая
да дам обяснения.
2
Един след обяд - 18.06.2022 г. аз тръгвах от дома за работа. Беше към
15:00 часа. Аз живея на ул. И. К. ** в гр. С.. Тръгнах на работа с колелото си.
На 50-100 метра от дома ми има кръстовище. Спирам и се обръщам надясно
да погледна към дома ми. Преди да стигна кръстовището аз минавам покрай
съседката ми Ц.. Тя от тях ми вика „***“. Аз не й обърнах внимание и
продължих към кръстовището. На самото кръстовището чаках колегата да
дойде. Гледам Т. засилена отива до оградата на нашата къща. Отвън имам
засадени четири дръвчета. Тя ги счупи и ги хвърля в дома ми. Аз се върнах с
колелото. Тя беше пред моята порта. Отидох при нея и я попитах какво прави
и защо ми чупи дръвчетата. Тя каза „искам“. Тя каза „виж сега какво ще стане
с теб“. Тя започна да посяга и да ме удря. Аз си дръпнах ръцете назад. Тя
започна да ме бие. Удряше ме с шамари и юмруци по главата. После, като ме
събори, започна да ме рита. Майка й дойде засилена от техния дом. Тя като
отваря портата и се блъска в нея. Чу се един рев от майка й. Тя се блъска в
желязната си порта. Майка й бягаше и започнаха да ме ритат. Т. ме събори на
земята. През това време дойде Й.. Тя започна да ме дърпа от земята. М. –
съпругата ми, я е страх да излезе отвън, защото е оперирана сърдечно. Баба
М. беше на пътя. Баба Й. започна да ме дърпа настрани, да ме отърве от Т. и
майка й. Дръпнаха се. Т. се дръпна 2-3 крачки назад и каза, че ще се обади на
полицията и на линейката. Дойдоха дежурните. Единият полицай отиде при
тях, а другият - при мен, до моята порта. Аз обясних какво се случи. Полицаят
каза да пусна жалба в полицията. Аз пуснах жалба.
Г. и Т. ги нямаше никакви. Когато дойде линейката, тогава излязоха
майка и син. А те са ги писали свидетели.
Аз не съм нанасял удари на никого.
Линейката оказа помощ на майката на Т., защото тя като отвори портата
и се удари. Аз бях повален на земята от Т. и от майка й.
На мен никой не ми е оказвал медицинска помощ. Аз не съм търсил
медицинска помощ. Имах главоболие около една седмица. Досрамя ме, че са
ме били две жени.
Имотите ни са съседни - живеем един срещу друг. Улицата ни дели.
Имотите са един срещу друг. Вратите малко се разминават на диагонал.
На следващия ден - след инцидента, отидоха и си поръчаха камери.
Едната я сложиха точно срещу моя вход, да могат да ме виждат какво правя и
3
кога излизам.
Срам ме е от съседните, защото те казват „у, две жени те биха.”
До този инцидент, ние не сме се обаждали.
Те имат дразги с баба М. от едно време. Аз отидох да помогна на баба
М. и на съпруга й/болен/ те ме намразиха. Това датира от 2020-2021 г. Имам
две-три жалби пуснати срещу тях в полицията, защото ме наричат „***, ***“,
а на съпругата ми казват „***“. Моята жена я е страх да излезе до магазина от
Т. и от майка й.
С останалите съседи съм в много добри отношения. Много ме уважават
и аз ги уважавам.
Те първи се нанесоха на тази улица. Аз след това купих дворно място и
си построих къща. От шест години живея там.
В дома на Т. има и мъж. С него аз съм в добри отношения, но той идва и
заплашва жена ми, че ще я бие. Това се случи след побоя.
Полицаите казаха да пусна жалба и да не ходя никъде.
Имах синини по тялото, отоци по кръста от дясната страна, гърба ми,
рамото ми. Тези синини не съм ги показвал на никого.
Полицаите ме питаха дали са ме били. Полицаят, който дойде на място,
ми каза, че няма смисъл да ходя да си вадя медицинско, а само да пусна една
жалба. На него показах синините си.
Не мога да кажа защо Т. ме набеждава, че съм я била. Тя проявява
голяма агресия към Ж., баба Д. и баба М.. Всички те са на една улица - И..
Аз не съм на държавна работа. Нямам трудов договор, който ме викне и
ходя да работя. Не мога да се хвана на трудов договор, защото съпругата ми е
постоянно болна. Вечерта след инцидента не съм ходил на работа.
Не съм разговарял със съседите да ми стават свидетели. Когато дойде
призовката, аз отидох и попитах баба Д. дали може да ми стане свидетел,
защото Т. ме съди за пари.
Боят беше пред моята порта. Ц. се удари в тяхната порта излизайки от
дома си. Когато дойде, не зная дали течеше кръв от носа на Ц.. Ц. ме риташе,
но не видях кръв.
Единствените свидетели на улицата в 15:00 часа бяха баба Д. и баба М.
4
вън на пътя. Вече когато ме събориха, баба Д. идва от тяхната ул. И., на ул. И.
К. и вика „лю, лю боже, убиха момчето” и води баба Д. и започна да ме дърпа.
А моята съпруга стои до моята порта и не може да дойде да ме издърпа от
земята. Бях съборен лично пред моята порта.
Подс. Т. П.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна. Желая
да дам показания.
На 18.07.2022 г. между 14:30-15:00 часа съседите Г. и Т. получиха
дърва. Майка ми беше при тях. Чух викове. Слязох от втория етаж на къщата.
Видях М., който е до нас с колелото си и отправяше обидни реплики към
майка ми, като й казва „*** *** ***“. След това тя влезе в къщи. Аз я попитах
какво иска той. Майка ми каза да го оставя и да не му обръщам внимание. Аз
излязох отвън. Той тръгна с колелото си посока на юг – към края на улицата.
Беше на около 50-100 метра, когато се върна засилен срещу мен, слезе в
движение от колелото, хвърли го срещу мен и ми нанесе удари в корема и в
дясната част на лицето с юмрук. Майка ми се намеси като го хвана отзад.
Попита го защо я удряш. Той се обърна, удари я с юмрук в лицето и в корема
пак с юмрук. Потече й кръв от носа.
През това време Г. се намеси и ни раздели. Той се прибра в тях.
В 15:03 часа аз подадох сигнал на телефон 112, като поисках освен
полицейски патрул, да дойде и екип на спешна медицинска помощ, т.к.
цялото лице и блуза на майка ми бяха в кръв. Докато чакахме, аз му казах, че
сега ще дойде полиция и той ще трябва да обясни защо направи това.
Започнаха с жена му да ме обижда, да ме кълне да хвърля зелени домати. Аз й
казах „каквото казваш като клетви, от нейната уста в нейна пазва”. М. скочи и
ми каза „прибирай се, че ще умре жена ми” и тогава вече ми нанесе в лявата
част на лицето по-силните удари. Това се случи минути преди на дойдат
полицията и линейката. Екипът на линейката оказаха помощ само на майка
ми.
Въпросните свидетели, за които той твърди, че са единствените,
излязоха от дома на М. – Й., М. и съпруга на М..
На самото сбИ.е бяхме аз, М., майка ми, Т., Г. и жена му. Деянието е
извършено пред нас. Срещу нас има една друга улица, а те са вляво от нас. Не
сме пряко врата срещу врата с М.. Те са пряко врата срещу врата с М.. Да
имаме конфликти с М. от 18 години за имотен спор. Тя твърдеше, че аз съм я
5
била, но това не е доказано.
М. го познавам от дете. До деня спора, отношенията ни бяха добри.
Преди да си построят къщата съм говорила с М. - жена му, питах я кога ще
идват. Когато дойдоха да живеят тук, жена му се повлия от М.. М. започна да
си пуска кучетата на улицата и те да упражняват физиологичните си нужди до
нашия тротоар. Майка ми им отправи няколко забележки. Така се започнаха
обидите. Взаимоотношенията ни се развалиха в резултат на забележки към
тях да не си пускат кучетата. Спрямо майка ми М. за втори път упражнява
физическо насилие. Първият път беше на 01.09.2021 г. Тогава подадох само
жалба до РУ-С., понеже бях бременна с второто си дете в края на осмия
месец. Не исках да се занимавам с такива работи. Исках да се съсредоточа
върху щастливото събитие, което ми предстоеше.
Девет месеца и една седмица след като родих секцио, бях ритана и бита
от него. Аз не мога да симулирам, пред единствения съдебен лекар за две
области, синини, подутини, наранявания. Лявата ми ръка беше наранена от
педала на колелото. Синини имах по корема и главата. Той твърди, че съм му
чупил дръвчетата. Всичките му дръвчета са си на мястото. Не съм чупила
дръвчета. Тротоара е общинска собственост.
Аз не съм нанасяла наранявания на подсъдимия. Мен ме разтърва Г. от
него. Г. ми е съсед. Неговата къща е от дясната страна на нашата врата. Г. е
съсед и на М.. Една улица ги разделя. Имотът на М. е ъглов. Познавам и
майка му, и баща му. Те са вече покойници, бяха много добри хора. С тях не
съм имала лоши отношения. Жена му се повлия доста лошо от М. К.. М. вече
осемнадесет години се опитва да опорочи нашето семейство по всякакъв
начин – симулирания, обиди. Всяка седмица в пенсионерския клуб се
коментира нашето семейство. Отказвам да съм удряла Й. и Ж..
Г. беше там и си прибираше дървата от улицата. Т. – майката на Г. беше
там. По време на инцидента на улицата бяхме Г., майка му, аз, М. и неговата
жена. Й. и М. се появиха в последствие, когато дойдоха полицаите. М.
отправи заплахи към моята свидетелка, да не свидетелства по делото, защото
полицая ще я набие. Не съм запозната с жалбата. В полицията не съм викана –
няма основание, нито съм викана да давам писмени показания. Твърдя само,
че не съм нанесла удари на М.. Още същата вечер М. започна да обикаля
съседите с колелото, за да събира подписка срещу нас. Лично съседи са ми
6
казвали, че няма да подпишат срещу нас и са му отказали категорично.
След нанесените удари изпитвах болка в главата и корема/в областта
операцията/– около седмица. Получих сътресение в главата и имах
главоболие няколко дни.
Закупили сме си шест видеокамери със записващо устройство. Две от тях
гледат периметъра пред нас на улицата.
Има много провокативни действия от страна на него и на неговите
свидетели, спрямо нас и нашите свидетели.
Камерите сложихме, защото се страхуваме и най-вече за децата. Той си
изкарва кучетата навън без повод. Едното куче е белгийска овчарка, а другото
– мелез между пинчер и нещо друго. То се пуска свободно.
Няколко дни преди случая имахме доста провокативни действия от
негова страна. Аз съм отвън с децата – едното е в количката, а другото е до
мен. Той излиза, сяда на десет метра от мен с кафе, държейки кучето без
наморник, само на каишка. Като мине някой то скача, настървява се. Аз си
прибирам децата. Отправили сме предупреждение към него.
Той ме заплаши, че ще ме убие, защото жена му ще умре – „ще те убия,
защото жена ми ще умре”. Аз ударите в главата няма как да си ги измисля. Те
са освидетелствани от съдебния лекар. Освен при съдебния лекар, другаде не
съм търсила медицинска помощ. Той ме прегледа много добре и ми каза да
пия обезболяващи, и 24 часа да слагам лед на синините.
Свид. Й. Е.: Т. и М. ги познавам. Нямам родствена връзка с тях.
Аз излизах на уличката. Т. беше у тях си, излезе от портата и хукна.
Майка й вика „върни се, къде отиваш“. Тя не се върна и отиде, и счупи на М.
дръвчето. Имаше четири дръвчета и може и тя ги е счупила. Дръвчетата са
пред вратата му. Тя през мрежата чупи и хвърля дръвчето в двора му. Той се
върна.
Не бях виждала две жени да бият един мъж. Двете жени – Ц. и Т. биха
М.. Биха го пред неговата врата на улицата. Биха го с юмруци. Удряха го в
главата. Другаде - не видях да са го удряли. Аз бях на улицата, на ъгъла.
Нашата улица се казва И.. Аз стоях на ул. И. накрая. Ул. И. К. се пресича с ул.
И.. Там, където се пресичат двете улици, аз стоях на ул. И.. Те биха М. на
около 15-20 крачки от мен – по моя преценка.
7
Освен тези две жени и М., аз не видях други хора на улицата. Аз бях сама
на улицата. Други хора не видях на улицата. Те като се сбиха, тогава излязоха
други хора. После излязоха други хора – комшиите. Аз не видях нито Г., нито
Т.. Г. живее на ул. И. К.. Г. живее на единия ъгъл, а М. - на другия ъгъл. Едно
до друго живеят, само улицата ги дели. Т. живее срещу М..
Баба М. беше на улицата. Дядо Т. беше на улицата. Т. излезе после и Г.
излезе също. Децата, комшиите излязоха. Хората отвън, които са свидетели
по делото, също бяха отвън. Аз първа видях какво се случва. Момчето дойде
отдолу с колелото. Пусна колелото и започнаха да се бият. М. удряше. Двете
жени удряха и той удряше. Той ги удряше в тялото.
С Т. и Ц. се имахме, но си развалихме отношенията. Те се захващат за
няма нищо. Аз минавам и Ц. се захваща за няма нищо. Говори ми дръто, Аз
не й обръщам внимание много, много. Не може да ме захваща тя така. Тя кой
не е захващала – обиждат и бият хората. Ц. ги бие. Още дядо им и баща й се
биеше. Брат си гонеше.
М. го познавам от както дойде в махалата – около 50 години живее в тази
махала. За мен той е кротък. Комшии сме.
М. има кучета. Те са вързани. Само малкото куче разхожда навън.
Голямото не го разхожда. То си стои вътре. Има мрежа и е вързано със
синджири. Край къщата Ц. не може да се иде - кучето серяло. Жената на М. се
принуди и го пуска на нашата улица. Нашата улица е къса и тясна.
Когато дойде полиция бях там. Линейка не е идвала. Аз линейка не съм
видяла. Двама полицаи дойдоха. Не съм видяла на Ц. да й тече кръв от носа.
Когато дойдоха полицаите, те вече бяха спрели да се бият.
Не зная дали М. след това е ходил на работа. Същата вечер след боя не
съм го виждала М. и не сме говорили.
Сега в момента Т. и М. кротуват. Ц. ме захвана пак за делото. Аз отидох в
комшийката. Тя ме чака и точно до портата като скочи пред мен. Започна да
ги говори. Аз мисля, че не й казах нищо - не помня. Тя продължи да говори.
Тя вика с голямо гърло, намеси дъщерите ми - „ооо, тя ще умре като куче
сама, те няма да дойдат да я гледат“. Това се случи няколко дни след боя.
Вечерта дъщеря ми се обади от Англия. Аз й казах за случилото се. Тя се
обади на полицията и те дойдоха. Аз им разказах всичко.
8
За побоя между М. и Т. полицаите дойдоха у нас. Аз им разказах, пък
полицаите записаха ли или не, не мога да кажа. Ако си видя подписа ще го
позная.
На свидетелката Е. СЕ ПРЕДЯВИ сведение, намиращо се на страница 17
от прокурорската преписка.
Свид Й. Е.: Подписът, който ми показвате под „дал сведение“ не е мой.
Когато ме разпитваха полицаите, това което казах на Вас, това казах и на тях.
Свид. М. К.: Т. и М. ги познавам от малки. Имам далечна родствена
връзка между съпруга ми и Т..
На ул. И. К. № 7 живеем ние. Т. е на ул. И. К. № 5. Съседни къщи сме.
Оградата ни е съседна.
М. го познавам от дете. М. живее точно срещу нас - врата срещу врата
сме. Една улица ни дели.
С М., М. и децата им аз съм в много добри отношения. Те ми бяха хората,
с които се почувствах близка, че имам съседи. Другите хора не ги познавам.
Със семейството на Т., ако ми разрешите да се върна малко назад, от
1992 г. съм пенсионер. Реших да работя земята на съпруга ми в С. и се върнах
в родната къща на свекъра ми. Оттогава ги познавам. Конкретно не съм имала
връзка със семейството на Т.. Те вечно бяха настроени срещу мен. Аз съм от
Русе. Живота ми мина в Сливен Ние в двора на свекъра и свекървата живеем.
Аз взех да си идвам в С. събота и неделя. Съпругът ми също рано се
пенсионира. Аз започнах да идвам. Работя градината. Те не могат да ме
приемат, че съм дошла в бащиния си двор.
Имахме дело през 2010 г. като съседи. На мрежата, която сели двата
двора на нашите прадеди. Аз съм се хванала на мрежата. Т. от другата страна.
Тя беше малка и ми хвана ръката и като ме дърпа напред-назад, цялата ми
ръка беше в кръв и в бодли. Аз търпя. Подадохме молба в РУ-С.. Полицаите
им обърнаха внимание. Ние получихме писмо.
Имотни спорове не сме имали с тях.
Аз съм астматичка и прокашлям. И сега дори, когато ме видят по
улицата, вместо да се поздравим, те ме имитират, че кашлям.
За конкретния случай беше по обяд или след обяд. Бях в градината на
около десетина метра от оградата между нас и Т.. Тя е телена ограда с
9
дървета. Тя беше с майка си в техния двор. Чувам като казва „аз излизам“.
Майка й казва „чакай“. Т. казва „излизам“. Т. излезе. Майка й остана близо до
вратата в двора. Чух, че нещо се чупи. Отидох до нашата врата. Излизам, но
чух гласа на М. М.трясна колелото до тяхната врата. Аз излязох от вратата и
гледам вече движението. Преди да отворя нашата врата, чувам един трясък от
тяхната врата. Майка й беше в техния двор. Чувам аз един трясък. Майка й
нещо изплака. В този момент тя излиза. Аз също излязох. Мъжа ми с
проходилка попита какво става. Аз излязох, майката на Т. също излезе. Видях
М.в средата. Майката, дъщерята и кака Д. бяха около него. Огледахме се и
гледам всеки удря. М.се свил, смалява се и го удряха. Събраха се доста хора
от махалата. Кака Д. вика „какво правите“. В тази суматоха се събраха много
хора. В този момент пристигат двама полицаи. Единият полицай дойде при
нас за кратко време. Другият – влезе в двора на Т.. Полицаите дойдоха с кола.
След това казаха, че дошла Бърза помощ. Аз не съм ходила да видя. Аз само
видях как ритаха М.в слабините. М.беше по средата и хората, които бяха
около него, го удряха. М.беше свлечен на земята.
Не мога да кажа баба Д. дали е нанасяла удари.
С крака Ц. и Т. блъскаха М.в слабините. М.не видях да нанася удари.
Баба Д. викаше „чакайте, какво правите“.
Те се разделиха преди да дойдат полицаите. Не зная кой е звъннал на
полицията. Аз не съм се обаждала на телефон 112.
След този инцидент с никого не съм се срещала. Толкова е болезнено да
гледам това. То е под достойнството ми да гледам свои хора.
След това чу, че на Ц. носа й бил разбит. Тя като отвори вратата каза
„ууу“ и върви и си бърше носа. Линейката не съм я виждала. Знам, че от
удара на вратата се е самонаранила. Аз бях на 3-4 метра.
Дойдоха от съседите – едни големи мъже. Г. и брат му беше там. Имало е
и други хора, които могат да помогнат.
Аз не мога да изляза от вратата навън. Докато отворя вратата или тръгна
по пътечката си, едната ме вижда. Т. вика „*** ***“. Аз съм на 80 и повече
години. Аз се страхувам да излизам от къщи навън. Съобразявам се. Има две
камери на Т., които сочат към нас и към М. Това е психически. Аз не мога да
изляза от вратата навън.
Колективна жалба не сме подавали. Аз лично съм подала на 10.10.2010 г.,
10
когато те ме биха аз си взех при докторите в Сливен медицинско и това съм
го дала в полицията. Получих писмен отговор от полицията, че ги
предупреждават – повече да не се занимават с нас. Обаче то стана обратно. Те
се наостриха срещу нас.
М.не съм чувала някой да има оплаквания. Той помага на хората.
Съпругата на М.– М., много се страхува от Т.. Тя е оперирана сърдечно. Ако
М.отива някъде тя винаги ми казва, че е сама. За мен са прекрасни. Имат две
деца. едната дъщеря Д. завърши средно образование. Приятелка с моите
внучки.
Аз се страхувам. Вървя по улицата. Аз нямам никакви близки хора в С..
Аз минавам по улицата и след мен майката с колелото ме рита и аз падам
и казва „мърша с мърша, кучко с кучко“
Аз не виждам с някой хора Т. и майка й да са откровени.
Сега те изобщо не искат да ни погледнат. Като ме видят започва да
кашлят, да плюят. Клекнали до пътната врата и чакат и като ме видят, че
идвам започват с обидите.
Аз видях, когато Т. излезе навън. Оградата между нас и Т. е телена. Има
камъш, но се вижда през камъша.
Към улицата нашата ограда е циментова, висока е около два метра.
Вратата към улицата е пътна врата от малките. Едната е за превозно средство,
а другата – пътна. Разстоянието между двете ни врати е около 6-7 метра.
Нашата врата към улицата е желязна врата. Отдолу е плътна лаМ. – около 1,5
метра на височина, а нагоре - с орнаменти. Самата врата е висока 2 метра.
Аз съм висока 1.59 метра.
Аз видях Т., когато излиза. Тя отиде пред вратата на М..
Боят беше пред оградата на М. От моята врата се вижда вратата на М. Боя
беше на 2-3 метра от вратата на М. Когато излязох видях всички хора, които
бяха скупчени М. Т., майка й и баба Д., която идваше към тях.
Те викат вътре. Линейката, майката.
Когато излязох, ги видях четиримата. Ц. я видях да се удря във вратата.
Като отвори вратата, тя се хакна и се хвана за носа. Не зная дали й течеше
кръв от носа.
11
Свид. М. Т.: М. и Т. ги познавам. М. ми е съпруг. Запозната съм с правото
си, че мога да откажа да свидетелства, т.к. М. е мой съпруг. Желая да
свидетелствам.
Мъжа ми си дойде от работа. Беше на 18.07.2022 г. към 12:00 часа. Дойде
да обядва. Почина си. После взе колелото и тръгна. После си заключих
портата и се прибрах в къщи. По едно време чувам кучетата много да лаят.
Едното куче е вързано на синджир, а другото е в клетка. Излизам да видя
какво става, защото минават много деца покрай нас. Видях Т. спокойно до
нашата ограда да чупи дръвчетата и хвърля в двора. Попитах я какво прави.
Взех ключовете, отключвам портата и излязох. Чух М. да вика на Т. защо
чупи дръвчетата. Тя се обърна и каза „така искам”. Т. ми каза „***, психичка,
луда, ненормална”. Идва чичото на М. Той 85-годишен. Те ме слагат с него.
М.й казва „не ядосвай жена ми”. Т. казва „нека да умре, аз така искам”. Пали
колата, спира пред нас и започва да ме обижда. Говоря по принцип. Когато
види мъжа ми „***, *** мръсен”.
На 18 видях я как чупи дръвчетата. Кучетата залаха. Дойде и мъжа ми.
Майка и дъщеря го нападнаха. Аз не отидох, защото съм оперирана жена и ме
е страх, че ще ме ударят.
Баба Д. влезе между тях. Попита защо така правите. Т. каза нямам страх
от никой и от Господ не ме е страх.
Аз видях Т. и майка й как удрят М.с ярост с юмруци. Удряха го по
главата. Той се сви и тогава баба Д. влезе между тях.
Мъжа ми не видях да удря някой от тях двете.
Нашата ограда към улицата е обикновена мрежа. Вратата е към улицата е
желязна – вижда се улицата.
След инцидента М.беше много замаян. Не ходи на работа 5-6 дни.
Въртеше му се главата от самите удари. Аз го придружавах до тоалетната.
Така беше една седмица. На доктор аз го карах да ходи, но той вика ще се
оправя и не отиде на лекар. Пи аналгин, аспирин. Аз му ги давах.
След това е добре тихо и мирно. Нямаме разправии, добре сме.
Не зная по каква причини тя дойде да чупи дръвчетата пред нас. Три
години аз си ги гледам. Нищо не сме им казвали. Нито сме я обиждали. Не
сме имали разправии. Тормозят цялата махала. Всички подадохме жалби в
12
полицията. Последно преди около два месеца откакто аз подадох жалба.
Жалбата подадох след като започна делото.
Аз излязох отвън и видях как Т. и майка й бият М.. Аз не съм видяла кога
М. се обърна. Той ми го каза. Работника на М. дойде, но като видя кавгата и
се върна. Той също видя всичко. Работника се казва И., другите му имена не
зная. Ц. удряше М.. Ц. не видях да има кръв на носа. Първо дойде полицията
и след нея дойде линейката - малко след полицията. Линейката не зная защо я
извикаха. Те казваха, че били много ударени. Аз не съм видяла.
Спор между нас и семейството на Т. затова, къде се разхождат кучетата,
не сме имали.
Съседа Г. не видях е прибира дърва. Те излязоха в последния момент,
когато дойде линейката. Г. и майка му живеят от нашата страна, през една
улица. Когато дойде полицията имаше хора - цялата махала. Г. и вайка му
бяха там, когато дойде линейката.
Баба Д. прекрати боя. Тя влезе между тях и каза „не ви ли е срам”. Всички
от махалата бяха там и гледаха.
Свид. Т. С.а: Т. и М. ги познавам. Нямам родствена връзка с тях.
Беше 18.07.2022 г. около 03:00 чака след обяд. Прибирахме дърва със
сина ми. Ц. вика „ще отида да пия едно кафе”. М. каза на Ц. „*** *** ***“.
Може и Ц. нещо да му е казала преди това. После Т. излезе навън. Той като
видя, че Т. излезе се върна. М. хвърли колелото върху нея. Удари я с колелото
в главата и я ритна в корема. После майка й дойде да я спасява. М.удари Ц. в
носа с юмрук и текна й кръв, ритна я в корема. Й. беше там. През това време
Т. се обади на полицията и линейката. Те дойдоха. Казаха нещо на полицаите.
После на Ц. мъжа й си дойде от работа и отидоха да вадят медицинско в
Сливен вечерта.
След два дни косихме с моя син трева на улицата и М.дойде и каза „няма
да свидетелстваш, защото полицая ще дойде и ще ти удари два шамара”.
Ц. живее на същата улица, но на 10 метра от нас.
Боят беше между вратата на М.и на Т.. Видях, когато М.удари Т.. С ръце
я удари в лицето и после в корема я блъска. Не съм видяла те да го събарят на
земята и да го блъскат.
Още вечерта след кавгите, видях М.с колелото да търси от комшиите
13
подписка срещу Т.. Изобщо не са го били.
Видях как М.удари Ц. в носа и текна кръв. Тя тръгна да се мие. Т. имаше
синини по лицето си. Синините ги видях в момента. Имаше рани по ръцете и
по тялото - имаше кръв по ръцете, одраскано от колелото. Синините бяха по
лицето, веднага ги видях. Докато беше самия бой, там на улицата бяхме аз и
сина ми. После дойдоха Й. и М.. Моят син – Г., ги разтърва. Й. не ги е
разтървавала. Когато аз носех памука още имаше бой.
Имаше други хора от махалата, но те излязоха късно. Като мина всичко
тогава излязоха всички комшии.
Аз бях там, когато дойдоха полицаите. Единият дойде при тях, а другият
– при Т.. Линейката дойде веднага след полицията.
Т. и семейството й за мен не са лоши хора. От 3-4 годишни сме заедно.
Израснали сме заедно с Ц..
За М. не съм чула да се оплакват от него. Ц. има спорове с М.. Веднъж
отивала на работа и М. я настигнал по пътя, и й ударил един шамар по врата.
Вечер М. разкарва едно голямо куче и го насъсква срещу децата.
Т. и семейството й сложиха камери, след случая, да се види как се
действа и какво ще прави. Дали ще се дразни или не.
С другите свидетели – Й., М., М., не сме в много добри отношения. Може
да е имало случаи да се дразнят. Не мога да кажа кой започва споровете, кой
кого предизвиква.
Свид. Г. С.: Т. и М. ги познавам. Нямам родствена връзка с тях.
Прибирах дървата. Дата не помня. Беше 15:00 часа. Леля Ц. беше при мен
да пие едно кафе. М.дойде с колелото на портата спира и вика „ще ме
обиждаш на ***, да се таковат всички цигани” и тръгна. Каза го на леля Ц.. Т.
беше навън и го чу. М. се върна с колелото. Скара се с Т.. Блъсна колелото
отгоре й. М.удари един шамар на Т.. Ц. отиде да я разтърва. М.удари един
юмрук на леле Ц. и й счупи носа.
Когато отидох при тях бяхме само аз и майка ми. Останалите се появиха
след като стана боя. След като се удариха и тогава излязоха другите. Когато
аз отидох при тях, те вече се бяха сбили. Попитах какво става. Аз отидох да
ги разтърва. То вече беше късно. Т. каза, че ще извика полицията и М.се
прибра. Втори път нямаше сблъсък. После полицаите дойдоха и говориха с
14
тях. Освен полицая, дойде и линейка да я преглежда.
Видях, че М.се върна и хвърли колелото върху Т., и удари с шамар Т..
Боят беше точно пред вратата на Татянини.
На ул. И. К. живея аз на № 4, Т. живее на същата улица, но на отсрещната
страна. М. живее на същата улица от моята страна. Нашият имот и имота на
М.са съседни. Между двата имота – на М. и нашия има улица. Тя се казва ул.
И.. Вратата на М. и на Т. не са една срещу друга. По моя преценка между тях
има 15 метра разлика.
Видях М. да удря Ц. с юмрук. Не съм видял Ц. сама да се удря във
вратата и да се наранява.
Ц. стоеше навън на пейката с майка ми. Дървата бяха на ул. И. К**..
Входа ми е на ул. И. К.. Дървата бяха на И. К.. Ц. отиде до тях да си направи
кафе. После Ц. дойде на моята скамейка. Ц. стоеше при мен. След това Т.,
като излезе на улицата и М. се върна при Т., Ц. беше вън на вратичката.
С около 10 минути разлика дойдоха полицията и линейката. Цялата
махала излезе.
По време на боя никой нямаше на улицата. Бяхме аз, майка ми, М. Т. и
майка й. Й. Е. не съм я виждал. Тя излезе след като се сбиха. Тя не е правила
опити да ги разтърва. Тя беше скрита у тях. М. К. излезе след като се сбиха.
По време на боя ги нямаше.
След случката М.го видях да излиза. Вечерта не съм го виждал. След два
дни дойде каза „виж какво ще говориш, не свидетелствай, ще дойде полицая и
ще ти удари два шамара”. По него не съм видял да има синини.
След случката Т. и майка й сложиха камери на къщата си. Сложиха ги, за
да се вижда кой идва.
Ц. и Т. не съм ги виждал да удрят М.. Аз като отидох да ги разтървам той
ги беше набил. По М. нямаше никакви видими увреждания. Аз оставих
дървата, отидох и ги попитах какво правите. М.ги биеше и двете. На мен
лично М. нищо не е казвал. Като спряха да се бият дойде полицията. Хората
се събраха.
М.го познавам. Не е бил никой. Познавам го от малък. Т. и Ц. не са се
били с никой. С някой комшии може да имат дразги.
Нашето семейство след случая не сме говорили със семейството на М.
15
След случая, когато ми каза какво да говоря, не сме говорили.
Свид. Ц. П.: Т. и М. ги познавам. Майка съм на Т.. Запозната съм с
правото си да откажа да свидетелствам, т.к. съм в близки родствени
отношения с Т. П.. Желая да свидетелствам.
В деня на 18.07.2022 г. бях при Т. и Г.. Те прибираха дървата. Стоях при
тях. Реших да отида и да си направя едно кафе. М. минава покрай нас и ми
вика „всички цигари да те прекарат”. Аз му казах „гледай си работата”. В този
момент дъщеря ми слиза отгоре и ме попита какво става. М. се върна, направи
един кръг. Тя излезе пред нашата порта. Той с идването хвърли колелото
върху нея и я удари от лявата страна. Аз отидох да ги разтървам. Той ме
удари в носа и ме ритна в корема. Аз отидох да се измия. Т. е звъннала на
телефон 112. Дойде линейка, измериха ми кръвното.
Господинът пак продължава. Отиде си и пак дойде до портата, и каза
„махнете се, че жена ми е болна и ще умре от вас”.
После като дойдоха полицаите, тогава се появиха неговите свидетели.
По време на случилото се на улицата бяха само Т. и Г.. После дойде Й.
Х., тя ми вика „дръпни се оттам”.
Когато дойдоха полицаите, те започнали да говорят срещу нас, че ние сме
много конфликтни личности. На място дойдоха двама полицая с полицейски
автомобил. Познавам ги по имена – И. Л. и Т. Й.. Т. Й. дойде, когато дойде
линейката. Т. дойде и каза да легна и да се успокоя. Аз съм с операция –
жлъчката ми е извадена. М. ме ритна. М. ритна и Т.. Преди осем месеца се
роди малката ми внучка. М. я ритна в корема, удари я с юмруци в главата.
В първия момент видях само Г.. Други хора нямаше.
Ние се прибрахме след като дойдоха линейката и полицаите. М. се
прибра и после пак излезе на улицата. А жена му от къщи хвърли един домат
на нашата порта.
Преди този случай имахме спорове с него за кучетата. Той си пуска
кучето по всяко време. Има малки деца. Има малко и голямо куче. Тогава го
имаше. Даже го е насъсквал срещу мен. Преди това имах ситуация. На първи
септември миналата година ме настигна с колелото, аз отивах на работа,
удари ме в задната част на главата. Аз отидох в полицията и подадох жалба.
След инцидента на осемнадесети юли вечерта много ме болеше стомаха и
16
дъщерята я болеше главата. Обадихме се на зет ми. Зет ми дойде и ни закара в
Сливен при съдебния лекар. Той ни прегледа.
След това имах болки и още и още имам. Т. се чувства много зле. Има
главоболие непрекъснато, боли я корема.
Освен пред съдебен лекар, аз с ходих при *** Й. – личния ми лекар и се
консултирах с нея. Личният ми лекар е в С.. Същият е личния лекар на
дъщеря ми. Тя не е ходила при *** Й.. Аз ходих и си правих изследвания.
След случая, още същата вечер като се върнахме от Сливен, спираме
колата, М. с колелото си кара и се прибира в дома си. Нито сме го били, нито
съм се блъскала в порта.
Ние си развалихме отношенията с М., защото той слуша някой съседи и
се насъсква срещу нас. Аз го приех много добронамерено.
Той си пуска кучето. Аз му казах 1-2 пъти да го прибере.
С другите свидетели не живеем на една улица. С М. сме имали
конфликти за имоти. На Й. съм й помагала толкова много.
Аз не ходя на работа и гледам болен човек.
Чувала съм М. да има конфликт със съсед, който е до него. Не съм го
виждала, а само съм чувала.
На основание чл. 283 от НПК, СЕ ПРОЧЕТОХА писмените
доказателства, приложени по делото.
Адв. Е.: Нямам искания за доказателства.
Адв. ВА.: Моля, бъдат призовани като свидетели полицаите, които са
пристигнали на подадения сигнал в деня на инцидента. Както и моля да бъде
изискана информация дали срещу лицата Т. К. П. и Ц. Д. П. има входирани
други жалби и оплаквания за извършено от тях насилие спрямо техни
съграждани, освен на процесната дата.
Адв. Е.: По отношение на искането за свидетелите не се
противопоставям.
По отношение на искането за допълнителна справка за жалби срещу Т. и
Ц. мисля, че това като доказателство вече беше събрано от съда с изпратено
писмо и получения отговор. По-скоро нямам нищо свързано с това дали
срещу лицето М. е имало подадени жалби.
17
Съдът счете искането, за допускане до разпит в качеството на свидетели
на полицейските служители отзовали се на подадения сигнал, за основателно,
с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели И. С. И. и Т. Й., които да
бъдат призовани за датата на съдебното заседание по месторабота в РУ-С.,
след внасяне на депозит в размер на по 30 лв. на свидетел, вносими от частния
тъжител по първоначалната тъжба в размер на 30 лв. и подсъдимия по
първоначалната тъжба в размер на 30 лв.
С разпореждане за насрочване на насрещната тъжба от 29.11.2022 г.,
съдът е изискал справка от РУ-С., подавани ли са жалби от и срещу лицата Т.
П., Ц. П. и М. М., като по повод на изисканата информация е постъпило
писмо вх. № 18442/16.12.2022 г., поради което изискване на повторна такава
не е необходимо.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 13.02.2023 г. от 15:00 часа, за която
дата и час се съобщи на частния тъжител по първоначалната и подсъдим по
насрещната тъжба и защитника й и на подсъдимия по първоначалната и
частен тъжител по насрещната тъжба и защитника му.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ новоконституираните свидетели, след внасяне на
определения от съда депозит.
ОПРЕДЕЛЯ 5-дневен срок от днес за страните за внасяне на депозита и
представяне на документ за същия.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 17:15 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
18